Пълнени тиквички с амарант

Амарантът е от онези зърнени култури, с които едва от скоро се запознах. Заедно с киноата и древните сортове пшеница – лимец, емер, спелта и камут, амарантът влезе в моята кухня. За да го опозная по-добре ми беше необходимо време и мнения от хората, които вече са го използвали. Срещнах негативни отзиви и единствената причина за това, е липсата на достатъчно информация за непознатия продукт. Не че аз знам много, но се разрових надълбоко из интернет пространството, за да разбера не само как се приготвя амарант, а и защо му се приписват здравословни качества. Това ми помогна и в избора на рецепта и полезни начини, по-които той може да бъде част от менюто ми.

Амарантът е стара зърнена култура, позната още от ацтеките преди 8000 години. Те го наричали „супер храна“, защото осигурявал енергия на войните. Амарантът бил тяхната свещена храна. Тъй като се свързвал с тяхната култура и религиозни церемонии, конквистадорите, които по онова време превзели днешно Мексико, изгорили всички посеви с амарант. Все повече за прехрана влизали в употреба европейски култури и така амарантът бил забравен. До днес.

Това, с което той е ценен е наличието на пълноценни растителни белтъчини, балансирани така, както не се откриват в никоя друга зърнена култура. Амарантът е източник на фибри, желязо и калциѝ. Липсата на глутен го прави подходящ за хората с непоносимост към глутена.

Най-честото му приложение е като добавка в супи, плънки за зеленчуци, гарнитура за месо, а смлян на брашно или направен на пуканки, може да се използва в сладкиши, палачинки и дребни сладки. Когато е цял, на зърна, амарантът се сварява във вода и добива текстура и вид на дребен хайвер. Когато се загрее добре в сух съд, започва да пука, досущ като царевични пуканки. Брашното от амарант има широко приложение и се използва в смеси за безглутенови брашна.

Трудно ми е да опиша вкусът му, но мога да кажа, че е приятен. Напомня ми на земя и на зърно. Първият ми опит да приготвя и опитам амарант беше като добавка в зеленчукова супа. Сложих малко количество с цел да сгъстя супата, както се добавя ориз или дребна паста. Но като че ли така не усетих добре вкуса му. Затова опитах да го използвам като плънка. Приготвих пролетни тиквички, напълнени със сварен амарант. Запекох ги с чедар и домати. Така вече можех по-добре да усетя вкуса и текстурата. А от прочетеното за него, съм сигурна, че съм включила полезна и здравословна храна в менюто ми.

Пълнени тиквички с амарант

Продукти:

  • 3 средно големи тиквички
  • 100 г амарант
  • 250 мл вода
  • 3-4 супени лъжици зехтин
  • 1 глава червен лук, нарязана на полумесеци
  • 1 скилидка чесън, нарязана на ситно
  • 50 г сирене чедар
  • 6-8 чери домата, нарязани на филийки
  • 3-4 стръка пресен магданоз
  • сол и прясно смлян шарен пипер

Тиквичките се срязват на две по дължина. Вътрешността им се издълбава с лъжица. (Месото на тиквичките не се използва в рецептата. Може да се запази за крем супа, зеленчуково пюре или зеленчукови кюфтета.)

Така оформените лодки от тиквички се бланшират във вряща подсолена вода за 5-6 минути. Изваждат се с решетъчна лъжица и се отцеждат. Нареждат се в тавичка, плътно една до друга.

Зехтинът се загрява в тенджера. В него се сотират лукът и чесънът за 3-4 минути. Добавя се амарантът и се разбърква 2-3 минути. Когато се нагрее добре ще започне да пука. Добавя се водата, плънката се разбърква и се оставя да ври 15 минути докато течността се абсорбира и амарантът набъбне. Посолява се със сол и прясно смлян шарен пипер. Маха се от огъня и се добавя нарязаният на ситно магданоз.

Плънката се разпределя в лодките от тиквички. Отгоре се настъргва сиренето чедър, а върху него се подреждат кръгчета домати. В тавата се налива малко вода и тиквичките се запичат за 15 минути на 200°C или докато сиренето се разтопи и придобие златист цвят.

30 коментара

    1. Да, амарантът е вид щир. В Гърция масово се консумират листата, като салата, а в Северна Америка се използват и листата и семената.
      У нас амарантът се разпространява като зърнена култура (продават се семената), които са внос и обикновено са от биологично производство.

