Звезди, сирене, спокойствие

Пак се опитвам да избягам от хаоса. Отивам на село. Избрах на село, защото там е спокойно и там наистина ще мога да си почина. Извън цивилизацията. Е, почти. Неочаквано за мен самата обърнах гръб на всичко, което се случва по света, а липсата на компютър ми се отрази повече от добре. И тогава намерих време за много други неща. Неща, които не бих могла да правя иначе.

Но там, в онзи свят съм като в безтегловност и необвързана с времето. Струва ми се че сънувам ранните слънчеви лъчи върху все още зелената трева, жуженето на рояци насекоми по пладне и приспивната песен на щурците. А звездите! О, звездите са толкова ярки, че заслепена от светлината им потъвам в тъмното пространство между тях, завихрям се опиянена и не искам този сън да свършва.

Потънала в себе си дните се нижат бавно. Разсейвам се от време на време с „Афродита“ и най-сетне успявам да прочета книгата. Много ми хареса. Благодаря на всички, които ми писаха за нея.

После се заравям в други книги – стари готварски книжки и чета с интерес на стар български език. Тази на снимката е от 1911 година. Приисква ми се да сготвя нещо. Не че има нужда. Но искам да изпробвам от тези стари рецепти, в които изобилстват масло и яйца. Яйца? Ще отида да си потърся от някоя баба. Намирам и прясно мляко, и то козе. Утре пак ще взема и ще си направя сирене. И така, цяла седмица правя сирене.

Хапваме го прясно и безсолно с домати. Домати от градината, разбира се.

Захапвам току що откъснат домат – топличък, нагрят от слънцето, сочен и сладък, сокът му се стича по брадичката ми и не ме интересува дали ще се покапя. Вкусвам живот… Благодаря на този, който ги е отгледал.

О, за сиренето май говорех. Мариновам една част в зехтин с подправки – зърна пипер и кориандър, дафинов лист, морска сол. След 4-5 дни става още по-хубаво. Взимам идеята от книгата „The Food Lover’s Guide to Paris“, която си купих от ваканцията в Париж.

С това сирене и салатата е още по-вкусна. Няма начин да не си налея вино.

Но хлябът ми липсва в цялата тази композиция. Ей сега ще си направя. Обаче решавам да бъде нещо специално, повлияно от скорошната визита в Париж. Искам да приготвя бриош. Не какъв да е, а от най-богатия на масло. Защо ли? Ами, искам да опитам, имам време. Приготвям го. Процесът трае два дни. Не знам какво да очаквам. Получавам нещо вкусно, но твърде тежко. 88% масло в тестото не са никак малко. Но за този опит после ще ти разправям.

Предпочитам да се насладя на последната млечна царевица с малко масло и сол. Много я обичам. Като се замисля, няма много неща, които да не обичам.

Вальо ми се цупи на ризотото с кафяв ориз, но сега има особена нужда от добра храна и аз се старая да му я осигуря. И най-вече от калций. Помислих си, че ще му стане лошо един ден, когато изпи около 1,5 литра прясно мляко за доста кратко време. (По негова си инициатива.) Кога сме пили ние такова хубаво мляко? Аз и затова сирене правя, че даже и малко извара изкарах. (Поради липса на лимон и лимонтозу, пресякох суроватката с малко оцет. И така става, да знаеш.)

А пък една сутрин съм си наумила, че ще ходя да бера къпини. Тръгвам с малка кофичка. Не намирам много узрели, но са ми достатъчни за един бърз десерт с изварата и малко мед.

А те, къпините сладки – сладки, май нямаше нужда от мед.

Нали все не ме свърта, друг ден вдъхновена от старите готварски книжки приготвям сладкиш „Дамски каприз“. Но не такъв какъвто всички го знаят. По-различен и отново с много масло. Но за това пак друг път ще си говорим.

А конфитюрът от диня на Мария е прекрасен. Приготвих го без ванилова шушулка, ясно е защо. Изпълних рецептата наполовина и то по спомен от прочетеното. Сега като я поглеждам, изглежда да съм спазила пропорциите. Но увлечена от нещо на двора за малко да го загоря. Спасих го навреме, даже много ми харесаха парченцата диня, които бяха започнали да се карамелизират на дъното на тенджерата.

Възползвах се от момента, в който имах яйца от щъкащи на пътя кокошки и козе мляко за да направя палачинки. В едно друго време ме научиха да забърквам палачинки от налични продукти – с 1,2, 3 яйца, с малко мляко, с повече мляко, понякога с добавка на сметана и брашно, колкото да стане каша. Ей тук е тънкостта – колко гъста да бъде сместа. И така се научих, че специално за палачинките се отрекох от моите неписани закони за спазването на мерки и теглилки.

Но препрочитайки една рецепта за палачинки от книгата „Рецепти за сладки“ реших да ги приготвя така както са описани. Ето какво гласи рецептата:

„Палачинки. 4 жълтъци, 2 яйца, 2 лъжици разтопено масло, 1 лъжица захаръ и 1/2 литъръ млѣко.

