Докато търсих някаква следа за първообраза на торта „Гараш“ се натъкнах на едно заглавие в кулинарна книга издадена през 1940 година, което гласи „Американски малки тортички“. Зачитайки рецептата разбирам, че това са малки кексчета приготвяни с розова глазура или по-известните сега cupcakes. След като се почудих известно време на интересната находка и на факта, че от това време хората са били запознати с разни чужди рецепти, дори отвъд океана, започнах да се подсмивам на сегашната ни своенравност, когато си мислим, че откриваме нещо ново. Всъщност се възкресява добре забравено старо или може би, имайки предвид социалистическите години, забравено ще трябва да се замени със забранено.
Връщайки се толкова време назад, когато се е пишело на стар български език, с изненада разбирам, че хората са били наясно с френските кулинарни термини (защо да ги отричаме сега?!), с различните технологии, които макар и семпло описани са разбираеми, както и че изобщо не са пестили масло, сметана и яйца в десертите. Заредена с този богат дух, лъхащ от пожълтелите страници на книжката, получавам неистово желание да импровизирам върху рецептата за американските малки тортички.
Интересното в тази рецепта съпоставено с книжката като цяло, е че в останалите рецепти продуктите се измерват в грамове, а само в тази за американските тортички всички продукти са в чаши (от американската метрична единица „купа“ (cup). Сякаш е направено нарочно, за по-голяма достоверност. В импровизацията си използвах рецептата като основа, като спазих всички пропорции в нея, които преобразувах в грамове и добавих единствено шушулка ванилия, вместо есенция и сладко от череши.
Сладкото, което използвах е от традиционното гръцко сладко γλυκό κουταλιού, в което плодовете обикновено са цели в прозрачен захарен сироп. Сладкото от череши и черешовият ликьор, които използвам в рецептата, както и други традиционни гръцки продукти могат да се намерят в Каламата маркет.
Крема с който покрих кексчетата е пълна импровизация, тъй като в рецептата се казва само „печемъ и когато сѪ готови, гарнираме отгоре съ розова глазура“. Е, не я направих розова, но и много бледо кремава с аромат на череши, плътна текстура от маслото и фин вкус от крем сиренето ми се струва добре.
Ванилови кексчета с череши
Адаптирано от книгата „Деветстотинъ деветдесетъ и деветъ най-нови и изпитани готварски рецепти“ с автор К. Манолова, издадена през 1940г.
Посочените дози са за 16 броя.
За кексчетата:
- 230 г меко масло
- 100 г пудра захар
- 1 ванилова шушулка
- 2 яйца, със стайна температура
- 200 г брашно
- 2 чаени лъжици бакпулвер
- щипка сол
- 200 мл прясно мляко, със стайна температура
- 50 мл ликьор от череши
- 200 г добре отцедени череши от гръцко сладко (от 1 буркан от 450 грама)
Фурната се нагрява на 180°C. Подготвят се 16 гнезда за мъфини, които се покриват с хартиени чашки.
Маслото и захарта се разбиват с миксер докато се получи гладък крем. Добавят се остърганите семенца от ваниловата шушулка и яйцата едно по-едно. Разбиват се хубаво докато се усвоят от сместа.
Брашното се пресява заедно с бакпулвера и солта. Прясното мляко се смесва с ликьора. Брашнената смес и млякото с ликьора се добавят към маслено-яйчната смес на 3-4 пъти като се редуват. Разбъркват се на ниска скорост с миксер или с шпатула. Завършва се с брашнена смес. Накрая се добавят накълцаните на едро череши. Объркват се с шпатула, така че да се разпределят равномерно в сместа.
Сместа се разпределя в подготвените форми, като се запълва 2/3 от обема им.
Пекат се предварително нагрятата фурна на 180°C за 25 минути.
След като се извадят от фурната се оставят за 2-3 минути в гнездата и тогава се изваждат върху решетка докато се охладят напълно.
За крема:
- 200 г меко масло
- 100 г пудра захар
- 300 г крем сирене
- 50 мл сироп от сладкото от череши
- допълнително сироп по желание
- 16 броя мариновани в ром череши
Маслото и захарта се разбиват на пухкав крем. Добавя се крем сиренето и се разбива докато сместа стане еднородна. При непрекъснато разбиване по малко се добавя 50 мл сироп от сладкото от череши.
Кремът се поставя в сладкарски пош с голям накрайник звезда. Шприцова се върху охладените кексчета. Заливат се с още сироп по желание и се гарнират с по една маринована в ром черешка.
Йоана, кексчетата изглеждат божествено!!!Ще ги пробвам при първа възможност!
Йоана, това черешките от миналогодишната рецепта ли са? Доста добре изглеждат, а какво стана с белите?
Извинявай, че не е съвсем по темата, но търпеливо чаках да сложиш маринованите черешки някъде, за да реша искам ли да си направя и аз тази година 🙂 🙂
Да, от миналогодишните са. Белите също използвам за декорация. Може да ги видиш върху шоколадовата торта с кестени.
Тъй като черешите запазват твърдостта си и дори стават хрупкави, мисля че са по-добро решение за гарниране и украса, отколкото да се готви с тях и да се слагат вътре в сладкишите. Ако решиш да ги приготвиш, но и обичаш да изненадваш семейството с десерти, значи ще има къде да ги приложиш. 🙂
Определено не откриваме топлата вода в момента, ама в това му е чарът – в преоткриването.
А кексчетата изглеждат прекрасно. Със сигурност са много вкусни.
Поздрави, Йоана!
Трябва да призная, че това е десерт, който наистина ме вдъхновява.
Изглеждат много сочни! Дали ще се получат с други плодове от сладко? Не съм правила кексчета със сладко. Благодаря за предложението. Поздрави!
Ще се получат, само трябва плодовете да се отцедят добре от сиропа.
Страхотна рецепта! Кремът дали би станал с маскарпоне? И след като украсим мъфините дали е добра идея да оставим в хладилник да стегне крема? Ще ги правя за рожден ден на племеницата ми, партито ще е навън и се чудя как да предотвратя/ забавя разтапянето на глазурата.
Благодаря предварително за съвета!
Маскарпонето е по-мазно, доста тежък ще стане кремът.
Дръж кексчетата в хладилник до последно и ги пренеси до мястото на партито в термоустойчива кутия или в обикновена кутия пъхната в термо чанта.
Не се разтопи кремът (много) и децата бяха много доволни! Благодаря за чудесната рецепта!
П.С.: И с маскарпоне стана доста сполучливо.
Такааа. Ето какво направих снощи. Замених бялото с бадемово брашно, кравето с кокосово масло, бялата захар с кокосова. Кравето мляко си остана, но само 100 мл., тъй като маслото и захарта останаха течни, а не разбита пухкава смес. Кексовото тесто стана по-рядко от обичайното, но въпреки това трябваше да довърша експеримента. Получиха се същото количество кексчета, които пекох 25 минути на 180° – тъй както е посочено в рецептата. И? Прекрасни, прекрасни, наистина много вкусни!
П.С.: Следващия път ще сложа 250 гр. бадемово брашно.