Декември ври. Ври и кипи.

Този месец прекарах повече време в кухнята (повече от обикновено), та и затова сега следва дълга статия, почти толкова дълга, колкото и подготовката за празниците. А тя, подготовката ми се стори безкрайна.  Каква подготовка, ще попиташ. Ами, такава – голяма.  Не знаех кой ден е, трябва ли да си лягам или да ставам. Добре, че не пропуснах Коледа. Е как да я пропусна! Като се прибера у дома, в родния град и топлината от бумтящата печка ме лъхне още от вратата, а вляза ли навътре усетя аромата на току-що напукани пуканки, значи наистина съм си у дома, значи е Коледа. Започват се други приготовления, ама така както аз си знам. Топло, ароматно, вино, филми… дните се изсипват така бързо като захарта от захарницата ми. Но минат ли семейните празници, следва истинското разпускане. Поемам си въздух и поглеждам месец назад. Месецът с най-лудото бързане, с най-безсънните нощи и най-сънливите дни. Месецът със силни болки, с тревога и възбуда. Месецът с идеи, експерименти, очакване и радост. Такъв беше декември за мен.

Следват няколко коледни предложения, с които гостувах в други блогове и сайтове, както и представяне на моя блог в три медии.

Първо се отбивам на коледно парти при Маргарита чак във Финландия с предложение за киш с тиква.

Нестандартно, но със сезонен продукт и уверявам те много вкусно, това предложение може да се впише идеално за парти с приятели или като предястие в празнично меню.

Киш с тиква

За тестото:

  • 180 г брашно
  • 100 г сирене Дунавия
  •  140 г краве масло, нарязано на кубчета
  • щипка сол

Брашното се пресява със солта. Добавят се маслото и сиренето и с бързи движения на пръстите се смесват докато се получи тесто. Увива се в стреч фолио и се оставя в хладилник за 30 минути.

Подготвя се форма за пай с диаметър 27 см. Охладеното тесто се разточва върху леко набрашнена повърхност с големина малко по-голяма от тази на формата и дебелина около 5 мм. Пренася се във формата, като се притиска плътно по стените и дъното. Надупчва се с вилица на няколко места. Тестото се пече в предварително нагрята фурна на 200°C за 18-20 минути. Охлажда се.

За плънката:

  • 2 супени лъжици зехтин
  • 1 глава лук, нарязана на ситно
  • 2 скилидки чесън, нарязани на ситно
  • 10 маслини Каламата, обезкостени и нарязани на ситно
  • 1 супена лъжица прясна мащерка, нарязана на ситно
  • 3-4 листа салвия, нарязани на ситно
  • 4 яйца от свободно отглеждани кокошки
  • 200 мл готварска сметана
  • 300 г сварена тиква, намачкана с вилица
  • сол и черен пипер на вкус

Зехтинът се загрява в тиган. Добавят се лукът и чесънът и се сотират за няколко минути докато омекнат. Добавят се зелените подправки и се разбъркват няколко секунди докато отделят аромата си. Накрая се добавят маслините, разбъркват се и тигана се маха от огъня. Сместа се оставя да се охлади и след това се разпределя по дъното на изпеченото тесто.

Яйцата се разбиват леко с вилица. Към тях се добавят последователно тиквата и сметаната. Разбъркват се докато се смесят добре. Овкусяват се със сол и черен пипер. Сместа се изсипва в тестото върху сотираните зеленчуци.

Кишът се пече в предварително нагрята фурна на 180°C за 40-45 минути или докато плънката стегне и придобие златист цвят.

Сервира се поръсен със зърна нар върху свежи зелени салати.

После отивам на гости на Магдалена и нося със себе си мъфини, които макар и постни са прекрасно предложение за коледен десерт.

С желанието на Магдалена да предложа десерт с пълнозърнесто брашно и кафява захар, без наличие на животински продукти, в празничен, коледен вариант, се натисна едно от любмите ми бутончета и последва тази рецепта, чието изпълнение беше перфектно на вкус още от първия опит. Рецептата беше изготвена с налични продукти, което смятам за голям плюс на фона на останалото щуро предколедно пазаруване и плануване. (Доволно се усмихвам.)

Мъфини с портокалова глазура

Посочените количества за 12 броя средно големи мъфина.

За мъфините:

  • 250 мл ванилово соево мляко
  • 200 г кафява захар muscovado
  • 100 г кокосови стърготини
  • 100 г веган шоколадов дропс
  • 80 г сушени череши, накълцани на ситно
  • 150 г пълнозърнесто брашно спелта
  • 1 чаена лъжица бакпулвер
  • 1/2 чаена лъжица канела
  • 1 чаена лъжица ванилова есенция
  • 1/4 чаена лъжица смляно индийско орехче
  • настъргана кора от 1 портокал

Соевото мляко и захарта се смесват в тенджера. Загряват се докато захарта се разтопи напълно. Сместа се оставя да се охлади и се изсипва в голяма купа. Добавя се ваниловата есенция.

Отделно се смесват брашното, кокосовите стърготини, бакпулверът, канелата, индийското орехче и портокаловата кора. Добавят се към течните съставки и се разбъркват внимателно. Накрая в сместа се добавят сушените череши и шоколадовият дропс. Разбъркват се за кратко, докато се смесят добре.

12 форми за средно големи мъфини се покриват с хартиени чашки. Сместа се разпределя във формите. Мъфините се пекат в предварително нагрята фурна на 180°C за 25 минути. Оставят се за 2-3 минути във формите, след това се изваждат и се оставят да се охладят напълно.