Всичко това се разджурква съ телътъ или джурулекъ и постепенно се разбърква съ толкова брашно, колкото е потрѣбно да се получи срѣдно гъста кашичка. Нагорѣщява се въ тиганъ съвсѣмъ малко масло, излива се въ него, толкозъ отъ кашичката, че да се образува 3-4 м.м. тънка туртичка и на голѣмина, колкото дъното на тигана; изпържва се отъ двѣтѣ страни до слабо зачервяване, намазва се съ сирена пълненка и се завива въ видъ на валякъ. Така се постъпва, до като се изпържи всичката кашичка.“

Забавно, нали? За въпросната сирена пълненка е дадено следното:

„Размачква се малко прѣсно сирене и се разбърква по вкусътъ съ дребно сухо грозде, счуканъ дарчинъ, скълцани бадеми и ситна захаръ.“

Станаха най-хубавите палачинки. И по-скоро не заради рецептата, а заради продуктите, които използвах. Изядохме ги с прясно сирене и конфитюра от диня.

Такива неща правя на село. И имам възможност да им се насладя, наравно с шума от листата на дърветата, пукащите дърва от огъня, галещото слънце сутрин, прохладния вятър вечер. От спокойствието и безгрижието на тази ваканция съм заредена и готова отново да бъда част от хаоса.

П.П. Заглавието на поста е хрумка на Вальо, докато четеше етикетите на статията, които съм написала. Тези трите думи прочете една след друга. И на двамата ни хареса. И тези думи именно са като най-силен отзвук от ваканцията.

22 коментара

  1. Страхотни снимки и текст! 🙂

    И едно леко вмъкване по темата с калция, счупената ръка и костите… Ако Вальо иска костите му да заздравеят по-бързо най-доброто решение ще е да спре млечните продукти за известно време и да наблегне на зелено-листните зеленчуци. Темата е дълга и безкрайна, но фактите са следните: млечните продукти имат прекалено високо съдържание на протеин и организма ни, за да го усвои тегли калций от костите. В същото време понеже калцият в млечните е много, но не от правилният вид и в не добра пропорция с др. елементи, тялото ни започва да го трупа на грешните места, като стави, артерии и т.н. Ето една статия по темата, която макар и леко крайна дава информация – http://temanews.com/index.php?p=tema&iid=474&aid=11233 Успех с оздравяването!

  2. Прекрасни снимки …и леко ти завидях , знаеш ли мисля ,че е крайно време да отидем да живеем на село. По комшииски ако може та да ме каниш на гости за по парче Дамски сладкиш.

  3. Размечта ме! Често си мисля, че бих заменила градския живот за този тих, спокоен и изпълнен с природно очарование живот на село…Но засега и аз си позволявам само бягството за по няколко дена… А за калция, не мога да не отбележа като Надя – твърде дълго са ни учили, че млякото е най-добрият източник на калций и ние не сме го подлагали на съмнение. За жалост най-модерните изследвания доказват, че калцият в млякото далеч не е най-полезното за нашите кости. Една от добрите публикации, които четох по въпроса е тази на Harvard School of Public Health: http://www.hsph.harvard.edu/nutritionsource/what-should-you-eat/calcium-full-story/index.html.
    Извинявай, че те затрупваме с инфо, но е с най-добри намерения! Желая бързо оздравяване на Вальо, а на двама ви още много такива романтични моменти!

  4. Еха, че е хубаво!!!
    И на мен ми е до такова бягство в края на сезона! не че не съм на село, но ми се ще да съм някъде с по-малко хора около мен…
    Так увлекателно пишеш, че сякаш бях там 🙂
    Снимките са прекрасни!
    Много ми хареса „идеята“ за карамела при диненият конфитюр, аз така от невнимание направих един със праскови – карамеленият вкус е харесван от у дома, така че нямаше проблем!

    Домашното ти сиренце изглежда превъзходно, а това маринованото -неустоимо!!!
    Ще чакам с нетърпение рецептата за „Дамският каприз“!
    Поздрави!

  5. Караш ни да мечтаем 🙂 както винаги.
    Храната изглежда много естествена, продуктите чисти, всичко е като от друг свят 🙂

  6. Чудесно, Йоана! Сигурно си си починала от забързания град и многото задачи на деня! Сега отново те завихря ежедневието, но, оооо ,сега си заредена с търпение и усмивка! Прекрасни снимки и неподражаемата атмосфера на твоя разказ! Имала си време за неща, които изискват време, като приготвяне на сирене, брьош, отлежаваме на сиренето в марината… разходки, четене… Снимката със звездното небе е невероятна! Толкова път изминават звездите, (по-скоро земята) за 10-15 мин. при отворен обектив на фотоапарата 🙂 ( за минутите не съм сигурна, но за ефекта – съм) За Валко – скорошно оздравяване! За двама ви – пак си елате:)

  7. Това трябва да го прочете всеки, който, когато чуе „на село“, си мисли само за хапещи комари, миризма на застояло, драскащи храсти по глезените и всякакви други неприятни неща. Защото всъщност на село е особено романтично, спокойно, всичко е истинско и вкусно, да не говорим пък хората колко са добри и услужливи.
    А ти пак си сътворила такива невероятни неща… Снимките ти са разкошни. Също като вкусната ни малиново-розова изненада от снощи. Ммммм!

