Супа от праз с ръжено-овесени бисквити

Понасям жегата, но не и студа. Винаги съм си мислела, че е трябвало да се родя в някоя вечно топла страна. Дали тогава щях да мечтая за зима? Това ми напомня за случаи, в които приятелки се оплакват от естествено къдравата си коса и искат права или обратното. Искаме каквото нямаме. Логично. Но аз май няма за какво да се оплаквам, защото имам няколко горещи месеца в годината, а през останалото време си правя уютно топла кухня от загрятата фурна и пространство изпълнено с типичните, за есенно-зимния сезон аромати. Как да не стоя само в кухнята тогава, а?  И няма какво толкова да искам, понеже есента и Хестън Блументал ми предлагат топла супа от малко и все обикновени съставки, но щедро подправена с билки и масло. Да, наистина няма какво повече да искам!

Маслото в тази рецепта не е малко, но дава превъзходен вкус на супата, а сметаната обогатява с плътност. Би могло маслото да се замени със зехтин и това няма да е никак лошо, но след като опитах с масло, не бих сложила друго. Дълбокият маслен вкус и плътността на супата ми дават топлината, която искам. Лютият пипер е пожелателен, но и от него слагам с охота, защото той също ме сгрява. Хрупкавите крекери балансират с текстурата си и прекрасно завършват супата.

Супа от праз

По идея от книгата Family Food.

В анонса на тази рецепта, Хестън Блументал споменава няколко важни неща, които не смятам да пропусна. Всички продукти трябва да са нарязани на много ситно. Сотирането им в маслото не трябва да е дълго, но те все пак трябва да омекнат и да придобият лека сладост. Затова се разбъркват често, така че всички да се карамелизират еднакво, без да придобиват цвят. Водата, с която се заливат трябва е вряла, а целта е супата да заври възможно най-скоро, което заедно със ситно нарязаните зеленчуци ще доведе до тяхното по-бързо увиране, без да се отнеме от вкуса им и по-специално вкуса на праза – основната съставка тук. Подправките, които Хестън Блументал използва е букет гарни от мащерка, магданоз и целина, но аз промених това според наличните продукти вкъщи и използвах пресен стрък мащерка и дафинов лист по време на приготвяне на супата, а накрая, преди сервиране овкусих с няколко капки ароматизиран с магданоз зехтин (по първия метод). За финал поръсих с лют пипер със зехтин от магазин Бахара и вече ми стана топло и на душата и на тялото.

Посочените дози са за 4 порции.

Продукти:

  • 2 големи стръка праз
  • 2 големи глави лук
  • 1 голям картоф (около 200 грама)
  • 100 г масло
  • 1 клонче прясна мащерка
  • 1 дафинов лист
  • 1,500 л вряла вода
  • 100 мл сметана 30-35%
  • сол и прясно смлян шарен пипер на вкус
  • 2 супени лъжици ароматизиран с магданоз зехтин
  • лют червен пипер на вкус

Празът се почиства, отстранява се най-горната зелената част и се измива хубаво под студена течаща вода. Нарязва се колкото се може по-ситно.

Лукът се почиства и се нарязва възможно по-ситно.

Картофът се обелва и се нарязва на много дребни кубчета.

Маслото се разтопява в голяма тенджера на умерен огън. Добавят се празът, лукът и картофите и се сотират за 5 минути, като се разбъркват често.

Към тях се добавят клончето мащерка, дафиновият лист и врялата вода. Тенджерата се похлупва и котлонът се усилва. Зеленчуците се варят 10-12 минути или докато картофите омекнат. Времето може да варира в зависимост от големината, с която са нарязани. Когато уврат се добавя сметаната и варенето продължава още 2-3 минути.

Тенджерата се маха от котлона. Отстраняват се клончето мащерка и дафиновият лист. Супата се пасира. Ако се използва блендер, супата трябва да се остави да се охлади леко. Ако се използва пасатор, необходимо е тя да не бъде върху котлона, за да не се предизвика излишно загряване на пасатора.

Овкусява се със сол и прясно смлян шарен пипер.

Ако е необходимо, след като супата се пасира се връща на тих огън за да се загрее добре.

