Ето нещо старо, което обаче никак не е овехтяло. Фунийките с крем са любим сладкиш, макар и да ги приготвям изключително рядко. Имам една рецепта, която винаги следвам и не съм опитвала нищо друго. Рецептата съпровожда комплекта от 25 метални фунийки и според мама е много успешна. Убедила съм се отдавна в това, въпреки че още от първия път когато съм ги приготвяла заменям свинската мас присъстваща в съставките с краве масло и амонячната сода (кой използва това сега!?) с бакпулвер. И винаги след като направя крема си мисля, че крем муселин би бил много по-добър избор. Оставам си обаче само с мисълта и никога не предприех промяна. Запазвам оригиналната рецепта и сега.
Сладкиш „Букли“ е бил известен на домакините от времето на майка ми, струва ми се сега също. Рецептата обаче, явно се е предавала от уста на уста или се сдобиваш с нея само след закупуване на комплекта от металните фунийки. Тази мисъл ме осенява след като прерових всички стари кулинарни книги и след като не намерих никаква следа в тях за този сладкиш. Чудя се защо ги наричат сладкиш. Може би защото не са сладки, а думата петифура е била не толкова непозната, колкото неизползвана по това време. Името „Букли“ също не е много известно, но когато се каже фунийки с крем всеки ще се сети за спираловидно навитите конуси, напълнени с жълт крем. По-притеснителното е, че сега може да се намерят всякакви рецепти за фунийките, но е трудно да се открият самите метални фунийки върху които се навива тестото. Чувала съм, че можело да се направят от капачки за буркани или алуминиево фолио. Не съм опитвала и не мога да дам никакво мнение, но с радост ще приема съвети от практикували по този метод.
Винаги съм смятала, че тези фунийки са празничен сладкиш, а приготвянето им трае цяла вечност. Първо тестото, следва навиване и печене, после кремът с охлаждане на два пъти, после да се напълнят… Е, не е чак толкова дълго, но изчакването им за 24 часа, в които кремът попива в сладкото тесто наистина може да ти се стори твърде дълго. Такива спомени са останали и у Вальо, който си припомни фунийките на неговата баба. За разлика от моите те били двойно по-малки (металните фунийки върху които се навива тестото също били по-малки), но чакането било също толкова дълго. Има защо. Като един от най-вкусните десерти за времето на моето (и не само моето) детство, предпочитам да запазя репутацията му на празничен и сега.
Сладкиш „Букли“ си пожела Румяна.
Сладкиш „Букли“
Тъй като приготвянето и охлаждането на крема за пълнежа на фунийките изисква повече време, добре е изпълнението на рецептата да започне с него . Може да се направи ден предварително и да се охлади добре в хладилник за през нощта.
Напълването на тестените фунийки става след като изстинат. Пълнят се с добре охладения крем.
От крема може да остане известно количество, което може да се използва за допълване на фунийките (прочети в „Сглобяване“) или друг сладкиш.
За най-добър резултат, напълнените фунийки се оставят да престоят 24 часа. През зимата и в по-хладно помещение това може да стане извън хладилник, но в горещо време, фунийките трябва да се съхраняват в добре затворен съд в хладилник, иначе кремът бързо вкисва.
Потапянето на отворения край на фунийките със смлени орехови ядки не се споменава в рецептата, но аз ги помня точно така. Повече орехи – по-добре.
Посочените дози са за 24 броя.
За тестото:
- 2 яйца, със стайна температура
- 200 г захар
- 250 мл прясно мляко, със стайна температура
- 170 г масло, разтопено и охладено
- 1 чаена лъжица бакпулвер
- 800 г бяло брашно
- 1 белтък за намазване
- разтопено масло за намазване на металните фунийки
Фурната се нагрява на 180°C.
Яйцата и захарта се смесват в купа и се разбиват с телена бъркалка. Към тях се добавят прясното мляко и маслото.
Брашното се пресява с бакпулвера. Добавят се към течните съставки и се замесва меко тесто. Тестото се разделя на две равни части.
Всяка част се разточва на правоъгълник, чиято дебелината трябва да бъде около 5 мм.
От правоъгълниците се изрязват ленти с широчина 2 см.
Металните фунийки се намазват с разтопено масло.
Като се започне от острия край на металната фунийка, лентите тесто се навиват спираловидно, като краищата им се застъпват, а острата част се притиска добре за да не се образува дупка.
Цялата повърхност на тестото се намазва с леко разбит белтък. Фунийките се подреждат в тава върху хартия за печене.
