Сред голямото разнообразие от хлябове на пазара нищо не може да замени пресният, домашно приготвен хляб. Като малка нямах търпение да си отчупя от парещата питка на баба. Тя ме залъгваше, че след като я извади от фурната трябва да обиколи нивата и тогава може да ядем от нея. Увиваше питата грижливо в месал, а аз зачаквах, неразбираща защо е всичко това. След около половин час, струващ ми се цяла вечност, намазвах парче хляб с масло и поръсвах с шарена сол.
След като поотраснах, баба ме научи да меся хляб. Правя го и сега, като разнообразявам с различни рецепти и видове брашна. В моята кухня няма машина за хляб и не се замислям да си купя. Хлябът, трябва да се меси с ръце, да попие любовта, с която се прави.
Рецептата е за бял италиански хляб – ciabatta.
Продукти:
- 400 гр. брашно
- 1 пак. суха мая ( 7 гр. )
- 1 ч. лъж. сол
- 3 суп. лъж. зехтин
- 250 мл. хладка вода
Брашното се пресява. Смесват се 300 гр. брашно с маята и около 200 мл. вода. Омесва се лепкаво тесто. Покрива се с кърпа и се оставя да втаса около един час.
Към втасалото тесто се слага солта, зехтина, останалата вода и брашно. Замесва се тесто върху набрашнен плот. Отново се покрива и се оставя за 40 минути.
Готовото тесто се разделя на две равни части. Оформят се две хлебчета с дължина 20 см. Слагат се в намаслена тава, покриват се с кърпа и се оставят за последно втасване около 30-40 минути.
Пекат се 20-25 минути на 230°C.
Много хубав блог
За съжаление горната рецепта е за хляб, който няма нищо общо с чабата, но сигурно е много вкусен 
Прочетох в wikipedia за този хляб и съставките за него са точно като горепосочените!
Може и някой да рзиграва вариации разни,
но оригинала би трябвало да е този.
В wikipedia се пише само достоверна информация!
направих този хляб ведниъж вече и се получи доста добре. в едното хлебче сложих маслини. сега мисля да пробвам с орехи. само нямаше големи дупки, както знам от чабата, която съм купувала. Интересно ми е, защо Юлия смята, че няма нищо общо с чабата.
Дупките в чабата се получават от дългото втасване на няколко етапа. В началото се прави закваска, която трябва да шупне. В нея се добавят останалите продукти и се замесва тесто, което отново се оставя да втаса. Накрая се оформят хлебчетата чабата и се оставят за трето втасване. Пекат се на силна фурна за кратко, за да се надигнат бързо и да се образуват шуплите в тестото. Има опасност обаче, ако тестото превтаса, хляба да стане кисел. Няколко опита и всичко ще е ок.
Доколкото знам чабата е тип хляб, който се прави със закваска от брашно и вода, приготвена поне ден по-рано. Също така има и разни пинизи при процедурата на приготвяне, с които да се запазят тези типични за чабата мехурчета. Та предполагам това е имала предвид Юлия.
Но все пак имам книжка за хляба едва от онзи ден
така че не съм съвсем сигурна какво може да е имала предвид. А и не виждам нищо лошо в това човек да си приготви чабата не за два дена, а за два часа.
и аз така си помислих, защото не ми се играеше 2 дена….
В областта Венето(Северна Италия ), този хляб е вторият най-популярен след „Banana“. Както и на мен така и на тях, не ни харесва кой знае колко, но „хубавият хляб“ е на цена неприемлива дори за средно- богатите семейства. На външен вид изглежда почти добре, но отвътре е почти е празен, безвкусен и мое лично мнение е срам за италиянците. Приготвен със зехтин, както е по тази рецепта, може би ще придобие някакъв вкус, но съветвам да се използват български рецепти за хляб, а не чабата (в превод чехъл, цървул), за да не ядете подметка
Чабатата е един най-трудните за приготвяне хляб във вида, в който си е, пък макар и жилав. Дългото втасване и много мекото тесто, което не би трябвало да се меси са ключови фактори.
Тази рецепта, която съм предложила не е от най-добрите примери, но тогава, когато я приготвях, толкова можех.
Да не забравяме, че чабатата е идеалния хляб за брускети или просто препечен.
Категории
Последни коментари
Последни публикации
Последни коментари
Страници
Блогът работи с WordPress и Carrington.