Фалафел или кюфтенцe? А кимион обичаш ли?

Не съм от тези, които разбират от фалафели и като се замисля съм яла точно два пъти от тях. Единият беше тук в България, вторият път в Германия. След като не са ме впечатлили с нищо, не търся начини да си ги приготвям у дома. А и мисълта за това разхищение на мазнина, което се случва не ми се нрави особено. Но пък съм от онези, които откривайки интересна рецепта, като тази за фалафели с тиквички, се включва режимът „промени и действай“. С риск да загубя очарователния вкус на пържено, в промените влиза алтернативния начин – кюфтенца в тавата и право във фурната.

Не съм и от тези, които пестят подправки, но стане ли въпрос за кимион – лъжицата се превръща в щипка от двата ми пръста, а щипката ми става толкова малка, колкото да кажа, че съм сложила нещо. Ей така – пестя си от кимиона. (А колко още имам от Роза…) Винаги съм го свързвала с луканка или друг сух колбас – абе, все на месо отива. Не, че е лошо, но асоциациите ми все до това водят. Не щеш ли, попадам на друга рецепта за салата от моркови с много кимион, а емоционалната ми възбуда не ми дава мира. Сотирани за кратко, от морковите избликва сладост, която като че ли се бори със силния аромат на запечените кимионови семена. Но тук в подкрепа се явяват и няколко лъжици стафиди, а всичко това потъва в свежестта на киселото мляко. Със сигурност съм от онези хора, които много обичат да опитват нови неща.

Кюфтенцата и салатата не вървят неизменно заедно, но Силвена Роу (сега вече и аз) препоръчваме тази комбинация. Фалафелите, които всъщност направих на кюфтенца са леки и сочни, а контрастът от хрупкавите моркови в млечния сос със силен аромат и вкус на кимион са поредното нещо от книгите на Силвена Роу, което ме грабна от първият път.

Кюфтета от нахут с тиквички и салата от моркови с кимион

Адаптирано от книгата Orient Express

За кюфтетата (22-24 броя):

• 2 супени лъжици зехтин
• 1 глава лук, нарязан на ситно
• 2 чаени лъжици смлян кимион
• 1/4 чаена лъжица смлян бахар
• 220 мл прясно мляко
• 100 г брашно от нахут
• 100 г консервиран (или сварен) нахут
• 3 супени лъжици лимонов сок
• 700 г тиквички, настъргани на едро (3 бр. средно големи)
• сол и черен пипер

Една супена лъжица зехтин се загрява в тиган или малка тенджера. Добавя се лукът и се сотира за 2-3 минути. При лука се изсипват кимионът и бахарът. Разбъркват се за около минута докато отделят аромата си и тигана се маха от огъня.

Млякото се изсипва в тенджера и се слага на умерен огън докато заври. По малко, при непрекъснато разбъркване с дървена лъжица се добавя нахутеното брашно. След като е добавено цялото, сместа се разбърква докато се образува тесто, което се отделя от стените на тенджерата (подобно на парено тесто). Посолява се на вкус и се добавя останалият зехтин. Тестото се охлажда. (В рецептата се казва, че сместа се бърка около 8 минути докато стане на тесто. При мен тестото се образува веднага, затова спрях готвенето и пристъпих нататък.)

Към охладеното тесто се добавят сотираният лук с подправките, нахутът, лимоновият сок, настърганите тиквички, сол и черен пипер на вкус. Всичко се обърква много добре. Правят се топчета, с големина на топка за голф. Ако се приготвят фалафели, топчетата се пържат в маслена баня за около4 минути. Аз направих малки кюфтенца, подредих ги в тава върху хартия за печене и пекох на 200ºC с вентилатор за 25 минути.

За салатата (4-6 порции):

• 400 г моркови, настъргани на едро
• 1 супена лъжица семена кимион
• 2 супени лъжици зехтин
• 200 г цедено кисело мляко
• 1/2 супена лъжица майонеза (не сложих)
• 3 супени лъжици стафиди
• 2 скилидки чесън, пресовани
• сол и черен пипер

Зехтинът се загрява в тиган или широка тенджера. Добавят се морковите и се сотират за 2-3 минути. Не трябва да изгарят! Прехвърлят се в купа и се оставят да изстинат.

Семената кимион се запичат в сух тиган за 2 минути. Охлаждат се и се счукват в хаванче.

Когато морковите се охладят към тях се добавят цеденото кисело мляко, майонезата (ако се използва), стафидите, чесънът и кимионът. Салатата се разбърква добре. Посолява се на вкус.

Защо не сложих майонеза? Стоях пред хладилната витрина в супер маркета, може би десетина минути. Прегледах всички етикети на майонези – български и вносни. Междувременно си мислех защо да не си приготвя майонеза вкъщи. Накрая нищо не направих. Не купих майонеза от магазина, защото накрая всички етикети ми се струваха еднакви. И не направих майонеза вкъщи, затова че се иска половин супена лъжица от нея. Ей, затова.