Пекат се в предварително нагрятата фурна на 180°C за 35 минути или докато придобият златист цвят на повърхността. След като се извадят от фурната се оставят в тавата да се охладят за няколко минути докато е възможно металните фунийки да се хваната с ръка и се освобождават от тях. Тестените фунийки се оставят да се охладят напълно преди да се напълнят.
За пълнежа:
- 1 л прясно мляко
- 1 ванилова шушулка или 1 супена лъжица ванилова есенция
- 4 жълтъка
- 300 г захар
- 90 г бяло брашно
- 150 г меко масло
- смлени орехови ядки
Прясното мляко се изсипва в тенджера и към него се добавят остърганите семенца от ваниловата шушулка. Загрява се на умерен огън докато започне да завира.
Жълтъците се смесват със 150 грама от захарта и се разбиват с миксер докато се сгъстят и изсветлеят. Към тях се добавя брашното и се разбърква хубаво.
Когато млякото заври на тънка струйка и при непрекъснато разбъркване се добавя към жълтъчната смес. Всичко се връща в тенджерата, която се слага на умерен към слаб огън. Сместа се разбърква непрекъснато с телена бъркалка за 5-6 минути или докато заври. Вари се 2-3 минути без да се прекъсва разбъркването. Оставя се да се охлади напълно като се разбърква от време на време.
Когато кремът се охлади, маслото и останалите 150 грама захар се разбиват на пухкав крем. Добавят се към млечния крем и се разбъркват до хомогенезиране. Ако се използва ванилова есенция, тя се добавя на този етап. Кремът се покрива със стреч фолио и се охлажда в хладилник за 4 часа.
Сглобяване: Охладеният крем се поставя в сладкарски пош с широк кръгъл накрайник. На снимката долу се вижда, че използвам накрайник „отворена звезда“, тъй като имах намерение половината от фунийките да оставя непотопени в орехи, но после се отказах от тази идея. Може да се използва и найлонов плик, който се напълва с крема, а после едното връхче се отрязва с ножица. Приставките не са задължителни.
Охладените тестени фунийки се напълват с крем и се оставят по възможност подпрени вертикално за да не изтече кремът докато престояват. Когато престоят известно време, част от крема попива в тестото и това оставя следа като се вижда хлътване в отвора на фунийката. Може да се допълни с още крем.
Отворът на всяка напълнена фунийка се потапя в смлени орехи.
Оставят се да престоят за 24 часа преди консумация.
Много любими сладки. Правя ги за по специалните празници. На дъното на фунийката слагам по една кафяна лъжичка сладко от горски ягоди. Нещо като „черешката на тортата“ :-). Моите фунийки са направени от капачки за буркани, а на майка ми помня че бяха от станиолените капачки на едновремешните бурканчета за кисело млеко. Не знам дали някой си ги спомня. А като твоите фунийки, Йоана досега не бях виждала.
Хубава идея със сладкото.
Спомням си онези капачки за еднократна употреба. Фунуйките значи са ставали по-малки. А тези металните майка ми ги е купувала.
Продават се метални фуниики в номплект по 6 броя.Много ги обичам тези фуниики но никога не съм ги правила.Купих си 36 формички за 2 зареждания но все не се осмелявам да ги правя.А колко дълги трябва да са лентите.Притеснява ме само завиването на фунииките дали ще направя. но тия дни ще се реша и дано се справя…
Когато тестото се разточи на дебелина 5 мм се получва правоъгълник с приблизителни размери 46×32 см. Правоъгълникът се нарязва на ленти, чиято дължина ще бъде около 46 см.
Съветвам те да започнеш с една доза за сладките. Ще се справиш със завиването, не е трудно. Следвайки внимателно инструкциите на рецептата и спазвайки грамажите е гаранция за успех, така че ако го направиш, няма къде да сбъркаш. Очаквам отзив!
можете да ги купите в магазин за 1 лв
Днес аз купих-5 бр за 1,50лв
Ето ви един сайт, от който си закупих 3 комплекта фунийки.
Днес ще ги тестваме… 🙂
http://zebrahome.bg/kitchen-craft-master-class-komplekt-6-metalni-form-za-finicky.html
Здравей Йоана! Върна ме мнооого години назад във времето когато с мама правехме тези прекрасни сладки. Сега аз също ги приготвям почти за всеки рожден ден на моята дъщеря и смея да твърдя, че за мен те си остават най хубавите и вкусни сладки! Аз ги навивам на изрязани капачки за буркани.
От най-обикновените капачки, нали? Значи става и така, за тези които нямат метални.
