Портокалово сорбе в джинджифилови кошнички

През студените месеци, инстинктивно търсим топла храна, пием чай или греяно вино. Обличаме се топло и всичко това за да съхраним така важната ни телесна температура, от която зависят всички жизнени процеси в организма ни. Независимо от това аз си харесах този леден портокалов десерт, който може да бъде завършек на среща с приятели, преминала в разгорещени разговори и много вино.

Рецепта извън сезона, наситена с портокалов вкус. Защо не, особено щом става въпрос за десерт. А и портокалите не са дефицит по това време на годината. Това сорбе е идеално за приготвяне в домашни условия, прилича много на плодов сладолед, с плътен сметанов вкус и свежест от пресните портокали. Лесно се приготвя и не е необходимо да имаш машина за сладолед. Имам няколко опита за приготвяне на сладолед в домашни условия, но без машина не става добре. Трябва да се разбърква от време на време, докато се замразява и накрая пак има образувани кристали. А колкото и ванилия да сложиш, пак има дъх на яйца.

В тази рецепта няма яйца, не бъркаш нищо и след една нощ в камерата имаш гладко и плътно сорбе. 

Какво всъщност е сорбе? Сорбе произлиза от турската дума шербет. А шербета е студена напитка приготвена от шипки, дрян, розови листа, женско биле (сладък корен) и подправки. Днес това питие все още се приготвя в източните държави и се дава след обрязване или на родилката за увеличаване на кърмата.

Двете думи - сорбе и шербет често се бъркат, може би защото едната произлиза от другата, но всъщност са две различни неща. Стигнах до сорбето. Това е замразен десерт, обикновено подсладена вода или плодов сироп с добавки на алкохол, плодове и различни подправки. Може да се каже, че е алтернатива на сладоледа, но без или със съвсем малко съдържание на млечни продукти (прясно мляко, сметана).

В тази рецепта обаче това не е точно така. Сорбето, което приготвих съдържа повечко сметана, но за това пък му придава плътна и нежна текстура. Рецептата е от книгата „The complete book of desserts“. И както вече съм споменавала, десертите в тази книга са безброй и кой от кой по хубав. Често, когато искам да приготвя някой от тях, започвам да се чудя и да прелиствам страници, докато си избера. За това си направих една игра. Връчих книгата на Вальо и му казах да отвори произволна страница. И хоп, падна ми се портокаловото сорбе. Това ме накара да прочета повече информация за десерта, от където стигнах до турското шербет, италианската гранита, сладоледа и други ледени десерти.

Интересен и атрактивен е начинът по който се поднася портокаловото сорбе. Да си изядеш купичката! Не защото си се увлякъл в телевизионният сериал, докато ядеш сорбето, а защото купичката е сладка и хрупкава. В заглавието и по-надолу купичката наричам кошничка, както е написано в книгата. И още нещо – за рецептата се използват червени портокали (по-сладки са), но аз не намерих, за това приготвих сорбето с обикновени оранжеви портокали.

Продуктите, които описвам са достатъчни за 6 порции, че и малко допълнително сорбе.

Продукти за сорбето:

• сокът и фино настъргана кора от 2 портокала
• 180 гр. пудра захар
• 300 мл. сладка течна сметана
• 200 гр. заквасена сметана (или цедено гръцко кисело мляко)

Портокаловият сок и кората се слагат в голяма купа. Върху тях се пресява пудрата захар. Оставят се така за 30 минути.

 

След това сиропа се разбърква хубаво, докато захарта се разтопи напълно.

В друга купа се разбива течната сметана. Към нея се  добавя заквасената сметана и разбиването продължава докато се образува гъст крем. Това обикновено става много бързо, важно е сметаните да са охладени добре.

Към портокаловият сироп на части се добавя кремът.

Разбърква се докато сместа стане еднородна. Ако се образуват бучки, сместа се разбива с миксер за кратко.

Изсипва се в подходящ съд за фризер и се покрива с капак или фолио. Оставя се във фризера, докато се замрази.

Продукти за джинджифиловите кошнички:

• 2 суп. лъж. масло
• 1 суп. лъж. глюкоза
• 2 суп. лъж. захар
• 1/4 ч. лъж. джинджифил на прах
• 1 суп. лъж. брашно
• 1 суп. лъж. ситно нарязани цитрусови кори (аз не сложих)

Фурната се нагрява на 180°C.

Приготвят се три чаши или подходящи панички. Обръщат се с отвора надолу и дъното им се намазва с малко олио.

В тенджерка се смесват маслото, захарта и глюкозата. Загряват се на умерен огън, докато всичко се разтопи и сместа стане еднородна. Добавят се джинджифилът и брашното и се объркват добре. В този момент се слагат и цитрусовите кори.

Тава се покрива с хартия за печене. От сместа се взима около 1 чаена лъжица и се правят кръгове върху хартията с диаметър 5 см. Разпределят се на голямо разстояние един от друг, защото докато се пекат се разстилат настрани. Наведнъж се пекат не повече от 3 кръга, за да могат да се оформят на кошнички докато са топли. Работи се бързо.

Аз сложих две тави с по три кръга във всяка. Пекат се 5-6 минути, или докато придобият златисто кафяв цвят.  В книгата пише, че се пекат 12-14 минути, но при мен половината от времето беше достатъчно.

След като се извадят от фурната се изчакват да се охладят за 1 минута. Докато са все още топли и пластични с помощта на шпатула се пренасят върху подготвените чаши и се оформят кошнички. Оставят се да изстинат.

Същото се прави и с втората тава с останалите три кръга.

Трябва да се работи бързо за да не се втвърдят джинджифиловите кръгове, преди да са оформени кошничките. Ако това все пак се случи, се връщат за няколко секунди във фурната.

Кошничките и сорбето могат да се направят няколко дена предварително.

Когато дойде ред да се сервират, в чиния се слага джинджифилова кошничката, напълва се с една голяма или няколко по-малки топки сорбе. Десерта се декорира с портокалови кори и портокалови парченца.