Ето ме! Отново съм тук след кратко отсъствие с много идеи за кулинарни вълшебства. Ваканцията в Атина беше много… гореща. Хич не ми се оплаквай, че тук е топло. Да, топло е, но там на юг е като в пещ. Последният ден, който бях в Атина температурите достигнаха 43 градуса и без климатик в къщи трудно се издържа. Единственото решение е да стоиш потопен в морето цял ден (с шапка на главата) или да си направиш разходка до новооткрития музей, намиращ се под Акропола. Най-близката спирка до там с метрото се нарича Акрополи.
В музея е хладно, разглеждаш разни камъчки и мно-ого стари предмети, а на места под краката ти има стъклен под, от където се виждат разкопки под земята.
В кафето на музея цените са „народни“, което много ме учуди. Например кафе, фрапе или чаша вино са все по 2 евро за разлика от другите места в околността, където достигат до 5-6 евро. А между другото входът за музея до края на 2009-та година е 1 евро. След това вероятно ще бъде 5 – казаха от рецепцията.
За други забележителности като Акропола, Пантеона, хълма Люкавито няма да ти говоря, защото те си стоят там от памтивека, чувал си за тях и вероятно си ги виждал. Все пак ако искаш да погледаш снимки отиди във Flickr.
Багажът ми на връщане тежеше много повече, отколкото на отиване. Измежду новите дрехи и обувки се скатава и кулинарна книга със съвременна гръцка кухня, сувенири за приятели, подправки, от които най-се радвам на мастиха-та (μαστίχα) и на водата от портокалови цветове.
Последната се използва много в средиземноморската кухня. Имам много рецепти в които присъства – предимно сладкиши, но не съм имала шанса да ги приготвя поради липсата на тази вода.
Водата от портокалови цветове на гръцки се нарича антóнеро (ανθόνερο) от думите άνθος – цвят и νερό – вода. След кратък разговор с продавачката се оказа, че се приготвя от тичинките на портокаловия цвят. Има приложение като нашата розова вода – може да се използва за козметични цели или в сладкиши. Намира се както на рафтовете с подправки в супермаркета, така и на козметичните щандове или в аптеките. Докато отварях нетърпеливо капачката на шишенцето очаквах да помириша свеж портокалов аромат. Каква илюзия? Водата миреше по-скоро на лекарство. Стори ми се много странно, но и любопитно какво ще стане, като се приложи в кулинарията. Скоро ще разбера.
Не се съмняваш, че гръцката кухня ще има предимство тези дни, нали? Но всичко с времето му. Няма да ти разказвам всичко наведнъж, но сега ще те запозная с един типично гръцки десерт, който обещах да приготвя.
Галактобуреко или галактобюреко (γαλακτομπούρεκο) означава млечна баница (от γάλα – мляко) и се приготвя от кори за баница между които има крем от мляко, яйца и грис. След като се опече се залива с гъст захарен сироп с аромат на канела, портокал и лимон. Приготвя се лесно, но има малка подробност. Гърците използват много ситен грис за тази рецепта. В магазините им има две категории пшеничен грис – ситен и едър. Едрият се намира по-често у нас, но смятам, че няма да има проблем да се използва за тази рецепта. Единствено текстурата на крема ще бъде малко по – гранулирана.
Десертът е прекрасен с чаша кафе или пресен портокалов сок. Имах възможност да си изцеждам сок вкъщи, затова си купувах портокали от кварталният пазар. Има няколко сорта, за това трябва да се пита кои са за ядене и кои за изцеждане (с времето се познават). Тези за сок са много сочни, сладки и с тънка кора.
Рецептата, която описвам по-долу е за голяма тава – 36×25 см. В Гърция, обикновено големите семейства (от бабата до внучето) живеят заедно в големи къщи и се готви в големи количества, да има за всички. Голяма работа са тези гърци! Но продуктите лесно могат да се редуцират на половина за по-малко количество.
Галактобуреко
Продукти:
- 1 пакет кори за баница
- 2 л прясно мляко
- 600 г захар
- 200 г ситен пшеничен грис
- 8 яйца
- 100 г разтопено масло
- 1 чаена лъжица ванилова есенция
- канела на прах и/или пудра захар за поръсване
Млякото се слага да заври заедно с половината захар. Яйцата се разбиват с останалата захар (направих го с вилица) и се добавя пшеничения грис. Когато млякото заври в него се изсипва яйчната смес и се разбърква непрекъснато докато кремът се сгъсти. Отстранява се от огъня, добавя се ванилията и кремът се оставя да поизстине.
