Удивително е с какви неща ни дарява природата. Малки черни семенца, често бъркани с черен сусам (и аз се обърках) могат да направят и най-обикновеното ястие да изглежда по-невероятен начин.
Търсейки черен сусам на Египетския пазар в Истанбул, попаднах на семената нигела. Не бях чувала за тях до тогава. И наистина може да се объркат с черния сусам. За това трябва да се наблюдават внимателно. За разлика от сусама, който е с обли семенца, нигела имат ръбчета. Може да се използват за поръсване на хлябове, най-вече плоският хляб наан, за овкусяване на пилаф, риба или зеленчуци. Семената нигела се включват и в бенгалската смес от пет подправки.
Що се отнася до вкусът, определят го като на риган, майорана, горчив, пиперлив и опушен. За да разбера какъв вкус всъщност има нигела сдъфках щипка със сурови, след това и със запечени семена. При суровите вкусът ми се стори много интензивен и пикантен. В началото усетих дъх на риган, но много бързо след това вкусът се промени, наподобяващ черен пипер. Запечените (в сух тиган) семена нигела са по-приятни, не толкова остри и не знам дали си въобразявам, но опушеният вкус бе на лице. И при двата варианта се усеща пикантност, изразена повече при суровите семена.
Освен да си поръся хлябовете с тях открих и една страхотна рецепта за тарт. Впечатли ме наличието на българско сирене измежду продуктите. Плънката включва още пармезан, заквасена сметана, яйца и чери домати. Тук започнахме дебат с Вальо това тарт ли е или киш. Аз успях някак да се обоснова, че е тарт. Съгласен ли си?
Както и да го наречеш е много вкусно. Много добре ми върви с чаша изтудено бяло вино в лятната вечер. Да не забравя и аромата на любимата ми мащерка. Съчетанието е „нечовешко“, както се изразява един приятел за храната, която приготвям. 🙂
Тарт със сирена, чери домати и нигела
Адаптирано от momsrecipesandmore.com
Продукти за тестото:
- 100 г прясно настърган пармезан
- 1 супена лъжица нарязана прясна мащерка
- 220 г брашно
- 1/2 чаена лъжица сол
- 125 г студено масло
- 1 яйце
- 1-2 супени лъжици студена вода
- 1 супена лъжица семена нигела (използвах запечени)
Пармезана се смесва с мащерката. Сместа се разделя на две равни части. Едната се оставя настрана за плънката. Към другата част се добавят брашното, солта и нарязаното на кубчета масло. Продуктите се разрохкват с пръсти докато станат на трохи. Добавят се яйцето и 1 супена лъжица вода. С бързи движения се замесва тесто, като се добавят и семената нигела. Ако тестото е много сухо се слага още малко вода.
Тестото се разточва на кръг върху леко набрашнена повърхност. Навива се на точилката и се пренася в кръгла тава или форма за пай с диаметър 26 см. Диаметърът на кръга трябва да е по-голям от този на тавата за да се покрият и стените с тесто. Излишното се отстранява. Формата с тестото се охлажда в хладилник за 30 минути.
Фурната се нагрява на 190°C. Тестото се набожда с вилица на няколко места и се запича за 15 минути, докато придобие златист цвят.
За плънката:
- 250 г чери домати
- 100 г сирене
- 200 г заквасена сметана
- 3 яйца
- 1 супена лъжица нарязан магданоз
- 1 супена лъжица нарязана прясна мащерка
- 1 супена лъжица семена нигела за поръсване (използвах запечени)
Доматите се срязват на две.
Сиренето се намачква с вилица. Добавят се заквасената сметана, разбитите яйца и половината от заделените пармезан и мащерка. Другата половина се оставя за поръсване. Към плънката се слагат магданоза и мащерката (ах, как обичам мащерка). Всичко се обърква много добре.
Сместа се излива в опеченото тесто. Отгоре се подреждат половинките домати. Поръсва се със заделените пармезан и мащерка и със семената нигела.
