Повечето продукти, с които приготвяме вкусна и питателна храна приемаме за даденост. През сезоните се редуват листни зеленчуци, сладки и сочни плодове, кореноплоди, с които вкусове сме свикнали. Но има и такива, за които само сме чували или чели, а никога не сме ги докосвали или опитвали.
Скоро си купих черни картофи, които от вътре са тъмно лилави. Наричат ги френски картофи, но след консултация с шеф готвача на списание „Меню“ – Ивелина Иванова, картофите се оказаха с името китайски трюфели. Купих малко количество, от любопитство. По неин съвет приготвих картофите сварени с малко масло.
Всъщност, като се замисля, няма друг начин да опиташ непозната храна, ако не я приготвиш само със семпла термична обработка или без, ако това позволява. След като вече си опитал вкусът на този непознат продукт, може да импровизираш и да добавиш подправки или други продукти към него. (Нямам снимка на картофите, защото бързо ги хапнахме, но може да ги намериш в Пикадили на щанда за екзотични плодове и зеленчуци)
Така се случи и с кленовият сироп, за които идва реч. За него знаех само, че е течен, сладък продукт, приготвен от соковете на дървото клен. Има по-течна консистенция от тази на медът, а цветът му може да варират от светъл до много тъмен кехлибар. Има много имитации на кленов сироп, за това трябва да внимаваш, ако искаш да си купиш истински продукт. В имитациите най-често се включва глюкоза или мед. За качеството на продукта може да се ориентираш по неговата цена (скъпичък е ) и разбира се да четеш внимателно етикетът. Производството на кленов сироп е съсредоточено предимно в САЩ и Канада.
Вкусът на кленовият сироп е сладък, напомня този на течен мед, но има смолист характер. Използва се най-вече за заливане на палачинки, пържени тестени десерти или печени плодове. Може да се включи в състава на тесто за кейк или различни сладки и солени сосове. Има голямо кулинарно приложение и ако не беше толкова скъп, щях да го използвам почти навсякъде. Отличен е дори за подслаждане на сутрешното кафе или чай.
И като стигнах до кафето, не мога да не засегна и така важната закуска, която от скоро се опитвам да приемам, поне в почивните дни.
И така, приготвих палачинки за закуска в ранният съботен следобед. 🙂 Но не какви да е палачинки, а плодови залети със сладък и ароматен кленов сироп.
Идеята ми за тях дойде, след като попаднах на рецепта за американски палачинки с ябълки. Импровизирах и към сместа добавих намачкан банан, който заедно с ябълките и подправките допринесе за още по-богат, плътен и интензивен вкус на палачинките. Вместо с мед ги залях с кленов сироп. Комбинацията от продукти нежно се преля в едно съвършенство, което ме доведе до оргазъм на сетивата. Мисля, че няма какво повече да добавя. Ето и рецептата.
За 18-20 броя.
Продукти:
- 1 голяма сладка ябълка
- 1 голям добре узрял банан
- 1 яйце
- 200 мл прясно мляко
- 50 г разтопено и охладено масло + допълнително за тигана
- 180 г брашно
- 2 чаени лъжици бакпулвер
- 1/4 чаена лъжица канела
- щипка прясно настъргано индийско орехче
- 2 супени лъжици захар
- кленов сироп за заливане на палачинките
Ябълката се почиства от семките, обелва се и се настъргва на едро ренде. Бананът се обелва и се намачква с вилица.
Яйцата, захарта и маслото се разбиват с телена бъркалка. Добавя се прясното мляко и всичко се обърква много добре.
В този момент към яйчната смес се слагат плодовете. Разбъркват се хубаво.
В отделна купа се пресяват заедно брашното, бакпулверът и подправките. По малко се добавят към яйчно-плодовата смес. Разбърква се много добре.
На среден огън се нагрява тиган с тефлоново покритие. В него се разтопява малко масло (1/2 чаена лъжица е достатъчна).
С малък черпак или супена лъжица се взима от сместа и се слага в тигана. За една палачинка са достатъчни 2 – 2 1/2 супени лъжици от сместа. Оформят се кръгли и плътни палачинки с диаметър около 7-8 см. Наведнъж могат да се пекат две или три палачинки, в зависимост от размера на тигана. Температурата не трябва да е много висока, за да могат да се изпекат добре отвътре.
