Където и да отидеш по света, в който и ресторант да си поръчаш салата Цезар, ще ти я поднесат по различен начин. Основните съставки от айсберг, крутони и пармезан се допълват от всевъзможни други продукти. Може да я срещнеш с домати, пилешко месо, бекон, скариди, сьомга, майонеза. Популярната салата до толкова се е изменила, че дори започват да заменят айсберга с маруля. Е това вече не бих нарекла Цезар. Имам разочароващи спомени от различни ресторанти, в които ми сервират салата Цезар, която не е салата Цезар. Навярно единственото място, където мога да ям тази салата, такава каквато ми харесва е вкъщи. И в никакъв случай не бих допуснала месо в салата. Понякога добавям домати, но нищо друго освен вълшебната тройка – айсберг, крутони и пармезан.
След като се разбрахме за основните продукти, то идва ред на дресинга, никак маловажен при това. Дресингът за Цезар е този, който завършва салатата и обединява останалите продукти. В дресинга се крие завладяващият вкус, с който тя става така известна. И тук имам една извадка за теб, от книгата на нашумялата напоследък Джулия Чайлд, която е имала честта да обядва с родителите си в ресторанта на Цезар, където за първи път се предлага тази салата. Статията си заслужава прочитане, ако не за друго, то поне за обща култура. Аз няма да приготвям сега точно тази салата, въпреки че опитах и този вариант, в който се казва: „Няма аншоа в салата Цезар“. От самото си създаване, дресингът се е приготвял със суров жълтък (или поширан за точно 1 минута), дижонска горчица, чесън, зехтин, пармезан, лимонов сок и сос Уорчестър. Последният съдържа аншоа и от него всъщност идва този вкус в салатата.
И ако вече прочете гореспоменатата статия, то няма да задълбавам в подробности, нито ще се стремя да доказвам оригиналната рецепта. Просто ще ти покажа салата Цезар такава, каквато я обичам.
Айсбергът:
Използвам цялата глава от салата айсберг, въпреки твърденията, че трябва да се сложат само най-крехките листа. Не смятам това за фатално, напротив. Самата салата е толкова крехка, че поне за мен няма нужда от отстраняването на външните листа.
Разрязвам главата айсберг на две, отстранявам кочана. След това точно с четири движения на ножа, нарязвам на едри парчета.
Крутоните:
Държа да приготвя крутоните сама. За целта използвам багета или друг бял хляб. Нарязвам няколко филии на кубчета и ги запичам в тиган със зехтин и чесън. Прясно приготвените крутони са много по-ароматни и приятно хрупкави.
Дресингът:
Вече споменах по-горе продуктите за дресинга. Така ми харесва. Без излишни добавки или нечие експериментаторско хрумване. Но нека се разберем. Аз не използвам сос Уорчестър. Прибавям аншоа, което автоматично трябва да подскаже, че не добавям нито грам сол в салатата.
Използвам пресен жълтък и това означава, че яйцата трябва да бъдат пресни. Ако все пак има потенциална опасност от използването на суров жълтък, то може да свариш яйцето за 1-2 минути.
Пармезанът – Грана Падано, горчицата – дижонска. Много харесвам Грана Падано заради мекият си вкус и текстура. Горчицата също, ако е в умерени количества.
Чесънът е неизменна част от дресинга. Повярвай, без него вкусът не е същият. Що се отнася до киселината, използвам пресен лимонов сок – свеж и ароматен.
Най-важната основа за всеки дресинг – олиото. Разбира се тук използвам зехтин – extra virgin.
След като всички продукти са на лице, може да пристъпя към начина на поднасяне. Джулия Чайлд разказва, че първоначалния начин на сервиране на Цезар е по-различен от объркани съставки в купата. Използвали се най-крехките, вътрешни листа от айсберг, които се оставяли цели. Върху тях се разпределяли крутоните, пармезана и се овкусявали с дресинга. Салатата се е ядяла с пръсти. Но това бързо се променя и започват да се използват вилица и нож.