Тарта се пече на 180°C за 35-40 минути, докато придобие златисто кафяв цвят.
Наистина е нечовешко 🙂
страхотно е
Ще го пробвам в скоро време. Изглежда страшно вкусно! Като видях картинката и си казах: „А, киш!“, но всъщност каква е разликата между тарт и киш?
Най-общо казано методът на приготвяне е един и същ. Но съставките на тестото и основния пълнеж се различават. Темата е доста дълга и може да се стигне до противоречиви мнения. Няма да се впускам в подробности. Чела съм че обикновено тестото за тарт, тарталети и флан се приготвя с жълтък или цяло яйце, а тестото за пай и киш без. Освен това основната плънка за киш е от яйца и течна сметана. При всички положения и безброй рецепти може да се поспори. 🙂
Изглежда наистина вкусно 🙂
И да попитам – в София продава ли се нигела? Ако не, с какво може да се замени?
Рая, не съм виждала нигела в София. Както споменах за първи път открих семенцата в Истанбул. И все пак имам някаква надежда, че може да се продава в китайските или други специализирани азиатски магазини. Трябва да се провери.
Страхотна рецепта и прекрасни снимки. Браво, Йоана – вдъхновителко наша 🙂
Ммм този тартокиш с удоволствие бих си го хапнала веднага за обяд, нигела са големи сладурчета. 😀
Красива работа, киш или тарт, whatsoever 🙂
Нигела има на Женския пазар, в арабските магазинчета, но ароматът й не може да се сравнява с аромата на тази, купена от Египетския пазар в Истанбул…..
ooo yummyyyy
Направих го и стана много вкусен, макар и без нигела.
Като нямам път към женския пазар, така става…
Йоана, ей сега приключих с приготвянето и опитването на тарта и силно ти стискам ръката. Макар и без част от продуктите, стана много вкусен. Благодаря за вкусната и лесна рецепта;)
Приготвих го и стана страхотно! Ароматно, вкусно и красиво. Без нигела и вместо чери домати нарязах красиво оформени парчета от обикновен розов домат, повечко мащерка и беше супер. Йоана, мъжът ми те поздравява! От заклет месар като него това си е грандиозен комплимент, нали? :))
О, мога да накарам всички месоядни да станат вегетрианци, особоно ако не знаят какво има в манджата. 🙂
Поздрави на теб и на съпруга ти.
Вълшебен…
Признавам си, че след като хапнахме този тарт, каквото и друго да приготвям, сладко или солено, все за него си мисля. Че ще го приготвя отново още днес е ясно, но май се очертава като любим и ще трябва да внимавам да не прекаля с него, за да не им втръсне…
аз скоро си купих нигела, но го купих за черен сусам. то така си пишеше на торбичката. малко ми стана странно, че се различава по форма от сусама, а и семенцата стоят едни такива като въгленчета – не са много гладки, както беше черният сусам, който ядох в японския ресторант. казах си, сигурно е друг сорт… сега като видях на снимката и ми стана тъпо, че така са ме цакнали… иначе не е скъпо – 50-100 гр. беше към 1,50 от магазин „зелен“, близо до съдебната палата. ама аз търсех черен сусам! 🙁
Да, обикновено на пакетчетата с нигела пише черен сусам. Затова, трябва да се оглеждат добре.
Черен сусам може да намериш в китайския магазин на Пиротска.
Йоана, това растенийце, нигелата, де,като го видях в уикипедиа, страшно ми заприлича на едно цвете, дето расте по българските градини и е многогодишно, тук му казваме “ момини мигли“. Има точно такива черни ръбести семенца, но не съм ги опитвала.
Йоана, тартата изглежда тооолкова апетитно! Страшно оригинално предложение. Аз също правих тарт наскоро, но с чери домати, сирене Чедар, маслини и гъби.
Поздрави!
