Ich liebe München

Отново в София и отново по старому. Обаче културния и гастрономическия шок, който изживях в Мюнхен, ще напомня за себе си дълго време. Както обикновено по време на ваканция, времето минава бързо, но и ние с Вальо сме бързи и успяхме за няколко дни да обиколим повечето забележителности в столицата на Бавария и разбира се да опитаме почти всичко от месната храна. За нея по-обстойно ще си говорим в следващия пост. Сега ти представям Мюнхен в моите очи.

За пръв път бях в Мюнхен преди седем години. Още оттогава се сблъсках с подредения и спокоен живот на германците. Или поне така изглежда отстрани. И в никакъв случай не са скучни. Напротив, умеят да се забавляват, както умеят да правят бира. Умеят и да създават усещане за перфектност. Като започна от градския транспорт, алеите за колоездачи, чистите улици, мина през обслужването, гледането на футбол, сякаш са на театър, ходенето на опера и завърша със запазените традиции. Не е учудващо по улиците да срещнеш мъже и жени, облечени в традиционни баварски носии.

Ако си колоездач в Мюнхен (предполагам не само там) имаш наказания за нарушения, каквито всеки един шофьор на автомобил. Бях свидетел на глоба на колоездач в нарушение. Също така нямаш право да караш колело ако си пил дори една бира или ако нямаш фарове през нощта. В този случай е по-добре да си пешеходец. Така няма да пропуснеш нито едно местенце от красивата архитектура на града, стига да имаш сили да обиколиш навсякъде. 🙂

Първото място, което посетихме с Вальо е музея на BMW. Естествено по негово желание. 🙂 И да не си фен, пак ще ти стане интересно. 

В музея може да се проследиш израстването на марката BMW, което започва от създаването на двигатели за самолети и завършва до участие във Формула 1 и създаване на прототипи за бъдещето. А пък истинските ценители ще се насладят на живо на модели коли, които са в ограничено производство и рядко се срещат. Аз останах без дъх, когато видях тази инсталация.

Музея се намира близо до Олимпийския център, където е и телевизионната кула Olympiaturm. До откритата тераса можеш да се качиш с асансьор пътуващ със 7 метра в секунда. Оттам се простира гледка към целия Мюнхен.

Хубаво се вижда колко много зеленина има в града. А най-големият парк е Английската градина. Огромна площ с езера, зелена, необработена трева и гора от дървета. През деня, особено в топло време, там е пълно с хора излезли на разходка, на пикник, да се попекат, да посвирят, да играят.

Много е приятно в Английската градина. Там се намира и една от големите бирени градини. Типично по баварски – дървени пейки и маси, върху голата земя, кухня с баварски специалитети (вурстове, месо и картофи) и бира в изобилие.

Точно до китайската кула, от която през почивните дни свири духов оркестър.

Преминавам към центъра на града и забележителната сграда в готически стил, която от построяването си до сега е кметство. В делничен ден, часовникът на кулата отбелязва 11 часа на обед с камбанен звън и задвижва човешките фигури в центъра на кулата във весел танц. През това време звучи музика, като от музикална кутия. Туристите се събират от рано на площада и чакат задвижването на фигурите.

В центъра на града също се намира и католическата църква с двете големи кули – Frauenkirche – един от символите на Мюнхен.

Едно също интересно място, което не е за пропускане е Deutsches Museum. Според мен и Вальо, 2-3 дни ще бъдат достатъчни за да се обиколи целия. Музеят е предимно технически на различни теми. За съжаление частта за хранителната индустрия беше затворена. Мисля, че щеше да ми бъде интересно. Но за това пък останах удивена от планетариума – представена е цялата вселена в практически примери, така че и аз да разбера гравитацията, движението на планетите, защо грее Слънцето и други много, много интересни неща. 🙂

Разбрах (видях) още, къде пишкат космонавтите, каква храна ядат, как работи парния локомотив, какво има в един презокеански пътнически кораб, как работи подводницата, докъде са стигнали САЩ, Русия и ESA в разработването на космически кораби, колко малко виждаме от слънчевия спектър. Влязох в модел на жива клетка и видях как е устроена. Пипнах древна лодка (не ме видяха), представляваща просто кора от голямо дърво. Музеят на Мюнхен е моя фаворит от тази ваканция.

А сега ще те разведа из покрайнините на града, където се намира двореца Nymphenburg. В миналото на това място е имало само една сграда (централната), в последствие двореца се достроява с много крила, едно от които е работилница за порцелан.

Зад двореца има огромна градина с фонтан и статуи на преден план, а назад се разлиства гора с алеи. Беше ми интересно в двореца, но това, което се нарежда след музея на Мюнхен е ботаническата градина, зад самия дворец.

Градината започва с растителни видове, повечето от които ми бяха познати, дори се опитвах да ги разпозная, преди да прочета табелата.

Истинския триумф настъпва в оранжериите, където е много топло и влажно. В една от тях не се дишаше от влага. Усещането, че дрехите ти полепват по тялото и потта избива не само по челото ти, идва след петата секунда от престоя в тази оранжерия. Там виреят растения, за чието съществуване не само че не подозирах, а чак се втрещявах от удивление. Някои от тях се движеха и реагираха остро при допир.

И отново се връщам в центъра на града, на място, където имаше организиран фестивал със заглавие: „Най-доброто от Бавария и Италия“. Бях във възторг от идеята на фестивала, особено след като италианската кухня е една от любимите ми.

Според мен едно от обединяващите ги неща са зърнените култури и произлизащите от тях различни видове хляб, паста и нудли.