Чудесни сладки! Мисля, че тези формички са по-стабилни и удобни за работа от капачките. Който под ръка струг може да си изработи такива и тръбички за каноли, че в България няма от къде да се купят. Иначе трябва да се наслаждават на подобни публикации 🙂 Хубав ден!
А за тези, които нямат стругари у дома си, варианта е поръчка от чужбина онлайн. 🙂
http://sladkohobi.amisega.net/index.php?route=product/product&product_id=116 От тук си поръчах моите
Здравей, Йоана! Твоите фунийки са чудесни. Аз ги правих само веднъж, наистина след като се сдобих с формичките…Не ми харесаха много, но ще пробвам и твоята рецепта. Не се съмнявам, че ще станат по-добри. А що се отнася до формичките – питах в специализиран магазин, но ми се сториха мнооооого скъпи и случайно видях в магазин „Всичко по лев“. Та от такъв магазин са моите формички. 6 броя – около 2 лева бяха. Лек и успешен ден!
Професионалните наистина са доста скъпи. И аз съм се стряскала от цените, иначе щях да подновя старите.
Истински късмет, че си намерила по-евтини. Само да питам, горе-долу със същата големина ли са твоите или по-малки?
IMA METALNI FORMI4KI ZA FUNIIKI V INTERNET 5 BROQ SA OKOLO 2,00 LV.
В бележника на майка ми се водят като „буклите на Шилер“.
Той е по-стар със сигурност от този на твоята майка.
И имахме метални фунийки.
Благодаря ти за припомнянето 🙂
В коментари във ФБ се спомена името Шилер. Твоят е още едно потвърждение за произхода им, за който така се чудих. Сега вече намирам резултати в мрежата.
Оооо!!!
И аз ги обожавам, макар че и аз като теб ги правя рядко! 🙂
Помня че и моята майка имаше формички направени от капачки и а аз тук си ги направих сама, просто не се е случвало да видя някъде да се продават.
Моите форми са направени от алуминиеви тави за еднократна употреба имам два размера – това му е хубавото като си ги правиш сам, макар че е по-практично човек да си вземе готови форми, които няма да имат нужда от обновяване 🙂
През живота си съм правила две изпитани рецепти (тази на майка ми и на една леля). Мамината рецепта доста се доближава до твоята, просто ми се струва, че дозата и е по-голяма.
Май и аз ще взема да ги спретна! Така ме изкуши! А си имам и рожденик в понеделник – идеален повод!
Ние нали сме си оправни и умеем да практикуваме „направи си сам“. 🙂
Поводът в понеделник наистина е идеален, нали фунийките са празнични. Весело и вкусно да си празнувате!
Някои от положителните страни на глобализацията – http://www.amazon.com/mn/search/?_encoding=UTF8&x=0&tag=natashaskcom-20&linkCode=ur2&y=0&camp=1789&creative=390957&field-keywords=cream%20horn%20molds&url=search-alias%3Dgarden
Браво! На това му се казва избор.
Да се включа и аз! Много ги обичаме вкъщи, моята майка ги приготвя сравнително често. Никога не сме имали формички. Използваме капачки от кисело мляко и стават перфектни фунийки. Предполагам, че с формички е приятно да се работи, дават едно по-„профи“ усещане, но и с капачките всичко става идеално, така че който няма формички и по някаква причина не може да си купи, може спокойно да си направи тези чудесни сладкишчета и с по-делничните на вид, самоделни калъпи от капачки:)
Йоанка, като идваш в Ловеч – магазин „левче“ на ул.“Ц.Шишков“. Там ще ги намериш. Големината е същата, но материала сигурно е по-калпав.
Ше ги преслушам! Мерси!
Обожавам този десерт, запазена марка е на чинка ми. И да, нейните формички са от капачки за буркани – баща й ги е правил още едно време. Изрязва се заоблената част от капачката и се присвива с клещи на фунийка – много лесно, пробвала съм. Така че ако някой иска формички, това е един достъпен начин.
Прекрасно си ги приготвила, Йоанка, поздрави! 🙂
И в тетрадката на моята майка има няколко рецепти за такива фунийки.Но аз все още не съм се решила да ги направя.И определено най-вече защото нямам формички,дори и от капачки.Благородно ти завидях за твоите,Йоана!
А малките сладкиши изглеждат неустоими!Поздравления за рецептата и снимките!
Здравейте Йоана, следя с интерес блога Ви,за Бъдни вечер за пръв път се престраших да точа баници точно по Вашата рецепта за тиквеник. Направих две, една с тиква и една с праз. Получиха се чудесни, разбира се резултатът нямаше да е така добър, ако не бяхте толкова изчерпателна с обясненията, за което Ви благодаря. А сега за любимите фунийки, и аз преди около месец се присетих за фунийките от детството, които една съседка правеше.Лесно намерих рецепта, но и при мен проблемът с фунийките се яви като пречка, но не задълго, защото точно седмица след като фунийките не ми излизаха от главата случайно намерих формички в един магазин за левче в Слатина. Изглеждат като Вашите, по размер са същите, 5 броя са в комплект, струваха 1.50 лв. Правя ги вече две поредни недели. Рецептата по която ги правя е почти същата като Вашата, но при мен млякото е кисело и освен бакпулвер има и сода бикарбонат. И технологията за крема е малко по-различна, но мисля, че на вкус може би се доближават. Снимките Ви са разкошни и макар, че имавм една тава в хладилника ще се почерпя и от Вашите фунийки. Блогът Ви е чудесен! Поздрави и успех!
Вече няколко пъти ми казват, че метални фунийки може да се намерят в магазините за левче и то не само в София. Значи не е трудно, просто трябва да се търси.
Благодаря за обратната връзка. Желая ви вдъхновение!
Moya poznata praveshe testoto za funiikite po-razlichno. Sled izpichane gi ovalvashe v kokosovi trizi. Taka i nikoga ne uspyah da vzema rezeptata i, ili dori da vuzproizveda po spomeni. Tezi sum pravila, no ne mi haresvat tolkova….
P.S. Goreopisanata rezepta i izpulnenieto i estestveno izglejdat i sum sigurna che sa otlichni i na vkus 😉 Prosto stava duma za druga rezepta….
Стана ясно. А и всеки има право на мнение и вкус. Просто това не е твоят десерт. 🙂
Здравей, Йоана !! Искам сърдечно да ти благодаря за рецептата която по моя молба публикува толкова бързо. Успя да ме зарадваш много
здравейте блога ви е чудесен. малки фунийки има в магазините за домашни потреби-6бр за2лв.
Здравейте! Йоана, толкова любов и вдъхновение лъха от всяка твоя рецепта и статия – „поглъщам“ ги като завладяващ и спиращ дъха роман.Искам да споделя изпитаната от мен рецепта за тези вкусотии, която преписах от тетрадката на моята свекърва:1 ч.ч. кисело мляко, 1 1/2 ч.ч. захар, 1ч.ч. непълна олио, 1 бр. амоняк, 2 ванилии,брашно – около 1 кг. – да не лепне тестото. Приготвят се бързо и са невероятно вкусни – за радост на „домашни любимци“ и колеги.
Хубаво лято!
Благодаря, Мишел. Хубаво лято и на теб!
ah tezi funiyki….mnoooogo ot davna ne sım gi pravila…ah,ah…
Като видя фунийки и винаги се сещам със смях за измъченото изражение на баща ми, който разказва как преди много години баба ми (негова тъща) го строила цял ден да изрязва капачки и да оформя фунийки 🙂 . Никога не съм правила, но това е един от любимите сладкиши на мъжа ми, изкушаваш ме да си поръчам формички и да опитам. Страхотно изглеждат, Йоана!
Получиха се много добре с една малка забележка – намазаните с масло фунийки са невероятно хлъзгави и затрудняват навиването на тестото. Понеже имам малко фунийки, направих ги на две части, като за втората не ги мазах с масло и беше много по-лесно.
Наистина се пързаля тестото по намазаните фунийки, но после се отделят по-лесно, предполагам. Аз, като че ли не смея да рискувам да ми остане тестото по формите. При теб как беше и при двата случая, имаше ли разлика?
Експериментът не беше много „чист“, защото само избърсах функийките с кърпа и може да е имало останало масло, но и двата пъти се отделяха лесно. Предполагам, че маслото в тестото помага за това.
Здравейте мили дами! Наистина някога се продаваше кисело мляко в стъклени бурканчета, на които капачките бяха от много твърдо фолио. И от него ставаха чудесни фунийки дори за многократна употреба. Сега на някои от кофичките има малко по-твърди катачки, които също стават за основа на фунийките. А няма спор, че „Шилеровите къдрици“ /така ги знам аз/ са чудесни дребни сладки.
Страхотни сладки са,но много трудно е със фолиото.Накрая се досетих,че може да си направя от алуминевите тави за еднократна употреба.Купих си 2 броя от по-големите и направих 55 фунийки.Утре ще направя и сладките.Дано съм била полезна на тези ,които се чудят от къде да се снабдят с алуминиево фолио.
Това също е добра идея, благодаря за споделения опит.
Привет и от мен и благодаря за рецептата и подробните обяснения. Тъкмо ги направих, но станаха огромни като кифли, май попрекалих с бакпулвера 🙁 Вместо само масло смесих маргарин и масло. Няма да останат, но ме е яд. От една седмица си представях как ще ги направя и ще бъдат тъкмо като от детството – отвън хрупкави отвътре мекички. Сега не знам дали ще успея да им сложа достатъчно крем. Както и да е, другият път ще пробвам въобще без бакпулвер, защотото брашното съще е набухвател :))) Пак ти благодаря и да ти кажа, че е истинско удоволствие да те чета и да готвя с теб!
Мила Йоана-сладурана, целувам ръцете ти! Скоро време ще споделя рецепти от моята майка, която е призната кулинарка. Каквото и да захване , се получава,защото е изключително добър човек и въпреки, че лявата ръка едвам я движи още прави страхотни сладки. Всички я обожаваме.
О, очаквам с нетърпение. 🙂
Йоана,рецептата на майка ми е с кисело мляко, та сега се чудя, каква ли ще е разликата във вкуса и текстурата на тестото.. Моля те, обясни ми, че много се изкушавам да ги направя по твоята рецепта, защото знам, че си ненадминат майстор и правиш страхотни вкуснотии !
Няма да има съществена разлика. Опитай с прясно мляко и сравни.
Направих ги и станаха, както очаквах – невероятно вкусни!Благодаря, за чудесната рецепта!Публикувах снимка във ФБ.
Аз също ги навивах върху фунийки, направени от алуминиеви тавички за еднократна употреба.Забелязах обаче, че тези които са по-тясни, не са много сполучливи, защото тестената фунийка става с малък отвор и няма много място за крема. Така че,за следващия път ще ги преправям на по-широки и по-малки ( станаха доста големички, 10-11 см дълги).
Здравейте, и аз ги направих днес. Крема стана невероятно вкусен, фунийките се получиха малко тясни, но другият път ще ги направя по-широки с нови формички (които м/у другото направих от капачки за буркани- старите, не на винт). Утре ще ги пробваме, вероятно ще са много вкусни. Благодаря за точната рецепта.
здравеите по4итатели на фуники те от времето на мама и баба радвам се 4е не сам единствената коиато
фсе осхте ги преготвч не минава празник на които да не се сервират на гости те
и тогава се запоцхва оооооо фуники супер еее да ни е слатко на фси4ки и ги правете по
4есто така винаги 6те сме си в детски те години
Здравей Йоана, искам да попитам колко фунийки излизат от това тесто?
Здравей, Албена! Пише го в текста преди рецептата – „Посочените дози са за 24 броя.“. Мисля, че и повече може да излязат ако тестото се разточи малко по-тънко и се направят по-малки фунийки. Но с този размер от снимките, излизат 24 броя.
Йоана, Честита нова година и Честит имен ден! Искам да ти пожелая да сте здрави ти и цялото семейство, да имаш много щастлива и ползотворна година, да продължаваш да твориш, да бъдеш обичана и вдъхновена, и да жънеш успехи наред! 🙂
За празниците отново се доверих на твоите рецепти – направих хляба с лук, магданоз и риган за Бъдни вечер, под формата на питка, използвах и пълнежа за баницата с тиква (не се престраших да точа кори 🙂 ). Приготвих задължителните вече портокалови сладки с меласа, както и шоколадовите коледни сладки, и вариациите на коледни сладки (с добавка на захаросани портокалови корички). Навсякъде обрах овациите с тях!
Накрая реших да направя и Буклите за първи път, тъй като много ги обичам, а и аз имам спомен от детството с тях – за всяка Нова година с майка ми ги приготвяхме, като се занимавахме цял един ден с тях! Станаха превъзходни, и кремът и тестото са страхотно вкусни!
Стана дълъг пост, но всъщност исках най-вече да ти благодаря за всичко – за вкусните рецепти, за подробните обяснения, за бързите отговори и подкрепата… истински оценявам всичко това!
Всичко най-хубаво и до скоро! 🙂
Честита нова година, Вероника! Здраве и радост!
Благодаря ти за пожеланията и доверието!
Здравей Йоанна Благодаря ти за рецептата помня баба как навиваше капачките от буркани. много ти благодаря
Здравей Йоана днес направих фунийките ,със малка помощ от баба ми при месенето на тестото и бъркането на яйцата захарта брашното за да ги темперирам и да мога да ги изливам на тънка струйка към млякото.
