Банички с праз и рикота

Банички с праз лук и рикота

Тази неделя изкарах около три часа край фурната, изпичайки бял шоколад с цел да се карамелизира и за тези три часа направих три опита. Бяха ми необходими за да мога да разбера как работи тази химия. Не знам дали схванах какво точно се случва с белия шоколад на 130°C, но за следващия път имам шоколадово-карамелено-солена-шамфъстъково-макаронена изненада. Но сега темата е друга и сядайки да пиша си отдъхвам от експериментаторския ден.

Не знам какви ги върша от края на миналата година, но все оставам с някакви листа от кори за баница и остроумно им намирам приложение в разни закачливи закуски. О, сетих се! Искам да направя един десерт с такива кори, който е нещо като мини сиропирани хапки подобни на баклава, само че се пълнят със сладкарски крем (на който впрочем казвали и бабешки, само където баба ми си няма представа от crème pâtissière, но може би е бабешки, защото е стар колкото сладкарството сигурно, знам ли) и после се гарнират с плодове от сладко. Купувам кори за десерта, но все не се захващам, струва ми се пипкав, а ако искам да го покажа се налага да се правят много снимки и изобщо все си намирам оправдания. По някое време решавам, че ще ползвам половината пакет кори за остроумните ми закуски, а с другата половина ще направя сиропираните сладкиши. Да, ама до тях все не се стига, а корите в отвореният пакет изсъхват бързо. Какво да правя, какво да правя, айде пак закуски. Хоп и този пакет кори свърши, без помен от споменатите десертни хапки. Друг път, има време (опитвам се да се успокоявам).

Ако като мен си падаш по хрупкави баници (и по някакъв начин оставаш с някакви фини кори), значи ти трябват още масло и каквото намериш в хладилника. В моя се навъртаха разни зеленчуци, останали от импровизирания борш, но с тях реших, че ще правя риболита. За нея пък ти трябват малко зрял боб, стар хляб и пак каквото намериш в хладилника. Много хубава супа става и всеки път различно хубава се получава. Признавам ги италианците в оползотворяването на стар хляб. Но сега отивам на югоизток и си фиксирам гръцките тиропитa (τυρóπιτα), спанакопитa (σπανακόπιτα), прасопитa (πρασόπιτα), креатопитa (κρεατόπιτα) и изобщо всичко, което завършва на πιτα и се прави с кори. Гръцките домакини пък са много добри в домашните теста за тези баници, но аз нали искам да използвам моите готови фини кори + каквото намеря в хладилника, та съчинявам банички с праз лук и рикота (другите зеленчуци нали отидоха в риболитата). По-късно разбирам, че такива вити банички с праз лук (по-често една голяма вита баница) се нарича Kihi и е традиционна за Кожани (аз бих му казала Козани, но може и да греша), само че сиренето, което се използва за нея е фета (има си хас да е рикота). И там сигурно има десетки варианти, затова изобщо няма да се впускам в откриване на нейно величество единствената и неповторима рецепта. Нали е съчинение за банички, затова свободно оползотворявам шестте останали кори както намеря за добре и с каквото разполагам.

Банички с праз лук и рикота

Банички с праз и рикота

Празът е прекрасен в комбинация със сирена, а рецептата търпи много импровизации, затова чувствай се свободно да използваш каквото имаш подръка и каквото ти харесва. Например рикотата може да се замени с натрошено краве сирене, а към него да се добави настъргано жълто твърдо сирене като кефалотири, грюер, пармезан. Пресни зелени подправки като копър и магданоз  са най-очакваната добавка в случая, но билки като мащерка и/или риган също са добра идея.

Баничките най-много ми харесват докато са топли и все още хрупкави. Когато постоят известно време и изстинат се овлажняват и корите загубват хрупкавината си.

Посочените дози са за 6 броя.

Продукти:

  • 6 фини кори за баница
  • 3 стръка праз лук, нарязан на шайби
  • 250 г рикота
  • 1 малко яйце
  • сол и прясно смлян черен пипер
  • 2 супени лъжици разтопено масло

Празът се слага в тенджера, залива се с вода и се оставя на умерен огън да заври. Вари се около 15 минути докато омекне. Прецежда се и се оставя да изстине.

Фурната се нагрява на 170°C с включен вентилатор. Приготвя се голяма тава, която се застила с лист хартия за печене.

Изстиналият праз лук се смесва с рикотата и яйцето. Сместа се посолява със сол и прясно смлян черен пипер на вкус. Разделя се на шест равни части.

Взима се една кора и се поставя на работен плот. В единият край по цялата дължина на кората се разпределя 1/6 от плънката. Кората се завива на руло, а рулото на спирала. Ако някъде се скъса част от кората, не е проблем, само да не бъде много, разбира се. Така се приготвят и останалите пет кори с плънката.