Фурната се нагрява на 180°C.
Дълбока тава с размери 36×25 см се намазва с малко разтопено масло. Половината кори за баница се нареждат в тавата, като всяка кора се намазва с разтопено масло. Изсипва се охладеният крем и се заглажда по цялата повърхност на тавата. Върху него се нареждат останалата половина от корите, като също се намазват една по една с разтопено масло. (Аз направих така – всяка кора прегънах на две, така идеално пасна на размера на тавата и всъщност се получи двоен лист кора за един.) Кората най-отгоре се намазва с масло. Сладкишът се пече за около 45 минути, докато придобие златист цвят на повърхността.
Докато се пече (или предварително) се приготвя захарния сироп.
Продукти:
- 400 г захар
- 400 мл вода
- 1 пръчка канела
- настъргана кора от 1 портокал
- настъргана кора от 1 лимон
За сиропа са възможни варианти с ванилия, ром или коняк.
Всички продукти се смесват в тенджера и се оставят да поврат 5-6 минути. Сиропът се оставя да се охлади и се прецежда.
Когато сладкишът се изпече се оставя за 5 минути да се охлади и докато е топъл се сиропира с лъжица (не наведнъж) с охладения захарен сироп.
Галактобуреко се оставя да изстине и тогава се сервира. Поръсва се с пудра захар и/или канела.
Мила Йоана,
страхотно разказваш. С огромен интерес прочетох повече за мастиха-та. По Великден четох, че присъства в състава на гръцките козунаци. Любопитна за мен бе водата от портокалови цветове. Не подозирах за съществуването на нещо подобно. Погледнах, че чичко Гугъл дава като резултат от търсенето на ανθόνερο доста рецепти за сладки, сладкиши и сиропи.
Относно Галактопурико – това явно е много сладък сладкиш. Само като прочетох 1кг. захар и ми стана ясно, че ще трябва да правя по-малка доза. Прилича ми много на крем-пита, но явно канелата, гриса, портокала и лимона придават много по различен аромат и вкус.
Ще очаквам с нетърпение снимките от Атина и твоите нови изкушения от гръцката кухня.
Поздрави Таня
Йоана, добре дошла, мила. Ама, колко си сладкодумна…….. Чакам с нетърпение и другите ти предложения от гръцката кухня.
Здравей, Джо!
Радвам се, че пак си наблизо :-))))
Привет! Аз съм нов тук, но впечатлен и вече фен. Разгледах блога ти и много ми допадна и смятам да съм му от редовната читателска аудитория.
Сладкиша изглежда много интересен. Наистина – единия килограм захар е убийствено много, но понеже под нашия покрив сме си двама (без баби и внучета 😉 ) ще редуцирам на око продуктите.
Успех!
Сладкишът е невероятно вкусен! Приготвих го с описаното количество и мисля, че захарта си е точно толкова, колкото е нужна…все пак това си е голям сладкиш:)
Йоана, благодаря за гръцкото кулинарно пътешествие:)
Ооо, какво блаженство е този сладкиш! Нищо, че нямах лимон! Добре, че имах половинка кори останали, та разделих рецептата на две, та пак тавата много се напълни и има много много сладкиш.
Здравейте!
Нещата написани в болога Ви са истинско вдъхновение. Знам рецептата за тази баница от преди, но още не съм опитвала да я правя. Искам да попитам, яйцата не се ли пресичат, когато се сложат в крема? Слагат се заедно с гриса, ако правилно съм разбрала.
Ренета, яйцата не се пресичат, но все пак не трябва да се изсипват наведнъж в млякото. При непрекъснато разбъркване и постепенно добавяне няма да има проблем.
Аз вече съм се престрашила. В първият почивен ден, ще правя галактопурико, а дали ще го ядем…:-)))
Блогът ти е чудесен. Онзи ден правих медените сърца, вчера пълнените камби.
наистина десерта е хубав, но не се прави така.плънката от крема с грис се поставя върху лист кора и се навива на руло..а и сиропа не е с толкова захар.. хапнете този десерт в някоя гръцка сладкарница и тук– например във варна има такава и ще разберете за какво става дума,
Как ненавиждам такива коментари!