За глазурата:

  • 180 г кашу
  • 50 мл прясно изцеден портокалов сок
  • 50 г мед или агаве
  • 1 супена лъжица кокосово масло, разтопено
  • 2 супени лъжици сладко от портокали

Кашуто се смила много фино в кухненски робот. Добавя се портокаловия сок и се разбива докато се образува паста. Към пастата се добавят медът или агавето, кокосовото масло и портокаловото сладко. Разбива се отново докато всичко се смеси добре.

Глазурата се нанася върху изстиналите мъфини. Поръсват се с кокосови стърготини и/или портокалова кора.

Някъде между гостуванията се проведе коледната работилница на тема веган и сурови коледни десерти. Беше хубаво, беше весело и импровизации в последния момент не липсваха. Това се хареса и на мен и на участниците. А за най-добрия асистент Сандо – хиляди благодарности. (Него ще срещнеш и в поста „Докато сме живи, да живеем“.) Виж снимки от работилницата във Flickr.

В първия снежен декемврийски ден се откъсвам за малко от кухнята (само за малко!) и се срещам с Августина. Какво си говорихме може да прочетеш в woman.bg. А за всички читатели приготвих лебкухен със сушени червени боровинки и бадеми.

Лебкухен със сушени червени боровинки и бадеми

Посочените количества са за 36 броя

Продукти:

  • 250 г мед
  • 120 г захар
  • 1 яйце от свободно отглеждани кокошки, със стайна температура
  • 1/2 чаена лъжица канела
  • 1 щипка смлян кардамон
  • 1 чаена лъжица ванилова есенция
  • настъргана кора от 1 портокал
  • 60 г фино смлени бадеми
  • 60 г сушени червени боровинки, накълцани на ситно
  • 100 мл прясно мляко, със стайна температура
  • 380 г брашно
  • 10 г бакпулвер
  • 200 г конфитюр от кайсии

Фурната се загрява на 180°C. Квадратна форма за печене със страни 23 см. се намазва с мазнина.

В голяма купа се смесват медът, захарта и яйцето. Разбъркват се докато сместа стане еднородна.

Отделно се смесват подправките, портокаловата кора, бадемите, червените боровинки и прясното мляко.

На трето място се смесват брашното и бакпулвера.

Към медената смес се добавят млечната и брашнената. Всичко се разбърква много добре с миксер, с приставките за тесто. Тестото се изсипва в подготвената форма и се заглажда на повърхността. Пече се в предварително нагрятата фурна за 30-35 минути.

През това време конфитюрът от кайсии се загрява на умерен огън докато се втечни. Когато сладкишът е готов, още топъл се разрязва на малки квадрати, като петифури. Квадратите се намазват от всички страни с конфитюра и се оставят върху решетка докато изстинат напълно. Когато са добре охладени се покриват със захарна глазура.

За глазурата:

  • 300 г пресята пудра захар
  • 2 супени лъжици портокалов сок
  • 2 супени лъжици тъмен ром
  • 3-4 супени лъжици топла вода

Всички съставки се смесват и се разбиват добре. Трябва да се получи сравнително течна глазура. Ако не е достатъчно течна се добавя още малко вода или портокалов сок. Петифурите се потапят в глазурата и се оставят върху решетка докато тя стегне.

Съхраняват се в плътно затворена кутия на стайна температура.

Малко преди празниците с  Lois се срещаме в студиото на „Така го правят жените“ по bbt. С водещата Лора си говорим за класическа или модерна коледна трапеза. Моите предложения всяка година са различни, а тази година реших да изготвя по-нестандартно меню с присъствие на сезонни продукти в по-разчупени форми и изненадващи аромати. И така, вече може да видиш предложението ми за салата, основно и десерт.

А още по-после, съвсем малко преди празниците представих една идейка за коледни елхи от меденки в сутрешния блок „Бодилник“ по TV7.

И тъкмо си мислех, че съм на предела на силите си, когато дойде моментът да се прибера у дома. О, оказа се, че не съм се изчерпала все още! Идват ми други сили. А и декември все още не е свършил…

Покривката на точки и жълтата покривка с дантела е специално изработена и предоставена от Йовка. Какво още изработва може да видиш в нейната страница във Фейсбук, както и нейни идеи в Работилничка за чудеса.

8 коментара

  1. Привет, Йоана!
    Много, много вкусен и полезен пост!
    С голям интерес прочетох интервюто за woman.bg,
    Много увлекателно отговаряш, дори и на клишираните въпроси.
    Весели празници!

  2. Ооо много добри идеи имаш Йоана! Поздравявам те за участията ще ги изгледам с интерес. Вкусна и прекрасна нова година ти желая и много творческо вдъхновение.

  3. Йоана, чудесна си! Досега само се възхищавах на блога, а сега реших и да ти напиша. Всичко, което правиш, е невероятно! Дано тези думи не звучат силно, но наистина според мен е така. Толкова красота, толкова страст, толкова положителна енергия. Желая ти да продължаваш по същия начин и през Новата година и нека тя бъде за теб изключително успешна в личен и творчески план. Ти си пример за много хора, което личи от постовете след всяка твоя кулинарна творба. Вярвам,че така ще бъде и занапред!

    1. Щастлива да бъде, Мария! 🙂
      Ентусиазмът за нови открития (нови за мен) не ме остави и днес. 🙂
      Благодаря за подкрепата.

      Успешна и радостна нова година за всички!

  4. Тези елхички много семпли, нищо – следващата година нещо по-завъртяно и цветно. Напомнят ми едни руски сладки с кондензирано мляко, ореховки. Ех сега като се сетих как ми се прияде.

Коментирай