Палачинките се пекат в тигана 4-5 минути от едната страна, докато започнат да се образуват дупчици по повърхността им. Обръщат се с дървена шпатула и се запичат от другата страна за още 4-5 минути.
Подреждат се в чиния и се заливат с кленов сироп.
Разбира се ако нямаш кленов сироп, може да използваш мед, любимото ти сладко или просто да ги поръсиш с пудра захар.
Privet Joanna
Az syshto obozhavam palachinki, palachinki s razlichni dobavki kato apple, banan,, portokalovi kori i t.n. kanadski palachinki .(razlikata e che se slaga bakluver i se pekat po 2 v tigana, t.e. po-malki sa.
Klenovia sirop e hubav. Borovia med, i med ot gluharcheta se doblizhavat do nego po vkus.
Не съм опитвала мед от глухарчета. Звучи интересно.
Ами то няма такъв мед. Меда е само пчелен. Другото са сиропи.
пак идея за интересни палачинки!
йоана, все пак вкусът на черните/френски картофи какъв беше? интересно ми е? следващият път ти пожелавам да опиташ френски трюфели 🙂
И аз много бих искала да опитам трюфели. Те са от храните, за които споменах в статията – само слушаме и четем за тях, а кога ще имаме възможност да ги опитаме или сготвим?
Черните картофи имат вкус на обикновен картоф, но ми направи впечатление, че са по-плътни, много лилави, почти до черно, а в средата се белееше сърцевина като на обикновен картоф. Незнам как точно бих могла да опиша вкусът им. В информацията, която четох за тях пише, че имат лек вкус на орехово или лешниково олио. С други думи лек ядков, земен вкус. На повечто хора, може би няма да им направи впечатление. Но аз реших да опитам и нищо не загубих, напротив. Ако ми се наложи да сготвя такива картофи, вече имам идея как да ги приготвя.
Йоанна от къде да се снабдя с кленов сироп?
Обичам мноооого палачинки от всякакъв вид и с пълнеж!
Лошото е че не съм много добър в готвенето въобще…но тези изглеждат мноооого вкусно
Кленовият сироп купих от малко магазинче на ул. Иван Шишман 20, София. Същият видях да се продава и в Пикадили на щанда с мед.
mnogo interesno isigorno vcysno
privet Joana
pisha otnovo, makar i ne vyv vryzka s palachinkite. Beh v Greece za praznicite i popadnah v poslednia den na karnavala, za chistia ponedelnik i praznika na hvyrchilata. Tova, k’ opitah e GYROS PIE – na 3 mesta i napylno razlichen 3 pyti 🙂 i nishto obshto s dunerite po nashite ulici. T.e. vinagi kakvo i kak zavisi ot situaciata, sredata i nashata kultura, bez znachenie kakvo hapvame za 1 pyt, dali shte sa trufeli ili cheren hajver ili dori fast food za 2 Euro.
Shte ti dam receptata za med ot gluharcheta. To nema koj znae kakvo razlichno ot tova kak se pravi sladko, no imash emociata ot nabiraneto na gluharchetata, i tova che e polezno i kato bilka. A za palachinki e super.
Uspeshna sedmica
Домашен мед от глухарчета, звучи страхотно, а и сега му е времето за приготвяне, като се разпролети. И да тичаме по поляните. 🙂
Да, в Гърция се продават гирос или сувлаки. Не бих ги нарекла дюнери, въпреки, че приличат на такива. Работих там извстно време в едно такова заведение, където се предлага „бърза храна“. Всичко се прави със зехтин. Името гирос идва от думата гиро, което означава наоколо или с други думи „върти се“. Сувлаки пък идва от сувла – това е шиш на който се върти месо или както ние му викаме чеверме. Тази дюнер мания е навсякъде – тръгнала от изток и стигнала чак до запад в Германия. Аз лично, не харесвам такава храна.
Много си права за културата и бита на различните хора. Ако някоя храна е „екзотична“ за нас, то други народи се изхранват ежедневно с нея. Хубаво е да се опита от всичко.
