Отново в Италия. Този път с Вальо си направихме разходка в североизточната част на страната, в регион Венето и по специално в столицата на региона – Венеция. Бяхме там по време на кино-фестивала, който се провежда на остров Лидо. За съжаление Моника Белучи беше съобщила на пресата, че няма да присъства на фестивала, за това и ние нямаше за какво да ходим до Лидо. 🙂 Останахме във Венеция за два дни, които на мен ми бяха достатъчни да се слея с атмосферата на града и да преоткрия вкусната кухня и прекрасните вина.
Въпреки многото туристи, градът е тих и спокоен. Може би заради липсата на автомобили. Единствения превоз са корабчетата по Canale Grande и гондолите за романтици.
Но Венеция е малка и красива, за това препоръчвам да се снабдиш с карта на града и да обикаляш по тесните улички и малките мостчета.
Както направихме ние. Уличките са изпъстрени с магазинчета, в които се предлагат предимно изделия от стъкло – от големи многоцветни купи и чаши до всевъзможни сувенири и аксесоари. Фабриката за стъкло се намира на остров Мурано, на около час път с корабче, където се предлагат същите неща, но на по ниски цени.
И разбира се маски за карнавал. Продават се навсякъде, като за качеството им може да се ориентираш по цените. Влязохме в едно от магазинчетата, където имаше работилница. Наблюдавах за кратко единият от майсторите, как прави маските. Посегнах към една и продавачът веднага ме преобрази като за карнавал – с маска с пера и черно наметало. За миг се почувствах като във филма „Широко затворени очи“. Как мислиш, дали не си купих маска? 🙂
Магазинчетата за сувенири се сливат с малки сладкарници, чиито витрини веднага ме привличат като магнит.
Залепена за тях като дете, наблюдавах лакомствата в различни форми и вкусове.
На една от тях примамливо се стича фонтан от шоколад. Какво ли щеше да стане ако си бях потопила пръста? 🙂
Минахме и покрай пазара за плодове и зеленчуци, до който има и голям рибен пазар. Миризмата там е много силна, въпреки че търговците на риба вече си бяха тръгнали и всичко беше измито.
И естествено, италианска храна. Прекрасна! Омагьосвам се от ресторанчетата разположени по тесните улички, с наредени малки масички, с бели покривки. Гарсони с папионки и добре обиграни жестове. Никак претенциозно, при това. Напротив, приятната обстановка ме кара да се чувствам повече от добре. Паста, пица и миди беше основната ни храна.
Вината – Pinot Grigio и Soave от регион Венето.
А след половин бутилка от Pinot Grigio, поисках снимка с любезния сервитьор. Италианец, е-хе.
В региона се произвеждат много сирена, по-известните от които са Asiago и Grana Padano.
Азиаго се среща в няколко степени на зрялост. Може да бъде съвсем прясно, отлежало 4-5 месеца или твърдо като пармезан (над 9 месеца). Аз си купих от мекото сирене, което се използва за приготвяне на сандвичи, добавя се в паста и е прекрасно за запичане в различни ястия.
Грана Падано е твърдо сирене с гранулирана текстура. Подобно на пармезан, но по-малко трошливо и с по-мек вкус от него. Идеално за поръсване на паста.
Научих, че полентата е характерна за северната част на Италия и присъства в традиционната кухня на регион Венето. Варира от семпла каша с малко подправки до многообразни ястия приготвени с царевично брашно. Едно такова ястие приготвих и аз. Запечена полента с доматен сос и сирене азиаго. И още, плодов сладкиш с полента, наречен Pinza, от който произлиза коледния хляб Panettone. За тях, за прясната паста и още вкусни рецепти от италианската кухня ще отделя следващите няколко поста.
Още снимки от Венеция, направени от мен и Вальо може да видиш във Flickr.
Много хубави снимки, Йоана!
Венеция е невероятен град!
А Грана Падано е любимото ми сирене. Сестра ми, която живее в Италия ми носи всяка година по една голяма буца от него!
И в момента имам още поне килограм, ще очаквам с нвтърпение следващите ти постове!
Благодаря за пътешествието, което направих благодарение на твоя разказ и чудесните снимки!
Чудесна разходка сте си направили.
Аз се подготвих за Венеция с тази публикация 🙂
http://mykugelhopf.ch/2009/05/venice-how-sweet-it-is/
Междудругото Мурано е само на 7 минути с корабче (градски транспорт) и наистина си струва разходката 🙂 Бурано (с дантелата) е малко по-далеч, на около половин час. И до там ще стигнем следващия път 🙂
Очаквам вдъхновени рецепти скоро 🙂 нали 🙂
bulgi, статията е много хубава и добър гид за сладкарниците във Венеция.
Всъщност, времето за пътуване до Мурано, зависи от къде е хванато корабчето. От южната част на Венеция отнема около час, но както казваш ти има и по-бърз път. 🙂
Привет привет и от Wed *dance* виждам вода, гондоли и старинни сгради!! и не мога да се стърпя съжалявам :D:D Толкова съм впечатлена от наситените цветове и магичното настроение на тези снимки, че си позволявам да реагирам напълно първосигнално… още дори не съм прочела текста хиххих. Йоана, всички до една ми харесват по един или друг начин, но сигурно няма да те учудя, ако кажа, че първата ми е най-любима. А и ще споделя, че и аз много обичам да се снимам така. Иии… значи познах, че не си по-малък пътешественик, нали?! ;):D
Здравей Wed. 🙂
Когато отивам някъде по света (или се върна), първата ми работа е да открия характерна храна и вина за мястото където съм била. С тези „разходки“ откривам невероятни храни и места, за които дори не съм мечтала. Да се надяваме, че ще има време за още пътешествия.
От сърце ти пожелавам още много вкусни пътешествия. 😀 Поздрави!!!!
по невероятен начин си описала Венеция!
била съм там за цели два часа и се влюбих, а ако отида за два дни, сигурно ще ми се стори сън 🙂
Ех, винахи успяваш да измъкнеш от мен романтични вълнения 🙂
Всичко е много красиво и си казваш: – Животът е хубав!
P.S. Подскочих от мястото си като видях фонтана от шоколад.
P.P.S. Джо, ако си беше потопила пръста щеше да го оближеш след това ;-))) и да кажеш: – М-м-м-м-м!
Прекрасно момиче, харесва ми начина по който изглеждаш, начина по който приготвяш храна, начина по който снимаш, начина по който пишеш!
Браво! Целият сайт е прекрасен! 41 годишна съм, ти изглеждаш доста по-млада и се радвам, че има такива български момичета!
kak si?
joan4e az sum eli na brati sega li ste bili v veneciq mn, hubava snimka nie sme dobre malkiq raste pozdravi vali ot nas celuvki mn, pozdrvai
Ели, отидохме в началото на септември за два дни. Много е красиво там.
Нацелувай бебо от мен. 🙂 Поздрави!
Zdravej Ioana, strahotni snimki i kakto vinagi neveroiatno podnesena informacia .Ot napisanoto i ot snimkite mojem da usetim duha na Venezia.
Snimkite sa neveroiatni .
Popadnah sluchajno na publikaciata ti za Venezia ,makar che sledia bloga ti pochti redovno ;).
Bi li spodelila hotela v koito ste bili?(v momenta organiziram sledvachtoto mi putuvane do Venezia i hotela mi e goliam problem .
Blagodaria .
Нощувките бяха организирани от друг човек. Беше нает апартамент, доста добър с условия като в къщи. За съжаление нямам подробна информация. Но където и да отседнете ще се радвате на романтичната атмосфера на града. 🙂
Мила Йоана, отново се възхитих на умението ти да опишеш всичко толкова интересно! Снимките наистина са прекрасни, както и ти, и самата Венеция!
Надявам се, няма да имаш нищо против да отговоря тук на Яна…
Яна, резервацията и плащането направих в сайта Booking.com. Избрах апартамент, тъй като от дългото ровене по сайтове за хотели, установих, че излиза по-изгодно като цена. Удобството да имаш оборудван кухненски бокс много ти спестява и за храненето, особено ако си за повече дни.
Ето един линк към Grimaldi Apartments, от който можеш да избираш.
http://www.booking.com/hotel/it/cadoroimmobiliaresrl.bg.html?tab=4;label=review_am
Отзив от нашето пребиваване виж в „Отзиви на гости“. Поздрави и успех!