През студените месеци, инстинктивно търсим топла храна, пием чай или греяно вино. Обличаме се топло и всичко това за да съхраним така важната ни телесна температура, от която зависят всички жизнени процеси в организма ни. Независимо от това аз си харесах този леден портокалов десерт, който може да бъде завършек на среща с приятели, преминала в разгорещени разговори и много вино.
Рецепта извън сезона, наситена с портокалов вкус. Защо не, особено щом става въпрос за десерт. А и портокалите не са дефицит по това време на годината. Това сорбе е идеално за приготвяне в домашни условия, прилича много на плодов сладолед, с плътен сметанов вкус и свежест от пресните портокали. Лесно се приготвя и не е необходимо да имаш машина за сладолед. Имам няколко опита за приготвяне на сладолед в домашни условия, но без машина не става добре. Трябва да се разбърква от време на време, докато се замразява и накрая пак има образувани кристали. А колкото и ванилия да сложиш, пак има дъх на яйца.
В тази рецепта няма яйца, не бъркаш нищо и след една нощ в камерата имаш гладко и плътно сорбе.
Какво всъщност е сорбе? Сорбе произлиза от турската дума шербет. А шербета е студена напитка приготвена от шипки, дрян, розови листа, женско биле (сладък корен) и подправки. Днес това питие все още се приготвя в източните държави и се дава след обрязване или на родилката за увеличаване на кърмата.
Двете думи – сорбе и шербет често се бъркат, може би защото едната произлиза от другата, но всъщност са две различни неща. Стигнах до сорбето. Това е замразен десерт, обикновено подсладена вода или плодов сироп с добавки на алкохол, плодове и различни подправки. Може да се каже, че е алтернатива на сладоледа, но без или със съвсем малко съдържание на млечни продукти (прясно мляко, сметана).
В тази рецепта обаче това не е точно така. Сорбето, което приготвих съдържа повечко сметана, но за това пък му придава плътна и нежна текстура. Рецептата е от книгата „The complete book of desserts“. И както вече съм споменавала, десертите в тази книга са безброй и кой от кой по хубав. Често, когато искам да приготвя някой от тях, започвам да се чудя и да прелиствам страници, докато си избера. За това си направих една игра. Връчих книгата на Вальо и му казах да отвори произволна страница. И хоп, падна ми се портокаловото сорбе. 🙂 Това ме накара да прочета повече информация за десерта, откъдето стигнах до турското шербет, италианската гранита, сладоледа и други ледени десерти.
Интересен и атрактивен е начинът по който се поднася портокаловото сорбе. Да си изядеш купичката! Не защото си се увлякъл в телевизионният сериал, докато ядеш сорбето, а защото купичката е сладка и хрупкава. В заглавието и по-надолу купичката наричам кошничка, както е написано в книгата. И още нещо – за рецептата се използват червени портокали (по-сладки са), но аз не намерих, затова приготвих сорбето с обикновени оранжеви портокали.
Продуктите, които описвам са достатъчни за 6 порции, че и малко допълнително сорбе.
Продукти за сорбето:
- сокът и фино настъргана кора от 2 портокала
- 180 г пудра захар
- 300 мл течна сметана, за предпочитане животинска
- 200 г заквасена сметана (или цедено гръцко кисело мляко)
Портокаловият сок и кората се слагат в голяма купа. Върху тях се пресява пудрата захар. Оставят се така за 30 минути.
След това сиропът се разбърква хубаво, докато захарта се разтопи напълно.
В друга купа се разбива течната сметана. Към нея се добавя заквасената сметана и разбиването продължава докато се образува гъст крем. Това обикновено става много бързо, важно е сметаните да са охладени добре.
Към портокаловият сироп на части се добавя кремът.
Разбърква се докато сместа стане еднородна. Ако се образуват бучки, сместа се разбива с миксер за кратко.
Изсипва се в подходящ съд за фризер и се покрива с капак или фолио. Оставя се във фризера, докато се замрази.
Продукти за джинджифиловите кошнички:
- 2 супени лъжици масло
- 1 супена лъжица глюкоза
- 2 супени лъжици захар
- 1/4 чаена лъжица джинджифил на прах
- 1 супена лъжица брашно
- 1 супена лъжица ситно нарязани цитрусови кори (аз не сложих)
Фурната се нагрява на 180°C.
Приготвят се три чаши или подходящи панички. Обръщат се с отвора надолу и дъното им се намазва с малко олио.
В тенджерка се смесват маслото, захарта и глюкозата. Загряват се на умерен огън, докато всичко се разтопи и сместа стане еднородна. Добавят се джинджифилът и брашното и се объркват добре. В този момент се слагат и цитрусовите кори.
Тава се покрива с хартия за печене. От сместа се взима около 1 чаена лъжица и се правят кръгове върху хартията с диаметър 5 см. Разпределят се на голямо разстояние един от друг, защото докато се пекат се разстилат настрани. Наведнъж се пекат не повече от 3 кръга, за да могат да се оформят на кошнички докато са топли. Работи се бързо.