Ясяко традиционно ядене или десерт има основни съставки, а начина им на подреждане може да е различен!
Ти лени направи ли го по горния начин…за да правиш подобни коментар и даваш такива съвети?
Съгласна съм с Люси, че всяко традиционно ястие има безброй варианти. Практиката ми го показва.
Специално за гръцките десерти – съществуват много варианти на сиропирани баници (думата на десерта почти винаги завършва с окончание пита (πίτα). Например Галатопита (γαλατόπιτα) е млечна баница, която се приготвя по сходен начин на Галакопурико. Друг такъв десерт е Бугатца (μπούγατσα). Във всички тях продуктите са идентични, традиционния начин на поднасяне е един и същ.
Лени, имай предвид, че производителите именуват продукцията си по удобен за тях начин. Иначе казано – някой чул, видял и решил да направи, защото ще се продава.
По-добре да не приемаме всичко буквално. Вярвам на себе си и на собствения си опит с гръцката кухня.
Първо се нарича галактобуреко и второ-вече 7-ма година живея в Гърция,пък галактобуреко на роло не съм видяла,Лени!
Здравей Йоана!!!
Сърдечни поздрави и поздравления за трудът ти, за красотата която създаваш, за прекрасното представяне на рецептите ти!!!
Чета коментарите и някой от тях ме дразнят….. Защо изобщо някои хора си правят труда да пишат подобни забележки?…
Аз живея от 12 години в Кипър и това, че рецептата ти за галатобуреко е различна от моята, не ме кара да мисля, пиша или давам акъл как да направиш рецептата си по-автентична! Няма нужда! Нали точно в това е красотата, магията в кулинарията….
Та нали ако дадеш една и съща рецепта на две различни домакини крайният резултат абсолютно няма да бъде еднакъв…..
Аз ти благодаря, че споделяш опита си!
Чудесно, Мария! Значи и ти може да споделяш опита си. До колкото съм запозната типичната гръцка кухня се различава от тази на различните острови и в частност Кипър.
Права си, че резултата от една и съща рецепта, приготвена от двама различни човека ще се различава. Всеки има свой стил.
Ето ме отново!
Йоана права си че има разлика в Гръцката и Кипърската кухня и не само това са два отделни народа… Дори езикът е различен… (Кипърският е по-благозвучен-е аз съм пристрастена в случая)…Дори в една държава отделните региони имат разлики! Вчера например попаднах на Гръцки сос наречен Скордаля, тук при мен Скордалята е дип не сос и съставките са му други….
Но не затова се върнах на коментарите за Галатобюреко (много се отплеснах). Днес се ровеих из книгите с рецепти от Сандри Лисандроу – тя ми е любима, що се отнася изобщо за тукашната кухня, нейните рецепти съвпадат с вкусовете в моето семейство. Та попаднах на Галатопита (Γαλατοπιτα), която напълно отговаря на описаното от Лени, което обаче не ме кара да се съгласявам с забележките и от рода не се прави така или онака… Просто реших да споделя, че и такъв сладкиш има…
Извода е че всяка рецепта е уникална сама по себе си. Дали ще ти хареса, зависи от вкусовите предпочитания. 🙂
Уникален десерт вече го пробвах.
sladkisha e chudesen veche sam go opitvala az jiveq v garciq , no az si padam po shokoladovite sladki tuk sa chudesni
Yoana, bi li obiasnila kak se polzuva mastikovata davka. Az napravih niakolko neuspeshni opita i ustanovih, che tova „chudo“ ne se raztvaria vav voda. A ako sluchaino znaesh kak se prigotvia „malabi“ s miris na mastik, ste ti bada bezkraino blagodarna ako spodelish. Pozdravi i blagodarnosti za vdahnoviavastite recepti!
Мастикс (мастиха на гръцки) е смола и не се разтваря във вода. За да се използва е нужно зрънцата да се стрият в хаванче. Използва се пестеливо, тъй като е силна и натрапчива подправка, но все пак зависи и от личните предпочитания.
Малеби не съм приготвяла никога, но скоро и аз се замислих за него. Ще потърся рецепти, пък да видим.
Йоана от кога му се точа на това Галактобурико, сега му е дошло времето. Само да питам колко грама има в един пакет кори за баница? И можеш ли да ми кажеш колко дълбока ти е тавата? Благодаря!
Обикновено един пакет кори е 400 грама.
Тава с височина 5-6 см. ще свърши работа.
Благодаря за бързия отговор, значи тавата ще се наложи да е кръгла. Надявам се да се получи 🙂
Ще се получи. Според размера на тавата и количеството на крема прецени дали да изсипеш цялото количество крем. Ако ти остане от него може да го разпределиш във формички за крем карамел и да го изпечеш на водна баня. Мисля, че добре ще стане. 😉
Минавам пак за да доложа за резултата – стана страхотно! Най-вкусни бяха краищата, хрупкави кори сиропирани от ароматния цитрусов сироп… още един мням получаваш днес от мен 🙂 крема обаче макар и страшно вкусен се получи малко гъст, как мислиш, ако следващия път намаля гриса, по-кремообразен ли ще се получи (като на твоите снимки)? Или пък зависи от вида грис? Хммм…
Възможно е причината за гъстия крем да бъде от вида грис. Когато приготвях тази рецепта (в Гърция) използвах местен продукт, който е много ситен и е точно за тази цел.
След като вече имаш опит с използваната марка от теб грис, то може да намалиш количеството за по-задоволителен резултат. Другият вариант е да се увеличи количеството на течностите.
Радвам се, че изпробва рецептата и благодаря за отзивите. 🙂
Малеби се приготвя лесно 🙂 Аз съм от Свиленград,там това е традиционен десерт.Технологията е горе-долу следната (обяснявам по памет,затова и количествата са неточни !) Накисва се ориз-около 250 грама във обикновена,чиста вода,около 500 мл..Оставя се да престои една нощ,на другия ден се смила с пасатор както е с водата,прецежда се,твърдото се изхвърля,ползва се само оризовата вода,която става бяла като мляко !Тази оризова вода се добавя на тънка струйка в 2 литра врящо мляко,при непрекъснато бъркане.Кремът се слага в купички (чаши) и се оставя да изстине.Прави се гъст захарен сироп,с аромат и цвят на роза (с есенция),или истински сироп от рози,който аз никога не съм се осмелявала да направя :(.Сервира се купичка малеби,залята със сироп от рози-изглежда красиво,ароматно е и странно,защото в самия крем няма грам захар,а сиропът е много сладък и съчетанието е интересно 🙂
Така ние приготвяме малеби вкъщи 🙂 А съм сигурна,че ако ти решиш,ще презентираш добрия стар десерт по нов и нестандартен начин :)Благодаря ти за чудесните рецепти,за пореден път,и ти желая успех ! 🙂
Снежана, благодаря ти за инструкциите. Факт е, че нямам никакъв опит с този десерт, но така описан звучи интригуващо. Наистина трябва да опитам да го приготвя.
Благодаря ти!
кога се реже сладкиша преди да се изпече или след като е изпичен и изтинал
След като е изпечен, сиропиран и изстинал.
Здравейте,Йоана!
Очарована съм от Вашия блог! Скоро бях в Крит и имах щастието да опитам по-голяма част от специалитетите на критската кухня. Този сладкиш беше един от любимите ми. Благодаря за рецептата. Бих искала да ви попитам дали приготвяте портокалопита – друг сладкиш, който ме спечели. Предварително благодаря!
Поздрави,
Даниела
Здравей, Даниела. Не съм приготвяла портокалопита, но никога не е късно. 🙂 Може да се посъветваме с Мария за рецепта.
Йоана,благодаря за отговора 🙂
Даниела
Pozdravi za 4udesnia blog,na LENI iskam da kaja-da se razhodi do Gurcia ili Kipur i da probva originalno galatopureko-togava da pohvaliava tova ot Varna,koeto sum sigurna 4e ne moje i da stupi na malkia prust na tuka6noto.A az kato fen na vsi4ki zaharoplastii tuk iskam da pitam za recepta na DUKISA?
Ха, изненада ме! И ме провокира. Ще видя какво мога да направя. Не обещавам да е скоро, тъй като има и други желания. Опитвам се да се изпълня всяко по реда си и моите възможности.
Този десерт може да бъде интересен и многолик, така че смятам да опитам с импровизиран вариант. Благодаря за идеята. 🙂
…I o6te ne6to kude moga da nameria receptite na Maria ot CYPRUS? Vijdala sum tuk komentarite i?
В блога на Мария – ето нейната рецепта.
Здравей Йоана, отдавна не съм те питала за рецепта но днес искам да приготва бамя но по гръцки защото цъм в Гърция, всички твои рецепти са много хубави.Наскоро направих Галактопурико върховно е моля те ако не те затруднявам ми изпрати рецептата.
Благодаря ти приятен ден.
Традиционно – с домати. Никак не е трудно. В зехтин сотираш лук, чесън, може и морков. Добавяш нарязани домати, подправки (сол, черен пипер, ако искаш дафинов лист, вино) и малко вода. Оставяш да заври. Добавяш почистената бамя и готвиш докато се свари и остане на мазнина. Може да добавиш някое и друго картофче заедно с бамята, а също така да запечеш бамята с доматите във фурната. Накрая магданоз и готово.
Само едно видео успях да намеря.
Здравейте,изглежда късно се присъединявам към коментарите ви,но искам да се обърна специално към Мима.Има галактобуреко и на руло и на триъгълници за отделни порций,изглежда 7 ви години не са достатъчни да проучите гръцките сладкиши.А на Йоана едно голямо браво.С моя 17 годишен опит ако мисли че с нещо ще съм и полезна,за мен ще е удоволствие.
Благодаря за коментара, Венера.
След толкова много дегустации и опити (имам предивид четене и практика) на традиционна кухня, смятам, че никой не може да претендира на 100% за такава. Разбира се има особености за различните кухни, но в един момент всичко така хубаво се припокрива, че не може да му се види нито края, нито началото. Същото е и за регионалната кухня, където едно ястие или десерт може да има десетки варианти. Затова е по-добре домакинът да си намери подходящата рецепта и да се наслаждава на нея. За мен тази рецепта е фаворит от гръцката кухня.
Аз съм го правила преди и наистина е страхотен сладкиш! Разликата е, че по моята рецепрта имаше само лимон- настърганата кора слагах в плънката, а сока в заливката. 😉
Теди, благодаря, че се включи. Коментарът ми тук би бил нещо като допълнение на предишния и просто искам да кажа, че какъвто и вариант да избереш, важното е да ти е вкусно. 🙂
jiveeia na gracki ostrov .tova e lubimiat mi sladki6.po-gr.tv sam gledala mnogo varianti na tozi sldki6 no-nai vkysen go predlagat ot tyrskia magazin ,,STANI,,(tovasa veriga ot magazini,sobstvenicitesa tyrci)
Здравей, Йоана! Вчера вечерта направих твоето прекрасно Галактобуреко! Преди малко го опитах:) Станало е фантастично! Приготвих половин доза, че нямам вкъщи тава, която може да побере цялата. На своя глава добавих мастикова смола в крема и лимонов сок в сиропа. Не знам какъв грис ползват гърците, аз сложих от този, който се продава в кварталния магазин и съм много доволна – кремът е безупречен, много фин. На мен лично ми напомня крем карамел. Благодаря за поредната прекрасна рецепта! Винаги ще се зарадвам на още нещо гръцко, че ми е любимата кухня:) Желая ти усмихнат уикенд!
MOJE LI DA PRILAGATE RECEPTITE SI BEZ KOMENTARI . BILO TOPLO V GARCIA NEPONOSIMI JEGI ,CENI NA BILETI I T.N. VSE PAK GOTVITE NE PRAVITE TURIZAM .AKO VI E JEGA V ATINA IDETE NA ALQSKA DA PRAVITE GALAKTOBUREKO I DRUGITE SI QSTIQ
Йоанка, по странен повод се присетих днес, че съм мяркала такава рецепта при теб; присетих се и че имам интересни Чипровски кори на разположение, както и повечето нужни съставки. Та влязох да намеря рецептата, и се позастоях да изчета коментарите, преди да ида да купя грис, но този последният ме метна в бурен смях и още го чета и препрочитам 🙂 Надявам се, че и на теб ти е донесъл настроение; такива бисери по кулинарните блогове определено са рядкост 🙂
Бях го забравила, сега пак се развеселих. 🙂
Приятно приготвяне на десерта! И консумиране, разбира се. 🙂
Възпроизведох нещо, което на английски наричат one hit wonder. Няма да мога да го повторя, ще рече :)))
Млякото ми се пресече и го направих на извара, а корите не са магазинските, ами едни кръгли, изпечени, в Чипровци правят такива. Нужно е да се намокрят с вода със сода преди употреба, пък аз го направих с хладко мляко. Изварено-яйчения-грисен крем мазах дълго и разточително върху всяка кора след намокрянето й; масло сложих само върху последната. Изпекох, нарязах и сиропирах, и нямам търпение да споделя резултата с близките си – получи се страхотия, точно както и очаквах.
