Отлично си спомням снимката. Беше в близък план. Между какаовите виенски сладки, красиво направени с шприц във форма на роза се показваше лъскав, на вид мек шоколадов пълнеж. Тогава си помислих, че някой ден ще опитам тази рецепта. Картината на нежните маслени сладки се беше запечатала в съзнанието ми и сега, когато реших, че е настъпил моментът да ги включа неангажиращо към следобедите с чаша билков чай, не можах да се сетя къде ги бях виждала. Прекарах цял час съботата в преглеждане на всички кулинарни книги. Ето тук трябва да е! Не, не е. Значи тук ще да е! И тук не е. Ами, може би в книгата за шоколада? Не. Къде е, тази рецепта? Зарязах търсенето и просто се оставих споменът да изплува. Но той не изплува.
В неделята прекарах още толкова време в повторно преглеждане на книгите, да не би пък да съм я пропуснала. Вече бях извадила масло и яйца на стайна температура, тъй като бях убедена, че ще открия желаната рецепта. Прелиствах отново и отново, сякаш животът ми зависеше от това.
Тази история остава недовършена. Засега. Не се сетих къде съм виждала снимката, не намерих рецептата. Но не съжалявам по две причини. Първата е, че знам, че ще се появи, когато наистина имам нужда от нея. Втората е предизвикателството да направя подобни сладки. Въпреки, че са сходни, те са и много различни. Най-вече, защото не са шоколадови. Запазих си удоволствието за шоколадовите, когато се случи да завърша историята им. Сега към ваниловите маслени сладки ще добавя крем сирене и конфитюр, които карат ронливото като пясък изпечено тесто да попие жадно от ароматите им и да го направи още по-нежно.
Комбинацията от свежо, съвсем леко подсладено крем сирене и плодов конфитюр е неучудващо великолепна и на тази мека симфония изпъква крехкото маслено тесто с едва доловим ванилов аромат. Всичко в тези сладки е умерено подсладено, но все пак те наистина се оказаха прекрасно допълнение към стипчив неподсладен (или хайде, леко подсладен) чай. На мен също така са ми добра компания на горчивото чисто кафе, но и чаша лимонада няма да бъде грешка.
Маслени сладки с крем сирене и конфитюр
Рецептата за тестото е адаптирана от книгата The Golden Book of Cookies
От посочените дози се получават 16 броя слепени сладки.
За тестото:
- 230 г брашно
- 50 г бадемово брашно или фино смлени бланширани бадеми
- 1/2 чаена лъжица бакпулвер
- 1/8 чаена лъжица сол
- 250 г меко масло
- 100 г захар
- 1 голямо яйце, със стайна темература
- 1 чаена лъжица ванилов екстракт
За слепване на сладките:
- 200 г крем сирене, със стайна температура
- 1-2 супени лъжици пудра захар
- 160 г конфитюр (използвах от малини и кайсии)
Подготвят се две тави, които се покриват с хартия за печене. Фурната се нагрява на 180°C ако бисквитите ще се пекат последователно (една тава) и на 170°C с включен вентилатор или топъл въздух ако ще се пекат наведнъж в двете тави.
За тестото в купа се смесват брашното, бадемовото брашно, бакпулверът и солта.
Отделно се разбиват маслото и захарта докато се получи гладък крем. Добавят се яйцето и ваниловия ексракт и се разбиват докато сместа се хомогенезира.
Накрая се добавя брашнената смес и се разбива на ниска скорост с миксера или с дървена лъжица.
Сместа се прехвърля в сладкарски пош с накрайник отворена звезда. Правят се бисквити върху хартията за печене в тавите във форма на роза. За целта се започва от мислено поставен център и се продължава с едно пълно завъртане около него.
Бисквитите се пекат в предварително нагрятата фурна за 10 минути или докато краищата им станат розови. Ако се пече с една тава, тя се слага на средно ниво на фурната. Ако се пече с две тави наведнъж, те се поставят на такова разстояние една от друга, че да има достатъчно пространство между тях, където да циркулира въздуха.
Бисквитите се изваждат от фурната и се оставят за десетина минути в тавата докато стегнат. След това внимателно се прехвърлят върху решетка и се оставят да се охладят напълно.
За слепване крем сиренето се изважда предварително от хладилника и отделилата се вода от него се изхвърля. Смесва се заедно с една или две супени лъжици пудра захар, в зависимост от вкуса и избора на конфитюр. Поставя се в сладкарски пош с малък накрайник затворена звезда или кръгъл.