Кремът ми се получи добре гладък без бучки сладък него го направих със всичките продукти за разлика от тестото ,чийто продукти бяха на половина във същото съотношение :1 яйце 100г захар половин ч лъжичка бакпулвер 400г брашно 125мл мляко и80-85г масло,като ги намазах със белтък ПРЕДИ ДА ГИ сложа да се пекът на 180г но отгоре им се получи твърда коричка Бях ги направил със същите фунии конуси половината защото във магазина бяха останали само 6бр1 опаковка а др половина със капачки от кисело мляко като цветната им страна остава от вътре на фонииката .Ще ми отговориш ли защо се получава при моите фуниики тази твърда коричка ? А и още нещо относно крема не използвах ванилия на пръчица или шошулка а от тези есенци 10 б по 0.02г ,защото мислех че една супена лъжица ще е доста !
Поправи ме ако греша.
Предварително Ти Благодаря за ОТГОВОРИТЕ !
Изпеченото тесто за фунийките трябва да бъде като бисквита. Може би очакваш да стане като кифла и затова се притесняваш, че е станала коричка. По принцип стават твърди след изпичането и омекват от крема след като се напълнят.
Синтетичната ванилия е по-натрапчива като аромат, затова с нея трябва да се подхожда внимателно. Обикновено на опаковките пише колко да се използва за определено количество тесто или брашно, или течност.
Благодаря за отговора ,значи да разбирам че са станали ,както трябва .
Следващото лакомство по Твоя рецепта ,която искам да опитам е по точно са : Поничките поничките със мармалад.
Забравих : Честит 3-ти Март!
Имам проблем със месенето на тесто ,поради който ми бе необходима помощ при приготвянето на фонийките надявам се че ще ми дадеш ,някакъв полезен съвет .
Проблемът ми е следният : Когато се опитах преди известно време да меся тесто ,беше за някакви кифлички със какаово тесто и друго без какао такива шарени,преплетени ,като мартеници за ръце.Тестото не ставаше една цяла топка хубаво омесена ,така че когато се натисне малко да се появяват малки мехурчета от глутена ели от др ли не знам ,но доколкото съм чувал това един от признаците за добре омесено тесто ,моето тесто нямаше този признак ,освен това се делеше на две половини .
Благодаря Ти за съвета !
Да, предполагам, че всичко е било наред с фунийките.
С различните видове теста, които се приготвят за различни цели, трябва да се подхожда индивидуално. Развиването на повече глутен чрез месене не винаги е удачно и всъщност зависи и от самото брашно. Когато се приготвя тесто за хляб е добре да се меси повече, като мехурите не винаги са цел, която трябва да се постигне. Обикновено се получават при семпли теста приготвени от бяло брашно с високо съдържание на белтъчини, сол и вода, а понякога и малко мазнина. С развиването на глутен обаче при някои сладки теста като кифлички не винаги е удачно, защото ще станат жилави, вместо пухкави. Същото се отнася и за повечето сладкарски изделия, при които брашното се разбърква или омесва само докато се поеме от течните съставки и не бива да се преразбива.
много х
Здравейте!
Правих фунийките по вашата рецепта и вкусът е превъзходен.Спазих точно пропорциите,но кремът ми стана много течен и не успях да ги напълня ,защото изтичаше и ги залях със него.Получи се нещо като торта .Толкова беше вкусно.
Здравей, Йоана!За втори път правя сладките фунийки и имам един и същи проблем:тестото не става на гладка и хомогенна топка.а стои на шупли т.е.не е обединено,а на пластове.Какъв е според теб проблема?Благодаря 🙂
Не мога да бъда сигурна, но мисля, че са възможни две неща:
1. По-кратко време за омесване, при което съставките нямат възможността да се обеднят. Обаче не бива и да се прекалява с месенето на тестото, защото тогава ще стане жилаво.
2. Количеството на брашното е повече от необходимото. Ако тестото не стои гладко, а е със сухи участъци, следващия път измери колкото брашно е необходимо за рецептата, но добавяй от него по малко докато се получи гладко и меко тесто, като не е задължително да бъде сложено всичкото брашно, ако не е необходимо.
Преди всичко се увери, че продуктите са със сходна температура, иначе студени яйца и топло мляко, например водят до пресичане и не добре обединени съставки.
Здравей, искам да попитам, защото имах малък проблем.
След като ги направих фунийките не омекнаха. Къде съм сбъркала?
Най-вероятно е комплексно. Може да стане от твърде стегнат или студен крем, препичане на тестото, не правилно съхранение и като цяло твоите очаквания. Разкажи ми повече – какво и как направи, кога ги напълни, как и къде ги съхранява?