Определено този тарт беше вдъхновението на вчерашния ми ден! Беше доста забавно, защото трябваше да „обезоръжа“ нашите готвачи с няколко инструмента, за да постигна добър резултат.
Смятам, че се получи чудесен тарт. Не знам, но съм забелязала, че първия път правя дадена рецепта перфектно, а на втория все нещо оплесквам.
Имах, черен сусам, който бях поръчала много отдавна (за приготвяне на суши) от ето този сайт http://www.savoryspiceshop.com/.
Моят приятел е англичанен и ме убеждаваше, че това е киш 🙂 Някак си успях да го върна в детството. За мен не беше особено добре да ям тази калорична бомба в 22ч., но не издържах на апетитния аромат. Комбинацията мащерка и сирена е наистина префъзходна.
Благодаря ти много за вдъхновението още веднъж 🙂
Желая ти прекрасен ден!
Страхотно е да откриеш вдъхновение, нали? 🙂
За успеха на нещата, които правим за пръв път имам едно обяснение – стараем се. Защото рецептата е непозната и спазваме всичко, както си е написано. (Разбира се и рецептата, трябва да е сполучлива.)
Следващите пъти си казваме: „О, аз съм правил вече това, знам как.“ Но не винаги се получава като първия резултат.
За тази цел, трябва да влагаме цялата си енергия и положителна нагласа, всеки път, когато готвим. Като при първия път. 🙂
Страхотно е наистина 🙂
Даже си поръчах специална книга с рецепти само за „тарт“. Усетих, че много ми допадна приготвянето му и искам да стана специалист :)))
Обяснението ти за „първия път“ е много точно.
Мерси за хубавата рецепта Йоанна, приготвих и от нея две тави за рождения ден на дъщеря ми и абсолютно всички гости останаха очаровани! На мен ми стана любима рецепта! За съжаление не намерих никъде семената нигела, но и нямах много възможност да търся, само в Корфур и Фантастико (до Корфур има био магазин, но и там нямаше…) и ги замених с ким…
Вярвам, че се е получило много добре. С импровизациите влагаме лично отношение и вкус към крайния резултат. Това, само може да обогати знанията ни и кулинарния опит.
Все пак, рецептите предложени в блога са мой избор, от който може да се черпи вдъхновение (с малки изключения, където рецептите трябва да се спазват стриктно).
Продължавай да твориш! Импровизациите са най-хубавото нещо, а аз се надявам, да откриеш добра основа тук за експерменти.
Като артист към артист – смесвай смело подправки и продукти, както смесваш цветове и емоция в своите приказни картини. 🙂
Поздрави!
Мерси Йоана, за мен е голямо удоволствие да готвя по твоите рецепти! Начина по който ги поднасяш е толкова обаятелен и с много вкус!
Аз определно обичам да готвя и тук намирам много вдъхновение 😉
Мерси и за хубавите думи за моите творби 😀
Много хубава рецепта – поздрави и от мен!
Нигелата на турски е „Çörek otu“, буквално преведено „подправка за питки“. Винаги е била част от кухнята на баба ми, която си го отглеждаше сама, следователно може да се отглежда и в България, а и по-късно винаги съм купувал от Истанбул тази подправка. Обичам много всички видове сирена, но за мен особено място има комбинацията от сирена+нигела, традиционно това се правеше от домашно прясно сирене и извара, които се смесват и се добавя нигела. Така приготвената смес се оставя да престои няколко дена и след това се консумира. Може би всяка седмица си приготвям такова крем сирене и го обожавам. Може да се използва, както като крем сирене за намазване на филии, в салати, така и навсякъде, където се използва обикновено сирене или извара, но заради нигелата има много по-различен вкус. Дори и баница приготвена със сирене + нигела има много по-ароматен и запомнящ се вкус от обикновената. 🙂
Сега го вадя от фурната ммммм как ухае и какъв е красивичък 🙂 Трябва ми за гости утре. Дано и утре, с леко претопляне да е вкусен. Ами зачудих се – гостите вегетарианци , какво ли да им предложа. Сестра ми само ми подмята линкчето на този тарт отвреме навреме и ме подканя да го направя. Страхотен бил , вкусен , най-прекрасен… та ето – дойде му реда. Кухнята мирише на пармезан и мащерка … няма да го режа, но не се сдържам и ще си сипя една чаша бяло вино и ще ми ухае на Италия или кой знае на кое прекрасно местенце някъде под слънцето …
Тарта е вкусен и студен. Може да се сервира като студено предястие или като хапки, но ако предпочиташ да е топъл, няма да има проблем да се затопли леко преди сервиране.
До утре го съхранявай на хладно място, но не в хладилник.
Оставих го във фурната завит в кърпа и го сервирах студен на следващия ден :-). Очаквах да се хареса но той просто беше изяден безцеремонно . Който се класира за второ парче беше щастлив. Раздадох рецептата . Много вкусен наистина. Дори децата го хапнаха с удоволствие и пожелаха допълнително а знаем те колко капризни могат да бъдат понякога. Препоръчвам го с две ръце. Прави се лесно и ако се следва точно рецептата почти няма какво да се обърка. Освен това изглежда доста атрактивно. Благодаря Йоанка <3
Днес го приготвих. Стана мноооого вкусен.Направих просто мънички промени- не сложих от семенцата и вместо Рикота сложих кашкавал.Пак стана чуден. Единственото не ми се получи формата,тъй като ползвах обикновена тавичка.
Благодаря за рецептата!
Много вкусен тарт! И българското сирене си беше на място.
Привет, Йоана.
Много ми хареса тази рецепта, пропуснала съм я досега, но в твоя океан от прекрасна храна, няма как. Затова много са ми интересни коментарите към твоите рецепти и така успявам да се запозная с нова. Мисля да я изпробвам, че нещо тия дни нямам вдъхновение и се чудех какво да приготвя на моите хора, а и исках да е безмесно. Въпросът ми е ако не успея да намеря нигела с какво да я заменя?
Хубав и слънчев ден!
Привет, Мишел! Нигелата си има свой специфичен, леко пикантен вкус. Не знам с кое може да се замени, така че да се доближи до нея, но ако не откриеш, може просто да поръсиш тарта със семена, които ти харесват – сусам, лен, тиквено семе.
Наскоро видях, че пловдивската фирма Биосет вече е пуснала на Българския пазар Нигела под име „Чоролту“ вероятно от турското „Çörek otu“. Струва стотинки.
Това е добра новина. Благодаря!
имам едно питане 🙂 ще стане ли във формички за мъфини? рецептата ми изглежда прекрасна, и ще я направя скоро, предполагам , че няма да е проблем да бъдат в мини вариант 🙂
Тестото при печенето се събра толкова, че да му изчезнат „стените“. Сега прилича на блат за пица и се чудя какво да правя с плънката. Някаква идея защо се получи така? Продуктите са мерени с везна, а и не го правя за пръв път.
Не е проблемът приготвянето на тестото, а вероятно във формата. Високите стени на формите за мъфини не могат да задържат ниския борд на тестото, защото просто се пързаля по тях. Но освен това възможна причина може да бъде и печенето. При маслени ронливи теста печенето винаги е на високи градуси при предварително нагрята фурна, за да може температурата изведнъж да „грабне“ тестото и то да се изпече като запази формата си. В противен случай маслото в тестото се топи и то (тестото) се разлива.
Друга възможна причина е твърде меко тесто поставено във фурната. Тук, независимо от градусите, тестото би се разтекло. За да се предотврати това, след като тестото е поставено във формата се охлажда в хладилни преди печенето.
Всичко по-горе са догатки от мен какво може да се е случило. Все пак аз нямам подробности за твоята точна работа (за това, което всъщност е направено), затова не бих могла да бъда изчерпателна в отговора.
