Манджа с грозде ли е манджата с грозде?

Срещам и чувам изразът „манджа с грозде“ да се употребява най-вече за лошо приготвени и/или изглеждащи ястия. Но го срещам и чувам за ястия или десерти, на които всичко им е наред (поне според мен), обаче изказващия се, в много голяма част от случаите, е против или не възприема смесването на определи продукти и подправки с други. В този ред на мисли, предложените от мен рецепти в блога, като цяло се възприемат като манджа с грозде. Понякога ми е тъжно, понякога смешно. Също така, изразът се употребява в теми, които нямат нищо общо с готвене и манджа, но разбира се отново в негативен аспект спрямо основната тема. Да видим какво се крие зад това.

Реших да обърна повече внимание на буквалния смисъл на израза, да приготвя няколко манджи с грозде и да развенчая негативното от него. Исках да изпробвам ястия, в които присъстват грозде и/или гроздов сок, като умишлено избягах от неизненадващите комбинации, в които няма термична обработка на гроздето, като ризото поръсено с гроздови зърна или пък бобена чорба със зелено грозде, където гроздето използвано през есента се заменя с киселите джанки през късната пролет. (Тук и гроздето и джанките се готвят, но предложението е твърде скучно за мен. Това не означава, че не обичам боб с джанки.) Разбира се изключих и всякакви алкохолни напитки от грозде, които по-принцип може да се сложат почти навсякъде. Защото идеята ми е буквална, колкото и изразът – да сготвя манджа с грозде.

След този опит мисля, че и аз самата ще внимавам повече в какъв смисъл използвам израза „манджа с грозде“. И също така се замислям за друг израз, който по-често използвам в негативен смисъл и това е „печени киселици“. Дори само като си помисля за дребния, стипчив плод, устата ми се изпълва със слюнка, а долната челюст ме заболява от внезапния приток на течности, които би трябвало да го „смажат“. Съвсем нормална реакция на организма! Но никога не съм опитвала печени киселици, въпреки че използвам това като негативно определение. Може би трябва да си изпека киселици. И може би трябва да спрем да говорим наизуст. И вместо да си осланяме изказванията на вече готови реплики, да проверим дали наистина са правдоподобни.

В продължение на няколко седмици изпробвах рецепти с грозде по идея от различни източници. Несъмнено, сладкият плод би отивал най-вече на меса, независимо в каква форма е – сурови или сготвени зърна грозде, сос от грозде, сладко от грозде и т.н. Но това, да използвам гроздето само за месо, не ме удовлетворяваше и дойде желанието да опитам и няколко вегетариански рецепти с негово присъствие.

За тази статия се спрях на три рецепти, които най-много ми допаднаха като състав, комбинация на продукти и презентация, и с които съвсем ясно мога да кажа, че манджата с грозде е много хубаво нещо. И така, предлагам ти да опиташ свежа супа с грозде, зеле с грозде и лимец и фаворитът ми – патешки гърди с печено грозде.

Рецептите на тези избрани предложения може да видиш по-долу. Но от опитаните ястия не мога да не спомена и една друга, която приготвих по подобие на тази. Подобието всъщност е само технологията. Замених пилешкото със свинско месо, използвах червено вино и червено грозде. Тази рецепта най-много олицетворява манджа с грозде и то само в буквалния смисъл. Като цяло всички опитани ястия ми харесаха.

Изводът от всички рецепти с грозде, които приготвих и опитах, е че няма лоша манджа с грозде, откъдето би трябвало да спрем да използваме израза негативно. Опитай и ще разбереш. Отхвърли предубежденията, открий нови вкусове и се наслади безрезервно! Даже ще се забавляваш, обещавам!

Студена супа с грозде

Адаптирано от honeyflowfarm.com

Супата е свежо подобие на таратор, но с добавка от кисела ябълка и бяло грозде. Част от плодовете се пасират, а част се оставят цели за повече вкус и текстура. Сладостта на супата приятно се допълва от киселото мляко, а пресния лук и репичките я уравновесяват. Ако трябва да опиша супата с малко думи, ще кажа – ободряваща и забавна.

Дозите са за 6 порции.

Продукти:

  • 150 г бяло грозде без семки
  • 2 супени лъжици нарязан пресен копър
  • 1 краставица (около 200 г), обелена и нарязана на дребни кубчета
  • 1 кисела ябълка (около 200 г), обелена и нарязана на дребни кубчета
  • 2 стръка пресен лук, само перата, нарязани на ситно
  • 400 г кисело мляко
  • 400 мл студена вода
  • сол и черен пипер
  • 4 репички за гарниране

В купа се смесват гроздето, копърът, краставицата, ябълката и лукът. Посоляват се със сол и прясно смлян пипер. Объркват се хубаво. Разделя се на две равни части.

Едната част се запазва за по-късно. Към втората се добавят киселото мляко и водата. Разбиват се в кухненски робот (не в блендер) за кратко или докато се образуват дребни парченца от плодовете и зеленчуците. Гроздето също ще пусне сока си. Пасираната част се смесва със заделената. Разбъркват се хубаво и ако е необходимо се добавя още сол и черен пипер на вкус. Супата се охлажда в хладилник.