    2. Да това е щир и се правеше щирник през соца, но сега са НОВИ времена изатова сме квадратни ,болни, агресивни и нещастни.

  1. Съгласна съм за всички полезни качества на амаранта, киноата, както и останалите древни сортове пшеница. Но смятам, че колкото и полезна да бъде една храна, ако не е вкусна за човека, който я консумира, той никога няма да се върне към нея. Е, опитах да вкарам тези продукти вкъщи, но никой не успя да ги възприеме. Вкусът на „земя“, който ти описваш е наистина доста по-силен и натрапчив, отколкото би ми се искало да бъде. Единствено като брашно се опитвам да ги вмъквам по малко и да заблудя околните, но отново се усеща. Може би за хората с непоносимост към глутен е добър избор, но някак си си мисля, че за всички останали си остава една странна, неособено вкусна и непозната храна.

    И все пак, въпрос на вкус 🙂

    1. Не всичко, което лети се яде.
      Много правилно си го казала: ако храната, която не ти харесва, колкото и да е полезна, просто не я яж. Храненето трябва да бъде удоволствие за сетивата, да ти носи радост и хубави емоции. Не се насилвай да ядеш нещо, което не ти харесва. Това показва, че организма ти не го приема. Слушай го!
      За сметка на една полезна храна, която не харесваш, има друга, която ти е приятно да консумираш. Намери я и я включвай по-често в менюто си. 🙂

      Люси, който е коментирал по-долу е прав. Всяка храна може да стане любима, ако е приготвена умело и вкусно (според критериите за вкусно на всеки един от нас, храната ще бъде приготвена различно).

      Ето един пример от мен: Приготвих елда, която никак не ми се понрави. След няколко дена опитах елда в един вегетариански ресторант и тогава много ми хареса. Установих, че доматите, които бях добавила в моята елда, развалиха вкусът на иначе приятно ухаещата и вкусна зърнена култура. (Представи си сладка царевица, сварена с доматен сос. Блах. 🙂 )
      Просто, трябва да открием начинът, това е.

    1. Във всички био магазини. В частност, аз пазарувам от Инке Тинке, Be fit, My Organic Market, Балев Био Маркет и Зоя. Поне засега. 🙂

  2. Аз по-скоро съм на мнение, че няма „неособено вкусна и непозната храна“ , а такава, която е приготвена по неособено добър и подходящ начин.
    Предложента от Йоана комбинация ми се вижда много обещаваща, която ще пробвам в почивните дни и задължително ще споделя!

    1. Задължително да споделиш. 🙂

      Мисля (и не само аз), че ако амарантът се изпука предварително на пуканки, ще се приеме по-добре. Просто се загрява в сух дълбок съд с капак и се изпуква като царевичните пуканки.

      За разлика от киноата, която може да се приготви и на солено ястие и на сладък пудинг с прясно мляко, зърната от амарант (според мен) са подходящи само за солени ястия. Вече приготвени на пуканки или смлени на брашно, може да се подслаждат и да се използват за десерти.

  3. Рецептата е страхотна! Толкова е приятно да откриваш нови вкусове и храни. Йоана, до днес тази рецепта ми се струваше сложна и само се облизвах, гледайки снимките, но след като тази вечер запретнах ръкави и се захванах с приготовлението й видях, че всъщност е много лесна и бърза, дори. Амарантът е новост за мен и определено харесах вкуса му. Странно, но нямах неприятно усещане за земя, което описват хората по-горе. Единствено може би защото ползвах сух магданоз (и аз предпочитам пресен, но нямах) ми се стори, че подправките могат да са повече.(може пък и да трябва да поспра с пикантната източна кухня:) Остана още доста амарант в пакетчето и ще се радвам да го пробвам и с някоя друга рецепта:) Поздрав!

    1. Винаги може да се добавят подправки според предпочитанията. Но за амаранта все още не съм открила някакво невероятно съчетание. 🙂
      Използвах само добре познатия ни магданоз и червен лук, който има по-мек вкус за да усетя по-добре самият амарант. Следващият път, повече. 🙂

    1. Според мен, да. Даже е препоръчителен, поради наличието на лесно усвоими от организма растителни белтъчини и микроелементи. Не виждам с какво може да те притеснява, освен ако не спазваш специална диета в момента.

