Докато вечерите са още топли обичам да се наслаждавам на чаша бяло вино. Няма значение дали съм с компания или сама. И двата варианта ми носят удоволствие. В първия от веселото изкарване с приятелите, а във втория оставането със собствените мисли и понякога разучаване на някоя интересна кухня от света. Интернет и книгите са основните източници за информация, но къде по-добре би било с информация от първа ръка или иначе казано някой да ти разкаже за собствените си преживявания.
За това по-добре ме слушай/чети внимателно и не скролвай веднага на рецептата. Защото всичко, което помествам тук е приготвено, снимано, описано с много желание. Защото аз не съм професионалист нито в кухнята, нито в снимането, нито в писането, но желанието и патоса надделяват пред всички тези „не съм“. А именно това ме кара да бъда по-креативна, целеустремена и да не спирам, докато не намеря правилния и най-добрия начин.
Далеч, аз не знам всичко и не разбирам от всичко. Няма такъв човек на света. Но важно е да се развиваме в това, което обичаме да правим. То носи най-доброто, когато си свързан с него и когато го споделяш на останалите, носи твоя заряд от енергия. При мен винаги позитивна. 🙂
Какво от това ако хлябът не се надигнал, кейка е изгорял, манджата е пресолена, а салатата кисела? Нищо. Използваш разни заучени хитринки или просто започваш от начало докато всичко ти стане ясно и се получи това, което трябва. Само не се отказвай и то ще се получи. Вярвай ми.
Не всички рецепти (идеи) са идеални, по твоя вкус, лесни и най-вече успешни. Особено когато става дума за печен сладкиш или някакъв десерт. До такава степен съм изпробвала различни смеси за кейкове, че само като прочета съставките и си представям аромата и текстурата. Преди всичко трябва добре да се четат инструкциите, независимо колко опит имаш. А ако по твое хрумване искаш да добавиш или махнеш нещо от рецептата, то това трябва да се обмисли. Дали ще повлияе на печенето, на текстурата, на вкуса, на крайния резултат…
Когато в рецептата пише яйцата да са големи, то те трябва да бъдат такива. Брашното, захарта, маслото и изобщо всички съставки които определят консистенцията на тестото трябва да са точно дозирани. Не игнорирай малките неща като 1/4 чаена лъжица сол, защото те всъщност правят големите неща да изглеждат добре. Фурната, предварително нагрята на необходимите градуси. И така нататък и така нататък.
И несъмнено, в рецептата е отбелязано „намажете формата за кейк с мазнина или покрийте с хартия за печене“. Това всеки го знае. Обаче къде бяха мислите ми, когато изсипвах прекрасната смес за пудинга върху карамелизираните сливи?
Пудинга се надигна прекрасно във фурната, замириса на карамел и ванилия. И както всичко ново, което приготвям, нямах търпение да го извадя и да срежа едно парченце. Парченцето се разряза, но до такава степен беше залепнало за дъното, че дори огромните физически усилия, които приложих с шпатула се оказаха безнадеждни.
Чак сега се усетих, че съм пропуснала да намажа тавата с мазнина. Провал, бедствие или неуспешен опит, както искаш го наричай, но аз изпаднах в едно такова състояние на безпомощност, сякаш за пръв път приготвях десерт. А трябваше да изглежда като Клафути със сини сливи. Идеята да карамелизирам предварително сливите в тавата не беше от най-добрите и това всъщност доведе до катастрофалното залепване на сладкиша. (Тавата още стои накисната с вода.)
Хайде отначало, с друга рецепта. Този път старателно намазах формата с мазнина за печене. И този път всичко си дойде на мястото и се получи, това, което очаквах да се получи.
Кейк със зехтин и сини сливи
Адаптирано от bakingandbooks.com
Рецептата е със сливи и праскови, но аз използвах само сини сливи.
