Ich liebe München

Отново в София и отново по старому. Обаче културния и гастрономическия шок, който изживях в Мюнхен, ще напомня за себе си дълго време. Както обикновено по време на ваканция, времето минава бързо, но и ние с Вальо сме бързи и успяхме за няколко дни да обиколим повечето забележителности в столицата на Бавария и разбира се да опитаме почти всичко от месната храна. За нея по-обстойно ще си говорим в следващия пост. Сега ти представям Мюнхен в моите очи.

За пръв път бях в Мюнхен преди седем години. Още оттогава се сблъсках с подредения и спокоен живот на германците. Или поне така изглежда отстрани. И в никакъв случай не са скучни. Напротив, умеят да се забавляват, както умеят да правят бира. Умеят и да създават усещане за перфектност. Като започна от градския транспорт, алеите за колоездачи, чистите улици, мина през обслужването, гледането на футбол, сякаш са на театър, ходенето на опера и завърша със запазените традиции. Не е учудващо по улиците да срещнеш мъже и жени, облечени в традиционни баварски носии.

Ако си колоездач в Мюнхен (предполагам не само там) имаш наказания за нарушения, каквито всеки един шофьор на автомобил. Бях свидетел на глоба на колоездач в нарушение. Също така нямаш право да караш колело ако си пил дори една бира или ако нямаш фарове през нощта. В този случай е по-добре да си пешеходец. Така няма да пропуснеш нито едно местенце от красивата архитектура на града, стига да имаш сили да обиколиш навсякъде. 🙂

Първото място, което посетихме с Вальо е музея на BMW. Естествено по негово желание. 🙂 И да не си фен, пак ще ти стане интересно.

В музея може да се проследиш израстването на марката BMW, което започва от създаването на двигатели за самолети и завършва до участие във Формула 1 и създаване на прототипи за бъдещето. А пък истинските ценители ще се насладят на живо на модели коли, които са в ограничено производство и рядко се срещат. Аз останах без дъх, когато видях тази инсталация.

Музея се намира близо до Олимпийския център, където е и телевизионната кула Olympiaturm. До откритата тераса можеш да се качиш с асансьор пътуващ със 7 метра в секунда. Оттам се простира гледка към целия Мюнхен.

Хубаво се вижда колко много зеленина има в града. А най-големият парк е Английската градина. Огромна площ с езера, зелена, необработена трева и гора от дървета. През деня, особено в топло време, там е пълно с хора излезли на разходка, на пикник, да се попекат, да посвирят, да играят.

Много е приятно в Английската градина. Там се намира и една от големите бирени градини. Типично по баварски – дървени пейки и маси, върху голата земя, кухня с баварски специалитети (вурстове, месо и картофи) и бира в изобилие.

Точно до китайската кула, от която през почивните дни свири духов оркестър.

Преминавам към центъра на града и забележителната сграда в готически стил, която от построяването си до сега е кметство. В делничен ден, часовникът на кулата отбелязва 11 часа на обед с камбанен звън и задвижва човешките фигури в центъра на кулата във весел танц. През това време звучи музика, като от музикална кутия. Туристите се събират от рано на площада и чакат задвижването на фигурите.

В центъра на града също се намира и католическата църква с двете големи кули – Frauenkirche – един от символите на Мюнхен.

Едно също интересно място, което не е за пропускане е Deutsches Museum. Според мен и Вальо, 2-3 дни ще бъдат достатъчни за да се обиколи целия. Музеят е предимно технически на различни теми. За съжаление частта за хранителната индустрия беше затворена. Мисля, че щеше да ми бъде интересно. Но за това пък останах удивена от планетариума – представена е цялата вселена в практически примери, така че и аз да разбера гравитацията, движението на планетите, защо грее Слънцето и други много, много интересни неща. 🙂

Разбрах (видях) още, къде пишкат космонавтите, каква храна ядат, как работи парния локомотив, какво има в един презокеански пътнически кораб, как работи подводницата, докъде са стигнали САЩ, Русия и ESA в разработването на космически кораби, колко малко виждаме от слънчевия спектър. Влязох в модел на жива клетка и видях как е устроена. Пипнах древна лодка (не ме видяха), представляваща просто кора от голямо дърво. Музеят на Мюнхен е моя фаворит от тази ваканция.

А сега ще те разведа из покрайнините на града, където се намира двореца Nymphenburg. В миналото на това място е имало само една сграда (централната), в последствие двореца се достроява с много крила, едно от които е работилница за порцелан.

Зад двореца има огромна градина с фонтан и статуи на преден план, а назад се разлиства гора с алеи. Беше ми интересно в двореца, но това, което се нарежда след музея на Мюнхен е ботаническата градина, зад самия дворец.

Градината започва с растителни видове, повечето от които ми бяха познати, дори се опитвах да ги разпозная, преди да прочета табелата.

Истинския триумф настъпва в оранжериите, където е много топло и влажно. В една от тях не се дишаше от влага. Усещането, че дрехите ти полепват по тялото и потта избива не само по челото ти, идва след петата секунда от престоя в тази оранжерия. Там виреят растения, за чието съществуване не само че не подозирах, а чак се втрещявах от удивление. Някои от тях се движеха и реагираха остро при допир.

И отново се връщам в центъра на града, на място, където имаше организиран фестивал със заглавие: „Най-доброто от Бавария и Италия“. Бях във възторг от идеята на фестивала, особено след като италианската кухня е една от любимите ми.

Според мен едно от обединяващите ги неща са зърнените култури и произлизащите от тях различни видове хляб, паста и нудли.

Не на последно място ми се иска да споделя, че улучихме страхотно време. Беше слънчево и топло, за разлика от предишните ми спомени, в които времето си беше типично мюнхенско – облаци, вятър и дъжд през август.

Какво си донесох? Четири кулинарни книги, две от които за баварска кухня.

Традиционно синьо сирене от Бавария – BavarianBlue – меко като текстура и на вкус, без остра миризма като повечето сини сирена.

Пастет от хрян – за телешкото, което не знам кога ще приготвя. И разни вурстове по избор на Вальо.

Алпийска сол за бретцели (ще ми трябва скоро 🙂 ).

Kirschwasser – черешова ракия, една от важните съставки за фондю със сирена. След неуморно търсене и консултации се оказа, че тази напитка не се продава в България. Последния ми шанс да я открия беше именно в Мюнхен.

Дървено панерче за втасване на хляб. И това го търсих тук и не го открих. В една от многото пекарни в Мюнхен, в които се приготвя хляб с квас от древни сортове пшеница, продават и такива панерчета. Купих го, защото ми харесва идеята хлябът да втасва в съд от дърво и защото оставя красиви ивици върху втасалия хляб.

Тази кратка ваканция ще запомня с много повече. Беше ми мъчно на тръгване, но както си пожелах преди седем години да се върна там, така си пожелах и сега, отново да се върна в Мюнхен някой ден. За Oktoberfest, може би. 🙂

Очаквай гастрономическата част от ваканцията.

Още снимки и видео във Flickr.