Отново може да използваш плънката върху основата от тесто, просто тартите няма да имат борд. След като се изпекат, мини с нож по краищата за да се отделят от стените.
Благодаря за отговора! Получи се … пица. И на вид го докарва.
Срахотна рецепта!. Нямах нигела, но пък за късмет прочетох коментара на wicky (специални прегръдки от мен) и прибавих мъничко ким и черен сусам е така за разкош. Адски ми допадна рецептата и сега само се чудя как да я попроменя лекичко, за да намаля калориите и да си я приготвям по-често. Така че Йоана благодаря ти за тази вкуснотия и за още много други, които винаги се получават перфектно и внасят разнообразие на масата ми (особено от името на моя приятел, който без да знае, ти е фен).
Относно свиването на тестот при печене – В първите няколко минути във фурната и на моя тарт стените „тръгнаха надолу“ . Засилих фурната на 210 и блатът стана превъзходен, а след добавяне на плънката допекох на 190. Така, че всеки с по-слаба фурна да има едно на ум.
С най-добри пожелания за още много вдъхновение 🙂 !
Здравей
Опитах се да направя нещо малко по-различно. Идеята ми беше да разтопя сирената и да залея тарта с тях. Честно казано нямам много опит, но като сложих 3-те сирена, чедър, кашкавал и ементал да се топят на бавен огън, сложих и малко сметана за да станат по-течни, но нещо явно се пресече и сирената станах на твърда лепкава буца по средата и не мога с нищо да ги разделя. Пак ги изядохме де, ама според теб къде ми е била грешката?
Поздрави,
Тео
Здравей, Тео! Основно правило при приготвянето на храна, когато сме избрали рецепта е да следваме рецептата. Независимо какъв опит имаме, винаги е важно да видим какъв ще бъде резултатът от предложението и да изградим опит върху технологията на самата рецепта. Тогава, след като познаваме нейните особености, може да импровизираме върху основата по наш вкус, но отново без да променяме драстично самата рецепта. Под импровизация в случая на този тарт имам предвид използване на различно от саламурено сирене, но със спазване на неговата пропорция спрямо останалите продукти или използване на други подправки и/или добавки, които се харесват и биха били благоприятни за общия вкус на тарта.
В твоя случай вече не е следвана рецепта, а импровизация без да се знае резултатът от нея. По-конкретно, разтопените жълти сирена не са удачни за пълнеж на тарт. Те могат да бъдат използвани настъргани в плънката, в която присъстват още яйца, може сметана, може бланширан спанак или грах, или да се поръсят върху самия пълнеж, но не и да се използват самостоятелно за плънка.
Предварително разтопени жълти сирена се използват за фондю, което вече е различно ястие и се сервира по определен начин, който позволява през цялото време сирената да стоят разтопени и да може да се топи хляб или бланширани и сварени зеленчуци в тях. Но нека се има предвид, че приготвянето на фондю също изисква рецепта, най-малко заради пропорциите на продуктите, които го съставят. Прегледай една от любимите ми рецепти за фондю и забележи, че в него се съдържа добро количество течност, която най-често е бяло вино и позволява на сирената да се разтопят гладко без да стават на лепкава топка. Забележи технологията (начинът на приготвяне) на разтопени сирена. Отново ще отворя скоба – сирената за фондю или тези, които ще се разтопяват за някакъв повод също са специфични.
Едно от най-важните неща, когато започваме да готвим без да следваме рецепта или с импровизация по някоя е да имаме изградена представа (предишен опит) на това, което искаме да приготвим или върху което искаме да вложим собствен стил и вкус; да си представим какво бихме получили и дали това, което получим може да сервираме подходящо. С което се връщам на основното правило – когато сме избрали рецепта, необходимо е да я следваме за да преобразим даденото в необходимото.
Днес за баланс на коледното преяждане ще направя тази любима рецепта , придружена с една голяма зелена салата!