  4. Йоана, много ми хареса тази рецепта! Първия ми опит с амаранта беше несполучлив, защото не знаех как да го приготвя. Това за жалост му отреди съдбата да стои самотно неизползван в бурканче на заден рафт. До днес, когато слу4айно попаднах на тази твоя рецепта. Получи се страхотно! 🙂

  5. Мога да споделя моята рецепта с амарант. 1 тиквичка, 1 по-голям морков настъргани, 1 главичка крамид лук на ситно и 1 скилидка чесън се задушават в малко олио. Добавя се малка чаена лъжичка мед, доматен сос , сос териаки – това е вида соев сос – половин кубче бульон Маги зеленчуци с пиле , сол и черен пипер. През това време варя амаранта за 30 минути във вода с мъничко сол съотношението е 1,5 вода:1 амарант – дърпам от котлона и захлупвам. Амарантът поема останалата му вода. Сервирам амарант и отгоре плънката. Може да добавите прясно нарязани подправки. Т.е. използвах го вместо паста. Мисля, че ще бъде отличен и за магданозена салата.

  6. На мен страшно много ми допада вкусът на амаранта (съвсем не мога да кажа същото за киноа например), затова вече го ползвам вместо фиде в супите. Обаче се замислям напоследък – каква ли част от тази така полезна храна се усвоява от организма? Зърната са много дребни и рядко омекват кой знае колко дори и след продължително варене, та си мисля, че единственият сигурен начин да се усвоят от организма е да са смлени.

  7. Здрасти Йоанка, 🙂

    Супер фен съм ти от много времe, приготвяла съм много от твоите рецепти и всички до сега нямат грешка! 🙂 Обачеее… Този амарант нещо не ми се получи – не успя да набъбне изобщо и дори и след час и половина варене пак си беше леко твърд. Е, изядохме го и беше вкусно (междудругото добавих канела и кимион и стана супер като подправки), но все пак реших да ти пиша и да питам има ли някакъв специален трик, за да увира амарантът по-бързо и по-добре? Може би грешката ми беше, че сложих солта преди да е уврял? Или пък трябва да се разпуква в по-сух тиган?

    Ще е супер, ако можеш да дадеш някакви съвети, защото много ми хареса като вкус и ми се ще да направя втори опит с тази рецепта.

    Поздрави,
    Велина

    1. Дори когато е уврял, амарантът има структура като на грис или дребен хайвер. Възможно е солта да е дала отражение. По принцип не посолявай никакви варива и подобни семена в началото на варенето.
      Може да се направят пуканки от него, но тогава няма нужда от варене. Пука се както се правят царевични пуканки. Използвай тенджера с капак и внимавай, защото стават бързо и започват да загарят ако се оставят за по-дълго на котлона.

  8. Приготвих тази рецепта за мен и малката ми дъщеричка-1,2 години и двете си хапнахме мнооого вкусно, чудничка! Само да споделя, че е добре всички култури да се киснат , преди да се консумират или готвят, та амаранта го накиснах редната вечер и сварих на следващата сутрин, сякаш омеква и вкуса също може да се каже , че не е толкова „земен“/което на мен ми харесва/, но и не стои толкова зърнест и несварен. Благодаря за рецептата!

  9. Малко ме е срам да си призная…, но днес за първи път ще опитам амарант. И то при положение, че вече повече от три години наблягам на качествената и здравословна храна. Не, не наблягам. За мен това е начин на живот. Нахут, едла, семена и прочие са ми до болка познати и експериментирам в какви ли не комбинации. Та, днес за първи път ще опитам амарант и някакси си мислех за салата, но като се има предвид, че от пазара грабнах тиквички и домати (подсъзнателно съм знаела, че ще попадна на тази рецепта:)))))) май ще ги пробвам в този вариант.:)

  10. Привет, Йоана!
    Събота и неделя е моето време с теб 🙂 Организирам си един кулинарен маратон и нямам търпение да видя какво ще сготвя по твоите рецепти 🙂
    Тиквичките вече са готови и си резнах едно малко парченце преди да вечеряме, за да съм сигурна, че са точно толкова вкусни, колкото и очаквах 😉 Аз сложих в плънката и малка част от вътрешността на тиквичките – и така се получиха. Благодаря ти за поредната чудна рецепта!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *