Въпреки, че имам всички броеве на списание „Меню“, редовно следя публикациите и рецептите в сайта на списанието - menumag.bg
С нетърпение очаквам следващият, пролетен брой, който би трябвало да излезе през март. Знам, че ще открия интересни статии на авторките Магдалина и Крис от „Нож и виличка“, вкусни рецепти и кулинарни идеи.
Започнах да разказвам това, защото видях, че в сайта на списанието е публикувана една страхотна рецепта за сладкиш, който приготвих преди време. В него се включват овесени ядки, пълнозърнесто брашно, подсладител и фурми и освен, че е много вкусен се води и за диетичен. Не си спомням много добре, но мисля, че тогава използвах фруктоза за подсладител. Както и да е, подсладителят лесно може да се замени със захар. Но по добре виж рецептата.
Този сладкиш ми напомни, че имах някъде из моите записки, рецепта за бисквити с фурми. Тази сутрин станах с мисълта, че ще приготвя бисквитите. Тъкмо на време за да изпразня хладилника преди постите от маслото и едничкото яйчице, което ми бяха останали.
Продукти:
- 300 гр. брашно
- 150 гр. пудра захар
- 135 гр. кокосови стърготини
- 100 гр. меко масло
- 100 гр. сушени обезкостени фурми
- 2 суп. лъж. тъмен ром
- 1 яйце
- 2 суп. лъж. прясно мляко
- щипка сол
Фурмите се нарязват на малки парченца и се смесват с брашното, кокосовите стърготини и солта.
В отделна купа се разбиват маслото с пудрата захар. Може да не се ползва миксер, разбиването става с вилица. Добавя се яйцето и сместа се разбърква добре, докато стане еднородна. Слагат се прясното мляко и ромът.
Течните съставки се изсипват в сместа с брашното. Замесва се меко тесто, което трябва да се събере на топка. Ако е необходимо се добавя още малко мляко или брашно.
Тестото се оформя на фитил с диаметър 3 см. Увива се във фолио и се оставя за 30 минути в хладилник.
Фурната се нагрява на 180°C. Подходяща тава се покрива с хартия за печене.
Фитила се отвива от фолиото. Нарязва се на шайби с големина 1 см.
Подреждат се в подготвената тава върху хартията за печене. Пекат се 15 минути, като по средата на печенето се обръщат на другата страна, за да се изпекат равномерно. Изваждат се от фурната и се оставят да се охладят.
Вместо с ром, бисквитите може да се ароматизират с ванилия или канела.
Found you on Tastespotting. The biscuits look beautiful!
изглеждат идеални за кафе!
а за теб, кога ще четем в списание „Меню“ йоана ?поздрави!
Радвам се, че се подготвяш за пости.
Надявам се покрай твоите интерестни предложения и аз да изкарам постите до край.
Бисквитките наистина са страхотни, напомнят ми на курабийки, но са по-вкусни и ароматни.
Маргарита, в списание „Меню“ – миналогодишният летен брой има интервю с мен. Спечелих кулинарният конкурс на тема азиатска кухня с рецептата за „Златен маков пудинг“, която е първият ми пост в този блог.
Virunga, може да прегледаш архива с постни ястия, разбира се ще има и нови предложения.
А може ли тестото да се разточи и изреже с формички и така да се изпече? Предполагам, пак трябва да се обърне от двете страни?
Бисквитите се приготвят на принципа на италианските бишкоти, затова се прави фитил, който се нарязва и след това получените кръгове се запичат от двете страни.
Няма да е проблем ако тестото се разточи и се изрежат форми от него, но трябва да се охлади предварително.
Бисквитите станаха чудесни! Благодаря за рецептата!
Докладвам за изрязването с формички, в случай, че господинът по-горе не е тествал (или пък е тествал, но не е споделил с останалите
) С формички става много красиво, но е страшна играчка, защото разни кончЕта кокос и парченца фурми/стафиди/каквото ви хареса да намятате в тестото стърчат упорито, и в резултат се сдобивате с едни рошави звездички, сърчица, цветенца и прочие плюшена твар, дето имаше един израз 
Вкусът и ароматът не подлежат на описание – трябва да се опитат
Благодарности за рецептата, Йоана, правих наскоро и утре ще правя пак, този път за радост на повечко народ
И не, не беше необходимо да ги обръщам от двете страни – бях разточила тестото тънко, изпекоха си се нормално на горна и долна фурна, само стават твърдички и хрупкави, и се чудех с тази дебелина от рецептата как ли се процедира при хапването им после
Отдавна съм ги правила и вече ми се губят спомените, но това, което ми хареса в тях е че са хрупкави, една идея по-меки от италианските бишкоти. А и вкусът, разбира се.
Този тип бисквити са от така наречените rolled and sliced cookies, при които тестото се навива на руло и се нарязва на парчета. Времето за печене при тях може да варира в зависимост от дебелината на парчетата и индивидуалните предпочитания (по-меки или по-хрупкави). Така че, има свобода.
Хапването е като при италианските бишкоти. Подходящи за топене в кафе или мляко, но аз предпочитам да ги хрупам дълго.
Извинявай, Йоана, още малко по темата – смяташ ли, че е проблем, ако такова тесто престои повече време в хладилника? За през нощта, например?
Благодаря ти предварително.
Никакъв проблем. Може да се използва и на следващия ден.
Прецени, ако хладилника е силен, може да има нужда тестото да постои известно време навън, но мисля, че няма да е необходимо.
Мила Йоана, отново с благодарности за хубавата и подробно обяснена рецепта! Много вкусни и ароматни сладки. Ще влязат в списъка на често приготвяните семейни десерти.
Категории
Последни коментари
Последни публикации
Последни коментари
Страници
Блогът Кулинарно — в кухнята с Йоана използва лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България. Условия за ползване. Задвижва се от WordPress и Carrington.