Палачинките са страхотни – много ароматни и подходящи за лека следобедна закуска! Преди малко ги направих и ги опитахме.. 🙂 По форма много ми напомнят на бухтичките, които правеше майка ми, когато бях малка, но на вкус са уникални! 🙂
Използвах пчелен мед, защото нямам кленов сироп, но при първа възможност ще опитам и със сироп. 🙂
Поздрави, Йоана!
Поздрави от мен за хубавия блог!
Опитахме палачинките. Но! 🙂
Тъй като с мъжа ми сме големи палачинкоядци 🙂 решихме директно да си направим двойна доза. Естествено не бяхме прочели предварително всичко и особено това, че се пекат по 4-5 мин. от всяка страна.
Мдаааам, както се сещаш много време щеше да ни отнеме.
Затова направихме около 10-тина. Много вкусни наистина. Канелата и ябълката чудесно се допълват (то си е класика) и много отиват като вкус на палачинката. Ние също ги изпробвахме с мед. И определено е нужен топинг по мое мнение като мед, кленов сироп, или който каквото предпочита или има.
Но да не се отплесвам…
Естествено остана огромно количество от сместа. 🙂
И какво, какво да я правим…?
Реших да я опека като кекс.
Малко клисав излезе накрая. И чак, когато го изпекох се сетих, че трябваше да го направя на печени палачинки, вместо кекс. Т.е. пак по две с.л. само че в тавичката с хартия за печене…
Щеше да е чудесно изпечено 🙂 И времеспестяващо.
Та така с моите кулинарни (не)сполуки.
Ще пробвам пак някой ден 🙂
Приключение сте имали с тези палачинки. 🙂
Нана, радвам се че блогът ви харесва. Поздрави!
Онзи ден купих кленов сироп, на цена от 15 лв. , от магазин за диетични храни, на ул. „Позитано“, в началото, пада се срещу Съдебната палата, в сграда, която е малко по-навътре.
От време на в Метро има трюфели – пресни; има също и в бурканчета, както цели така и наситнени (по-евтин вариант). Не знам в момента дали има, не съм гледала, по Коледа имаше, в това съм сигурна, но цената бешеее… Също от време на време, но доста рядко, има и зехтин, ароматизиран с бели трюфели на фирма Monini – Condimento a base de Olio Extra Vergine di Oliva Aromatizzato al Tartufo Bianco, 250 мл, цената беше или 9 или 11 лв. Слага се съвсем по малко, доста е силно.
Имам брашно от кестени – мисля него да използвам за рецептата 😉
Обожавам и пържени банани, така че сигурно много ще ми хареса.
pomognete – kak e na angliiski klenov sirop?
Maple syrup.
Та…как се прави мед от глухарчета?
В този пост има линк към рецептата за мед от глухарчета.
Благодаря много!
Джо, опитах да направя тези палачинки. Бъркането добре – печенето мъка :)))) От тигана изваждах някакви почти безформени неща, тук там попрепечни :)))) Но пък ме гонеше ентусиазмът.
Мислех, че нищо не се е получило. Но когато изстинаха и ги опитах пак, излапах две-три :))) от наличните :))))
Страхотно забавление е това готвенето :)))))))
Джи, супер е че си опитала. Ако имаш въпроси – тук съм. 🙂
И надявам се, този опит да не те обезкуражи. Напротив, трябва да го чувстваш като забавление, както вече спомена. 🙂
O да, Джо! Нула обезкуражаване чувствам :)))) Всичко е страхотно, мисля че му хванах цаката :)))
И следвам принципа всичко да се приготвя от и за любов :))))
Здравей Йоана,
само един въпрос, може ли да стане печенето не с масло, а с олио?
От маслото , което май не е много маслено направо изгаряха, макар да ползвах не горещ котлон, не бяха дебели, абе следвах плътно инструкциите …
Иначе като вкус ябълка, банан +заливката от кленовият сироп са супер!
Благодаря, Теди
Може да се използва всякаква мазнина.
Аз използвам съвсем малко масло, колкото да намажа дъното на тефлонов тиган. Не ги пържа в маслена баня.
В случая качественото масло дава хубав аромат и не би трябвало да загаря. Обикновено, за да не загаря масло при пържене се смесва с растително олио.