  8. Ох, иде ми да кажа едно – back to basics и… мечтая. Друго е на село, като тръгнеш боса по плочките, като береш ябълки от дървото, като вечер седнеш на двора да ядеш домати със сирене. Мисля, че и тогава сме най-щастливи, най-свободни и най-себе си. Абе, изобщо, ние хората сме странни същества. Опитваме се да бягаме от природата си, но все ни влече.

  9. Развълнува ме този пост! Представих си небето със звездите, селските домати, старата къща … а ми замириса и на сирене …. и на палачинки! Браво, Йоана! Наистина е удоволствие да чета блога ти! И снимките са изпипани … Браво! И сега вече заредена и отпочинала, какви ли чудесии ще ни покажеш тук :))) Очакваме ги с нетърпение!

  10. И аз се върнах преди два дни от подобно бягство на село, където яйцата са жълти с цвета на лятно слънце, а млякото се крие под два пръста плътен и ароматен каймак – за който съм толкова щастлива, че дъщеря ми го обожава, а не ме моли да го махна от чашата й. На такива места се чувстваме живи! Хубав разказ, благодаря ти! Пожелавам ти много често да си в среда, според твоите нужди, която да те кара да се чувстваш жива и живееща в хармония с всичко около теб!
    Поздрави!

    1. Завиждам – благородно, разбира се 🙂 – на всички, които си имате село и възможност за бягство в някоя градина, за закуски с истинско мляко и пресни яйца, за събуждания с мирис на трева и цветя. Пожелавам ви много такива мигове – и разказвайте по-често за тях:)

  11. И пак не се сдържах и надникнах 🙂 … Прекрасен разказ и прекрасно настроение. Напоследък, като те чета, ми се приисква коренно да променя живота си – не знам точно как, ама да се появи в него градина с моя си реколта, да стане много по-вкусен, много по-спокоен и много по-изпълнен с любов!
    Благодаря ти за това усещане!

    1. За да се приготви сирене вкъщи трябват най-малко 2-3 литра домашно прясно мляко, мая за сирене и тензух. След като се свари млякото се оставя да достигне температура 35°C. Тогава се слага мая за сирене. На опаковката е отбелязано в какво съотношение, обикновено е 5 капки на 1 литър прясно мляко. Разбърква се добре и се оставя за 1 час и 15 минути. През това време сместа ще се стегне и ще заприлича на гъсто кисело мляко. Нарязва се с нож на квадрати и се оставя за още 30 минути до 1 час. През това време суроватката ще се отдели. След това сместа се изсипва в тензух, завързва се добре и се оставя да се отцеди за една нощ или повече в зависимост от количеството мляко, което се използва.
      Може да се процедира и по друг начин – след като сместа е сложена в тензуха, той се завързва добре и се поставя върху много ситна решетка. Върху него се поставя тежест, така че сиренето да се пресова.
      Когато сиренето е готово може да се остави в саламура (220 грама сол на 1 литър вода). След малко повече от месец ще имаш узряло сирене. Или да се маринова в зехтин с подправки. За най-добър вкус е добре да постои в зехтина около седмица.

      Количеството на сиренето, което ще се получи зависи от прясното мляко и от това колко дълго се е отцеждало. Обикновено от 2-3 литра получавам около 300-400 грама прясно сирене.

      Продават се комплекти от мая за сирене с цедило и подробни инструкции. Но за мен това цедило е много едро (1/3 от сиренето изтича от дупките) и предпочитам да използвам тензух.

  12. Това се казва истинска почивка – истинка храна, истински въздух, истински хора, истински уют! И не е никак трудно, то е там и те чака да станете едно. Когато си там, всичко в главата ти си идва на мястото. На село всичко е както винаги си е било и точно както трябва.

  13. колко простичко и хубаво! връща ме към ароматите и безгрижното детство на село!Йоана, много се радвам, че си публикувала и технология за правене на сирене. Някой знае ли как се казва маята за сирене на немски?!

  14. Йоана, много ти благодаря за рецептата. Тензухът ще свърши добра работа 🙂 Съвсем скоро ще приготвя за детето домашна порция сиренце, може би ще му го дам прясно, а не осолено.

  15. Ох, ах, ех……. И аз като всички се пренесох в миналото, когато години наред изкарвах цялата ваканция, при баба и дядо на село. Имаше и стара къща от кирпич, в която нашите бяха пригодили две стаички и лятото беше хладно. Дядо имаше на чардака едно легло и следобед винаги ходеше да спи там. В другите помещения гледаха и буби и ходехме с него да реже черничеви листа. Много ми липсва всичко това и съжалявам че децата ми нямаше как да го изживеят.
    Скъпа Йоана, благодаря за поста. А снимките наистина са прекрасни. Светлината е различна, а композиците могат да те разтопят.

Коментирай