Аз предпочитам да смеся всички продукти, да ги залея с дресинг и да объркам хубаво салатата, така, че всяка хапка да е добре овкусена. Тази салата за мен е изключително свежа и ароматна. И най-много ми харесва, когато сама съм я приготвила.
Салата Цезар
Продукти:
- 1 глава айсберг
- 1 чаена чаша крутони (рецептата, по-долу)
- настърган на люспи пармезан за поръсване
За дресинга:
- 2-3 парчета аншоа
- 1 суров жълтък, от прясно яйце
- 1 скилидка чесън
- сокът от 1/2 лимон
- 1 супена лъжица настърган пармезан
- 2 супени лъжици зехтин extra virgin
- 1 чаена лъжица дижонска горчица
Най-лесният начин за приготвяне на дресинга е като всички продукти се смесят в блендера на кухнеския робот и се пасират. Ако приготвям салатата в големи количества, този метод е бърз и ефикасен. Но ако правя салата само за мен и Вальо, в повечето случаи го приготвям на ръка. Взимам купа и намачквам с лъжица пресования чесън и аншоата. Следва добавяне на останалите продукти, като продължавам да ги разтривам с лъжицата. В дресинга остават малки парченца от чесъна, аншоата и пармезана. Харесва ми да ги усещам в салатата.
След като дресинга е готов, нарязвам айсберга на едри парчета. Смесвам го с крутоните и заливам салатата с дресинга. Обърквам добре. Накрая поръсвам с едри люспи пармезан. Готово!
За крутоните:
- 5-6 филии от багета или друг бял хляб, нарязани на малки кубчета
- 1 скилидка чесън, пресована
- 1 супена лъжица зехтин
Зехтинът се загрява в тиган. Добавя се чесънът и се разбърква 20-30 секунди, докато отдели аромата си. Добавят се кубчетата хляб. Разбъркват се често докато придобият златисто-кафяв цвят.
Това е варианта, който аз използвам. Но крутоните може да се приготвят и във фурната. За целта кубчетата от хляба се объркват добре със зехтина и чесъна. Изсипват се в тавичка и се пекат в предварително нагрята фурна на 180°C за 10-15 минути или докато придобият златисто-кафяв цвят. Разбъркват се често.
Любима салата с най-различни вариации! Скоро ще се пробва и твоята рецепта, Йоана
)
За първи път чувам подобно нещо за айсберга и листата – че то обикновеното зеле се реже до кочат, та това ли?? Глупости…
Прекрасно предложение!
Много ми се иска да си приготвя тази салата, но доста ме притеснява суровият жълтък! Ако го пропусна обаче, вероятно пък няма вече да е същата салата… А как изглежда поширан за 1-2 мин.? Течен ли е?
Жълтъка в дресинга придава по-кремообразна текстура. Не е фатално да се пропусне.
Поширан за 1 минута, остава течен.
Определено има много варианти на тази салата, и аз по скоро съм почитател на „nouveau-Caesar“ , сиреч със аншоа във дресинга и препечен бекон и/или пиле.
Използването на Айсберг вместо Къдрава Маруля е нещо което не съм срещал досега?!?
„Използването на Айсберг вместо Къдрава Маруля е нещо което не съм срещал досега?!?“
Да, и аз много се изумих от айсберга, (салата която според мен няма нито вкус нито аромат), и като че ли никога не съм я срещала в рецепти за салата „Цезар“.
По тази причина си направих труда да прочета статията „No anchovies…“, която Йоана е референцирала. И там авторката говори за „romaine lettuce“, не за айсберг… Но, преди да ме обвинят в педантство, Йоана, прекрасна рецепта и снимки, както винаги!
Хайде стига бе, това е най-вкусната салата!
За нищо не бих я заменил. А салатите цезар в много заведения се предлагат именно с нея.
