За да се получи нещо наистина очарователно ми трябва едно – предизвикателство. Понякога ми го поставят, друг път аз си го налагам. Няма значение какъв е случаят, темата, основния продукт. От значение е идеята и до колко мога да реализирам намеренията си въз основа на тази идея. Никога няма да забравя едни думи, на един добър човек – „Идеи много, по-трудно е да се реализират“, да станат живи и истински, да ги усетиш, да ги опиташ. Да бъдат реалност с продължение. Точно това ще бъде темата на следващата приказка.

Идеите са виртуалното пространство, в което живея. Понякога са толкова истински, че усещам ароматът им, плътността и вкуса. Понякога съм объркана, но тук вече идеята се сблъсква с експеримента. С неочакваното, с новото и с изненадата (не непременно хубава) . Следващият опит за мен беше на ръба между цялостното хрумване за шоколадови бонбони и вълнуващото усещане от опита с нещо непознато. Предизвикателството е на лице, остава да изградя основата, върху която да импровизирам в собствен стил.

Започнах да работя по бонбоните без да имам представа какво всъщност ще получа и дали изобщо ще го получа. За тези, които смятат, че в случая работата е само процеса на готвене, ще споделя, че тя не започва с продукт, купа и кантарче, а започва с идеята, празен лист и молив. Вълнението от тази самоинициативна задачка е много силно, но може да доведе и до толкова силно разочарование ако нещо не се получи по предварително начертания план (рецепта). Значи шансовете са 50:50.

Понякога на идеята и е нужно време да отлежи, но обикновено при очарователните неща, тя идва спонтанно и ако не я реализирам, ако не я направя истина, тя си остава една забравена идея. Не искам повече да имам такива, затова мисля, че няма какво толкова да му мисля и се впускам стремглаво в намерението си.

А то, намерението, е да направя коледни бонбони. Ще си кажеш, че всички бонбони може да минат за коледни, особено тези, които са приготвени у дома и в които са сложени подобаващи аромати. Може и така да мина, но не искам. Изненадата е, че без обичайните подправки си направих именно коледни бонбони. И смятам, че ще разбереш това, едва след като ги опиташ.

Ок, ще издам малко. Те са дъвчащи, меки, много ароматни и едновременно хрупкави. Те са с познат вкус, в непозната форма. Те са всичко, за което работих (нали се разбрахме за думата „работа“) и осъществих намерението си. Те са просто очарователни.

Очарователни шоколадови бонбони

Тези бонбони са вдъхновени от Baileys и новия вариант с вкус на бишкоти. За идеята си взаимствах техники от книгата Feinste Pralinen selbst gemacht.

Посочените дози са за 36 бонбона.

За основата:

1 яйце
100 г захар
50 мл кленов сироп
50 г течна глюкоза
50 мл олио от гроздови семена
1/2 чаена лъжица бакпулвер
150 г брашно

Фурната се нагрява на 180°C. Подготвя се квадратна форма с подвижни стени, с размери 23 см. Дъното на формата се покрива с хартия за печене. Хартията и стените на формата се намазват с растителна мазнина.

Яйцето и захарта се разбиват с миксер докато сместа се сгъсти и изсветлее. Добавят се кленовият сироп, глюкозата и олиото, и сместа отново се разбива докато стане хомогенна.

Брашното се пресява с бакпулвера и се добавя към горната смес. Разбърква се с шпатула или на ниска скорост с миксера.

Сместа се разпределя равномерно в подготвената форма и се пече в предварително нагрятата фурна на 180°C за 23 минути.

Основата се оставя да изстине във формата. С остър нож се минава по ръбовете на формата и платката се освобождава от нея. Формата се измива и подсушава. В нея се поставя платката отново.

За шоколадовия ганаш:

100 г натурален шоколад, нарязан на ситно
100 г млечен шоколад, нарязан на ситно
50 г течна глюкоза
40 г масло, нарязано на кубчета
100 мл ликьор Бейлис с вкус на бишкоти

