Сред голямото разнообразие от хлябове на пазара нищо не може да замени пресният, домашно приготвен хляб. Като малка нямах търпение да си отчупя от парещата питка на баба. Тя ме залъгваше, че след като я извади от фурната трябва да обиколи нивата и тогава може да ядем от нея. Увиваше питата грижливо в месал, а аз зачаквах, неразбираща защо е всичко това. След около половин час, струващ ми се цяла вечност, намазвах парче хляб с масло и поръсвах с шарена сол.
След като поотраснах, баба ме научи да меся хляб. Правя го и сега, като разнообразявам с различни рецепти и видове брашна. В моята кухня няма машина за хляб и не се замислям да си купя. Хлябът, трябва да се меси с ръце, да попие любовта, с която се прави.
Рецептата е за бял италиански хляб – ciabatta.
Продукти:
- 400 г брашно
- 7 г суха мая за хляб
- 1 чаена лъжица сол
- 3 супена лъжица зехтин
- 250 мл хладка вода
Брашното се пресява. Смесват се 300 грама брашно с маята и около 200 мл вода. Омесва се лепкаво тесто. Покрива се с кърпа и се оставя да втаса около един час.
Към втасалото тесто се слага солта, зехтинът, останалата вода и брашно. Замесва се тесто върху набрашнен плот. Отново се покрива и се оставя за 40 минути.
Готовото тесто се разделя на две равни части. Оформят се две хлебчета с дължина 20 см. Слагат се в намаслена тава, покриват се с кърпа и се оставят за последно втасване около 30-40 минути.
Пекат се 20-25 минути на 230°C.
Много хубав блог 🙂 За съжаление горната рецепта е за хляб, който няма нищо общо с чабата, но сигурно е много вкусен 🙂
Прочетох в wikipedia за този хляб и съставките за него са точно като горепосочените!
Може и някой да рзиграва вариации разни,
но оригинала би трябвало да е този.
В wikipedia се пише само достоверна информация!
:)))) В уикипедия се пишат всякакви измислици! Чабатата не се прави с обикновена мая, а с бирена. Малцът е това, което я отличава от обикновения хляб. Юлия е напълно права!
Като изключа Уикипедия и в други източници не се посочва използването на бирена мая, малц или друго освен обикновена мая. Технологичната специфика на този хляб го отличава от обикновения бял хляб. Предварителната закваска, мекото тесто, дългата ферментация и вида на брашното са определящи за вкуса и структурата на чабатата.
Съгласна съм, че тази рецепта не е от най-добрите за чабата, но все пак ми беше първия опит с този хляб. Сега бих се доверила на формулите на Питър Рейнхарт.
направих този хляб ведниъж вече и се получи доста добре. в едното хлебче сложих маслини. сега мисля да пробвам с орехи. само нямаше големи дупки, както знам от чабата, която съм купувала. Интересно ми е, защо Юлия смята, че няма нищо общо с чабата.
Дупките в чабата се получават от дългото втасване на няколко етапа. В началото се прави закваска, която трябва да шупне. В нея се добавят останалите продукти и се замесва тесто, което отново се оставя да втаса. Накрая се оформят хлебчетата чабата и се оставят за трето втасване. Пекат се на силна фурна за кратко, за да се надигнат бързо и да се образуват шуплите в тестото. Има опасност обаче, ако тестото превтаса, хляба да стане кисел. Няколко опита и всичко ще е ок. 🙂
Доколкото знам чабата е тип хляб, който се прави със закваска от брашно и вода, приготвена поне ден по-рано. Също така има и разни пинизи при процедурата на приготвяне, с които да се запазят тези типични за чабата мехурчета. Та предполагам това е имала предвид Юлия.
Но все пак имам книжка за хляба едва от онзи ден 🙂 така че не съм съвсем сигурна какво може да е имала предвид. А и не виждам нищо лошо в това човек да си приготви чабата не за два дена, а за два часа.
и аз така си помислих, защото не ми се играеше 2 дена…. 🙂
В областта Венето(Северна Италия ), този хляб е вторият най-популярен след „Banana“. Както и на мен така и на тях, не ни харесва кой знае колко, но „хубавият хляб“ е на цена неприемлива дори за средно- богатите семейства. На външен вид изглежда почти добре, но отвътре е почти е празен, безвкусен и мое лично мнение е срам за италиянците. Приготвен със зехтин, както е по тази рецепта, може би ще придобие някакъв вкус, но съветвам да се използват български рецепти за хляб, а не чабата (в превод чехъл, цървул), за да не ядете подметка 🙂 🙂 🙂 🙂 🙂
Чабатата е един най-трудните за приготвяне хляб във вида, в който си е, пък макар и жилав. Дългото втасване и много мекото тесто, което не би трябвало да се меси са ключови фактори.
Тази рецепта, която съм предложила не е от най-добрите примери, но тогава, когато я приготвях, толкова можех. 🙂
Да не забравяме, че чабатата е идеалния хляб за брускети или просто препечен.
Добре изглежда този хляб, макар че доколкото знам, чабатата, за да бъде чабата, се приготвя без сол! Явно ще продължа да търся рецепти за чабата! 🙂
Потърси в книгите на Питър Рейнхард. Много добре обяснява процесите и предлага варианти.
