Прясна паста със сос пепероната

Пастата, в каквато и да е форма е едно от най-бързите ястия които може да си приготвиш. Докато се вари, спретваш набързо едни сос, било доматен, сметанов със зеленчуци или просто песто. Поръсваш със сирене и готово. Ядеш докато е още топла.

Друго е обаче да си приготвиш прясна паста. Първият ми опит бяха тези равиоли. Като изключа пшеничния грис в тази рецепта, тестото за паста се замесва само с яйца и брашно. Не е трудно, но се изисква много сръчност докато се разточи тънко. Специално за равиолите това е не само необходимо, а наложително, за да може да се свари и тестото, и плънката в него.

Смятам, че вече няма да имам проблеми с това и мога спокойно да закътам точилката си някъде. С новата ми джаджа от Италия, подарък от Галя, вече се чувствам свободна да импровизирам с прясната паста. Всичко с нея става много лесно. В началото, Вальо ми помагаше да разточа дългите ленти тесто, но след още няколко опита се справям и сама.

Не всеки би се навил да си приготви прясна паста в къщи. Всъщност, не е чак толкова трудоемко, на мен дори ми е забавно. Няколко са тънкостите за приготвяне на паста – при замесването на тестото, разточването и сваряването. Но всички те са описани в инструкциите за употреба на машинката и не смятам да ги преписвам. С Вальо стигнахме до извода, че всеки, който е ценител и обича вкусната италианска храна трябва да има такава машинка.  

Първата ми рецепта с новата машинка са фетучини, които сервирах със сос пепероната. Сосът се приготвя с червени чушки и домати, а за тези които обичат лютичко се добавя чили. Обичайния пармезан замених с грана падано. Донесох си голяма буца от разходката във Венеция, с изгледи скоро да свърши. Слагам го навсякъде, дори вечер си хапвам по малко с чаша бяло вино.

Сега, като начинаещ на прясната паста ще ти разкажа как я приготвих.

Учили са ме, чела съм и съм гледала, че в тесто винаги трябва да се добавя сол. Солта го прави еластично и не позволява на тестото да се къса при разточване. Тук обаче има обрат. В книжката с рецепти за прясна паста (включена към машинката) се казва: никаква сол! Мисля си, какво тогава ще държи тестото еластично, та то е само от брашно и яйца. Ще трябва да се допитам до Heston Blumenthal, той най-добре ще ми обясни тази химия. До тогава това ще си остане загадка за мен.

Тестото се разточваше на милиметри, без дори да се направи една дупчица. С машинката стигнах до степен 9 (последната и най-малката), която разточва тестото на 0,2 мм. Даже не мога да проумея тази цифра. Ще трябва да взема шублера на татко.

Така можех да си играя с тестото, да му правя различни форми и дебелини, докато Вальо не ме подсети, че все някога трябва да ядем.

Започнахме да разточваме тестото от степен 1 – най-голямата дебелина. Минах парчето тесто няколко пъти, а то все изтъняваше и се издължаваше. Преминах на следващата степен, прокарах тестото 2-3 пъти, и така през следващата, докато стигнах до 4-та степен. Сметнах, че това беше идеалната дебелина за нашите фетучини.

Получи се доста дълго парче разточено тесто, което срязах на две равни части. Прекарах ги през ролките, които оформят фетучини и пастата беше готова. По същия начин процедирах с останалото тесто, което е достатъчно за 4 порции.

Готовата паста се оставя да засъхне за около един час. Може да се навие на порциони и да се остави върху кухненска кърпа или да се увеси на подходящи уреди, като точилка и голяма дъска за рязане, обърната вертикално. В краен случай облегалката на стола върши чудесна работа, стига да е покрита с хартия за печене, например.

По нататък е ясно. Или почти. Пастата се слага във вряща подсолена вода и за разлика от сушената, прясната се вари между 2 и 5 минути в зависимост от дебелината. Моите фетучини сварих за 5 минути. Не бяха преварени, нито ал денте, а нещо средно.

Сервирах ги със соса пепероната, който приготвих докато се суши пастата. Няколко люспи от грана падано, листа пресен босилек и м-м-м, Италия е у нас.

Тесто за прясна паста:

Рецептата е от книжката с упътване на машинката за паста от Marcato

Продукти:

• 300 гр. брашно (използвах бяло тип 500)
• 3 големи яйца, на стайна температура

Брашното се пресява в купа.

В средата се прави кладенче, в което се слагат яйцата. 

Разбъркват се с вилица, докато поемат от брашното. Ако сместа е суха се добавя малко вода. (Въпреки, че използвах големи яйца се наложи да добавя малко вода – около 3 супени лъжици).

Замесва се тесто, което не трябва да лепне. От него се отрязват парчета, които се разточват с машинката. По време на разточването ако тестото лепне се поръсва с малко брашно, а ако е твърдо се навлажнява леко.

Сос пепероната:

Рецептата е по идея от книгата Fat-Free Vegetarian

Продукти:

• 700 гр. домати
• 200 гр. червени чушки
• 2 скилидки чесън
• 1 глава стар лук
• 2 супени лъжици зехтин
• 2 супени лъжици доматено пюре
• щипка нарязана сушена чушка чили  (по желание)
• сол и черен пипер

Доматите се срязват от едната страна на кръст с остър нож. Бланшират се за 30 секунди във вряща вода. Изваждат се с решетъчна лъжица и веднага се потапят в ледена вода. Обелват се и се нарязват на малки кубчета.

Лукът и чесъна се нарязват на ситно, чушките на тънки ленти.

В тенджерка се нагрява зехтина. В него се сотират лука и чесъна за 2-3 минути. Добавят се чушките и се разбъркват за 3-4 минути. Ако добавяш чили, сега е момента. Разбърква се една минута. Изсипват се доматите и доматеното пюре. Соса се посолява със сол и черен пипер на вкус. Оставя се да ври на слаб огън около 45-50 минути, докато се сгъсти. Разбърква се от време на време.