Мини Павлова с маскарпоне и сладко от горски ягоди

Неправилните форми му отиват. Дори го правят по-привлекателен. Меки извивки се редуват с остри ръбчета, така както пухкавата дъвчаща сърцевина си контрастира с хрупкавата повърхност. Сладостта е концентрирана в основата, а гарнитурата се носи върху нея с лекотата на облачета. Силен аромат на горски ягоди завършва произведението. Произведението е десертът, винаги впечатляващ, винаги желан, винаги със свобода за имровизация. Това е той – десертът Павлова.

В тези мини варианти, които приготвих скоро вложих минимално количество продукти, продиктувани от желанията ми. Докато наставленията за приготвяне на меренга трябва да се спазват, останалото -продуктите за гарниране на целуваката, може да са винаги различни. Не само според сезона, но и според това каква тема съм „захапала“. Сега съм на горски ягоди и маскарпоне. Не знам защо. Просто ей така.

Маскарпонето, което смесих с малко сметана, може да се замени с любимата марка крем сирене или рикота, които много добре ще се съчетаят със сладкото. А когато дойде сезонът на пресните ягоди, тогава се очертава това да бъде един от любимите ми десерти. Нямам търпение. Къде си слънце..?

Мини Павлова с маскарпоне и сладко от горски ягоди

Рецептата за меренга е адаптирана от tartineandapronstrings.com

Меренгът (целувките) за десерта може да се приготви до 3 дни предварително и да се съхраняват в кутия на стайна температура. Гарнират се преди сервиране.

Посочените дози са за 6 броя мини Павлова.

За меренга:

  • 4 белтъка, със стайна температура
  • 1 шушулка ванилия
  • 160 г пудра захар, разделена на 120 г и 40 г
  • 1 1/2 чаена лъжица царевично нишесте
  • 1/2 чаена лъжица оцет

За гарниране:

Фурната се нагрява на 160°C.

Ваниловата шушулка се разполовява по дължина с остър нож и семенцата се остъргват. Смесват се с белтъците.

Белтъците и ванилията се разбиват с миксер на средна скорост за 4 минути или докато образуват меки връхчета. Към тях по малко (лъжица по лъжица) се добавя 120 грама пудра захар. Разбиването продължава още 3 минути или докато започнат да се образуват по-устойчиви връхчета.

Останалата пудра захар (40 грама) се смесва с нишестето. Добавят се към разбитите белтъци също лъжица по лъжица и разбиването продължава още 2 минути или докато белтъците образуват твърди връхчета и сместа стане гладка и лъскава. Накрая се добавя оцетът и сместа се разбива още около 1 минута.

В тава върху хартия за печене, меренгът се разпределя на 6 купчинки на разстояние една от друга. От купчинките се оформят гнезда с помощта на лъжица. Трябва да се предвиди поне по 2 см растояние между тях, тъй като докато се пекат ще се разширят.

Пекат се в предварително нагрятата фурна за 40 минути. Когато времето за печене приключи фурната се изключва и целувките се оставят в нея на затворена врата за 30 минути. След като мине това време, вратата на фурната се открехва леко и целувките се оставят в нея за още поне 30 минути. След това може да се пренесат върху решетка докато изстинат напълно.

За крема за гарниране маскарпонето се смесва със сметаната и ваниловата есенция и се разбиват с телена бъркалка или миксер на средна скорост за кратко, само докато се смесят.

Кремът се разпределя върху целувките внимателно. Предвижда се по около 80 грама от него за всяка мини Павлова. Върху крема се слагат по 1-2 супени лъжици от сладкото и десертът е готов за сервиране.

Прегледай и още един вариант на Павлова с праскови и малини.

22 коментара

  1. Леле, ВКУСОТИЯ! Браво:)
    Въпрос: ванилови шушулки къде се продават?

    Мерси предварително..

  2. Изглеждат страхотно!Толкова обичам горски ягоди и съм сигурна, че е невероятна комбинацията има с маскарпоне. Аз още не съм се осмелила да опитам да приготвя Павлова, но още повече се убеждавам, че скоро трябва да пробвам. Благодаря за рецептата!
    Поздрави!

  3. Следващия ми кулинарен опит беше този и трябва да призная, че неочаквано много ми допадна. Казвам неочаквано, защото предварително си представях типичните целувки. А всъщност наистина се получва лек и въздушен десерт (нямам търпение да излязат пролетно-летните плодове, за да пробвам и другия вариант)
    Също като ориентир за другите читатели, мога да кажа, че трябва да се следи цвета на „целувките“ при печене- в моя случай 160 градуса и 40 мин доведоха до прегаряне на половината (следващия път ще пробвам на 150).
    И накрая- позволих си да използвам шприц за белтъченото тесто и така докарах различни форми (дори едно сърчице), което е идейно за парти, например.