Сервира се гарнирана с нарязани на тънко репички и пера зелен лук или копър.

Задушено зеле с гроздов сок и лимец

По идея от honeyflowfarm.com

Това вегетарианско ястие много ми напомня на баварското кисело зеле. Приготвя се по сходен начин, като зелето се задушава с мед и винен оцет. Но сокът от бяло грозде дава допълнителна сладост и вкус, а лимецът, който добавих (вместо ечемик по рецептата от която се вдъхнових) обогатява манджата със земния си и също сладък вкус. Комбинацията се допълва от няколко зърна свежо грозде и пресен магданоз. Тук бих добавила и нещо по-силно и със смолист характер като хвойна или розмарин.

Тъй като зелето не е напълно сготвено и остава леко хрупкаво, ястието може да се сервира и студено, като салата.

Дозите са за 2 порции като основно ястие и 4 като салата или гарнитура.

Продукти:

  • 1 супена лъжица зехтин
  • 2 стръка пресен лук, само бялата част, нарязани на ситно
  • 500 г зеле, нарязано на тънки ленти
  • 1 супена лъжица бял винен оцет или лек ябълков оцет
  • 1 чаена лъжица мед
  • 200 мл сок от бяло грозде (виж в технологията на рецептата)
  • 150 г сварен лимец (около 100 грама суров лимец се сварява във вода за около 15 минути или докато уври)
  • сол и черен пипер
  • 3-4 стръка пресен магданоз, нарязан на ситно
  • десетина зърна бяло и червено грозде

За 200 мл. сок от грозде се взимат около 400 грама зърна бяло грозде. Смилат се в кухненски робот или се намачкват с преса за картофи. Полученото пюре се минава през фина цедка и сокът се отделя. Люспите и зърната се изхвърлят.

Зехтинът се загрява в тенджера. Добавя се лукът и се сотира за минута. Добавя се зелето и се разбърква 3 минути на слаб огън.

Смесват се сокът от грозде, оцетът и медът. Добавят се към зелето. Разбърква се хубаво и се готви на умерен огън около 20 минути.

Към зелето се добавят свареният лимец, сол и черен пипер на вкус. Тенджерата се покрива с капак и ястието се задушава за 10 минути или докато по-голяма част от течността се абсорбира.

Преди сервиране ястието се поръсва с магданоз и пресни зърна грозде.

Патешки гърди със сметана и печено грозде

Адаптирано от epicurious.com

Това ястие, както вече споменах е фаворитът ми от мисията „манджа с грозде“. Много важно тук е как е сготвено месото. Вариантът, който давам е за средно изпечено месо. Ако предпочиташ алангле или добре изпечено, редуцирай времето според предпочитанията ти.

Печеното със зехтин, сол и пипер грозде е вкусно и подходящо и за други меса. За предпочитане е да се избере черно, ароматно грозде без семки. Аз използвах дребно със семки, но много ароматно, което баба ми отглежда. Вкусът му е прекрасен, но семките са малко досадни. За повече атрактивност, отдели грозда на по-малки чепки и ги запечи и сервирай така, както са цели.

Дозите са за 4 порции.

Продукти:

  • 2 броя патешки гърди с кожа
  • 3-4 счукани зърна хвойна
  • 1 чаена лъжица прясна мащерка
  • около 200 г грозде, разделено на по-малки чепки
  • 2 супени лъжици зехтин
  • сол и черен пипер
  • 2 шепи рукола
  • 100 мл кулинарна сметана President или заквасена сметана, леко разбита

Патешкото се размразява ако е замразено, измива се под студена течаща вода и се подсушава. С остър нож се правят няколко разреза върху кожата във формата на решетка. Гърдите се натъркват със счуканата хвойна и мащерката. Поставят се в подходящ съд, покриват се и оставят в хладилник да се мариноват за минимум 4 часа. Аз ги оставих за цяла нощ.

Фурната се нагрява на 200°C. Чепките грозде се поставят в тава. Поръсват се със зехтин (използвам пулверизатор за равномерно поръсване) и се посоляват със сол и прясно смлян черен пипер. Запичат се в предварително нагрятата фурна за 15 минути. Оставят се на стайна температура. (Гроздето може да се приготви до 4 часа предварително.)

Патешките гърди се изваждат от хладилника и се посоляват от двете страни със сол и прясно смлян черен пипер.

На среден към силен огън се загрява тиган с незалепващо покритие. Гърдите се слагат в тигана с кожата надолу. Не е необходимо да се добавя мазнина в тигана, тъй като кожата ще отдели достатъчно. Гърдите се запичат за 6-7 минути, обръщат се от другата страна и се готвят още 4-5 минути. Изваждат се от тигана в затоплена чиния и се оставят за 5 минути. Тази стъпка е важна, защото ако се срежат веднага след готвенето, голяма част от соковете ще изтекат и месото ще стане сухо. Затова се оставят за известно време да отлежат.