Днес ги направих за втори път, станаха перфектни 🙂 Проблема е бил в неправилното им съхранение.
Радвам се, че причината е открита. Весело посрещане на Новата година!
Колко време преди пълнене мога да направя фунийките? Синът ми има рожден ден в петък,но няма да имам време за всичко,та си мислех да направя фунийките в неделя или понеделник и да ги напълня в сряда вечерта.
Без проблем фунийките могат да се направят седмица предварително. Съхранявай ги на стайна температура в добре затворена кутия или плътно опаковани със стреч фолио.
Благодаря за бързия отговор ☺
Здравей Йоана, преди години те помолих да публикуваш направата на тази прекрасна рецепта. Много се радвам, че го направи, естественно по най-добрия начин 🙂 От много време съм затруднена в намирането на подходящата рецепта за Кайзершмарн. Единствения човек, който съм сигурна, че може да ми помогне да го приготвя мисля, че си ти. Много ще съм благодарна, ако някой ден имаш желания и време да ни зарадваш с тази рецепта. Весели празници желая 🙂
Запозната съм много добре с кайзершмарн. Ще видя какво мога да направя за публикация. Весели празници!
Здравей Йоана,
Първо искам да ти благодаря за подробната рецепта! Винаги свързвам тези сладки с детството си и да си призная ги бях забравил, докато не прочетох рецептата ти. Затова реших снощи да пробвам да си ги направя и за малко да се пренеса в детството си. Крема стана невероятен. Фунийките също се получиха доста добре, но не знам защо станаха малко твърди. Надявам се като постоят да омекнат от крема, но исках да те попитам дали е добра идея като ги изкарам от формите още топли да ги покрия с нещо за малко? Мисля, че изпълних всичко както е написано, но може и да пропускам нещо. Между другото ги пекох малко над час, докато станат златисти. Ще се радвам да ми дадеш някакъв съвет ако се сещаш къде бъркам. Предварително се извинявам ако подобен проблема е опсъждан по-горе. Прочетох коментарите до половината, но основно са свързани с намирането на формички(аз си намерих лесно 😉 ), а и ми е любопитно какво смяташ за идеята с покриването. Още веднъж благодарности за рецептата!
Поздрави,
Филип Алендаров
Здравей, Филип!
Радвам се, че се спря тук и ти благодаря за обратната връзка.
Първо впечатление ми прави дългото печене. Смятам, че не е необходимо, защото тестото наистина би се изсушило много. Все пак си преценил да печеш докато хванат цвят, което е добър показател за готовност, но толкова много време за печене ми подсказва за не добре избрани показатели на фурната или проблем на самата фурна. Бих могла да поразсъждавам върху проблема и да открия евентуални пропуски, които да се избегнат следващ път, ако ми съдействаш с повече подробности за фурната, за начина на печене, който приложи и дали фурната беше предварително нагрята, когато сложи фунийките да се пекат.
За покриването на изпечените фунийки не бих казала, че имам категорично мнение. На мен не ми се е налагало да го правя, но ако преценяваш, че така биха били по-меки и съответно по-добри за твоите очаквания, не виждам причина, която да не го позволява. Все пак, фунийките би трябвало да омекнат достатъчно след една нощ престой напълнени с крема.
Ще се радвам да опиташ и други рецепти от блога. Оставам на разположение за допълнителни въпроси.
П.П. Ако този крем ти харесва, значи трябва да опиташ и крем муселин. Сигурна съм, че няма да се спреш на нищо друго след това. 🙂
Здравей Йоана,
Благодаря за невероятно бързия отговор! След като престояха един ден много леко умекнаха, най-вече от вътрешната страна, но ми се иска още, поне така си ги спомням. Предварително бях загрял фурната на 180 градуса в режим да нагрява долу и горе(фурната не ми е много модерна и дали температурата е наистина колкото трябва не мога да кажа със сигурност). В началото сложих тавата най-долу, но след като мина доста време и не видях фунийките да се зачервяват я преместих отгоре. Може би в това е проблема. Къде трябва да бъде всъщност? Купих си и кухненска везна, за да мога точно да дозирам продуктите. Другата седмица ще ги правя отново и смятам да черпя с тях една приятелка и се надявам да се получат добре, за да не ме замерва с тях. 😀 Шегувам се! 😉 Задължително ще ти пиша какво е станало!
