Къри с боб „Черно око“

Къри с боб "Черно око"

След толкова много подправки, които помирисах, в малкото магазинче не можах да издържа да не си приготвя нещо топло и пикантно. От известно време насам съм на тема индийска кухня. Пикантно и люто са вкусовете, които са обзели вниманието ми. Чак да не повярва човек, че мога да си сложа от турския лют пипер в супата или да добавя допълнително кайенски пипер в зеленчуците с кус кус.  Сигурно е временно и се дължи на студеното време. Или пък откривам един нов свят за вкусовите ми усещания, с който има голям потенциал да свикна.

И все пак, всичко трябва да е добре дозирано. Много лютата храна не е за мен. Не защото имам проблемен стомах или язва, а защото не усещам никакъв друг вкус, докато устата ми буквално гори. Но започвам да харесвам умерена доза пикантност в ястията. Ето за това съм на тема индийска кухня, която освен много люти кърита, изобилства и с ястия с поносимо пикантни подправки. А и вече не е проблем да си ги набавя цивилизовано. 🙂 Вече знаеш откъде.

Боб "Черно око"

Дойде редът да задоволя любопитството си към боба „Черно око“, който се оказа с две лица. Въпреки външния вид, на вкус бобът наподобява леща. Приготвя се лесно, като е желателно да се накисне за няколко часа във вода преди да се свари.

Къри с боб "Черно око"

И тъй като този боб произхожда от Индия, несъмнено най-често придружаващите го подправки са кимион, куркума, джинджифил, кориандър. Разбира се могат да се използват и други, според индивидуалния вкус, но като за първо ястие с него, избрах индийска рецепта. Топла и пикантна. Точно такава, каквато исках.

Къри с боб „Черно око“

Адаптирано от indianfoodforever.com

Продукти:

  • 300 г боб „Черно око“
  • 2 супени лъжици олио
  • 1 глава лук
  • 2 скилидки чесън
  • 1 чаена лъжица смлян кориандър
  • 1/2 чаена лъжица смлян кимион
  • 1/2 чаена лъжица куркума
  • 1 супена лъжица настърган пресен джинджифил
  • 1/2 чаена лъжица цели семена кимион
  • 1 средно голям домат
  • сол на вкус
  • пресен магданоз или кориандър

Бобът се накисва в студена вода за цяла нощ. Отцежда се. Слага се в тенджера и се залива с нова вода, около 2 см. над нивото на боба. Оставя се на умерен огън докато заври. Когато започне да ври се добавят смляния кориандър, смляния кимион, куркумата и сол на вкус. Вари се около 35-40 минути докато стане готов.

Лукът и чесънът се нарязват на ситно. Домата се нарязва на кубчета. В дълбок тиган или друга тенджера се загрява олиото. В него се сотират лукът, чесънът, джинджифилът и целите семена кимион за 10 минути. Разбъркват се често. Добавя се доматът и готвенето продължава още 5 минути. Накрая се изсипва бобът, заедно с цялата течност. Оставя се да заври отново и се маха от огъня.

Гарнира се с пресен магданоз или кориандър.

21 коментара

  1. Бобчето е винаги добре дошло в нашата къща, всички много го обичаме. Но явно този път ще хапваме не традиционен български, а индийски бобец. Отсега съм МНОГО любопитна какъв ли ще е вкусът му с тези подправки… Предстои да разберем 🙂

    1. Привет ! Преди няколко години се сдобих с поливин бурканче семена от бебраджа. Постепенно размножих тези семена и през тази година предвиждам да засея 12 дка сертифицирана биологична площ. Ако даде Господ, защото миналата година не даде – твърде до късно валя и изпуснах срока за сеитба. Така че, ще има бебраджа в биомагазините в София.

  2. Този боб го отглеждат в селото, в което живее баба ми – в южна България.
    Там го наричат „бебраджа“. Не се продава по магазините, просто хората, които имат двор често го сеят и като по-малка ми го готвеха понякога вкъщи 🙂

  3. Страхотна идея Йоана! Тук в Кипър този боб е много популярен, но аз досега съм виждала 1-2 вариянта, за приготвянето му! Определено ще изпробвам предложението ти!
    Весел ден!