Благодаря ти за пореден път, и с най-чиста съвест смятам да наричам това изделие Галактобуреко, да 🙂
Здравей Йоана!
Първо искам да те поздравя за страхотния сайт.Има от всичко по много-вкусно приготвена храна,пътешествия,страхотни снимки и не на последно място-изчерпателно описване на приготвянето на всички вкусотии.Това последното много ми допада,тъй като напоследък и аз с моя брат се запалихме по готварството-по специално към приготвянето на вкусен хляб-с домашен квас и с мая-разбира се. След хляба се насочихме и към други хранителни групи,като сега експериментираме с ястия в плик.Стига за мен.
Статиите са ти хубави и написани интересно.Скоро и ние бяхме в южната ни съседка.Понеже и аз обичам да пазарувам и разглеждам хранителните магазини ми направи впечатление,че в гръцките хран.стоки присъства брашно в различни расфасовки-например по 5 кг. или по 250 гр.-с рецепта за кекс.Точих се на 5-килограмовите ,понеже тук все брашното не достига и тичам за още в последната минута.Оттам си купих качествена суха мая-стават страшни хлябаве и бакпулвер-интересното е,че нашият е в малки опаковки,но този беше поне 3-ен.С него и кекса и любимия ми шоко кекс стана троен.
Благодаря!
И да допълня,че тази млечна баница и на мен много ми допадна.Също и това ,че продават хляба на огромни пити ,от които можеш да си купиш определен грамаж.
Благодаря за милите думи, Мира.
Желая на теб и твоя брат още вкусни вдъхновения.
Чудесен сладкиш много ми харесва и вече го правя често благодаря Йоана
Йоанка,и аз ти благодаря за пожеланието!
Ще следя с интерес всичко,което представяш,толкова е красиво!
Поздрави!
p.s.Вече правим и от твоите рецепти-бриоша стана невероятен!Вече е в графа любими-благодаря ти!
Zdraveite na vsi4ki koito xaresvat grackata kuxnia.tozi sladkiw sam go pravila desetki pati i e straxoten.jiviala sam v Garcia 18 godini i sam mn dobre zapoznata s tiaxnata kuxnia.grackata kuxnia e mn vkusna , raznoobrazna i mn zdravoslovna..uspex jelaia na vsi4ki v opitite da se zapoznaete sgrackata kuxnia……ste se prexlasnete obestavam vi
kazva se galaktobureko
Напишете го на български, моля. Така не става ясно какво точно искате да кажете.
Здравей Йоана, аз се казвам Димитар но ти пиша от феизба на моята жена , искам да ме извиниш ако имам грешки но аз много рядко пиша на компа , абе не ми ми са ясни тия машини. Но ме заинтерисува една твоя рецепта и съм принуден да се мъча.( Между другото съм ти голям фен)Става въпрос за „Галактопурико“, еба си и думата. Рецептата горе– долу ми е ясна, става въпрос за крема , с леки нюанси си е яйчения крем. Проблема е в яйцата, ти пишеш че те се разбиват с останалата захар и се добавят към врящото мляко до сгъстяване, добре.Ако може да ми пишеш, целите яйца или само жълтъците .Хиляди благодарности ако намериш време да ми отговориш.(етва всичкото го писах около час)
Послеслов, ако наистина те интерисува рецептата за малебито мога да ти я кажа макар че не съм от Свиленград а от Хасково но го докарвам почти както едно време го правиха в “ Парапина“ Свиленград и ми коства доста усилия докато уцеля пропорциите. А то по принцип си е една тъпня,разбира се след като си си чукал главата доста време.Но това което пише Снежка от Свиленград за малебито просто си е майтап.
Здравей, Димитър!
На мен пък не са ми ясни едни други машини и технологии, но след като се налага да се работи с тях, се налага и да ги науча. 🙂 Искам да кажа, че с повече практика ще свикнеш и ще ти бъде по-лесно с клавиатурата.
