В незабравимото минало, когато ежедневието преминаваше в игри, въргаляхме се в купата сено, събрана през горещите летни дни, треперехме над новороденото агънце, катерехме се по дърветата, правехме бели, а вечерите се събирахме цялото семейство, се случваше някаква магия. Магията на семейното огнище, което нашите баби поддържаха с нестихваща любов и много труд. В онези дни, като че ли традициите бяха нещо естествено, нещо, което сплотява семейството и ни прави щастливи. Сега, разпръснати в различни посоки, всеки намерил своето убежище, ми липсва тази топлина от старата, опушена печка, топлите пити на баба от прясно смляното зърно в селската мелница. И гледах как замесва насъщния, в издяланата дървена копанка, пропукана на места от времето и надживяла няколко поколения. Не мога да спра да се вълнувам и как бих искала да притежавам тази ценна семейна вещ, попила тревоги и радости през отминалите лета. Не знам къде може да е сега. На някой таван, събрала прах и паяжини или изгоряла безвъзвратно в някой буен огън.
Но каквото и да се е случило с нея, аз пазя в душата си тази нестихваща любов към всичко първородно. Защото понякога забравяме себе си, откъде сме тръгнали и накъде вървим. В такива моменти се връщам в спомените си, така невинни и така ясни в този мрачен и сив ден. Но аз няма да тъгувам. Ще се усмихвам, защото знам, че притежавам ценност, която ме прави човек.
И улисана в мислите си, забравям, че трябваше да говоря за традициите. Моите баби са ме научили на тях, а те от техните. В деня, преди да започнат Великденските пости, на Сирни заговезни, с моя брат с нетърпение чакахме най-веселия ритуал „хамкането“. У нас никога не се е правило с яйце (по-късно разбрах и за хамкане с яйце), а с бяла халва, сладка и лепнеща по зъбите. След голямото омазване над висящото парче халва се строявахме пред банята с четка за зъби в ръка. Весело си изкарвахме като деца. Някаква рима се получи тук. 
Тогава не съм се вълнувала, какво ще ми дадат да ям. Но много добре си спомням питата на баба. Винаги месеше обреден хляб за празници. Като нейна внучка, кръстена на името й, баща ми винаги ми повтаря, че съм се „метнала“ на баба Йордана. Дали е така, не знам, но аз бих искала да продължа традициите.
Пита със сирене
Адаптирано от книгата Българска национална кухня
За тестото:
- 600 гр. брашно + допълнително за омесване и разточване
- 3 яйца
- 250 мл. хладка вода
- 1 чаена лъжица сол
- 1 чаена лъжица захар
- 10 гр. прясна мая за хляб
За плънката:
- 500 гр. овче сирене
- 100 гр. масло, разтопено
За заливката:
- 3 яйца
- 200 мл. прясно мляко
- 2 супени лъжици захар
В купа се смесват маята, солта и захарта. Добавя се по малко от водата, като продуктите се разбъркват докато се разтворят. Яйцата се разбиват леко и се изсипват в сместа. След това се добавя брашното, на части, докато се образува лепкаво тесто. Тестото се изсипва върху набрашнена повърхност (добавя се още брашно, ако е необходимо) и се меси докато престане да лепне и стане гладко и еластично. Това отнема около 5-6 минути. По този метод мога да контролирам количеството брашно и дори в рецептата да пише повече или по-малко, аз добавям необходимото количество за меко тесто. Прилагам този начин, най-вече в рецепти, в които мерните единици са в чаши. В тази рецепта измерих брашното, което използвах, но грамажа може да варира, в зависимост от размера на яйцата и вида на брашното.
След като се замеси тестото, поставя се в намаслена купа, покрива се с кърпа и се оставя за 40 минути да втаса.
Втасалото тесто се разделя на 5 топки. Всяка топка се разточва на кръг с приблизителен диаметър 25 см. Намазват се с разтопено масло и се поръсват с натрошеното сирене.
Завиват се на руло и се усукват като въже, като едновременно се разтягат (да станат двойно по-дълги). Фитилите се нареждат в тава с диаметър 30 см. във форма на спирала.
Оставя се малко разстояние между тях, за да могат да бухнат по-добре. Питата се оставя за 15-20 минути на топло място, покрита с кърпа.
През това време фурната се загрява на 180°C. Яйцата за заливката се разбиват със захарта (с вилица или телена бъркалка). Добавя се млякото.
Питата се залива със сместа и се пече 40-45 минути. След като се извади от фурната се покрива с кърпа и се оставя за 10-15 минути да „почине“, преди да се разчупи.
Разчувства ме отново разказа ти, Йоана. Толкова искрен и личен. На този красив православен празник ти пожелавам да продължаваш да съхраняваш обичта към семействтото и традициите. Прости и простено да ти е!
Питата е страхотна! Толкова мекичка и пухкава изглежда
Джо, с първи поглед върху снимките усетих всичко, което след това прочетох в поста ти
)) Това е една от любимите ми следобедни закуски на баба.
Поднесе ми топла изненада с този пост!
Йоана, благодаря ти за този разказ! Върна ме и мен в детството с тази пита, все едно виждам на баба домашната баница(не знам защо и казваха баница, а не питка?!), спомням си че се приготвяше само за специални поводи и си беше цял ритуал приготвянето й. Ето точно тази картинка със заливката се е запечатала в главата ми,много мило ми стана като я видях! Ще направя днес и за моето семейство такава питка!
Йоана, много ти благодаря за тази рецепта! Видях я точно навреме преди да отида в Билла и успях спешно да обновя списъка за пазаруване.
От няколко и за още няколко месеца съм веган, така че не можах да пробвам питата, но така ухаеше, че бях сигурна, че е страхотна! Всички много, много я харесаха и си сипаха по два пъти. Поздрав и от тях!