Тук май изредих нещо като „полезни съвети“. 🙂
Здравей, Йоана!
Благодаря за рецептата! Днес най-накрая направих тези страхотни палачинки:). Нямах банан под ръка, та сложих в тестото 2 настъргани ябълки, а кленовият сироп заених със сладко от диви череши, което купих на Троянския проход това лято:)))
Хубав ден!
Привет,
да се похвалим, че нашите палачинки станаха и с бистра водица вместо с прясно мляко…:) Просто второто беше изчерпано в хладилника, а пък меракът за палачинки голям :))) И си ги изядохме без заливка – вътре бях сложила 2 лъжици кафява захар и със сладостта на плодовете според мен нямаше нужда от нищо допълнително:) Благодарим за хубавата рецепта и весели празници!
Браво за ентусиазма! 🙂
Весели празници и на теб, Роси! И да се развихриш с козунаците, нали?
Браво, браво, браааво, Йоли! Отново сътвори нещо прекрасно…!
Току що ги наготвих и просто нямам думи да изразя колко са ароматни, прекрасни и апетитни 🙂 Направо ги излапах… 😀 Въпреки че брашното ми дойде малко вповече (доста разреждах), просто се получи всичко идеално и ароматът е невероятен!
Моля те, продължавай да качваш подобни прекрасни рецепти, невероятна си!
Получи ми се всичко точно и без да загаря нищо. Само да вметна,че понеже бях правила вече „Нещо с тиква“ ми хареса да пека палачинките по същия начин – по една лъжица от сместта и по 5 в тигана, иначе стават големи и са трудни за обръщане. И двата вида – с тиквата и с банан+ябълка са ни много вкусни.
Тия палачинки винаги са ми били сложни и съм ги прегаряла 🙂 Сигурна съм, че не съм уцелвала силата на котлона де 🙂 Твоите станаха прекрасни!
Хей, хей, здраввей 🙂
Аз съм от щастливките, които са имали късмета и удоволствието да опитват от прекрасните вкуснотиийки направени лично от ръцете на Йоана. Преди многократно съм разглеждала блога, чела съм с голям интерес и съм се наслаждавала на всяка дума, всяка снимка и всяка магия, която лъха от тук.
Скоро ми се наложи да трябва да измисля подарък за човек, който значи много много за мен, има си всичко, а аз исках наистина да му подаря нещо необикновено и това нещо се оказа точно тук – чийскейк-а с бял шоколад и портоколова заливка <3
Моя приятелка, живееща в Германия и силно изявена и доказала се в кухнята, беше много изненадана как така ще се нахвърля на нещо подобно и то за подарък, което ще правя за първи път.
Еми, така – с голям кеф, усмивка и желание. И СТАНА !!! Прекрасен чуден и много много вкусен.
След това започнах с това, с онова от блога, тук таме нещо сменя, защото не ми се излиза да го търся или просто съм решила, че и така ще стане. И всичко става толкова лесно, толкова прекрасно, чеееееее нямам думи, с които да го опиша, а по принцип точно те са ми силната страна.
Вчера правих следобедно и тези палачинки. И резултатът – уникален вкус, вълшебен аромат и едно такова топло топло чувство в мен, че ето и аз мога да правя вкуснотийките на Йоана, на които винаги толкова много съм се възхищавала, но май някак си не ми е стигала смелостта да пробвам. А то се оказа толкова лесно.
Искам да ти благодаря от цялото си сърце за това, което правиш, за това че си толкова прекрасна, земна и придаваща на храната едно такова твое си неописуемо очарование, което успява да плени дори и не толкова запалените дами в кулинарията.
Много поздрави вкъщи и специални прегръдки за малкия мъж <3 <3 <3
Бети, благодаря ти за този обширен положителен коментар. Може да си устроим лятото кулинарен уъркшоп. 🙂
Направих ги вчера и наистина се получиха чудесни! Благодаря и за това вдъхновение! 🙂
Здравейте, може ли да се пекат като гофрети? Благодаря за прекрасния сайт!
Нямам опит с тесто за гофрети, затова не мога да дам съвет. Ако някой от читателите има предложение, нека го сподели, моля.