От край време с Вальо се каним да отидем на село. Пролетта и лятото са най-подходящият сезон за това, защото можеш на воля да обикаляш из поляните и горите. Никой не се съмнява колко красива е България. Излезеш ли извън София попадаш в друг свят с много зеленина, аромати на трева, пръст и смола.
Историята започва с многократни позвънявания в различни семейни хотели в Мелник. Никога не съм ходила в Мелник и това е едно от местата отбелязано на картата, които искам да посетя. Уви ударихме на камък. Нямаше никакви свободни места.
Тогава се ориентирах към други местенца, които с Вальо сме си отбелязали на тази същата карта. Решихме това да е Лещен.
Малко селце с двайсетина къщички, реставрирани, но със запазен стар стил. Всичко в това село е дърво, камък и пръст.
Настаниха ни в малка къщичка, в стая на вторият етаж. Всичко изглеждаше много подредено, няма кич и натрюфеност. Всяко нещо, всеки предмет и детайл от обзавеждането е сложено точно на мястото си.
Единствено телевизорът не се връзваше с цялата обстановка, но така или иначе не сме го включвали.
Щом пристигнахме от тавана ни посрещна едно котенце от съседната къща. Но май му беше високо за да слезе при нас.
А, на вън? На вън всичко е толкова красиво, зелено и свежо. Да се разходиш в гората, да полежиш на тревата, заобиколен от хвойнови храсти, разпъскващи аромат на смола, малките жужукащи пчелички, кристалната вода на близкото поточе… трябва по-често да се връщаме към природата.
Изморени от дългите разходки, следобедитети отморявахме блажено в стаята. Аз с Рей Бредбъри – темата в книгата „Вино от глухарчета“ ми се стори много подходящ за мястото на което бях. От своя страна Вальо четеше за „Вампирите в българският фолклор“ от Анатол Анчев – бих казала страшна книга с невероятни приказки за вампири. Не знам дали бих се захванала да я чета, освен ако не искам да си докарам кошмари.
В селцето има една единствена кръчма, също в стар стил, подредена и уютна. Храната е вкусна. Препоръчвам постните лозови сармички, лещенско кюфте от кълцано месо и страхотните палачинки. Единственият недостатък е прекалено високите цени на някои от нещата, които предлагат.
А, да и още нещо – нямаше го онова гостоприемство, с което обикновено ни посрещат на село. Останах малко разочарована от това. Оказа се че един човек стопанисва кръчмата и повечето къщи, които дава под наем. Нямахме никакъв избор в рамките на Лещен.
Ето за това решихме следващата вечер да отидем в Ковачевица (на 7 км. от Лещен) и там да вечеряме. Има избор от три кръчми – Двамата братя, Бялата къща и Синият вир. Останахме в Синият вир.
Там предлагат повече готвени ястия от които опитах бобена чорба и телешко задушено. Харесаха ми. Вальо се спря на кюфтета и печени чушки с доматен сос – много вкусни. И картофи, разбира се. (за това ще пиша друг път).
Палачинките не бяха от най-добрите, но овчето кисело мляко със сладко от ягоди или мед с орехи ме върна в детските години на село.
На токова място разбира се няма начин да не ти предложат вино или ракия собствено производство. Ние с Вальо не си падаме по ракията, а домашното вино в повечето случай ти докарва главоболие. Все пак попитах сервитьорката какво ще ни предложи. „Вино от малини“ – каза тя. Тогава за първи път опитах такова вино, при това домашно. За десертно вино е страхотно. Литърът струва 15 лв. След като му се насладихме в кръчмата, поръчах малка бутилка и за вкъщи.
По късно, когато се прибрахме в София приготвих шоколадов кейк с вино от малини. Освен вино там предлагат и малинов, боровинков и къпинов сироп.
През денят се разходимхе в околността на Ковачевица. Поляните бяха пълни с иглика, в далечината се виждаше пастир, подкарващ селският добитък – овце и кози. А покрай тях весели, скачащи и вироглави агънца и козлета.
В центъра на Ковачевица, точно срещу Синият вир има малко антикварно магазинче. Застанала срещу входа на магазинчето с букет от иглика и канейки се да вляза, собственикът ме покани, назовавайки латинското наименование на цветето. Много разговорлив и приятен човечец, който със сигурност може да ти разкаже много и интересни неща. В магазина има много книги за историята на селото, антикварни предмети, традиционни български носии от този край, черги, престилки и сувенири. Не издържах и си купих една вазичка, тъкмо за букетът от иглика.
За съжаление трябваше да си тръгваме вече, но съм сигурна че отново ще се върна там, за отмора, за приятно изживяване и среща с природата. Какви хубави неща ме очакват…
Здравей Йоана,
За кой ли път, щом отворя страницата, все едно надниквам в твой дневник… Толкова лично звучи всяка твоя статия, сякаш разказваш на близък приятел, а ти я споделяш с целия свят!
Дано всички да усетят колко романтична, нежна, и в същото време, любознателна и практична, си ти! Защото ние, които те познаваме и обичаме, го знаем!
Поздравявам те и за прекрасните фотографии, те илюстрират по един чудесен начин разказа ти! Поздрави и от Пламко!
Гордеем се с теб!
Неземна красота. Лещен е и в нашия списък с места за посещения, само да сверим часовниците с хубавото пролетно-лятно време навън.
Привет Йоана,
вече си признах пристрастията към твоят сайт ,та няма да се повтарям.
Имам къща в Ковачевица и изкренно съжалявам,че не съм имала възможност да се отблагодаря поне малко за насладите ,който ни подаряваш…..сигурна съм,че почивката ви щеше да бъде далеч по интересна с местен гид,още повече че в селото живеят едни от най-пристрастените кулинари и естети,който познавам.За гурме пътешествията на това семейство се разказват вицове и легенди,но се надявам да ги научите от първа ръка.Та каня ви на гости,на хубава храна и сладка приказка.
O-o-o Силвана, непременно ще се свържа с теб другият път. Къде по-добре би било с местен гид. 🙂
Всичко е вълшебно. Благодаря, че сподели с нас тази атмосфера!! Била съм и в Мелник, и в Ковачевица; покрай Лещен минах на път за последната. Можеш да ми пишеш на е-мейла, ако подновиш намеренията си за Мелник и имаш нужда от детайли. Поздрави, Wed.
И понеже минах днес през горната кръчма: менюто е същото, 4 години по-късно, както и цените… Май времето е спряло там.