  4. Не мога да се въздържа да не коментирам точно тази рецепта. Малко със закъснение, но все пак. Чудесно си приготвила този дал доколкото виждам от снимката. Поздравления! Единственото, което мога да допълня е, че вместо лук и чесън може да се използва асафетида (хинг) и тогава ще се получи 100% автентичност.

    1. Казано от теб се чувствам поласкана. 🙂
      Разкажи повече за тази подправка асафетида. От търсенето в Гугъл, разбрах само, че е смола от корен и заместител на чесъна.

  5. Асафетидата е почти непозната в Европа, но широкоизползвана в страните от Близкия изток и особено в Индия (главно в Южна Индия, въпреки че се култивира в северната част). Леко лютива е и наистина наподобява вкуса и аромата на чесъна, но само донякъде. Има си свой собствен специфичен вкус и МНОГО силен аромат, който няма как да се обърка. Използва се под две форми – малки парченца от натрошената смола или на прах. Асо се използва под формата на смола, трябва изключително много да се внимава – парченце с размер на лещено зърно е достатъчно силно да подправи 5-6 л сабджи или дал. Задължително се пържи в гхи, докато се разтвори. Лично аз предпочитам прахообразната форма. Продава се готовоприготвена и представлява смляна смола от асафетида, смесена с гуми арабика и някакъв вид нишесте. Дори и в тази форма е достатъчно силна и ароматна и трябва да се използва в малки количества. В България не съм срещал досега асафетида. Поръчвам си по една опаковка от Дубай или Индия от познати и тя ми стига за около 2 години. Може да се прибавя към всякакъв вид зеленчукови ястия, които придобиват страхотен вкус. Може да се каже че почти напълно съм спрял употребата на чесън и лук заради асафетидата. В Индия добавянето на асафетида към бобови храни е просто задължително. Както всички знаем бобовете са склонни да предизвикват газове след консумация. Именно асафетидата спомага за неутрализирането на газообразуването. Използва се широко и в Аюрведа заради антисептичните си свойства. И още веднъж да наблегна – ако използваш асафетида: внимавай в дозата – едно малко зрънце смола или не повече от 1/4 ч.л. на прах.

    1. Толкова изчерпателна информация няма от къде да прочета. Благодаря ти, Иван. Ако случайно ми попадне тази подправка ще я опитам с голямо любопитство, въпреки че не си падам по много люто. 🙂

  6. Колкото до „асефетида“ – на хинди се нарича „хинг“. Може би под това наименование се намира из индийските и арабските магазинчета. Смея да кажа, че има уникален! вкус и аромат. Дори понякога пропускам чесъна, защото спокойно може да го замести..Благодаря на Йоана, че е уважила индийската кухня 🙂 С удоволствие чета и черпя идеи от блога ти!

  7. Тук, на хинди този боб се нарича „лобия“. И действително наподобява много интересен вкус между боб и леща, а аз долавям нюанси и на царевица даже.. Обикновено в наш’та къща го консумираме по-гъстичък и аз добавям към запръжката /която се нарича „тарка“ или „чока“/ малко брашънце -царевично или от нахут..
    Колкото до „асефетида“ – на хинди се нарича „хинг“. Може би под това наименование се намира из индийските и арабските магазинчета. Смея да кажа, че има уникален! вкус и аромат. Дори понякога пропускам чесъна, защото спокойно може да го замести..Благодаря на Йоана, че е уважила индийската кухня 🙂 С удоволствие чета и черпя идеи от блога ти!

    1. Съвсем ми грабна любопитството към асефетида. Ще трябва да потърся по-обстойно из нашите магазини. 🙂

  8. Йордан Кръстев, моля те, кажи къде се продава
    ПП. Този боб много ми харесва

  9. Преди няколко дни направих тази рецепта.Получи се чудесно ястие.Много се хареса у дома.Пикантен вкус,много подходящ за зимните дни.
    Благодаря ти за хубавата рецепта!
    Усмихнат уикенд Nanita!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *