Анасонов сладкиш с полента, ябълки и сушени плодове

След като се върнахме от Венеция потърсих характерни ястия за този район на Италия. Оказа се, че полентата се използва навсякъде в регион Венето. Може да се сервира запечена като предястие, на каша – за гарнитура на месо или да се приготвят сладки и солени печива с царевичното брашно. Един такъв десерт, приготвен с полента и плодове се нарича Pinza.

Намерих информация, в която се казва, че от този сладкиш произлиза коледния хляб Панетоне. Разбира се, сега хлябът е много по-усъвършенстван и обогатен с повече яйца, сушени плодове и ядки.

За да не стане объркване ще уточня, че Пинца се приготвя в два варианта. Първият (от който произлиза Панетоне) се приготвя като сладък хляб за Великденските празници, с много наситени аромати като портокалови и лимонови кори, индийско орехче и бахар, в който обаче не се добавя полента. Вторият вариант е десерта, който аз приготвих и в този си вид е известен с името Pinza „Biancarosa“.

Сладкиша се приготвя лесно и може да се използват ябълки, круши и предпочитани сушени плодове.

Освен с полентата, десерта е характерен и с анасоновия си вкус. За да се постигне този аромат и вкус се добавят семена от фенел (резене) или смлени зърна от звездовиден анасон. Препоръчвам семената от фенел, защото се добавят цели и имат по-интензивен вкус на анасон.

Знае се, че италианските домакини са приготвяли този сладкиш от началото на 19-ти век, като са използвали каквито плодове имат в градините. Нека да видим с какво са гощавали семействата от онова време.

Анасонов сладкиш с полента, ябълки и сушени плодове

Рецептата е от книгата Italy – Mediterranean Cuisine

Продукти:

• 250 мл прясно мляко
• 250 мл вода
• 125 г царевиен грис за качамак
• 2 супени лъжици масло
• 175 г захар
• 5-6 ябълки
• 50 г сушени смокини
• 50 г стафиди
• 1 яйце
• 75 г бяло брашно
• 7 г суха мая за хляб
• 1 чаена лъжица семена от фенел (резене)
• 4 супени лъжици коняк (замених коняка с портвайн)
• щипка сол

За гарниране:

• мед
• орехови ядки

Водата и млякото се слагат на умерен огън да заврат. Когато течността заври, по малко се добавя царевичният грис при непрекъснато бъркане с телена бъркалка или дървена лъжица. Полентата се разбърква на котлона няколко минути докато се сгъсти.

Изсипва се в купа и се добавя маслото. Разбърква се.

Добавя се захарта и отново се разбърква докато сместа стане еднородна.

Ябълките се обелват и се нарязват на тънки парченца. Сушените смокини се нарязват на ситно.

Добавят се към полентата заедно с останалите продукти – стафидите, конякът, брашното, солта, маята, семената от фенел и яйцето. Всичко се обърква много добре.

Фурната се нагрява на 180°C. Кръгла форма за кейк или тавичка с диаметър 24 см се намазва с масло и се поръсва с брашно. Излишното брашно се изтръсква. Сместа се разпределя във формата. Пече се 45-50 минути. Когато повърхността на сладкиша придобие златисто-кафява коричка, формата се покрива с алуминиево фолио. Допича се така, за да не изгори.

След като се извади от фурната, сладкишът се оставя да се охлади напълно във формата. Тогава може да се обърне върху сервизна чиния или направо да се разреже на парчета.

Гарнира се с мед и орехови ядки.

Забележка: Семена от фенел (резене) купих от билкова аптека. Смлени зърна от звездовиден анасон се продават в магазинчетата на женския пазар (за тези които не ги е страх да ходят там 🙂 ).