Продукти:
- 170 мл зехтин
- 100 г кафява захар
- 100 г бяла захар
- 3 големи яйца
- 1 чаена лъжица ванилия
- 1 чаена лъжица лимонова кора
- 60 г кисело мляко
- 200 г брашно + 1 чаена лъжица за овалване на плодовете
- 1/2 чаена лъжица бакпулвер
- 1/2 чаена лъжица сода бикарбонат
- 1/4 чаена лъжица сол
- 8 сини сливи
Фурната се нагрява на 180°C.
В рецептата се използва форма с диаметър 20 см. Аз използвах по-голяма кръгла форма за кейк с диаметър 24 см. Напръсква се с мазнина за печене или се намазва с разтопено масло.
В купа се смесват зехтинът и захарта. Добавят се яйцата и се разбиват добре с вилица. Следват ванилията, лимоновата кора и киселото мляко.
Брашното се пресява с бакпулвера, содата и солта. На две части се добавя към яйчната смес. Разбърква се добре докато се получи еднородна смес. Изсипва се в подготвената форма и се заглажда.
Сливите разполових на две и поръсих с малко брашно. Подредих ги върху тестото.
Кейкът се пече 30 минути, след това се покрива с алуминиево фолио и се допича за още 10 минути докато страните на кейка се отделят от формата (тавата). Изважда се и се оставя за 10 минути да се охлади. Освобождава се от формата, слага се в сервизна чиния и се поръсва с пудра захар докато е още топъл.
Това парче тук изглежда много по-добре, нали?
Сега, в късната, топла лятна вечер, с чаша бяло вино и сама с мислите си, разсъждавам за необмислените експерименти в кухнята. Не, не съжалявам. А само научавам.
Не съм пробвала рецептата, но след обяд ще я направя. Искам само да попитам дали сливите мога да ги заместя с някакъв друг плод…? И можеш ли да споделиш някаква рецепта с грозде?
Красиво получилось на самом деле. Успехов
Дес, както споменах оригиналната рецепта е със сливи и праскови. Може да използваш само един от двата плода или да ги замениш с круши, ябълки, смокини. Не претрупвай повърхността на кейка с плодове.
Зрънца грозде също може да се използват. Хубаво е да бъде без семки.
На всеки му се случва нещо като на теб .И после …накисваш тавата .Но човек греши и за да се научи от грешките си .По-важното е да продължи напред/това важи за всяка една област от живота ни,/А рецептата със сливите е много добра Поздравления.
Мила Йоана,
четох с интерес началото на поста ти. Замислих се, че обикновенно преглеждайки блоговете с удоволствие чета именно „информация от първата ръка или иначе казано някой да ти разкаже за собствените си преживявания“. Така всяка рецепта оживява и получава своята история.
Думите ти: „не съм професионалист нито в кухнята, нито в снимането, нито в писането“ не са истина. Възхищавам се на професионализма, с който приготвяш ястията, на красивият начин по който ги поднасяш, на невероятните снимки които правиш и на удивителният начин, по който умееш да опишеш новото си кулинарно преживяване и да ни заразиш с любовта си към готвенето и със своята креативност.
И тъй като твоят кейк сервиран изглежда прекрасно, бих искала да те поздравя за сполучливата рецепта.
Поздрави, Стоянка
Привет,
кексът изглежда страхотно. Ще го пробвам, сега е сезона на сливите. Но имам 2 въпроса. Със зехтин не се ли получава странен вкус – все пак зехтинът има аромат на маслини или може би голямото количество ванилия тушира това.
И другото ми питане – в постовете си пишеш „Напръсква се с мазнина за печене“.
Какво е това „мазнина за печене“ – специална мазнина за печене или просто подмазваш тавичката с каквато и да е мазнина.
Ина, точно в зехтина се крие тайната на този превъзходен сладкиш. Има много десерти, в които той присъства именно заради аромата и вкуса. Дори ако се използва висококачествен зехтин, той оставя лек зеленикав отенък в кейка. Сладкиша има характерен вкус, но не отблъскващ. Ако се притесняваш да използваш зехтин в десерти, замести го със слънчогледово олио, но то също ще остави характерен аромат (с който повече сме свикнали).
