Навън е слънчево и топло, досещаме се за птичките и пчеличките, пролетта се раздава с пълни шепи и е напълно естествено да започнем да включваме в менюто си повече зелени храни. От любов. Не тази, която се асоциира с пролетта, а тази, която пролетта носи. Любов към храната и към всичко, което сега покълва, зеленее и е в състояние да обогати чинията ни. Затова с радост се включвам в зелената вълна.
„Зелена вълна“ е инициатива на Надя, с която тя предизвиква повече хора да обърнат внимание на зеленолистните зеленчуци и всички ядливи треви. Аз ги включвам в менюто си често, не само защото са полезни, но и защото отключват въображението за съчетаването им с други продукти, а крайната цел, разбира се е ястието да бъде вкусно. Наравно с богатия хранителен състав на всички зеленолистни, вкусно приготвената храна ни прави щастливи. Не е ли така?
Зеленият пастет се роди в един късен следобед, когато вече беше време да приготвя вечерята. Не бях планувала нищо, но изглеждаше и че нямам много продукти в хладилника. Извадих една голяма китка магданоз, която баба ми беше изпратила, а също така и около една шепа коприва. Имах само две яйца (което не е за вярване), но копривата беше малко, затова се отказах от яйца с коприва. Иначе много обичаме. Разтършувах се из кутиите в хладилника и извадих по малко останали различни сирена и един лимон.
Тогава се сетих, че ще направя нещо като магданозено песто и ще добавя копривата в него. Стана по-скоро като пастет. Действах на момента и добавях от всичко, което ми хрумнеше по колкото преценя. Яйцата сварих и ги нарязах на ситно в пастета. Стана чудно за мазане върху хляб. Сега, не си мисли, че само с това вечеряхме. Сигурно и някой друг картоф съм изпекла, не помня. Но пастетът остана като основа за следващи импровизации.
Когато реших да се включа в зелената вълна се сетих точно за този пастет. И го приготвих отново, по спомен, но този път разбира се измерих всичко, което сложих в него. И стана даже още по-вкусно. Сега с тази зелена рецепта приканвам всички да включат всеки ден в менюто си по нещо зелено. Защото радост е, когато се храним добре. Защото щастие е, когато се храним вкусно. От любов към храната и с любов към нея, включи се във вълната!
Пастет от магданоз и коприва
Пастетът може да се направи по-рядък като се добави още зехтин към него и така ще стане като сос, с който могат да се овкусят печени зеленчуци. В случая аз съм го направила по-гъст и подходящ за мазане. Добавих сварени яйца, репички, краставица и чери домати като акомпанимент към филийките от багети с квас с пастета. Подходящо също така и за парти хапки.
Ако искаш да избегнеш сирената, може да приготвиш пастета постен, като ще бъде необходимо да се добави повече зехтин, за да се смели добре. Алтернатива остава и използването на тофу, вместо сирената.
Посочените дози са за 4 порции.
Продукти:
- 100 г връхчета от коприва
- 1 1/2 връзка магданоз (30 г изчистен, без дръжките)
- 50 г смлени орехи
- 120 г крем сирене
- 50 г краве сирене
- 30 г прясно настърган пармезан
- 60 мл зехтин
- 1 супена лъжица лимонов сок
- 1/2 чаена лъжица настъргана лимонова кора
- сол и прясно смлян черен пипер на вкус
За сервиране:
- багета или друг бял хляб с хрупкава кора
- сварени яйца
- репички, краставици, чери домати
Копривата се измива добре. Слага се във вряща леко подсолена вода и се вари за 10 минути. Отцежда се в гевгир и се оставя да се охлади. Когато се охлади от нея се отцежда излишната вода като се стисне с ръце. Отцежда се колкото може, за да не разводнява пастета.
Копривата се слага в кухненски робот и към нея се добавят всички останали съставки. Смилат се докато се получи пастет. Готово!
Правя нещо подобно вкъщи, но без сирена. Вместо това слагам 1-2 лъжици сусамов тахан. Понякога и половин авокадо, ако се намира 🙂 А ако нямам орехи ги заменям със суров слънчоглед:) Става страхотно вкусно! Дори синът ми, който е на година и половина го яде с голям кеф и търси допълнително 🙂
Не вярвам, че ще ми хареса, но ти се доверявам и ще опитам, въпреки че не обичам коприва. Дано проям…
супер! правила съм със сурова коприва няколко пъти, но винаги ми се получава горчив вкус, ще пробвам да я бланширам така. точно сега магданоз нямам, но пък имам торбичка свеж киселец и си мисля, че добре ще се съчетаят 🙂
Аз съм на зелена вълна от края на февруари и не ми омръзва:) Пестото изглежда чудесно. Ако не ми се беше счупил пасаторът бих го пробвала още днес:) Но, здраве да е, много още коприва ни чака:) Поздрави!
Аз не обичам особено много нито коприва, нито магданоз, но тази комбинация е много сполучлива. Не доминира нито едното от двете, а вкусът е на свежест! И тази влиза в любими рецепти!
този пастет е страхотен! аз го направих със спанак и без масло. прибавих и малко чесън…
Само да споделя накратко – фантастично!
Този пастет го правих вече поне 5 пъти, въздържах от още коментари, за да не спамя (хубава българска дума), но наистина е невероятно вкусен, откритието на сезона сме го кръстили!
Еха, браво! И аз в този сезон не оставам без разни интерпретации по него. Вкусен ми е като добавка с всичко.
Чудесна рецепта! Според наличностите – замених крем сиренето с домашна извара, орехите със слънчогледови семки и стана много вкусен пастет. Благодаря! 🙂
Колко може да е трайността ако се залее с мазнина в хладилник.
До 3-4 дни няма да има проблем да се съхранява в хладилник.
Пастетът е много хубав. Аз му добавих и чесън.
Много вкусен. Честно казано, не очаквах да ни хареса, но имах 100 грама коприва и реших да пробвам. Дори тийнейджърите нагъват – с препечени филийки и шайба домат отгоре. И маслинки много добре се връзват 🙂 Благодаря за хубавата рецепта.
Моята интерпретация бе с пресен, небланширан спанак. Ден по-късно пастетът е много вкусен! Отнасям същия коментар и към яйчената салата с авокадо, която редовно поглеждам от миналия Великден и едва преди дни я оценихме…десетима! Висок атестат, нали Йоана! А хлябът трябваше да бъде онзи от стр.127 на книгата ти, но така и не ми стигна времето. Та, като споменах книгата – напредвам с рецептите от нея, единствено с многолистното тесто не сполучих…но пак ще пробвам някой път.🙂🙂
Отново благодаря за споделеността!
Благодаря за споделения опит, Райна! Успех с многолистното тесто следващия път! Светли великденски празници!