BioFach 2011

Ето ме отново тук след кратко странство. Далеч от моята кухня и компютъра, приключението ми се стори доста дълго. Сякаш цяла вечност отсъствах, дори си помислих, че забравих да готвя. Помислих си и за всички имейли и коментари с въпроси, на които нямах възможност да отговоря веднага. Мислих си, какво ли ще вечеря Вальо. Мислих си и за моите курабийки и сладкиши, чието изпълнение бе поверено на друг човек. Вдишах дълбоко, издишах и се успокоих, че света няма да свърши, нито пък ти ще спреш да посещаваш блога, само защото ме няма. За разлика от тези ми тревоги обаче, яденето или по-точно опитването на храни си остана от първостепенно значение, нищо че ни ги бях сготвила аз. Отидох на световното био изложение BioFach, което се провежда в Нюрнберг, Германия за да видя какво правят хората по света и изобщо – какво ново в света на храните ще ми предложат.

Събитието е интересно и то не само за био-маниаци, какъвто аз не съм. Мащабите на изложението са повече от огромни и дори си мисля, че определените четири дни за него не са достатъчни ако искаш да обиколиш навсякъде и да видиш всичко. А да опиташ от всичко, което производителите от цял свят предлагат се явява мисия невъзможна, освен ако не си поставиш за цел да преядеш. Струва ми се, че опитах много храна, която невинаги ми харесваше, но пък имаше и невероятни попадения. Звучи сякаш само това съм правила – дегустиране на храни и напитки. Всъщност, така си беше, но от тази четиридневна дегустация се раждат нови идеи. При мен те ескалираха най-вече в комбиниране на различни продукти, чието съчетание в ума ми, навярно ще се прояви на бял свят в някоя курабийка. Нямам търпение да пробвам, стига първо да подредя хаоса от аромати и вкусове в съзнанието ми.

Мотото на изложението „Where organic people meet“ възприемам двусмислено – както буквално, така и преносно. Под това мото не се крие само срещата и единството на хората, които произвеждат, готвят и се интересуват от органични храни. Проведеното за поредна година изложение в такъв мащаб говори, че хората се събуждат, осмислят и действат. Не искам да звуча фанатично, но това, което видях ме навежда само и единствено на мисълта, че много от хората се вълнуват какво ще сложат в чинята си. Това е добре!

Опитах се да се абстрахирам, че всикчо изложено е с етикет био. И като изключа почти всички соеви продукти и алтернативни храни, то зехтините, маслините, сирената, плодовете, кафето, хлябовете, млеката и т.н. са с изключителен вкус и качество. Съжалявам само, че не опитах нито едно вино, но пък сакето, бирата от древни сортове пшеница и черният (ферментирал) чесън си ги биваше. Последното е с интересен вкус и съвсем не чеснов. Имах чувството, че притежава в себе си всички вкусове. Или направо един нов. И дори ми хрумна, че е нещо като умами. Какво ли пък разбирам аз? Бих сложила този чесън в някакъв зеленчуков пастет, но много малко. Или пък сега ми хрумва, че ще бъде чудесен за дресинг в салата. Дали?

Мисля, че от всички предложени храни, опитвах най-много от шоколадите. От фини млечни вкусове, до горчиви, със 100% какао; от съчетания със зърна розов пипер и кардамон, до приятно галещи небцето шоколади с билки и чай; от твърди и хрупкави, до течни и кремообразни. Имаше много шоколад, а моя сладък зъб не можеше да издържи на изкушението.

Преядох и с какаови зърна – хрупкави и горчиви. Добре, че нищо не ми стана. Спах спокойно.

А ето това горе на снимката е прекрасно синьо сирене. За да се приготви, първо в пещери се слага хляб, в който се развива бактерията, която по-късно ще бъде сложена в сиренето. А то, сиренето, уверям те е превъзходно на вкус, с мека текстура и топящо се в устата.

И изобщо всички сирена бяха прекрасни, дори и българското саламурено сирене. Като стана въпрос за България, на изложението имаше различни представители и от нашата страна. На вниманието на целия свят от Бълария се предлагат козметика с роза и лавандула, орехи (с които и аз работя), мед, билки и както вече стана ясно – млечни продукти. Сирената и кашкавалите бяха с етикет, който не съм срещала в магазините тук.

Но най-интерсното за мен бе да видя на живо различни видове семена и плодове, които досега бях виждала само на снимка. Или пък изобщо не бях виждала. Още по-интересно стана, като опитах някои от тях.

Забелязваха се доста креативни решения в дизайна на опаковките и етикетите. Материя, която не ми е особено позната, но дори и да не съм дизайнер, оцених повечето от тях като много успешни. Щом им се възхитих, стига ми.

Не успях да снимам всичко, но ако искаш да видиш още снимки, посети моя Flickr.

Благодаря на СлънцеЛуна за тази прекрасна възможност.

А сега, обратно в кухнята! Имам един дълъг списък с желания, така че се стягам и започвам да го изпълнявам. Наред е чийзкейк. Хм, мисля да предложа моя любим вариант. Но ягодите не са в сезона си. Какво ли да измисля…?

13 коментара

  1. Разгледах, всички снимки. Страхотно изложение!
    Леко изпадам в паника от усещането което имам, че така нареченото „био“ което аз приемам за „такава трябва да е храната ни по принцип“ се превръща едва ли не в екзотика. Не знам дали защото хората са все повече и повече и трябва да бъдат изхранвани, дали защото са повече чревоугодници залагащи на количеството, а не на качеството… -самият процес на създаването на храната е поставен на поточната линя (например клетъчно отглеждани кокошки), за която в моята представа там трябва да е ( може би неточно казано ) пакетирането.
    Много съм впечатлена от всичко!
    Много ми се иска тази „био“ практика да влезе в самосъзнанието на човека като отговорност и лично задължение да прави нещата …. да го наречем „близки до природата“ , не само финикииските знаци да са ни в главите!
    Много хубаво, че си направила толкова много снимки, всички ми бяха интересни и ги разгледах с любопитство!

  2. Ох, Йоана – успокоих се! Всеки ден отварям блога – нищо, на днругия ден – същото. А, теб те е нямало. Радвам се, че си видяла толкова хубави неща, пък и опитала. Радвам се за теб. Таня

  3. Изчакай с тия ягоди тогава 🙂 ние сме търпеливи. Като ще е гарга да е рошава, нали така? 😉

    Много се радвам че се върна вече, чудех се и аз какво стана с теб, къде изчезна? Страхотен разказ и снимки, ама малко кратичък като за четири дена впечатления 🙂 Очаквам с нетърпение нови постове!

  4. Ако говорим за чийзкейк, то предпочитанията ми винаги са насочени към класическият, така наречената factory receipe, И не съдържа ягоди, но няма човек който опитвайки го да не го хареса.

    1. И аз предпочитам класически вариант, но специално при чийзкейка може да се (п)объркаш от класически рецепти. 🙂
      Ягодите не са в съдържанието, а като гарнутура. Така или иначе, ще се наложи на ги пропусна.

  5. Много хубав и интересен разказ, Йоана. Пожелавам ти и много други подобни пътувания в света на изложенията и на вкусовете и ароматите да имаш! Аз лично мислех, че суровите какаови зърна не се ядат. Или те са били обработени по някакъв начин?

    1. Съществуват печени, ферментирали и сурови какаови зърна. В био магазините у нас съм виждала само сурови.
      Смята се, че вкусът на ферментиралите какаови зърна, най-много се доближават до този на шоколада, който познаваме днес.

  6. Поздравления, Йоана!
    Разгледах всички снимки във Flickr, наистина е било приключение в страната на … не знам как да го нарека, може би – кулинарно приключение! Представям си как те зарежда всичко това, как в главата ти всяка минута се раждат интересни идеи за комбинация на продукти и подправки 🙂 Може би си водиш и записки в бележника, който е винаги с теб? За мен беше интересно да видя някои семенца и продукти в естествения им вид, а не преработени, макар и само на снимка! Боабаб, какови зърна, рошков, гуарана… а този сироп от охлюви направо ме разби! Италианците са неотразими, не само в кухнята, но там определено имат крейзи идеи 🙂
    И… ЧЕСТИТА БАБА МАРТА, Йоана! Бъди здрава, весела и все така неуморна!
    Пожелавам ти още много кулинарни пътешествия!

  7. Браво,Йоана!
    Фото-разходката,на която ни заведе сред изложението беше невероятно изживяване!И на мен хич не ми се иска този вид храна да се превръща в екзотика и повод за по-големи печалби,,,,но за съжаление се случва точно това.Идеята ти да пропагандираш здравословната и близка до природата храна е похвална!

    1. Пропаганда звучи доста силно. 🙂
      Всичко с био магазините и био продуктите при мен започна с откриването в тях на продукти, които ги няма в други магазини – сурови какаови зърна, какаов ликьор, кокосово масло, бадемов тахан, оризово, пшенично и други млека от ядки, различни видове варива и т.н. Отдавна срещам такива продукти в рецепти, които ми правят впечатление, но не съм могла да ги изпълня, именно защото в България до скоро ги нямаше.
      Положението вече е по-различно и аз с голямо удоволствие готвя с тези храни и показвам впечатленията си. 🙂

  8. Браво Йоана!!! От няколко седмици съм истински почитател на вкусния ти блог и искрено се радвам, че го открих. Чувствам те почти като приятелка, с която мислено си обсъждам какво ще сготвя за деня. Допада ми разнообразието на рецептите, подробните описания, съвети и искрения ти стил!
    Сърдечни поздрави и пожелания за нови вдъхновения, откривателства и …предизвикателства!

Коментирай