Гърдите се нарязват с остър нож на тънки парчета по диагонал, напречно на мускулните влакна.

В сервизна чиния или плато се поставя руколата. Върху нея се подрежда нарязаното патешко месо. Залива се със сметана и се гарнират със запеченото грозде.

16 коментара

  1. Йоана, възхищавам се на ентусиазма ти постоянно да опитваш различни неща и на умението ти да грабваш читателите с всяка една своя публикация! С много желание и търпение се опитвам да ти подражавам
    Поздрави

  2. Много интересни предложения с грозде! В интерес на истината аз съм от хората, които доста често използват израза „манджа с грозде“, но не толкова в кулинарен аспект, колкото като ситуация, при която всичко се е омазало:)

  3. Привет, Йоана!
    Днешният ти пост много ми хареса с всичките тия размисли в началото…
    Грабна ме студената супа с грозде и незнайно защото веднага се сетих за една торта с плънка от грозде, крем сирене и кисело мляко… е тя не е необичайна комбинация защото е десерт но ми направи силно впечатление как си пасва гроздето с киселото мляко :).
    Много интересна ми стана рецептата със зелето – тя според мен е по-необичайна….
    Миналото лято приготвих риба тон залята със сос от грозде мащерка и балсамов оцет (и гроздови зърна разхвърляни наоколо), – беше много вкусна! Е, сосът не беше термично обработен. Опитвала съм и салата с грозде, от както се оказа, че определено харесваме с дъщерята салати с плодове…
    Като се замисла всъщност не съм пробвала ястие, в което гроздето да е термично обработено, но ти винаги ме провокираш с нещо – за което ти благодаря!

    Поздрав най-сърдечен от мен!

    1. Точно днес се сетих, че не съм опитала риба с грозде. И познай какво ще готвя за вечеря? 🙂
      Взех лаврак и мисля да го изпека с бяло грозде и каквото още намеря под ръка. Предполагам, че добре ще се получи.

      Зелето е интересно на вкус – сладко-кисело и ароматно.
      До момента най-много ми допадат съчетанията с месо. Просто му отива! 🙂

  4. Не знам, но аз обичам и манджа, и грозде, а рецептата е повече от интересна. Не обичам да смесвам вкусове и да експериментирам, но тук винаги ми е приятно да помечтая за подобни оригинални рецепти!„
    Поздрави!

  5. Страхотни предложения, както всеки път! Рядко опитвам, но винаги ти се възхищавам, поздравления!
    Реших да пробвам патешките гърди, но имам едно въпросче – като ги сложа в тигана без каквато и да е мазнина, няма ли да залепнат и трябва ли да покрия тигана с капак или не е необходимо?
    Поздравления още веднъж, чета винаги с удоволствие.

    1. Патешките гърди са с кожа. Първо запичаш в тигана страната, която е с кожата. Тя отделя много мазнина, дори може да отсипеш част от нея, когато обърнеш гърдите да се запекат от другата страна. Няма да залепнат.
      Кожата почти се стопява, а останалото става хрупкаво.
      Не се покриват с капак. В противен случай месото ще се свари от кондензираната пара.

  6. На такова като теб му казват „щуро за сто сЕла“ 😉 Много ти се радвам колко си развихрена и продуктивна, и разпръскваш идеи и ентусиазъм 🙂 Аз готвя познатички неща напоследък, че домът ми е есенна градина и се налага да претворявам количества плодове в бурканени изделия, но скоро ще съм „обратно на пистата“, надявам се, и ще изпробвам поредна щуротия 🙂

    п.с. И вече познавам втори човек, който може да определи вкус на храна като забавен, ура 🙂 Преди време го казах за едни броколи и за една торта, и така странно ме гледаха…

  7. Харесва ми това което правите и затова реших да Ви обесня, на Вас и читателите Ви какво представлява това нещо скрито зад израза „манджа с грозде“. Няма нищо общо с тълкованията по-горе, които сте направили- или сте достатъчно млади или не сте ходили по бригади в годините на соц. режима. „МАНДЖА С ГРОЗДЕ“ е реално ястие, така наречената „лятна манджа“ – много кромид лук, пипер – зелен и червен/ чушки/ задушени в олио и след това прибавени доматите. Може да се сгъсти с малко брашно. Става бързо и лесно и е отлично ястие за вечеря през онИя години. Обикновенно се сервира с грозде или диня – които се явяваха и десерта за вечерята.От там идва израза, когато някой попита „какво има за вечеря“ , отговора е „МАНДЖА С ГРОЗДЕ“. Надявам се да съм помогнал да се отърсите от заблуждението в което бяхте изпаднали. Между другото лятно време , когато избрените продукти са в изобилие, аз редовно приготвям това ястие, като освен с деня и грозде, го гарнираме и със сирене- разкош. чао С поздрави Анастас Рохов от Сливен

Коментирай