Сладки с чия, фурми и лешници

Има и такива пролетни дни. Вместо да съм навън с Даниел си стоим у дома на комфортните 22 градуса, слушаме музика и запарвам ментов чай. Имам някакви надежди, че следобед ще се покаже малко слънце и ще успеем поне преди вечеря да обиколим два-три пъти блока, а ако имаме повече късмет да се разходим с цели две преки по-надалеч. Но небето се покрива с още повече и по-тъмни облаци, изведнъж вятърът се усилва и започва да вали като из ведро. Този израз – „вали като из ведро“ точно сега си стои на мястото и колкото и да мисля, не ми хрумва друго определение за внезапно изсипалия се студен дъжд. Дори когато поутихна ми стана ясно, че следобедна разходка днес няма да има, защото е мокро, кално и студено, а светлината по обед напомня повече за привечер през есента. Утешавам се с поредната чаша чай и си мисля за сладките с чия, които неотдавна приготвих.

И сладките напомнят повече за есенно време. Със сушени плодове и ядки в тях, със землисти вкусове, дъвчащи, стоплящи. Сигурно заради това се присетих за тях. Започнах да ги приготвям докато Даниел наваксваше със съня. Не беше от най-спокойните нощи и за двама ни. И на мен малко ми се спи, но желанието за нещо сладко и много вкусно, вече опитвано и запомнящо се беше по-силно. А и знам, че ще станат бързо. Няма и 30 минути. Извадих последната тава с изпечените сладки и ги прехвърлих върху решетка да изстинат. Въздухът се е стоплил от топлината на фурната и ухае вкусно. Вече наистина много ми се спи. Сгушвам се до Даниел и се унасям заслушана в дишането му и в звука от падащите капки дъжд по перваза. Когато ме събуди, облаците вече откриваха части от синьо небе, слънцето се показваше ниско и скоро щеше да украси пейзажа с розов залез. Грабнах две сладки и излязохме навън.

Сладки с чия, фурми и лешници

Направих тези сладки преди около месец от налични продукти и без базисна рецепта. За такива случаи мога да говоря или най-лошото или най-доброто. Искам да кажа, че тези опити при мен нямат среден вариант – или са пълен провал или правя най-великото лакомство на света. В случая е второто. Имам още един такъв десерт, който направих миналото лято, но за него ще си говорим… ами когато стане лято. Слушай сега за тези. Те наистина са сладки, толкова, че да задоволят моя вкус. Дъвчащи са, което на мен ми е много любимо, стига да не ми се лепи прекалено по зъбите. Хрупкави са, защото освен лешници, в тях има и пълнозърнест флейкс, смлян едро и придаващ, ох как да го кажа, може би тънка, нежна хрупкавост, сравнено с хрупкавото от ядките. Решението да ги потопя в шоколад дойде след като ги опитах. Тогава сметнах, че вкусът на натуралния шоколад ще балансира сладостта им, но така ще включа и още една текстура – нежна и фина, топяща се.

Понеже ги правих два пъти за един месец, вторият път замених някои продукти с други сходни на тях. Например червените боровинки със ситно нарязани сушени кайсии. Лешниците с орехи. Бялото брашно от спелта с пълнозърнесто брашно от спелта. И накрая реших да добавя шоколад в тестото, вместо да ги потапям в него. Отново имах отличен резултат. Затова без притеснение може да заменяш сушените плодове, ядките и вида на брашното според това, с което разполагаш или предпочиташ. Единствено не бих пропуснала или заменила с друго фурмите и флейкса. Използвах пълнозърнест флейкс, но може да се използва царевичен, от елда, киноа или друго каквото намериш в специализираните магазини и щандове в супер маркета. Важно е да е хрупкаво.

Единствено искам да обърна внимание на брашното. Рецептата е изготвена за бяло брашно от спелта. Ако искаш, може да използваш друго брашно – бяло пшенично, пълнозърнесто пшеничено, от спелта, от лимец или дори ръж, но тогава ще бъде добре да се започне със 100-120 грама от него и ако има нужда да се добави още. Ако тестото стане твърде ронливо и не може да се съедини на топка, когато се притисне, може да се омеси с малко вода. Това бих приложила само в краен случай, защото флейксът би се овлажнил прекалено от водата и не би стоял така хрупкав. Затова ако не следваш точно рецептата и решиш да използваш друго брашно, би било добре да го оставиш за най-накрая и да го добавяш по малко към сместа като следиш за консистенцията на тестото.

Ако предпочиташ по-силен вкус на ядки, те могат да се запекат за 10-12 минути във фурната на 180°C и след като изстинат да се използват за рецептата. Така направих с лешниците първият път, но орехите при втория оставих сурови. Освен ванилия, други подправки като канела, джинджифил или смес за коледни сладки също могат да се добавят. Ароматът на портокалова кора или ликьор ще се съчетаят много добре. Експериментирай, остави своя почерк, наслаждавай се на храната и нейните комбинации! Днес е Food Revolution Day. Приготви храната си у дома, ако имаш дете включи и него в това и я сподели с любимите си хора или ако искаш на света!

Сладките са веган, ако това е важно. Ако не е, никой няма да разбере, обещавам.

Посочените дози са за 20-22 броя сладки.

Продукти:

• 1 супена лъжица чия (15 г)
• 50 мл вода
• 150 г кафява захар демерара
• 80 мл олио от гроздови семена
• 1 супена лъжица ванилов екстракт
• 120 г обезкостени фурми, нарязани на парчета
• 40 г сушени червени боровинки
• 100 г пълнозърнест флейкс
• 140 г запечени лешници
• 160 г бяло брашно от спелта
• 2 чаени лъжици бакпулвер
• 150 г натурален шоколад

Фурната се нагрява на 180°C.

Чията се смесва с водата, разбърква се хубаво и се оставя за няколко минути докато набъбне.

В кухненски робот се смесват флейкса и лешниците. Разбиват се за кратко, така че да останат по-едри парчета от тях.

В купа се смесват захарта, олиото, ваниловият екстракт и набъбналата чия. Добавят се фурмите и боровинките.

Отделно се смесват смлените флейкс и лешници с брашното и бакпулвера. Добавят се към сместа със сушените плодове и се омесва меко тесто.

От тестото с намокрени във вода ръце се правят топчета с големина на топка за пинг понг. Сплескват се леко и се подреждат в тава върху хартия за печене на разстояние една от друга.

Слагат се в предварително нагрятата фурна и се пекат 15 минути. След като се извадят от фурната се оставят в тавата за 5 минути и тогава се прехвърлят върху решетка докато се охладят напълно.

Шоколадът се разтопява на водна баня. Едната половина на сладките се потапя в него, като излишният шоколад се изтръсква. Сладките се поставят върху хартия за печене и се оставят докато шоколадът стегне. Съхраняват се в кутия на стайна температура за около една седмица.