  4. Здравей Йоана,

    знам че не е тук мястото, но искам да те попитам имаш ли рецепта за шоколадово суфле ?! Не успях да открия, а съм редовен читател на блога ти. Макар и да съм се включвала само с няколко коментара, съм изпробвала мноооооооого голяма част от рецептите ти и те вече са неизменна част от любимите семейни ястия.
    Ако се чудиш защо питам точно теб, то е защото знам, че рецептата ще е безупречна и няма да има изхабени продукти, загубено време и много разочарование.

    п.с./1/ Честито за бебчето!
    п.с./2/ Някъде прочетох из коментарите, че споменаваш книга, която някъде назад във времето ти препоръчах и мн се зарадвах, че си я прочела 🙂 („Ако искаш да си легнеш с мен…сготви ми“)

  5. Здравей! Опекох ги и изглеждат вкусни,още не съм ги опитала, но половината са пропаднали отгоре, а другите са се вдлъбнали отдолу. Може би е станало към края на печенето. Идея?
    Поздрави!

    1. Здравей, Благовеста! От значение е всичко, но най-често грешки стават при печенето. Ето, прегледай тук възможните причини.
      Мисля, че времето за печене може да се намали малко, при условие, че целувките се оставят в топлата фурна след края на печенето, но зависи от фурната.
      Беше ли включила вентилатора на фурната?
      Остави ли ги да се охладят в нея?

  6. Да, винаги се опитвам да се придържам към рецептата и изпълних всичко в описаното. Без вентилатор. Всъщност те станаха отвън хрупкави, вътре дъвчащи, точно както ги описваш и ги харесвам. Станаха разкошни, но външният им вид леко не беше като твоите. С крема отгоре това изобщо не се забеляза. Благодаря!

  7. Решил съм да направя Мини Павлова за празника на едни приятели, но от останалите жълтъци да приготвя сабайон, който да използвам. Имам няколко въпроса, на които се надявам някой да ми помогне със съвет.
    – Да смеся ли сабайона с основния крем както при тирамисуто или да го полея отгоре?
    – Според отговора на първия въпрос – дали да махна маскарпонето съвсем? Т.е. коя комбинация би била по-успешна – сметана, полята със сабайон и прясно сладко от ягоди; сметана смесена с маскарпоне и полята със сабайон и същото сладко; сметана смесена само със сабайон и сладко отгоре; всичко смесено заедно (сладкото пак отгоре)?
    Разбира се, не пречи да опитам всички варианти, но няма да имам време да ги изпробвам дотогава, затова ще се доверя на съвета на някой по-опитен.
    Предварително благодаря за отговорите 🙂

    Между другото Йоана е ЧОВЕКА! Благодарение на нея се научих да правя много много неща, но тирамисуто ми определено е любимо на много мои приятели 🙂

    1. Всички комбинации ще бъдат успешни, зависи какво искаш в момента. Аз бих смесила сабайона с маскарпоне и бих пропуснала сметаната.

    2. http://i.imgur.com/2y5OA04l.jpg
      http://i.imgur.com/tXxCrhql.jpg

      Ето ги моите Мини Павлова :). Благодаря на Йоана за съветите и за рецептата. В крайна сметка ги направих със сабайон, маскарпоне и сметана (последните две в пропорция 1:1, а сабайона – колкото се получи). Вкусът беше страхотен. Тъй като времето ме притискаше, не направих сладко от ягоди, а просто нарязани ягоди, поръсени със захар. Ако имах време щях да ги сваря на сладко с добавен малко ликьор, което щеше да пасне идеално на сабайона.
      Понеже се получиха много трябваше да ги разделя в две тави, а поради малкото оставащо време трябваше да ги пека наведнъж. Резултатът беше, че тези от долната тава се залепиха, настрошиха и стояха жилави.
      Всичко останало иначе беше тип-топ 🙂

    3. Браво! И с пресни ягоди са супер, когато са в сезона си. Възможно е да ги поръсиш с малко ликьор (ягодите) преди да ги аранжираш върху десерта.
      Печенето на две тави винаги крие рискове и не е приложимо за всички печива. Но, опитът говори най-добре. 🙂 Все пак и натрошени съм сигурна, че са вкусни.
      Благодаря за обратната връзка.

  8. Сега, като семифредо-то е във фризера, ми останаха точно четири белтъка! Трябва да ти кажа, че мини Павлова-та я приготвям след всяко тирамису или който и да е сладкиш, след който ми остават белтъци. Това е съпътстващ десет. Всички вкъщи му се радват много 🙂
    Обаче, имам един въпрос: защо на целувката й трябват нишесте и оцет? (Сетих се да питам това след няколко стотин проготвяния…)
    А маскарпонето го приготвям с малко марсала (винаги имам марсала, а не винаги има сметана в магазините около мен)

    1. Ролята на оцета е да стабилизира разбитите белтъци и да помогне образуването на хрупкава повърхност. Може да се замени с лимонов сок или кремотартар.
      Нишестето се добавя за да направи центъра на Павлова кремообразна като маршмалол. Павлова не трябва да е куха отвътре или с дъвчаща сърцевина. Ето и по това се различава от обикновената целувка.

Коментирай