Аз сложих две тави с по три кръга във всяка. Пекат се 5-6 минути, или докато придобият златисто кафяв цвят. В книгата пише, че се пекат 12-14 минути, но при мен половината от времето беше достатъчно.
След като се извадят от фурната се изчакват да се охладят за 1 минута. Докато са все още топли и пластични с помощта на шпатула се пренасят върху подготвените чаши и се оформят кошнички. Оставят се да изстинат.
Същото се прави и с втората тава с останалите три кръга.
Трябва да се работи бързо за да не се втвърдят джинджифиловите кръгове, преди да са оформени кошничките. Ако това все пак се случи, се връщат за няколко секунди във фурната.
Кошничките и сорбето могат да се направят няколко дена предварително.
Когато дойде ред да се сервират, в чиния се слага джинджифилова кошничката, напълва се с една голяма или няколко по-малки топки сорбе. Десерта се декорира с портокалови кори и портокалови парченца.
Страхотно предложение Йоана! Преди доста време правих същите кошнички само, че със петмез, който трудно намирам. Ще пробвам и твоята рецепта с глюкоза. Със сигурност знам, че на вкус са страхотни, а и са много атрактивни 🙂 Поздравления и благодаря за споделената рецепта !
От къде купувате петмез? Последно ми казаха познати, че си поръчват от Турция, но не е толкова лесно като да отскочиш до някой магазин 🙂
в METRO има петмез.
Великолепно! Както винаги.
Страхотен десерт и се приготвя супер лесно! Дори и да нямате цяла нощ за стягане в камерата, само след 3 часа може да се сержира не като сорбе, а като силно охладен крем, който несе разтича в кошничките.
Йоана, невероятна си!
Правих тази рецепта и сорбето стана божествено, но кошничките не успях да ги отлепя от хартията (изчервявам се), а са невероятно вкусни (дори с хартия за печене). Та, дали можеш да ме посъветваш нещо?
Поздравления за великолепните неща, които правиш!
Благодаря Надя. 🙂
Мога да те посъветвам, да намажеш хартията за печене с малко разтопено масло.
Благодаря ти за светкавичния отговор!
Мазах с олио, но пак не стана. Аз не съм се отказала, ще се пробвам, докато се получат! Страхотен десерт!
Скъпа Йоана, невероятна си! Пробвах тази рецепта, както и плодовите ти бонбони….. направо са разкошни. Всички в къщи се влюбиха в тях.
Преди време си взех машинка за сладолед, но не можах да направя приличен сладолед, докато не се запознах с твоята рецепта! Благодаря ти!
Здравейте
Възхитителна рецепта ,само бих искала да попитам глюкозата мога ли да я заменя с мед.или петмез?
Благодаря!
Здравей Веси, в случая смятам, че няма да бъде уместно глюкозата да се замени с мед. По принцип ролята и е да не позволява на захарта да кристализира и да придава гладкост и блясък.
Би могло да опиташ с мед, но не мога да кажа какъв ще бъде резултата.
Благодаря за рецептата !
Получи се невероятно и гостите ми бяха възхитени.
Нямах време за кошничките, сервирах го в стъклени чинийки с подобна форма, а на дъното нарязах портокал и киви. Следващия път ще пробвам и кошничките.
Йоана, рецептата е страхотна, адски леко и ароматно, довечера ще смайвам /надявам се:)/ близки приятели, а лятото смятам да и намеря по широко приложение:)
Рецептата е чудесна! Всичко се получи както трябва, само кошничките са ми прекалено сладки. Въпросът ми е може ли в сместа да не се слага захар? (т.е. дали консистенцията ще се промени много)
Хм, интересен казус. Не бих могла да говоря преди да опитам, но на теория смятам, че няма да се получи много добре. Захарта е тази, която се карамелизира и обединява всички останали продукти. Би могло количеството й да се намали, но мисля, че все пак трябва да има малко захар.
Опитай варианти и сподели как се е получило. Ще се радвам.
Йоана, мислиш ли, че рецептата ще е успешна и със сок от други плодове?
Да, опитай с каквото ти харесва.
Опитах кошничките с петмез вместо глюкоза. Залепнаха за хартията, въпреки че беше добре омаслена. Останалата смес ми хрумна да изпека в тефлоновия тиган на грила на фурната. Така се получиха, но неудобството беше, че ги пекох една по една. Времето за печене беше по-малко от 5 минути. Вкусни са.
По мое скромно мнение кошничките с петмез не си отиват като вкусове с портокаловото сорбе, а джинджифилът спокойно може да се пропусне – изобщо не се усеща.
Така или иначе се позабавлявах с тази рецепта и мисля да опитам и с мед вместо глюкоза. И целият този опит се състоя, само защото ме домързя да отида да си купя глюкоза..
И с мед се получиха. В тефлонов тиган на котлона, а не във фурната.
Благодаря за обратната връзка.