В Пикадили се продават флакони спрей с мазнина за печене. Много добър вариант на олиото или маслото, с което обикновено се намазва съда за печене. Тъй като е спрей, оставя тънък филм от мазнина, без да има излишно количество, което да попие в тестото. Освен това се разпределя перфектно по цялата повърхност. Фирмата е KOTANYI, серията продукти – Gourmet, продукта се казва Trennfett, разфасовката е от 500 мл.
Здравей,
поздравления и от мен за страхотните рецепти. Вчера направих кейка – стана страхотен. Черпя вдъхновение от твоя пост. Благодаря ти ,че споделяш своите кулинарни истории с нас!
Много вкусен стана .Единствената разлика е ,че имах олио от гроздови семена ,но е много вкусно .Успешна седмица.
Здравей, Йоана!
След като открих, че в хладилника ми има горе-долу десетина сливи, запретнах ръкави и забърках съставките от рецептата. Малко се притесних, че размерът на съда за печене не е подходящият, особено в момента, когато сместта се надигна в средата като изригващ вулкан 🙂 Но след това чух много приятни думи за постигнатото и мисля да продължавам да следвам твоите кулинарни стъпки 😉
Мда… Вкусно стана и дори и аз не успях да окепазя нещата! Вместо сливи сложих сушени кайсии, защото сливи нямаше и накрая открих, че не би било зле да има и малко орехи, макар че знам ли…
Кейкът е много вкусен, макар и със сушени сливи при мен. Благодаря за рецептата, Йоана!
Здравейте, тази вечер направих кейка, стана много хубав и пухкав!Имах сладко от сини сливи с тях го направих.Благодаря на Йоана :)))
Йоана,здравей!
Не коментирам често тук,но следя от години твоя сайт и преглеждам всяка нова рецепта.Някои от тях са ПРЕВЪЗХОДНИ!Многократно съм правила този кейк,със сливите.Става страхотно вкусен,сливите придават кисела плодова жилка,а зехтинът се усеща много приятно в аромата.
И много други неща съм пробвала ,но сред любимите ми и често правени са :Кадифените сърца-невероятни са,триумф за вкуса ми!
Коледното пънче-голяма вкусотия,правя го и пролетно и лятно пънче и….
Портокаловите кексчета с шоколадова глазура стават много лесно и са толкова крехки и вкусни с тези шоколадови парченца вътре!
Ягодовия трифъл-Боже,Боже,нямам думи,15 пъти го правих и не ни омръзна!
Благодаря за фините вкусове и подробните и точни рецепти,които карат моето семейство да сяда на масата с удоволствие!
Хей, благодаря ти, че сподели това. За мен е радост.
Хареса ми интерпретацията на „пролетно и лятно пънче“. 🙂 Много добра идея да се направи с лек крем и да се декорира като цъфнало дръвче или пък накичено с плодове. 🙂 Браво!
Надявам се да продължиш да следиш какво се случва тук. Желая вдъхновение!
Вчера приготвих кейка, а днес го опитах и е страхотен! Изпълних рецептата съвсем точно и съм много доволна – невероятно ароматен, вкусен сладкиш, който човек може да опита само вкъщи:)
Голям фен съм на рецептата и вчера импровизиирах върху нея. Нямах сливи, но трябваше да оползотворя едни боровинки и така осъществих промяна номер 1. Оказа се, че бялото брашно ми е почти свършило, затова правих кейка с 50% бяло брашно и 50% грахам – модификация номер 2:) Бях се разтъжила за аромата на махлеб и затова сложих и от него – промяна номер 3. Получи се нещо познато и все пак ново – с източно-средиземноморски аромат:) Оригиналната рецепта е прекрасна, но още по-радваща я прави това, че търпи и творческо препрочитане според наличностите и настроението:)
Е, браво за модификацията! Знам, че мога да разчитам на теб за творческо препрочитане. 🙂
Здравейте, Йоана. Бяха ми останали сини сливи и вчера реших да направя вашия сладкиш.Разрових се в интернет и по-специално се насочих към вашия блог. Спазих рецептата и сладкиша стана много вкусен, мек и пухкав.Единствено добавих и малко смлян кардамон. Направих фурор сред приятелите с него. Благодаря за хубавата рецепта. Сега ще се оглеждам за рецепта за тиквен пай.