Какво съвпадение и аз вчера приготвих тази салата за роюденния ден на сина ми. Добавих яице, овче сирене и авокадо. За мен айсберга е наи-крехката слата и най – вкусната.
Извинете ме: рожденния ден.
Аз пък съм срещала салата Цезар предимно с айсберг, микс от айсберг и маруля или само маруля (не къдрава).
Снощи вечерях в ресторант Къщата с махалото и там ми сервираха точно такава салата Цезар – с айсберг, крутони и пармезан. Разбира се и с малко филенца от аншоа отгоре. Беше много добре овкусена, въпреки че се съмнявам да са използвали суров жълтък.
Толкова ми се прияде такава салата, като видях постинга, че днес отидох и си купих всички продукти (без пармезан,
заместих го с гауда) и си направих. Цезарът е великолепно вкусен по тази рецепта, блгодаря! 
А, забравих, и суровият жълтък го пропуснах, че нещо ми е малко екстремно.. сигурно е важен, но на мен и така ми беше вкусно.
Понякога простите неща, поднесени с подходящите подправки, могат да превърнат една храна в истинска наслада за сетивата. Тази салата е типичен пример. Аз също не харесвам месо в салатите и определено този вариант ще е точно по вкуса ми
Още утре ще отскоча до близкото пазарче за салата айсберг!
Благодаря!
За мен е удоволствие.
Уникална салата. Никога не съм си я правил сам, само и единствено заради дресинга. Но с тази рецепта ще експериментирам докато стигна съвършенството в приготвянето й! : )
Благодаря !
Йоана, един личен въпрос, разбира се ако искаш не отговаряй: Как се чувстваш, когато работиш в ресторанта, това удовлетворява ли те, би ли искала да имаш собствен?
За първи път срещам дресинга с жълтък. Получи се превъзходен резултат. Смея да твърдя, че не сам опитвал по-вкусна салата „Цезар“. Поздравления
Радвам цце, че някой най-после си е направил труда да постне истинска рецепта за Цезар. Беше време. Единствената забележка, която имам е, че наистина салатата се прави с ROMAINE ( тоест марули ), а не с айсберг или обикновена салата. На много места листата се сервират цели, за да се яде с пръсти, тоно както се споменава по-горе. Айсбергът набира популярност доста по-късно ( 70-те години ),Това е.
Аз пък се радвам, че тук се включва професионален готвач.
Взех си забележка за айсберга, въпреки че с него салатата повече ми харесва.
С нетърпение очаквам развитието на твоя блог. Наблизо съм.
а дали ще има проблем, ако използваме по-различна горчица..
Кулинарията е безкраен експеримент със сетивата. Ако искаш да получиш същия резултат, който ти описвам тук, използвай дижонска горчица. Иначе, може да импровизираш с всичко, което ти допада като вкус.
razko6ni idei za praznici i delnici
po4ti kato originala no toi naistina e s pile pro4eti istorijta i kakvo e gotvil cezar v na4aloto na minalij vek
Това е най-хубавата рецепта за салата Цезар, която съм пробвала,благодаря Йоана
)
Аз „Цезар “ правя с пилешко и дресинга ми е различен: песто,майонеза,кис мляко ,чесън . И крутоните поръсвам със сух босилек .
В крайна сметка салатата се приготвя на който както му харесва. След като има основа, върху нея може да се надграждат собствените вкусове. Това не е лошо, напротив. Така всеки създава свой собствен Цезар или каквото и да е.
Важното е да е вкусно!
И все по-често игнорирам теми какво трябва и какво не. Всеки сам решава за себе си от собствените възприятия. Не е ли така?
Само за информация – сосът „Уорчестър“, както го наричаме в БГ, всъщност се казва „устърширски“ сос. От една грешка в миналото вече всички използват неправилното име и ни се смеят.
Да, това пише на етикета. Но вече като се е създало име..
Връзки към публикацията
Категории
Последни коментари
Последни публикации
Последни коментари
Страници
Блогът работи с WordPress и Carrington.