Полентата е била храна на бедните селяни. Още по времето на Рим са се приготвяли каши от брашно от кестени или елда, които по късно са заместени с царевицата. С основание, не всеки харесва безвкусния вариант на царевичната каша. Но в последствие с добавка на различни подправки, масло и сосове тя намира своето място дори в по-изисканите ресторанти.
Царевичната каша се приготвя в много страни, като разбира се начините на приготвяне и имената варират не само от страната, но и от регионите в нея. В най-общия случай фино или по-грубо смляно царевично брашно се вари във вода. Консистенцията може да бъде по-течна или твърда, което се постига от съотношението на водата и брашното и желиращите агенти в царевичното брашно. Времето за приготвяне може да бъде от половин до час и половина с непрекъснато бъркане, което прави задачата не лека.
За щастие съвременните технологии позволяват да се приготвят полуфабрикати от инстантна полента и царевичен грис, които се сваряват по-бързо и улесняват кулинарните ни творения.
Няколко пъти съм приготвяла полента – с масло, пресни подправки и сирене. Трябва да призная, че Вальо никак не я харесва. Както и повечето хора, като чуят за царевична каша. Тайната обаче, се крие в това с какво ще се поднесе полентата. Има значение дали ще бъде поднесена с месо или ще се запече на скара със зеленчуци. Може да бъде пържена във форма на пръчици известни като crostini di polenta. Има и вкусове за всички. Аз открих този на Вальо и съм доволна щом той си хапна с удоволствие от тази полента.
Използвах царевичен грис за качамак, който се сварява бързо. Приготвих доматен сос, в които запекох полентата. Поръсих ястието с настъргано сирене азиаго, но може да се използва грюер, ементал или дори нашенския балкански кашкавал.
Запечена полента с доматен сос и сирене азиаго
Рецептата е от книгата Fat-Free Vegetarian
Продукти:
- 170 г царевичен грис за качамак
- 650 мл вода
- 1/2 чаена лъжица сол
- 1/4 чаена лъжица прясно настъргано индийско орехче
- 2 супени лъжици зехтин
- 1 глава стар лук
- 2 скилидки чесън
- 500 г домати
- 50 мл доматено пюре
- 1 чаена лъжица захар
- 80 г настъргано сирене азиаго
- сол и черен пипер
- пресен босилек за гарниране
Водата се завира с 1/2 чаена лъжица сол. Добавя се царевичният грис и се разбърква непрекъснато докато се сгъсти и сместа започне да се отделя от стените на съда. Отстранява се от котлона и се добавя индийското орехче.
Полентата се изсипва в намаслена със зехтин тавичка. Разпределя се равномерно и се заглажда на повърхността. Оставя се да изстине. Когато полентата стегне се обръща върху дъска и се нарязва на триъгълници (или други форми).
Доматите се срязват от едната страна на кръст с остър нож. Бланшират се за 30 секунди във вряща вода. Изваждат се с решетъчна лъжица и веднага се потопяват в ледена вода. Обелват се и се нарязват на малки кубчета.
Лукът и чесънът се нарязват на ситно.
Зехтинът се загрява в тенджерка или дълбок тиган. В него се сотират лукът и чесънът за 2-3 минути. Добавят се доматите, доматеното пюре, захарта, сол и черен пипер на вкус. Оставят се да заврат, след това котлонът се намаля и сосът се вари около 20 минути докато започне да се сгъстява.
Фурната се нагрява на 200°C.
Тавичка се намазва с малко зехтин. В нея се изсипва половината доматен сос. Отгоре се подреждат парчетата полента и се заливат с останалия сос. Накрая ястието се поръсва с настърганото сирене азиаго. Запича се за 20 минути докато придобие златист цвят.
Ястието гарнирах с листа пресен босилек.
Ха, полентена седмица 😉
Йоана, има един ресторант на Витошка – Back stage мисля че се казва, точно до Манго. Там за първи път ядох запечена полента с пармезан. Много беше вкусно. Полентата е толкова добре приготвена, че прилича на препечена филийка, ама много по-ароматна.
Наистина полентна седмица.И аз като Вальо не го харесвам /правих го с една готова смеска и не ми хареса /и понеже отдавна съм се убедила ,че добрите подправки могат да направят“чудеса“твоята рецепта ми харесва.Остава да я опитам .Поздравления.
Здравей Йоана,
От известно време разглеждам сайта ти и се възхищавам от уменията ти,снимките и рецептите.Моля те да ми отговориш каква е твоята професия,с готвене се занимаваш между другото или си професионален готвач и сладкар.Защото познаваш в дълбочина както терминологията,имаш и невероятното умение да съчетаваш всичко в едно прекрасно творение.Истински ти се възхищавам и завиждам на твоето семейство за невероятните ястия и десерти които им приготвяш.Ще ти бъда благодарна ,ако ми отговориш.
Успех и здраве ти желая!
