Относно сосовете се проявявам като едно си баба знае, едно си баба бае. Най-често приготвям песто (слънчогледови семки или орехови ядки са много добра алтернатива на скъпите кедрови ядки), холандез с неговите производни и по-рядко майонеза. Като изключа пестото, ето откъде вечно оставам с белтъци, с които вечно се чудя какво ново да направя и вечно се спирам на любимата ми рецепта за макарони. Последният път обаче се присетих, че може ореховки да си забъркам, та сега дъвча едни, където не се получиха толкова добри за показване, но пък са вкусни. Но ето, сега за сосa трябваше да говоря и без да преувеличавам това е един невероятно вкусен сос, който мога да сервирам с почти всичко, което обичам. Освен за соса ще стане дума и за печения карфиол, който отскоро започнах да приготвям по този начин и вкъщи ни стана любим.
С карфиола ще започна първо. За неговото използване, различно от туршия, се сблъсках откакто поддържам блога си и започнах да се интересувам от храната, има-няма шест години. Пробвах многократно крем супа, с която все още съм на вие, слагала съм го в гратени с други зеленчуци, но все нещо стоеше по между другото, нямаше характер. Всяка есен провеждам нова борба с карфиола и изнамирам различни рецепти, в които да го включа, но пак не бях доволна. Най-накрая в края на миналата година реших да го изпека само с малко зехтин и сол. Дългото време във фурната, в което карфиолът омеква и едната му страна се карамелизира, а другата става леко хрупкава доведе до цялостното усещане, което вече беше достойно за вкуса ми. Това е! Толкова простичко. Просто печен карфиол, а толкова вкусен, попил зехтина и трепетното ми очакване за съвършеното семпло ястие. Оттогава приготвям карфиола по този начин, без забележки.
Сега за соса. Със соса се срещнахме очи в очи случайно (ако случайности изобщо съществуват) и беше любов от пръв поглед. Не се шегувам. Същото усещане когато някой те привлича неистово и искаш веднага да усетиш топлината му, която в случая със соса ще бъде вкусът му. И в съзнанието ти изникват картини как ще консумираш обекта на желанията си. Веднага искам да го опитам с моя перфектен карфиол! Нямаше две мнения, нито забавяне, в момента, в който видях запеченият, придобил златисто-кафеви отенъци карфиол, потопен в гъстия жълтеникав сос, от който се носят ухания на сладък чесън, пармезан, и майонеза, която и досега, за мен остава едно чудо в кулинарията.
Няма да те лъжа, първият път за соса използвах отлежало пекорино романо, вместо пармезан, който му придаде малко повече пикантност. Вероятно това е причината така непринудено да ми хареса със запечения карфиол, който също притежава неподправен силен нрав. Но изненадата дойде, когато реших да го опитам (соса) със стрък целина, известна като селъри. (Моля те, не искам пак да спорим по този въпрос кое е целина, корен, стръкове, листа и селъри.) И тогава настъпи същинският триумф. Признавам си, че със селърито повече ми хареса. Но опитай го и ще заподозреш още много съучастници в тази наслада. Бланширани пръчици от моркови, розички броколи, брюкселско зеле, с неговия твърд характер, запечени картофи или просто препечена филийка хляб – всичко това, плюс всичко онова, което ти хрумне може да се превърне в твоя изключителен експеримент, за твоето изключително небце. Не, аз отново не се шегувам. Трябва да опитваш, да опитваш, да опитваш. Това ми напомня за начина на опознаване на виното, където трябва да дегустираш, да дегустираш, да дегустираш и макар аз да не съм на ти с този феномен – виното, то с чисто сърце мога да кажа, че този сос със стръковете селъри ми се видяха още по-прекрасни с чашата шардоне, което имах подръка. Въпрос на вкус, нали? Или на момент, може би?
Прекрасният сос, който се съчетава с почти всичко се приготвя от четири основни съставки. Първата е печеният чесън, чиито вкус се омекотява и става сладникав. Тъй като ще сервирам соса с печения карфиол, го изпичам заедно с чесъна на една и съща температура, за едно и също време.
Втората съставка е майонеза, която категорично предпочитам да си приготвя сама, защото категорично е много по-вкусна от фабричната. Третата съставка е сиренето, което може да бъде пармезан, пекорино или друго твърдо жълто сирене по избор. Последната съставка е заквасена сметана, която омекотява вкуса на соса, прави го по-лек, ефирен.
Печен карфиол със сос от печен чесън, майонеза и пармезан
Рецептата за соса е адаптирана от foxeslovelemons.com
Тъй като в случая съчетавам соса с печен карфиол, приготвянето и на двете става едновременно. Карфиолът запичам заедно с чесъна. След като се приготви соса може да се охлади в хладилник, но за това време карфиолът ще изстине. Ако предпочиташ карфиола топъл, ще бъде необходимо сосът да се направи предварително, а карфиолът да се изпече след това.
Вместо карфиол, заедно с чесъна може да се изпекат други зеленчуци.
Посочените дози са за 4 порции.
За майонезата:
- 2 жълтъка
- 1 супена лъжица лимонов сок
- 100 мл слънчогледово олио
- сол на вкус
За соса:
- 2 глави чесън
- 2 чаени лъжици зехтин
- цялото количество майонеза (около 120 г)
- 50 г прясно настърган пармезан или пекорино
- 100 г заквасена сметана
- 1 супена лъжица лимонов сок
- сол на вкус
За карфиола:
- 1 средно голяма глава карфиол
- 2-3 супени лъжици зехтин
- фина морска сол и прясно смлян черен пипер на вкус
Майонезата се приготвя като жълтъците и лимоновият сок се смесват в тясна дълбока купа, в която да могат да се съберат бъркалките на миксера. Разбиват се с миксера на висока скорост и по малко, на тънка струйка или почти на капки се добавя олиото. Разбиването продължава докато се добави цялото олио и се получи гладък гъст сос. Посолява се на вкус.
Фурната се нагрява на 180°C. Главите чесън се срязват на няколко милиметра от върха. Поставят се в лист алуминиево фолио и се заливат със зехтина. Фолиото се загъва, така че чесънът да се опакова добре. Поставя се в малка тавичка или друг малък огнеупорен съд.
Карфиолът се разделя на розички, които се слагат в тава. Поръсват се със зехтина, сол и прясно смлян черен пипер на вкус. Тавата с карфиола и съдът с опакования чесън се слагат в предварително нагрятата фурна и се запичат за 1 час.
Чесънът се разопакова и когато изстине толкова, че да може да се хваща с ръце се изстисква.
В купата на кухненския робот се смесват изстискания печен чесън, майонезата, настърганото на ситно сирене, сметаната и лимоновият сок. Разбиват се за 30 секунди докато се получи гладък сос. Опитва се и ако е необходимо се добавя малко сол.
Сосът може да се охлади преди сервиране за 2 часа в хладилник. Сервира се с печения карфиол, препечен хляб, селъри или други зеленчуци.
Впечатлена съм:) И силно заинтригувана. Наистина не понасям миризмата на варен карфиол (съответно и всякакви супи от него), но май ще се престраша да го опитам печен. От опит глава не боли, нали така?
Сосът ми взе ума и задължително ще го пробвам със или без карфиол. В този ред на мисли се сетих да се допитам до теб по въпрос, който отдавна ме тревожи: къде намираш качествен чесън? В последно време все на лош попадам.
Поздрави и слънце в душата и кухнията:)
Избирам в магазина чесъна, който е насипен, а не опакован в мрежички. На някои места е отбелязан, че е български. В момента обаче е трудно, защото повечето са започнали да поникват. Просто трябва да мине този сезон.
Благодаря:) Значи съм на прав път! Чесъенът в мрежички не искам да го коментирам въобще:) Явно просто трябва да си отбирам внимателно от насипния. Този сос просто не заслужава некачествен чесън.
Привет, принципно не коментирам в постинги за рецепти, но тук ще се включа с предложение за корекция: пармезан не съществува (влязло е в употреба от французите, но не е коректно). Има само пармиджано. Тоест, сиренето, което се прави в региона на Парма, Италия.
Поздрави. 🙂
Привет! Аз мисля, че няма нищо некоректно в пармезан. В EC е прието използването на името пармезан, отнасящо се за пармиджано реджано. Думата е позната и известна на аудиторията, и широко употребявана от професионалисти, журналисти и редактори в кулинарната област.
Страхотна рецепта – и аз отдавна му се чудя на карфиола, но този семпъл и вкусен вариант не ми е идвал наум. Хареса ми описанието на соса – почти еротично е 🙂
Благодаря за споделянето !
На мен карфиола ми харесва почти във всякакви комбинации! Когато е прясно набран т.е. не е купен и към салата го добавям – така както си е суров и хрупкав, само го начупвам на дребни цветчета.
Соса ми изглежда и звучи много вкусно! Вече си записах рецептата!
🙂
Рецептата е страхотна и ще си я приготвя .Искам да споделя рецепта
за домашна майонеза,в която използвам цяло яйце.В 400 грамов буркан сипвам 200 гр. олио,1ч.л. сол,2с.л.изцеден лимонов сок,слагам 1 цяло яйце и го похлупвам с приставката за пасиране на миксера.Включвам на ниска скорост за около 5 сек.и постепенно леко издигам бъркалката нагоре.Разбивам само с движение нагоре-надолу и с изместване на бъркалката обхващам пространството в целия буркан.Майонезата е готова за по малко от минута. Яйцето трябва да е обхванато добре от бъркалката за да не пресечем майонезата.Ако я пресечем започваме отначало и към готовата наливаме пресечената,доразбиваме и си имаме голяма доза майонеза
Карфиол и аз пека така, но го ръся и със заатар 🙂
Благодаря за идеята за соса!
Йоана, невероятно хрумване! Иззад него деликатно наднича изтънчен вкус! В същото време лесно. Много ми се нравят снимките. Не спирай с такива предложения…и да живеят селърито и пармезана! Мисля да изненадам с рецептата невръстния си син чрез майка му. ХА! 🙂
>>Последният път обаче се присетих, че може ореховки да си забъркам, та сега дъвча едни, >>където не се получиха толкова добри за показване, но пък са вкусни.
Това е по-добрият вариант. Сетих се за една история, която тъщата е споменавала няколко пъти: поканила колежки на гости и решила да изпече кекс. Кексът бил пълен провал и отишъл директно в боклука. А когато колежките дошли, цялата къща ухаела на ванилия и прясно изпечен сладкиш, който така и не се появил на масата 🙂
Йоана, ако не успея да намеря цели глави чесън става ли да бъде на скилидки, които една по-една да изстискам?
Става. Малко по-занимателно ще бъде. Защо ти е трудно да намериш чесън на глави?
Не ми е трудно, просто имах само скилидки 🙂 Както и да е – купих чесън и приготвих ястието днес. От мен – шапка за цялото, а от мъжа ми – само за соса 🙂 Но с карфиола е така – или го обичаш или не. Аз го обичам в почти всички негови разновидности, а мъжът ми е традиционалист – само в царска туршия 🙂 Комбинацията ми допадна много, а сосът определено е трепач! Благодаря ти!
Поздравления, Йоана! 🙂
С такава храна мога да си живея и съществувам дълго, дълго. Прекрасна рецепта и много съблазнителни, апетитни снимки! Много подобен сос правя често за да поливам печени моркови, но сега ме впечатли комбинацията му с карфиол. У дома само аз му налитам и то във всякакви варианти, та си мисля, че така приготвен бих могла да го наложа и на останалите. Предусещам вкуса и нямам търпение да пробвам. 🙂 Благодаря ти за идеята и споделената рецепта!
Поздрави и хубава, неделна вечер от мен!
Поздравления! Звучи чудесно 🙂 Тъй като засегнахте въпроса за крем супата, всъщност приготвям такава от печен карфиол, която съвсем малко се различава от соса-пекат се карфиол, чесън и глава лук, наръсени със зехтин и подправени с мащерка, след което се добавят към вряща вода. Като са готови се пасират и по желание се застройва със сметана. Невероятно ароматна 🙂 Със здраве!
Привет! Дали сосът ще стане с млечна майонеза? Не ми се иска да рискувам със суровите яйца.
Ами да, опитай! Сама ще я приготвиш, нали? Ще се радвам да споделиш опита си след това.
Йоана, сосът стана невероятно вкусен. Имах известни опасения дали няма да се промени вкуса, защото направих майонезата с шарлан. В крайна сметка обаче се смесиха много добре и съм доволна от резултата. Благодаря за рецептата!
Уникално, Йоана!
Стил, качество, красота! Усещане за хармония. Всичко това си ти!
Поздрави!
Здравей Йоана. Не съм правила домашна майонеза досега, но определено ще направя. Бих искала да попитам с каква друга мазнина може да се замени слънчогледовото олио? Например дали може да се използва зехтин или пък олио от гроздови семки, шарлан? Има ли значение?
Може да се използва и друга растителна мазнина, но нейният вкус ще се отрази на вкуса на майонезата. Правила съм със студено пресован зехтин, но става твърде силна така, затова по-удачно би било да се използва по-лек зехтин. Силен и специфичен вкус ще придобие майонезата и от шарлана. Лично на мен пък тази мазнина никак не ми харесва, предпочитам слънчогледа да е рафиниран. Олио от гроздови семена и рапично олио ще бъдат добре, защото нямат специфечен аромат. Така че, въпрос на вкус.
Здравей,
Ето ме и мен в твоя блог. Търсех си някаква подходяща рецепта за манджичка с карфиол и попаднах на твоя блог. Трябва да призная, че съм много вдъхновена и очарована от описанията на рецептите.
Утре ще приготвя идеята, но малко ще я променя, за да я адаптирам към себе си!
Супер е 🙂
Рецептата, снимките и блога ти са страхотни. Правили сме я десетина пъти и не ни омръзва 🙂 Благодаря от сърце за труда ти!
Страхотна рецепта!Благодаря!
Лесно и много вкусно. За първи път приготвих печен карфиол, защото ме впечатли вашата рецепта и всички у дома го харесаха. А сосът толкова хармонично допълва вкуса на карфиола. Неочаквано за мен, дори капризния ми син остана очарован. Благодаря за страхотните рецепти, които споделяте. Боряна