Към вкусовете, с които не сме свикнали, обикновено подхождаме по-резервирано и най-честата ни реакция е да ги оприличим на нещо познато. Какво ще кажеш за папаята? Пъпеш, праскова, тиква… Не! Папаята си е папая. А изброените плодове са пример за най-близката представа на вкуса на този плод.
Купих си цял плод папая. Доста голям при това. И зрял. Имах възможност да взема половин плод, който се предполагаше, че е прясно (например в деня на моя пазар) срязан и опакован с фолио. Да, ама следите от пръстите на любопитни хора никак не ми харесаха. Месото там беше потъмняло и запазило силата на натиска в не много дълбоки ямки. Поколебах се дали и аз да не си забода пръста в парчето плод и да проверя колко е зряло и сочно. (!)
Докоснах го (върху фолиото, естествено), след което погледа ми фиксира един цял плод и аз, вече непоколебимо се хванах за него като за спасителен пояс. Това е моята папая! Грабнах я и се запътих към касата.
Вкъщи ме чакаше купичка с накисната от предната вечер тапиока, от която смятах да приготвя пудинг с шамфъстък и аромат на рози. Но след внезапната любов от пръв поглед със сочната папая, бързо промених представата си за десерта. Така се получи пудинга от тапиока с карамелизирана папая, в която използвах половината плод.
Не се чудих дълго какво да направя с другата половина папая. Идеята за плодов шейк беше страхотна, но после отново промених идеята си и реших да запазя ароматния плод за по-дълго време. Консервирах го. Наредих бурканчето с папаята до захаросания кумкуат. Не, няма да си правя колекция. Просто ще ги съхранявам дотогава, докато открия най-подходящия десерт за тях. Опитването от време на време продължава (за провокиране на муза) и дано скоро открия тези десерти (най-подходящите), за да не се окажа без основната съставка за тях. 🙂
Папая в захарен сироп
Продукти:
- 1/2 плод папая (не измерих количеството, но беше голяма папая 🙂 )
- 350 г захар
- 250 мл вода
Папаята се почиства от семките и се нарязва на кубчета.
Водата и захарта се смесват в тенджера. Загряват се на умерен огън, като се разбъркват, докато захарта се разтопи и сместа започне да завира. Вари се 5 минути. Добавят се кубчетата папая и котлона се намаля.
Плодът се вари докато придобие тъмен цвят и захарния сироп се сгъсти. Това отнема около един час.
Може да се консервира в стерилизиран буркан или да се остави в добре затворен буркан или кутия в хладилник.
Установих, че много си подхожда със сутрешните следобедните мъфини.
Много ми допада идеята. Убеден съм, че и аромата е прекрасен. Само исках да питам – задрасканите думи нарочно ли са задраскани (например: сутрешните (задраскано) следобедните мъфини или просто при мен излиза така?
Нарочно са задраскани. Не е от „твоят телевизор“. 🙂
Това е една от любимите ми опции. 🙂
Извинявам се за включването извън темата, но покривчицата е невероятно добре изпълнена 🙂 Кой я прави? Дава ли уроци? 🙂
Аз му казвам каренце. Та, каренцето купих от една жена, която продава ръчно изработени покривки, кърпи, блузи, вълнени чорапки и всякакви такива. 🙂 Мястото е сергиите с антикварни предмети до Александър Невски. Каренцето ме грабна от пръв поглед. Купих си и лятна блуза с ръчно бродирани макове. 🙂
И аз ще последвам идеята ти за позапасяване, че знае ли човек…
Ммм, да. Чудих се дали да не сложа и разни аромати, но накрая реших да приготвя сладкото натурално. Все пак, може да се използва шушулка ванилия, звезден анасон или канела. На който, както му харесва. 🙂
А на мен ми е интересно следобедните мъфини какви са? 🙂 Да си призная, папая никога не съм яла, но пък това сладко изглежда доста апетитно, а и съм сигурна, че могат да му се измислят интересни приложения 🙂
Следобедните мъфини са с тиквено и ябълково пюре.
Сътворих ги един следобед, когато разчиствах хладилника и видях две бурканчета със залежи от пюретата. 🙂
Извинявай за смотания въпрос, но от къде мога да намеря папая? Обиколих половината софийски Пикадилита, Били, Карфури и Кауфланди и все удрям на камък и безпапайност. 🙁
В средата на зимата и ранна пролет е по-лесно да се открие. Като цяло, когато тропическите плодове се предлагат у нас.