Копанката е на мястото си и ,,чака“ новото ПОКОЛЕНИЕ.
Как ще се радвам да я видя. И да я взема.
Йоана, от подобни рецепти имам нужда!!! Благодаря!!!
Ех, мило момиче! Знаеш ли колко пъти съм си мечтала да намеря „нощвите“ на баба (така наричаха „копанката“ в с. Горно Павликене, Ловешко)? Не, че ще ги ползвам, защото са много големи, но пък са мил спомен от детството и онези бабини питки, точно същите като тези, за които ти говориш…
Прекрасно е, че си такава – съчетала си съвременни кулинарни страсти и носталгични стари традиции в душата си!
Мира, още малко и роднини ще излезем.
Пътувам до Горно Павликене, обикновено през лятото. Там има едно старо училище (до църквата), което сега се превръща в сграда за живеене. Обичам да си правя разходки, нагоре по баирите и да разглеждам селските къщи.
Йоана, една молба!!!
Можеш ли да опишеш как се прави крем за торта, който е с по- гъста консистенция и е с дебелина около 1 см между блатовете. До сега не съм открила такава рецепта. За блатове ще използвам стандартната: яйца, захар, брашно.
Предварително благодаря!
Предлагам ти да използваш баварски крем или шоколадов ганаш.
За баварския крем имам две рецепти в блога тук и тук. За да го използваш за торта, ти трябва ринг (от формата за блатовете, ако е с подвижни стени, от метален ринг с коригиращ диаметър или от плака. Сложи ринга около единия блат, така че да прилепне плътно покрай него, изсипи баварския крем и остави в хладилник докато стегне. След това сглобяваш с втори блат и трети, ако има такъв. Накрая махаш ринга и декорираш.
За шоколадовия ганаш ти трябват две части сладкарска сметана и една част шоколад. Загряваш сметаната и добавяш шоколада. Разбъркваш докато се разтопи. Охлаждаш ганаша в хладилник за 4-5 часа (най-добре за цяла нощ).
След това го разбиваш с миксер на крем.
Благодаря Йоана,
За шоколадовия ганаш вече пробвах , но се получи много течен, ще опитам първия вариянт с баварския крем и ринга.
Още един въпрос: Блатът трябва ли да е напоен или част от крема се поема от него?
Още веднъж благодаря за бързия отговор. Още утре ще опитам и ще пиша.
Кремът няма време да попие в блатовете, тъй като бързо стяга на ниска температура. Хубаво е да се сиропират.
Хиляди благодарности.
Йоана, как успяваш да си навсякъде….
желая ти Успех !!!
Да, колко си права, колко неща се запечатват и скриват и после излизат без да сме ги канили.
Но те са си живи – щом ги помним и правим…
Извадих яйцата и маята от хладилника, следобед ще я направя.
Йоана, отново ме очароваш и то най-вече с душевността си, разбира се и с рецептите. Така е, когато нещо се прави с любов и от душа няма начин да не става чудесно. Много ми е приятно да надничам тук.
Какво направих днес:
Използвах рецептата от баварски крем с мандариново желе. Вместо сметана прибавих 250мл Creme Fraice . Залях блата с крема като оставих малко разстояние между ринга и блата. След това желирах сладко от вишни и залях вече стегналия крем. Тъй като имам останали 4 белтъка , направих целувки и ги натроших върху стегналата червена основа. На външен вид е прекрасно на вкус ще разбера довечера.
Поздрави!!!
Звучи цветно и вкусно, и съм сигурна, че е така.
Направих я,
чудесна стана тази пита,
накрая сред като си обиколи нивата, но беше още топла я залях с малко течен мед – както баба заливаше милинките с петмез и беше превъзходна!
Благодаря ти за чудесната рецепта!
Баба ми приготвяше такава пита, страшно много ми липсва!!! Само че за тази заливка чувам за пръв път, непременно ще се опитам да я приготвя, макар и след празника. Толкова вдъхновяващо и точно си описала всичко, много ти благодаря за рецептите и за емоциите, които изпитвам всеки път, когато ми остане време да надникна при теб!
Къде греша или рецептата цели точно това?
Здравей Йоана,
току що разчупих питата, на височина е около 10 см отгоре изглежда прекрасна и е много вкусна, но за съжаления от долната страна има няколко милиметра от плънката, тоест само яйца, мляко и захар- крем карамел.
Защо се получи така , как мислиш?
Мога да кажа, че умея да работя с тесто.
Поздрави !
От печенето, предполагам. Ако отгоре питата се е изпекла добре, а отдолу е сурова, вероятно проблема е във фурната или нивото на печене (средна скара, например).
Случвало ми се е да прегарям или да изваждам сурови печива заради съда в който ги пека, а предишни пъти в друг съд са ок.
Размера на тавата също е от значение, за това съм го упоменала в рецептата. Ако е прекалено малка, тестото няма да има възможност да бухне и да се изпече равномерно.
Незнам, мисля че е изпечана добре, просто почти цялата плънка е потънала . Вече я отстраних и всичко е наред…. е няма си коричката отдолу.
И при мен имаше малко „утайка“ по дъното от заливката, но питата беше изпечена добре отдолу.
Може би трябва да се добавя по-малко прясно мляко, за да не става така.
Измерих и размерите на тавата, в която пекох 30 на 20 см, това се равнява на тава с диаметър 30 см.
Благодаря за отговорите Йоана, но винаги мъничко…. се дразня, когато нещо не ми се получи.
Лека вечер
И аз се „дразня“ ако нещо не ми се получи. Но казвам си: „Нищо, другият път“. Лека вечер и на теб.