Относно блога искам искрено да те поздравя! Наистина е страхотен. Всички тези подробни рецепти, а и с тези снимки е трудно човек да не сложи престилката и да не започне да готви. Убеден съм, че си много полезна освен за напълно начинаещите като мен, така и за големите кулинари. 🙂 От скоро се запалих по готвенето и съм изключително щастлив, че попаднах на блога ти. Със сигурност ще пробвам още много рецепти. Като ги разглеждам направо не знам от къде да започна. Мисля първо да пробвам „Пилешки филенца с ориз, моцарела и чедар“. Ще опитам и крем „муселин“. 🙂
Поздрави,
твой фен Филип
Здравей Йоана,
Вторият опит е повече от успешен! 🙂 Мисля, че проблема беше в това, че миналия път бях сложил тавата най-долу във фурната. Сега се пекоха около 30 минути и станаха супер. Пробвах и „Пилешки филенца с ориз, моцарела и чедар“. Стана много вкусно. Благодаря! 🙂
Поздрави,
Филип
Хммм, …ъъъ Филип ти къде живееш … хахахааа 🙂 . Любими сладки след еклерите разбира се :-). Поздравления за Филип и благодарности за Йоли за автентичната рецепта 🙂
Благодаря за поздравленията Ив! 😉 🙂 Еклери обича всеки по света, за миг, също както и любовта, те стоплят и най-студената душа, карат те да вярваш в чудеса! 🙂
Здравейте, направих сладките онзи ден. Стоят вече около два дни с крема, но са все още не достатъчно меки, даже сякаш твърди. Можете ли да предположите от какво може да се е получило така?! Печени са точно по описаното по-горе, 30 мин на 180 градуса в предварително нагрята фурна, по средата. На външен вид са превъзходни… Единственото за което се сещам е може би да са по дебели, но пък рецептата беше изпълнена точно… Друго си мисля дали крема не трябва да ми е по-рядък… Нямам никакъв опит с тези сладки… предварително благодаря!
Твърде много са факторите, за да дам категорична оценка. Въпреки точно спазените пропорции по рецептата, влияние може да окаже брашното, откъдето тестото да стане по-твърдо. Влияние може да окаже начина на съхранение. Не на последно място и кремът, както споменавате. Но също така и размерът и материалът от който са направени металните фунийки. Прочетете предишните коментари със сходен казус, може да откриете решение за вашия въпрос.
Не забравяйте също, че очакванията за това какви биха били фунийките, също може да се разгледа като казус. Много вероятно е те да са добре приготвени, но да не покриват вашите очаквания.
Опитайте пак като смените някои неща, които смятате, че биха променили резултата към по-добре. Например по-тънко разточено тесто, по-малко печене, по-течен крем. След напълването ги оставете на стайна температура за през нощта и едва след като се уверите, че са омекнали, тогава ги съхранявайте в хладилник добре покрити със стреч фолио или в кутия с капак. Успех! Ще се радвам на следваща обратна връзка.
Днес почвам втори опит…ще се боря до победа …:) Ще взема в предвид дебелината на тестото, гъстотата на крема и както написахте ще ги оставя един ден навън да могат да омекнат добре…Ще пиша пак. благодаря за отговора!
Здравейте!
Благодаря за страхотна рецепта. Приготвям за трети път.
Искам да попитам къде да престоят 24часа вече готовите фунийки?
Удачно ли е да са в хладилника? Смятам, че предходните пъти се изсушиха и станаха много твърди самите фунийки, тък ги оставих на маса в кухнята.
Благодаря!
Заради крема е добре да са в хладилник. Покрий ги хубаво със стреч фолио или ги сложи в кутия, която се затваря плътно.
Здревейте! Рецептата е изключително точна и резултата фантастичен. Не съм изчела всички коментари, но исках да споделя и моя опит. Понеже моите деца обичат шоколад си позволих да разделя крема на две и в едната част добавих 100гр начупен черен шоколад 😉
Чудесна идея за пълнежа! Благодаря за обратната връзка, Ева!
И аз ги направих, но нещо не се справи с частта, в която захарта заедно с маслото трябва да стане на пухкав крем. Нищо такова не стана и малко си го преиначих, за да мога все пак да добавя тези продукти към другия крем – стоплих на водна баня. Но от нова захарта не се стопи. Накрая ми писна 🙂, джурнах при другия крем и бърках. Получи се, но защо не ми стана крема от масло и захар? Четох, че за да се получи, трябва пудра захар, така ли е?
Хубаво е да се използва захар с фин кристал. Разбиването продължава дълго, докато сместа изсветлее и кристалите се стопят. Може да се замени с пудра захар или кристалната захар да се смели в кухненски робот.
Колко дена могат да се съхраняват фунийките, преди да се напълнят с крем?
Могат да се изпекат до около една седмица предварително и да се съхранят покрити на стайна температура.