Читателка на блога (благодаря Любомира) сподели с мен, че е видяла моя рецепта да участва и печели конкурс на списание Журнал, бр.26/2009. За автор се споменава Калина Славова от Сливен, която е изпратила рецептата. Може би и аз трябва да започна да участвам в кулинарни конкурси. 🙂
Честито на Калина! Хареса ли ти салатата?
Честито и на мен!
Нищо ново под слънцето!!!
За съжаление кражбата в изкуството, било то и готвасткото, винаги е съществувала! Не се ядосвай, а първо пращай за публикация интересните рецепти и после ги публикуваи тук, единствената застраховка от разни домакинки-убавинки 🙂
Здравей, Йоана, сигурно вече си решила как да постъпиш по-нататък, но да изразя и аз своя род съпричастност. Имайки нулева търпимост към подобни прояви, аз лично по-скоро бих потърсила правата си. Действията, които могат да се предприемат на прима виста, дори няма да изискват особено усилие- бих писала на списанието и изпратила доказателство за наличния оригинал, както и за лиценза. За щастие, имаш ги и двете, но и само с първото си в законно право. Какво мислиш ти?!
Всеки път се изумявам – какво трябва да ти е възпитанието, за да нямаш никакви задръжки да крадеш! Бих те посъветвала да се свържеш със списанието журнал и да им обърнеш внимание за случилото се.
Интересното в случая е кой краде?
Дали списанието не си е измислило това име?
Или пък Калина Славова чете в момента този коментар наистина?
Успокойте се. Аз си свиркам и се хваля. 🙂 Не може да се докаже, че рецептата е моя. А и реалното вмъкване на 1 грам сол повече в рецептата и заместването на оцет от шери със сос винегрет (!), вече тя става притежател на Калина.
По възмущаващо е публикуването на 3 (три) мои поста + снимки в ловешкия вестник Народен глас. Ето за това вече ще се караме.
По мое мнение Калина трябвше поне да сподели с теб за намеренията си! Малко достойнство все пак!
Джо, честито за спечеления конкурс! :-)))
Който и да те копира не може да бъде като тебе, може само да преписва!
:-*
Честито на истинската готвачка 🙂
Да се включа и аз! Освен на Йоана, писах и на списанието, като им препратих и линк към истинската рецепта!
Ето и copy/paste на отговора от там:
„Здравейте, Любомира!
Благодарим ви, че сте забелязала кражбата на рецептата! За съжаление не можем да предотвратяваме такива деяния на читаталите заради огромния брой рецепти, които получаваме – сама разбирате, че не всички могат да се проверяват в кратките срокове, които имаме за подготовка на рубриките. Доверяваме се на коректността на читателите. Да, ще имаме предвид вашия сигнал и едва ли вече „авторката“ на рецептата ще има място на страниците на списанието.
С поздрави:
Таня Карданова
Кулинарен редактор в сп. „Журнал за жената“
Предполагам, че в следващия брой ще напишат нещо за това.
Преди време е имало подобен случай в Кулинарния Журнал,
тогава момиче от БГ Мама /чиято рецепта са откраднали/ се е свързало със списанието и в следващия брой имало извинение от редакцията!
Thumbs up @ Люба и Йоана.
Всъщност, дано не звучи като вмешателство, но и аз като производител на интелектуален труд, съвсем естествено, се чувствам съпричастна към темата за зачитане на авторските права, морален проблем в своята основа. Нужно е да извървим доста тук, докато си изградим съответната култура и вярвам, че това е правилната посока. Така че, момичета, още веднъж, имате и моята подкрепа.
Изглежда, че ще си купя и следващият брой на списанието. 🙂
рецептите като текст – не може да се търсят авторски права за съжаление.
Когато приготвям закуската и правя мъфини в които слагам кашкавал, шунка и маслини – със сигурност това го правят и други домакини в момента. А и винаги има момент на импровизация – колко, какъв продукт, какво точно има в хладилника, късмет е, ако сместа е точно за 12 мъфина 🙂
Когато рецептата е придружена със снимка – тогава е ясно точно по тази рецепта се получава това – това прави рецептата уникална.
Предполагам, че девойката е в ситуация подобна на тази – Димитрина прави разкошни торти, всяка е уникална и като произведение на изкуството. ОК, аз знам как се прави нейната торта, мога да направя сместа, да навия рулото, да забъркам сметанов крем и да я сервирам. Но тя и за миг няма да бъде съвършена като нейната торта, направена по тази рецепта.
Девойката може да е прочела рецептата ти, да е сложила ябълков или винен оцет, но мила Йоана, това не е твоята рецепта, защото няма да изглежда като твоята салата и да има така добре направена снимка. а си остава салатата направена от нея.
Но когато тръгнеш да участваш в конкурс и да печелиш конкурс – тогава е различно. Нещата се свеждат до отношение към света.
Девойката е можела да опита да смени подправките – аз бих направила импровизация със зелена салата, ягоди, фета, 1с.л. мед, 1 с.л. зехтин, 1 с.л. лимонов сок и мента или риган, не бих сложила черен пипер. И пак звучи като за конкурс 🙂 и бих я сервирала на съпруга ми, на децата ми и да видя реакцията им. И чак след това бих писала рецепта.
А за да звучи още по-добре като за конкурс бих написала, че се прави с домашно приготвен ягодов оцет (и такъв има 🙂
Стана дълго, но това е тема, к’ ме вълнува. И често не знам как да реагирам освен с безразличие. Тогава поглеждам към децата и си казвам – до тук се справих добре. Дано и вие се справите като мен. Защото ние готвим, пишем рецепти, споделяме, защото това ни е задължение, необходимост и го правим с удоволствие. А това не могат да ни го отнемат, когато копират.
Хубав ден!
Здравейте, Йоанна! Казвам се Елица Минева и съм главен редактор на сп. „Кулинарен журнал“, а колегата ми Татяна Карданова работи както за нашето списание, така и за кулинарните страници на „Журнал за жената“. Позволих си да Ви пиша, за да си обясня ситуацията – получаваме много писма и и-мейли на ден с рецепти за двете списания. Естествено, опитваме се да подбираме най-добрите, а Вашата салата заслужено е попаднала между тях. За съжаление, някои от нашите читатели са усвоили до тънкости командите copy и paste и в жаждата си да получат награда често ги прилагат. Имаме си черен списък на „обичайните заподозрени“, които вече сме „заловили“ – техните писма просто игнорираме. Но понякога се промъква и някое непознато име, подобно на Калина Славова от Сливен….
Това, което мога да Ви предложа като компенсация, а и за известна популярност, която би притеснила „крадците“ да бъдат толкова нагли, е да гостувате на страниците на „Кулинарен журнал“ със свои авторски рецепти. В края на миналата година имахме рубрика „Страничката на“, в която представяхме изкушени в кулинарното изкуство хора като Вас и тъкмо смятаме да я подновим. Ако желаете повече информация, не се колебайте да ми пишете на e.mineva@sanomabliasak.bg
Поздрави,
Елица
Йоана, интересно ми е дали ще гостуваш на страниците на „Кулинарен журнал“?
Дано все пак тази кразба да се окаже „полезна“ за теб!
Люба, всичко е въпрос на интереси. За да не се впускам в подробности (с не много позитивен характер), ще добавя само: Не, няма да участвам.
Това с рецептите е голям проблем! Всяко ново/променено нещо прави рецептата различна…
Поздравления за рецептичката ти!