На въпроса ти – яйцата са цели. За да не се пресече кремът, котлонът трябва да е умерен към слаб и сместа да се разбърква непрекъснато с телена бъркалка.
Ще се радвам да науча твоята рецепта за малеби. Честно казано се отказах да търся, но винаги съм готова за нови предизвикателства. Затова, благодаря ти, ако ми изпратиш някакви насоки и да споделиш това, което знаеш.
И разбира се, много се радвам, че блогът ти харесва. Надявам се да продължиш да откриваш вдъхновение тук.
Благодаря, че ми отговори толкоз бързо но ще се чуем друг път тъй като трябва да отивам на работа а аз работя на около 100 км. от мястото където живея, и трябва да се прибера тази вечер.(в прочем аз съм на един от Кънърийските острови) уж Хиспански. А рецептата я имаш. ще ти пиша скоро.
И на мен би ми било интересно да науча твоята рецепта за малеби,Димитър 🙂 Не съм съгласна,че моята е „майтап“,все пак,това е адаптирана рецепта за домашни условия,резултатът е по-добър от този,който напоследък върви в „Парапина“(и малебито,уви,вече се прави с Е-та) ,а и тази рецепта е в семейството ми от началото на 90-те години и не е налучкана,а беше публикувана в един от първите свиленградски вестници тогава и ако опиташ,ще видиш че си е точно нашето родно малеби. Интересно ми е ,наистина какво ще предложиш,дано само не са вариациите с нишесте или оризово брашно,защото и на такива съм попадала 🙂
Здравей Йоанка, пише ти отново Димитар и най напред на теб, и на всички почитатели на твоя сайт Христос Воскресе, със пожелание за приятни Великденски празници. Искам да ти кажа че направих гръцката баница със много трудното име но определено няма да и стана голям фен. Ще ти кажа защо. Първо аз съм патриот. (което определено е шега). А истината е че преди много време попаднах на рецепта за крем пита не от интернет, тогава това нещо беше много слабо развито, а доколкото си спомням във телевизорите имаше едно нещо наречено “ телевест“. Мисля че и сега го има, но сега кой влиза там, сега със интернета е къде, къде по лесно. Та направих баницата, като спазих всички твои обяснения за което много ти благодаря, и чесно да ти кажа останах крайно изненадан че ми отговори на въпроса за яйцата със такава бързина. Само леко финтирах направата на яйчено–грисиния крем, но за това ще поговорим следващия път когато влезна в сайта. Аз ще ти опиша начина по който го направих, а ти когато имаш време ще ми отговориш, до каква степен това нещо е неправилно или не. Но за това следващия път. Аз обожвам тази крем-пита за която ти писах по горе и може би за това и баницата само ми хареса.Но ти знаеш че всичко е въпрос на вкус. Моята жена обаче за която съм женен за момента,(във живота няма нищо вечно) е страхотна “махнаджийка“ смятам че знаеш какво означава тази дума, адски хареса баницата, което за мене доказва че съм я направил, донякъде сполучливо. Даже се опита да ме подразни, като каза че и харесва повече от крем-питата. Но тя по принцип не си пада много по нея.Така че още веднъж приятни Великденски празници и ако имам правописни моля да ме извиниш.
Дали има вариант вместо грис да се използва друг продукт? Не го обичам, а ми се иска да опитам десерта…
Грисът тук се използва за сгъстяване на крема, но също така му придава и специфична текстура, която много добре поема сиропа след това. Би могло да се приготви крем като се сгъсти с царевично нишесте и/или брашно (за тези количества бих използвала 150 грама в равни части от тях), но тогава за мен би се изгубил характера на десерта.
Абстрахирай се от всичко опитано с грис и приготви малка доза от десерта за проба такъв, какъвто е представен. Сигурна съм, че ще бъде оценен. Не пропускай да потърсиш фин пшеничен грис за целта. Успех!
Опитахме рецептата, като си приготвихме 1/2 доза. Даже почерпихме и приятели, защото наистина става много.
Та, моето мнение е, че малко се губи балансът кори- крем. Кремът е прекалено много за количеството кори. Като консистенция е идеален.
После се сетих да протърся в книгата на София Скура и искам да споделя, че в нейната рецепта кремът е с 1 л мляко + 5 яйца на 500 гр кори. Тя добавя малко масло и в самия крем, като и технологията на приготвяне е малко по-различна.