Много благодаря за рецептата, вече два пъти се пробвах и се получава. Е, не изглежда толкова добре, както твоята, но пък вкусът е много приятен. Успешни и хубави дни!
Уважаема Йоана,
вчера направих тази чабата (по-точно – 5 броя) и станаха ПЕРФЕКТНИ! ПЕРФЕКТНИ! ПЕРФЕКТНИ! Спазих стриктно рецептата с изключение на това, че сложих парчета маслини Каламата при второто месене. Благодаря Ви за рецептата.
Въпросът ми е, ако искам да направя двойна доза, всички съставки ли увеличавам по 2? Ако сложа 800гр. брашно, колко мая да използвам. Благодаря Ви предварително и Ви пожелавам спорен ден!
Здравей, Дани! Радвам се, че хлябът се е получил много добре и благодаря за уместния въпрос.
Тази рецепта и този опит за чабата са едни от първите ми. След няколко годишен опит в месене на различни видове хляб, смятам, че количеството мая в тази рецепта може да се запази или увеличи съвсем леко при двойна доза. В този случай времето за втасване ще се увеличи с малко, но пък мисля, че по-бавното втасване дава повече вкус.
Значи, ако използвам 800 грама брашно, бих използвала не повече от 10 грама суха мая за хляб.
Здравейте, не изпитвам съмнение никакви съмнение относно рецептата. Въпроса ми е породен от коментарите, които прочетох. Йоана, казваш това са били начални опити ако сега трябва да изпълниш рецепта за чабата каква би била тя ?
Опитвала съм рецептата на Питър Рейнхарт, която е с по-малко мая, с висока хидратация и с по-дълга ферментация, но не винаги ми се е получавало добре. Понякога докарвам големи дупки и хрупкава кора (когато не се старая 🙂 а понякога се получава плътен хляб, който няма нищо общо с чабата. Затова се въздържам от нова публикация – трябва да практикувам още.
Все пак, ако искаш да видиш рецептата, ето три резултата от други блогъри, следвали неговата рецепта: едно, две, три.
Благодаря за отговора, мисля че ще се придържам към твоята рецепта както винаги. 🙂 Но цялата информация беше много полезна.
За чабатата ми се струва, че в технологията редовно се пропуска нещо, без което тя трудно се получава. Не съм чел Рейнхарт и не знам какво предлага той. Чабатата се прави с бига – твърдо замесено тесто със закваска (мая или квас) на 12 часа (примерно), т.е. превтасало. Бигата, която представлява примерно 1/3 от цялото тесто, заедно с останалото брашно, водата и солта се замесват до меко тесто и нататък е познатият ни вече процес. Бигата заедно с подходящо омесване и р с вкарване на много въздух водят до големи шупли.
Съгласната съм с теб , Антон.
Нека вземем под внимание датата на публикацията. Съвсем в началото съм, но това е част от историята на блога, нали? 🙂 Все отнякъде се започва.
Да, разбира се, видях датата. Но понеже в едни други коментари към друг хляб от миналата година споделяше, че нещо не се получава с чабатата, та затова реших, че може да съм полезен и дописах тук. Защото съм ял хляб, който се води чабата, а всъщност щеше да е по-добре да се води „дунапрен“, включително и на вкус и мирис – очевидно акцентът е поставен върху вложените материали (дълъг списък), а не върху технологията на втасването и месенето. Но ти знаеш тези неща.
Аз не съм правил чабата, но скоро правих бял с квас и се получиха значително по-големи шупли, макар че това не беше търсен ефект. Причината според мен – превтасало маяно тесто и хидратация към 70% (забравих за водата в кваса). Има един начин на месене специално за меки теста – на Richard Bertinet, има го по мрежата. Ако не си го срещала, препоръчвам.
Йоана, целият блог е много полезно място за кулинарите, особено за начинаещи като мен. Рецептата за тази чабата ми изглежда добра и сега се заемам да я пробвам. Весели празници
Важно е да се знае, че тестото за чабатата е много нежно – на границата между меко и течно. Меси се така, че в него да влиза много въздух. Добра техника е т.н. френско месене. Хлебчетата се оформят много внимателно, за да се запазят мехурчетата в тестото. От особено значение е и печенето – 20 мин. на 230 градуса с пара и още 15-20 на 210 без пара. Получават се чабати с огромни дупки и хрупкава коричка. Много вкусна е чабатата, приготвена с квас.
Това не е никаква чабата. Хидратацията е много ниска, затова и вътрешността няма никакви алвеоли. Това е хляб, дори и за хляб е ниско хидратиран. Чабатата е с хидратация около 80% (делите вода на брашно и умножавате по 100), рестото става рядко и не може изобщо да се меси по традиционния начин. Тогава се меси по методите за високо хидратирани теста (рюбо, слап & фолдю има ги описани в интернет) или изобщо не се меси, само се сгъва 3-4 пъти (вътрешно и външно, също го има в мрежата) на всеки 30 мин., но тогава се работи с много по-малко мая и втасването е много по-дълго. Ако замесите традиционно тесто и само го оформите като чехълче (ciabatta на итал. е чехъл), не чакайте да получите чабата!