Таня
Hi,
My mother made something similar when i was a little girl. Some times she used to make sweet polenta with lemon zest, milk, sugar and a little of cinnamon.
Regards
Moira
Много хубава рецепта изглежда. Ще я пробвам в най- скоро време.
Живея в Северна Италия и както някои може би знаят, тук след пастата основното ядене е полентата. На северно италиянците им казват „полетони“ поради тази причина (странно защо се обиждат). Тук полентата се приготвя както и в цял свят, но разликата е, че след това се яде нарязана на правоъгълници и запечена на грил, някои използват и домашният тостер, както ние правим печени филийки. В ресторантите, както и в повечето домакинства се сервират 2 филийки полента на човек със съвсем малко запържени гъби, 3- 4 тънки, тънки резенчета различен салам, 2-3 мариновани рибки (по малки от нашата цаца) и в някои специализирани ресторанти се поръсва с нещо като стрито почти на прах коснко месо. При италиянците кашкавалът не се яде с полентата, винаги е накрая на обяда или вечерята, даже съществуват поговорки за това кога трябва се яде. Така приготвената полента се яде преди основното ядене, а само чиста полента се прибавя обикновенно към пържоли вместо хляб.
Опитайте, ще си промените мнението за качамака :)))))
Ради, благодаря ти за информацията. Друго си е да докладваш от мястото на събитието. 🙂
Пече се… Прилича на клокочеща лава (доматите) с бяла пяна (кашката). Започна да хваща коричка – още десетина минутки. Моля се да не изригне наистина – балончетата са доста игриви, спокойно… намалих градусите…
Ястието ВУЛКАН вече е на масата и компания му прави ВинОто, не знам дали са приятели… ама друго няма. Пуснала съм джазче и свещ съм запалила в чест на вулкана ( и не само ;))и Той се прибра, видя го, хареса го на външен вид… седнахме на масата, някак празнично без повод. Опита го веднъж – нищо, веднага добави още една хапка и каза:“мммм-ммммммм-ММММММ“ с мотивация – удоволствие и амплитуда – растяща. И аз съм доволна 🙂
С няколко думи – благодаря за предложението, вкусно се получи 🙂
Разказът ми хареса. 🙂 В мой стил е. 🙂
Здравей, Йоана! За пореден път подхващам твоя рецепта и имам въпрос, тъй като не съм чувала въпросното сирене азиаго, ако не го открия, с какво мога да го заменя?
п.с. Френският хляб с Чатни така си върви, че трябва да приготвям двойни количества…
След като прочетох по-внимателно целия пост, открих отговора на въпроса ми… 🙂
Моля да си поправите правописните грешки! Какво е пълен и какво и кратък член, това определено не го знаете! „Лукът и чесъна се нарязват на ситно.“ Правилно е: ЛукЪТ и чесънЪТ“ За улеснение на неграмотния с претенции, който е писал в сайта – преди да пише, да земести съществителното от мъжки род с местоимението той или него. Той – пълен член, него – кратък член. Много „трудна“ работа.
Благодаря за корекциите. Текстът ще бъде редактиран.
Е, дай по кротко де..Всеки прави грешки, не мислиш ли? Ти безупречен/на ли си? Съвсем скоро разбрах, че във френския(т, вероятно) преди точка няма интервал, но преди въпросителна, удивителна и разни други препинателни с повече от един символ имало интервал. Бях много възмутена :)), няма ник’ъв смисъл от тези правила….
Днес готвих полента за първи път и бях приятно изненадана, с малко по-различна рецепта. Разглеждах за подобни рецепти и попаднах на тази.Следващия път ще я пробвам обезателно.
Останах озадачена от коментара, който е меко казано некоректен и заядлив. И аз често забелязвам правописни грешки относно кратък и пълен член и правилото е едно – Кой извършва действието. В случая коментарът по-горе е неправилен, тъй като в изречение ЧесънА и ЛукА се нарязват …те не извършват действието, не се нарязват сами. Въпросът е Какво се нарязва , отговор чесънА и лукА. Ако чесънЪТ извършва някакво действие , тогава той е подлог в изречението и би следвало да е с пълен член. Така че нека оставим правописа за някоя друга вечер , а сега да се насладим на вкусната храна 🙂
Работя в Тирол и няколко пъти опитах полента, запечена със сирене. Първо се вари в смес от вода и мляко, трябва да остане пухкава.След това се изсипва в тавичката и отгоре се ръси обилно с ементал, моцарела и горгонзола.Отделно се поднася доматен сос, много горещ, който аз оприличавам на нашенската лютеница. Полентата трябва да е много гореща.Никога не бях яла нещо по-вкусно.На следващия път беше само с горгонзола, защото общото мнение беше, че с горгонзола е най-добре. И е така.Сиренето трябва да е много ароматно.Има едно друго сирене за готвене, рийс се казва, не съм го срещала в България, с него също се получава, защото е с много силен вкус, то е много добро и за шпетцле.