Сервира се поръсена с ароматизиран с магданоз зехтин и лют пипер. Гарнира се с ръжено-овесени бисквити.

Ръжено-овесени бисквити

По идея от книгата Patricia Wells at Home in Provence.

В това предложение на Патриша Уелс, тя използва бяло брашно и овесени ядки за бискивити, които сервира със сирене и плодове. Промених част от съставките като заложих на ръжено брашно, но и дори така, смятам, че бисквитите може да се приготвят самостоятелно и да се гарнират със сирена и пресни плодове.  С желе от грозде също ще се получи много добре. Запазвам си тази идея за някоя съботна вечер с приятелки.

Посочените дози са за около 30 крекера. Броят им зависи от големината, с която се правят.

Продукти:

  • 100 г ръжено брашно
  • 50 г бяло брашно
  • 100 г фини овесени ядки
  • 1/2 чаена лъжица сол
  • 2 чаени лъжици кафява захар
  • 1/2 чаена лъжица сода за хляб
  • 100 г студено масло, нарязано на кубчета
  • 1 чаена лъжица лимонов сок
  • 3 супени лъжици студено прясно мляко

Тази рецепта е много лесна за изпълнение. Всички сухи съставки се смесват в кухненски робот. Добавя се маслото и се разбиват докато се образуват трохи. Изсипват се лимоновият сок и прясното мляко. Разбиват се отново, докато съставките се съберат. Не трябва да се прекалява с разбиването. Полученото тесто се оформя на топка и се разточва върху леко набрашнена повърхност с дебелина 3 мм. Изрязват се бискивти с помощта на формичка за сладки и се подреждат в тава върху хартия за печене. Или тестото се разточва директно върху хартия за печене, като дебелината му се запазва на 3 мм. Нарязва се на квадрати, а след това квадратите на триълници.

Бисквитите се пекат в предварително нагрята фурна на 180°C за 12-15 минути в зависимост от големината им.

След като се извадят от фурната се прехвърлят върху решетка докато се охладят напълно.

Това есенно предложение наистина ме стопля и то не само заради плътния вкус и лютия пипер, но и от идеята за приложението на съвсем малко обикновени съставки, с които разполагам в кухнята. Още едно доказателство, че малкото може да бъде много, стига да знаеш откъде да го погледнеш и да можеш да го оцениш.

Узрялата ягодка през ноември, също ме стопля. Единствена за тази първа реколта, но незабравима. Макар и толкова малка, беше изключително ароматна.

Очаквам някоя неделна утрин да се събудя от самосебе си, да погледна навън и да видя снега. Тогава, когато и в душата ми и у дома е топло ще си спомня за шоколадовите кексчета с джнджифил и сладко от портокали и отново ще ги приготвя. Магията е вътре в нас и само чака подходящия момент за да я раздадем. Наслаждавай се на всеки хубав момент, безрезервно. От това имаме нужда. О, да. Само от това!

9 коментара

  1. Прекрасен завършек на публикацията! Много приятно се почувствах! А праза ми е любима храна, напомня ми винаги за зимните ваканции на село и едно много вкусна бабина манджичка, задушен праз с малко ориз и като завъшек пресечено яйце с оцет.ммм

  2. Направих я днес следобед. Мога да кажа, че е симфония от вкусове и аромати. Чудесна е.

  3. Прекрасна рецепта! И както написа Росица, прекрасен завършек на публикацията. Защото колкото и да ми е студено винаги се сгрявам, докато чета сайта! Поднесени статии с толкова любов, че не може да те оставят безразличен :)))). И моите ягоди са узряли на балкона :))). Много ме усмихна снимката.
    Благодаря, Йоана! И, ако беше топло едва ли щяхме да похапваме вкусните гозби с праз, тиква, кестени…
    Топъл и усмихнат ден!
    Вили

  4. И аз я приготвих, чудесна е! Децата много я харесаха. Аз прибавих по-малко вода и не я пасирах! Бърз, икономичн и много вкусен обяд. Сега е ред на бисквитите :-)Благодаря за поредната вкусна идеята Йоана!

  5. Много добре, хареса ми идеята за ситно нарязаните зеленчуци. Готвенето е химия (поне за мен) 🙂

Коментирай