Не на последно място ми се иска да споделя, че улучихме страхотно време. Беше слънчево и топло, за разлика от предишните ми спомени, в които времето си беше типично мюнхенско – облаци, вятър и дъжд през август.

Какво си донесох? Четири кулинарни книги, две от които за баварска кухня.

Традиционно синьо сирене от Бавария – BavarianBlue – меко като текстура и на вкус, без остра миризма като повечето сини сирена.

Пастет от хрян – за телешкото, което не знам кога ще приготвя. И разни вурстове по избор на Вальо.

Алпийска сол за бретцели (ще ми трябва скоро 🙂 ).

Kirschwasser – черешова ракия, една от важните съставки за фондю със сирена. След неуморно търсене и консултации се оказа, че тази напитка не се продава в България. Последния ми шанс да я открия беше именно в Мюнхен.

Дървено панерче за втасване на хляб. И това го търсих тук и не го открих. В една от многото пекарни в Мюнхен, в които се приготвя хляб с квас от древни сортове пшеница, продават и такива панерчета. Купих го, защото ми харесва идеята хлябът да втасва в съд от дърво и защото оставя красиви ивици върху втасалия хляб.

Тази кратка ваканция ще запомня с много повече. Беше ми мъчно на тръгване, но както си пожелах преди седем години да се върна там, така си пожелах и сега, отново да се върна в Мюнхен някой ден. За Oktoberfest, може би. 🙂

Очаквай гастрономическата част от ваканцията.

Още снимки и видео във Flickr.

26 коментара

  1. Ех, колко хубав и полезен пътепис…Направо завидях благородно, дано на всеки от нас се случи да изживее подобна емоция! Чакам с нетърпение продължението!

  2. Мъчно ми стана за Мюнхен…толкова очарователен град!!! Ние улучихме точно мюнхенско време. Любими бретцели 🙂 и салата с маринован колбас, и особеното сладко-кисело зеле и торта кейзезане… и изобщо…

    1. Ние само до тортата не стигнахме. 🙂

      По време на престоя ни в Мюнхен имаше само една дъждовна вечер – изсипа се изведнъж, колкото да разхлади. 🙂

  3. Благодаря за прекрасния разказ, чрез който се усеща както атмосферата на града и областта, така и вкусът ти към живота!
    Имам приятел от Мюнхен и моето мнение за немците съвпада с описанието ти – хора, които умеят и да работят, и да се забавляват и да бъдат ценители …а и винаги да са любознателни и толерантни към останалия свят.
    Очаквам продължението с нетърпение и ти желая от все сърце пак да се върнеш в Баварската столица!

  4. Мила Йоана, прекрасни снимки във Flickr и чудесен разказ тук! Никога не съм била в Мюнхен, но твоят пътепис е направо вдъхновяващ! Сега знам къде може да се отиде и какво да се види там… Впечатлява ме това, че знаеш какво искаш да си купиш от определено място. Предварителната подготовка си казва думата 🙂 Тази дървена купа изглежда много обикновена, а в същото време екзотична – очаквам да видя дали ще се получи хляба с тези спирални кръгове 🙂 Снимките са много хубави – прекрасните еделвайси и планински цветя, … и цинкови кофички, всевъзможни размери, които ползват за саксии ! От Северна Италия бях си купила семенца на еделвайс в консервена кутия, заедно с пръстта и инструкции как да го поливам, за да порасне… но не порасна.. . 🙁 Иначе истинският еделвайс е необикновено красив!!!
    Желая ти нови пътешествия!

  5. Здравей Йоана,

    личи си, че статията която си написала за Мюнхен е от сърце и душа. Впечатлена съм от начина, по който описваш преживяното и откривам нещо от себе си между редовете. Може би това е духът на пътешественика и чистата човешка любознателност.

    Бих искала да те поканя на гости в Амстердам, където също има много интересни забележителности, красоти и вкусотии, както и в Германия. Мисля, че ще се получи интересен пътепис…

    Иска ми се да има повече отворени хора като теб, които да изявяват таланта си по такъв професионален и забележителен начин.

    С уважение!

  6. Добър избор на книга – Alfons Schuhbeck е един от най-добрите готвачи в Германия, по-специално Мюнхен! Обгрижва и отбора на Байерн!

    Поздрави!

    1. Имах късмет, че я намерих на английски език. 🙂 Авторът наистина е добър и специално в тази книга прави „експерименти“ с баварската кухня. Харесва ми. 🙂

  7. вчера и днес бях в Мюнхен и си записах специално за Хофбраухаус и Viktuallien Markt да ги посетя след като ти прочетох статията. Само черешовата ракия забравих за какво и видях нещо с прозвачен цвят на което пишеше Kirsche Wasser 40%. Както и да е, благодарско за вдъхновението! 😉

    1. ее сега видях че е точно това което си публикувала, ама нейсе, ще ида пак това лято пък се надявам дотогава да си сготвила с тази ракия та да знам как да я оползотворя

    2. Фондю със сирена и торта „Черна гора“ (Schwarzwälder Kirschtorte) – за това най-вече ми трябва кирш. 🙂 Ще го намериш в по-големите маркети, като Галерия. Не си взимай големи разфасовки. 🙂

  8. Здравей Йоана,
    изчетох статията ти на един дъх. Искрено ти благодаря за невероятното преживяване, с което направи денят ми идея по хубав. Браво, стилът и подходът ти много ми харесват.
    Искам да споделя , че пътешествията и готвенето са и моята страст заедно с ченето на такива статии. Затова, когато ми предложиха работа в Гилдията на Главните Готвачи приех без да се замисля. Ще се радвам ако ми пишеш. И още веднъж браво

Коментирай