Карамелен крем с уиски

За една много дълга седмица бях в едно особено състояние, на което ако кажа депресия, ще прозвучи твърде силно, но да кажем, че може да е било пролетна умора. Не знам. Случват се и такива периоди. Резките промени на времето сигурно имат много общо и бях леко притеснена за себе си. Не ми се беше случвало от много време, особено през пролетта. Лекарството за такова състояние е:

1. Много работа, с която се тушират всякакви мрачни настроения, просто защото не мислиш за друго, освен за работа. Работиш здраво, после си лягаш без да ти се удаде възможност да премисляш случки докато заспиваш. На следващия ден пак така. Само трябва да внимаваш да не ти се превърне в навик. Когато се почустваш с единия крак извън дупката, излизаш на общество, което да ти издърпа и другия крак.
2. Взимаш си творческа почивка, която включва смяна на обстановката. Това помага, когато искаш да си изпразниш главата от всякакви глупости, а после да стартираш като нов човек. Обаче тук много трябва да се внимава. Ако имаш неотложни задачи, които чакат само теб, отлагането им във времето може да даде обратен ефект, като например тревожност или вина. Почивката не би била така ефективна.
3. Приготвяш си десерт.

Добре, тези неща може и да не работят при всички. При мен първият вариант винаги е имал ефект, но сега е друго. За втория хич не мога и да помисля, защото… ами, майчински работи, как да го обясня. Понякога малко повече сън също може да ми е в полза. Или пък влизам в кухнята и се затварям там (ок, аз мислено се затварям в моята). Друг път едно единодушие, еднакво мнение, еднакви желания могат да помогнат. Просто исках да чуя моите мисли от устата на някой друг. Макар че вече знаех отговора, преди да отида в кухнята, попитах Вальо какво би искал за десерт довечера. Крем. Няма значение какъв, просто да е крем.

Тогава аз имам нещо добро за теб. Пардон, за нас. И след като си вземем наркотичната доза от звънкия смях на Даниел по време на активната игра след вечеря (активна, защото и Даниел вече взима участие в нея, а не само двамата с Вальо да му правим откачени гримаси), а после изморен да го сложим да подремне за двайсетина минути, тогава ще си сервираме нещо специално. О, да! Сладко, карамелено, с дъх на кафе и с фин завършек от морска сол. Дори аз бях изненадана от вкусовете, които открих в този десерт. Подреждат се един след друг, точно по реда, по който се добавят в неговото приготвяне. И тук следват вълшебните думички – лесно и бързо. Приготвянето е лесно и бързо. Но на кого му пука, след като това е един очарователен десерт, който ще свързвам с нас двамата. С времето за нас, с нашите общи желания и с усмихващия се на сън Даниел, докато поемаме от сладкия вкус на живота.

Карамелен крем с уиски

Адаптирано с малки промени от melbakesthings.com

От комбинацията на съставките в този десерт се долавя много приятен дъх на кафе, без в него да присъства кафе. Даже на капучино, бих казала. За да се получи това, не пропускай стъпката с претопяването на маслото, докато то получи лешников цвят и изгради аромати на препечено, на ядки и на карамел. Но и внимавай да не изгори. Уискито, смятам също допринесе за кафеения аромат.

Кремът е много сладък, затова за равновесие добави 1/4 или 1/2 чаена лъжица смляна морска сол. Аз добавих 1/4 чаена лъжица fleur de sel, която се усеща съвсем леко накрая, но ако харесваш по-голям контраст между сладко и солено, половина чаена лъжица е твоята доза. Не използвай фина трапезна сол в случая.

Още едно решение за сладкия вкус на десерта е да се разпредели в малки купички. Големите количества от него не са необходими, за да се усети насладата.

Посочените дози са за 6 порции.

Продукти:

• 3 супени лъжици масло
• 150 г кафява захар мусковадо
• 1/4 чаена лъжица fleur de sel
• 250 мл животинска сметана
• 30 г царевично нишесте
• 250 мл прясно мляко
• 1 чаена лъжица ванилов екстракт
• 2 супени лъжици уиски
• разбита сметана за декориране
• настърган натурален шоколад за декориране

Две супени лъжици от маслото се слагат в тенджера на умерен огън докато се разтопят. Когато маслото се разтопи се готви още няколко минути докато придобие светло кафяв цвят и замирише на карамел.

Тогава към него се добавят захарта, солта и сметаната.  Разбъркват се периодично докато захарта се разтопи.

Сместа се оставя да заври.

Царевичното нишесте се поставя в купа и към него се добавят около 50 мл от студеното мляко. Разбъркват се докато нишестето се разтвори. Добавя се останалото мляко и се разбърква хубаво.

Когато сместа в тенджерата заври се добавя прясното мляко с разтвореното в него нишесте. Всичко се разбърква непрекъснато с телена бъркалка докато кремът се сгъсти.

Сгъстеният крем се отстранява от огъня. В него се добавят останалата една лъжица масло, ванилията и уискито. Разбъркват се хубаво.

Топлият крем се разпределя в 6 купички. Охлажда се на стайна температура, а след това в хладилник.

Сервира се с лъжица разбита сметана и се настъргва шоколад отгоре.