Пролет в Ловеч

Пролет  в ЛовечКолко хубаво е да се прибереш у дома. Особено сега в този период от годината, когато са нацъфтели люляците и под пролетното слънце разнасят аромата си над целият град. Ловеч, градът на люляците – моят роден град.

Най-хубаво ми е когато се разхождам в старият град – Вароша и в парка Стратеш. Въздухът е чист, тревата зелена, а люляците са навсякъде.

Пролет  в Ловеч

Докато се разхождахме с баща ми се натъкнахме на позабравени пътечки, а аз се върнах в детството със спомени за тази люлка. Тогава ми изглеждаше много голяма и страшна. Сега изглежда пуста и изоставена от детският смях.

Пролет  в Ловеч

Целта на нашата разходка бе да наберем глухарчета. Не за салата, а за мед от глухарчета по рецептата на Камелия от gotvarstvo.georgievi.net. Сезона от март до май е идеален, защото се берат само жълтите цветове на глухарчетата. Листата може да се добавят към салатата, а баща ми понякога хапва за закуска сочните им стръковете.

Пролет  в Ловеч

Преди излета с баща ми се „въоръжихме“ – той с две торби, а аз с фотоапарат. На няколко пъти щях да загубя капачката на обектива, докато се завирах из храсти и коленичих по тревата. Ш-ш-ш, няма да казваш на Вальо.

Пролет  в Ловеч

Успях да направя няколко снимки, въпреки, че сутринта слънцето се криеше зад облаците. Един скакалец, скрит в тревата, тайно ме е наблюдавал. Аз разбрах за него чак след като трябваше да се обработят снимките. И тук следва задачка за по-наблюдателните. 🙂 Къде е скакалеца?

Пролет  в Ловеч

Когато се разхождаш в Стратеш, няма начин да пропуснеш езерото, с малкото мостче. И то сега изглежда тъжно.

Пролет  в Ловеч

А преди тук са се въртели водни колелета, семействата излизаха на излет, децата играеха на топка и федербал. С дружките от квартала редовно идвахме на това място на пикник или просто за да си наберем букети от люляци.

На близо е и втората по големина зоологическа градина в България, разбира се след софийската. През летните вечери често чуваме от къщи рева на лъва. За него обаче ще напиша по-късно, през лятото. И за зоологическата градина, защото тогава е най-красиво и всички животинки са излезли на припек.

Пролет  в Ловеч

По време на нашият излет успяхме да наберем достатъчно количество глухарчета. Доволни се прибрахме вкъщи и аз запретнах ръкави за да приготвя медът. Чувствах лека, приятна умора. Искам да е така всеки ден.

18 коментара

  1. Наистина емоционално, леко носталгично, но много цветно. Чак и на мен ми се приходи в Ловеч, без да имам връзка с този град.
    Аз също гледах рецептата за меда, но се чудех как се берат жълтурчетата, само листенцата на цвета или целия цвят, както е събран. И ако е целия цвят, дали това, че откъснатото пуска бял сок, не пречи за „производството“ на мед.
    Доста се оплетох, но разчитам на прозорливостта ти и много се надявам да чуя мнението ти.
    Благодаря предварително!

  2. О-о-о, да. И то голям букет. 🙂
    Берат се само жълтите цветове – от края на стеблото. Не пускат мляко, но боядисват ръцете в жълто. Аз и баща ми ги брахме с голи ръце, но би било добре да се сложат ръкавици.

  3. Колко романтично, Йоана, ти си истински поет! Наистина сега целият хълм Стратеш е посинял от цъфналите люляци, прекрасна гледка; свежест и красота!
    Как се получи меда? Много ли е жълт на цвят или е потъмнял от термичната обработка? Има ли специфичен вкус и аромат? Май вместо да те питам, трябва да се взема в ръце и да го направя…..Снимките ти са прекрасни! Видях скакалеца:))

  4. Eleni, има линк към рецептата точна там, където споменавам за медът от глухарчета.
    Galika, медът стана тъмен като карамел, но много дълго време го варих. Може би около 1 час му стига. Изглежда много течен, като захарен сироп, но когато изстине се сгъстява. В аромата преоблабадава предимно лимонът.

  5. Джо, чела ли си Вино от глухарчета на Рей Бредбъри 🙂
    Много искам да го опитам този мед!

  6. Сещам се за стихотворението на Найден Вълчев посветено на Левски
    помня го от както бях в 5 клас 🙂

    Над Ловеч слиза синя вечер
    и сини люляци цъфтят,
    и уморени стихват вече
    горите, Осъм и градът…………….

  7. поздрави за пролетното настроение и от мен, йоана! 🙂 един от любимите ми сезони!

  8. Била съм в Ловеч за бързичко, за да посетя крепостта й. Спомням си гледката отгоре, откъм противоположната на входа й страна- беше приказна. Видях и стария град, и покрития мост на Кольо Фичето. Втората снимка ме остави без дъх- влажен камък и толкова много зелено .. Чудна пролет в Ловеч- благодаря, че сподели с нас тази емоция!!

  9. Хей! Съвсем случайно попаднах тук и много ти благодаря за пролетния поглед към Ловеч. Тези дни така ми беше залипсвал люляка… Поздрав на родния град и поздравления за вкусните рецепти! Скоро пак ще намина 🙂

Коментирай