Радвам се, Деси. Благодаря за обратната връзка.
Просто нямам думи да опиша каква красота, какъв вкус…! Браво, Йоана (извинявай за Йоли, просто имам една приятелка, повече няма да ти казвам така)… Рецептета е много лесна, бърза, приятна, а вкуса е незаменим.
Една от промените, които направих бе че замених сливите с ябълки (който каквото си има 😀 ) но това не попречи на чудесната визия на сладкиша. Също така добавих канела (просто я обожавам) и едиствено кафява захар и пълнозърнесто брашно.
Благодаря ти за всичкоооо!
Хубава импровизация. А пък с ябълките, канелата просто няма как да се пропусне. 🙂
Здравей, Йоана! Кейка го правя няколко пъти с бяло брашно и става превъзходен! Но онзи ден го направих с брашно от лимец…стана по-рядко тесто, но реших, че няма да се отрази на крайния резултат…е, грешах…като свърши времето за печене, го оставих още няколко минути, понеже видях, че стои по-влажен. След като изстина го нарязах и се оказа на дъното, че е почти мокър. Мазнината също не беще добре поета в тестото и хартията беше мнооого мазна…можеш ли да споделиш за разликата в брашната и как да се дозират когато искам да направя замяна на едно с друго? Напоследък не купувам бяло брашно поради многото глутен и обработката, които са все вредни неща…Благодаря ти!
Когато бялото пшенично брашно се заменя с пълнозърнесто пшенично или типово, обикновено няма голяма разлика (говорим за консистенция, а не за вкус), но когато се използват брашна от лимец или спелта, нещата стават съвсем различни. Лимецът е особено богат на мазнини (най-много от всички видове пшенични) има слаб глутен и поема много по-малко вода от бялото брашно. Трябва малко повече практика и опити за да се адаптират рецептите с бяло брашно с други видове брашна.
Отговорът на въпроса ти е именно в твоята практиката. Приготвяла си тази рецепта и знаеш каква трябва да бъде консистенцията на сместа. Оттук насетне добавяш още брашно или част от него заменяш с пълнозърнесто пшенично или типово (според мен това в тази рецепта е по-добрият вариант, отколкото да се използва само лимец) ако не искаш да използваш бяло. Другото (когато рецептата ти е непозната) е да работиш по усет, за което също се иска малко повече практика.
За съжаление няма (или поне аз не съм открила) някакво правило при замяната, което да е валидно за всички рецепти. Зависи от рецептата и какво се съдържа в нея.
В книгата, която написах и в момента се подготвя от дизайнерите засягам именно тези въпроси и всички рецепти в нея са с пълнозърнести брашна изготвени от опити и грешки. Надявам се да ти хареса. 🙂
Съветът, който мога да ти дам е да продължаваш да опитваш. Универсални решения не съществуват никъде. Сигурна съм, че ще имаш успех. Ако на другия опит изникне нещо, което те притеснява, пиши ми пак за да намерим решение.
Йоана, толкова ти благодаря за изчераптелните отговори, които даваш на всеки въпрос!
Вярно е, че нямам много практика, но тепърва мисля да я развивам! 🙂
За момента остава да очаквам да излезе твоята книга и да опитвам със замените. Но стратегията е да ги пробвам веднага нещата, за да запомня как изглеждат нещата в оригиналната рецепта и после да правя промените…:) иначе забравям!
А за лимеца – просто трябва да спазвам безглутенова диета и затова използвам само него….
Благодаря ти отново за отклика и насърчението, което даваш на всеки един ентусиаст в кулинарията! 🙂
Моят сладкиш се получи страхотно, спазвайки точно рецептата.
Благодаря
Най-бързият сочен и вкусен сладкиш! След като останах без кестени, но със сини сливи, реших да си избера друга рецепта от блога и хич не съжалявам, че приготвих тази вкусотия. Благодаря за точната и сполучлива рецепта, Йоана!