Банички с праз лук и рикота

Баничките се подреждат в подготвената тава и обилно се намазват с разтопеното масло. Пекат се в предварително нагрятата фурна за 20-25 минути докато придобият златисто-кафяв цвят и станат хрупкави на повърхността.

Банички с праз лук и рикота

Ако пък се случи да ти е останал праз лук, но нямаш кори за баница, направи си супа или гратен.

14 коментара

  1. Банички с праз обичат всички в къщи и правя често.Твоте са още по-лесни ,защото са с готови кори а мене ме карат да им точа,че били по-вкусни…
    Приятна вечер!

  2. Правила съм подобни, но праза го задушавам и след това не ги заливам с мазнина, защото са поели достатъчно. Но от Нова година ми се търкалят едни кори в хладилника и ще ми бъде интересно да ги направя така (замислям да смеся краве сирене с кашкавал, за да не ходя до маазина за рикота 🙂

    1. Внимавай с кашкавала. На мен така ми изтече при едни банички, а тези не са особено стегнати. Вместо вътре, може да го сложиш върху тях към края на печенето, така че само да се разтопи и да придобие цвят върху изпечените банички.

  3. Привет, Йоана, моля те да ми кажеш дали си успяла да намериш кори за баница без консерванти. До този момент опитите ми да намеря такива са безуспешни – дори замразените са с конкерванти… 🙁 Благодаря!

    1. Извинявам се предварително, но ще бъда прям: ако искаш кори без консерванти начинът е един – хващаш точилката. Как очаквате хем да е полуфабрикат (готовите кори са точно това), хем да няма консерванти?

    2. И аз това си мислех, обаче вкъщи не може да се постигне същия резултат на фините кори за баница, които се продават. Въпреки, че ги наричаме така – за баница, те могат да имат много други приложения, при които е важно да бъдат точно такива, каквито са – много фини и полусухи.

      Йова, след като си търсила упорито, едва ли аз ще се увенчая с успех, но все пак бих искала да погледна какви точно са консервантите, защото има такива, които са безобидни, но като се види Е с номерче и това води до неприятна асоциация.

  4. Привет, Джо! Съгласен съм, че има случаи, в които домашните кори не вършат същата работа като фабричните, защото последните са както казваш фини и сухи. В такива случаи с чиста съвест ползвам кори от магазина. Приел съм факта, че в името на крайния резултат, мога да си позволя да преглътна някой и друг консервант. Ако бях краен ревнител за „абсолютно чиста храна“, сигурно просто не бих ял храни, изискващи купени кори. В крайна сметка, изборът е наш.

  5. Йова, намерих фини кори със съдържание само от пшенично брашно, сол и вода на Хармоника. Бяха при замразенитите кори във Фантастико в Sky City Mall. Вероятно и в другите магазини, в които се предлагат продукти на Хармоника ги има. Надявам се да съм била полезна.

    А иначе в другите кори има Е202, Е282 и по-рядко Е223, за които прочетох не особено хубави неща.

  6. В „Пикадили“ също продават кори, които по етикет не съдържат консерванти. Състав: сол, брашно, вода. Става дума за корите на тяхната марка Пикадили-Делез (с лъвчето).

  7. Йоана и Александра – много благодаря, ще търся такива кори!

    До Димо – и аз съм прям човек, но все пак се старая да спазвам добрия тон. Хващам точилката доста по-често, отколкото си представяте. Но, както каза Йоана – с нея не може да се постигне резултата на купешките кори, които не могат да бъдат заменени с домашно точени в някои рецепти. Освен това, помня годините, в които корите съдържаха САМО брашно, вода, сол и нишесте (използвано при разточването им). Да, те са полуфабрикат, но не разбирам защо в замразен полуфабрикат трябва да има консерванти – корите не променят цвета си, например. И, тъй като не съм от кръга на избраните, които биват снабдявани с храни от специални стопанства, съм наясно, че не мога да избягам напълно от Е-тата. Но се старая да го правя, доколкото мога, още повече, че дъщеря ми е индикатор за тяхното наличие – веднага се изприщва, ако злоупотреби с храни, в които ги има. Както се оказа, в крайна сметка имаше смисъл от въпроса ми – Йоана и Александра дадоха търсения отговор и аз научих нещо, както и другите, следящи блога.

  8. Тъкмо запретнах ръкави да направя баничките, нямам търпение да стигна до крайния резултат! 🙂

  9. И тъй, вече мога официално да оповестя, че баничките са ч-у-д-н-и и влязоха в графата „Любими“ рецепти вкъщи 🙂 Благодаря за пореееден път, Йоана!

Коментирай