Бисквитите се слепват две по две като първо върху една се намазва около една чаена лъжица сладко, а върху него се шприцова от крем сиренето. Поставя се втората бисквита и се притиска леко.
Готовите сладки се съхраняват в добре затворена кутия в хладилник за 5 дни.
Бисквитите изглеждат зашеметително! Представям си колко са вкусни… Наскоро си мислех точно за маслени бисквити във формата на роза и се чудех с какво би било най-приятно да се слепят – обмислях и крем сирене и конфитюр, но по отделно, а за комбинация не се бях сетила:) Ще се радвам в някакъв момент да се появи и шоколадовото продължение на историята. Поздрав най-сърдечен!
Точно си представях как се разтопяват в устата…хрупкавото маслено тесто с нежната текстура на крем сирене и сладкия завършек на конфитюра ммммммммммммм
Уау, цял ден ще се облизвам и довечера ще ги сътворя :)…мерси много
Здравейте, Йоана! Бисквитките изглеждат чудесно. Чудех се, дали вместо крем сирене може да се използва цедено мляко и вместо конфитюр(или някакво сладко) да си смеля фурми?
Пробвах и сладките станаха чудесни. Само че не успях да ги оформя с шприца, защото тестото не искаше да излезе(шприцът ми е пластмасов и не е хубав). Дали е от шприца или тестото ми е станало по-твърдо?
Наложи се да си оформям бисквитките на ръка и си направих кръгли формички с фунията от шприца :D.
Иначе, вместо крем сирене и конфитюр, слепих бисквитките с цедено мляко и крем от фурми и банани(направих го в блендера).
Ето снимка! 😀
https://fbcdn-sphotos-c-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash3/t1.0-9/1982196_10201767758577897_1486144443_n.jpg
https://scontent-b-ams.xx.fbcdn.net/hphotos-ash3/t1.0-9/10014614_10201767843220013_1753180510_n.jpg
Чудесна комбинация!
Аз имах проблем с оформянето със сладкарския пош, когато направих тестото само с жълтък. След като добавих и белтъка, вече лесно се оформяха, но и сладкарският пош не трябва да се пълни прекалено с тесто. Шприц с бутало, предполагам, че ще се справи и с по-твърдо тесто.
Аз използвах шприц с бутало, но той е твърде паянтов и сигурно за това не е станало.
А да не би да съм сгрешила в това, че сложиш направо цялото яйце в сместа. Трябва ли да се отдели белтъка от жълтъка?
Не, не е грешка добавянето на цяло яйце. Възможно е от вида на продуктите – маслото, например. Някои се размекват много на стайна температура, други омекват, но стоят по-стегнати. Не съм сигурна къде може да е причината. Ако решиш да направиш отново сладките със сладкарски пош, след като разбиеш маслото, захарта и яйцето, добавяй брашното по-малко докато се получи подходящо за работа тесто.
Радвам се, че опита рецептата и сподели опита си с нея.
Сладките стават невероятни!Следващият път ще ги направя двойна доза.
Направих бисквитите, станаха разкошни на вкус – за вида може да се желае още.
Срещнах следните трудности – имам много хубав пош, в който напълних готовото тесто (бях спазила съвсем точно рецептата), но едва ги шприцовах – болят ме все още ръцете от натискането. На всичко отгоре, явно пошът не издържа на натиска, а накрая се сцепи по страничният ръб.
Другото беше, че не запазиха съвсем добре формата си, както на тези снимки тук – личаха си в крайна сметка „браздите“, но не до там…
Като изключим тези две неща, всичко останало мина добре. Рецептата е описана чудесно. А за вкусът – наистина си струва да се опита.
Да не би отворът да е бил твърде тесен, за да излиза лесно тестото и звездата на приставката с по-къси зъбци, за да не се личат добре след печенето? Мисля си, че по- твърдо тесто и не добре изразени форми взаимно се изключват. Въпреки всичко, ако следващи пъти има отново трудности с шприцоването, тестото може да се разбие с още малко яйце или прясно мляко и пошът не бива да се препълва, за да се работи по-лесно.
Ивчи, благодаря за обратната връзка.
Йоана, и аз благодаря, че си коментирала поста ми. Следващия път наистина ще направя малко по-меко тестото.
Оглеждам се за нов пош, а междувременно обрах овациите с курабиите – ще сложа снимка като ги сваля от фотоапарата ми.
А иначе – редовно те следя, още повече, че Даниел е роден на моята дата – чета с интерес всичко, което пишеш :).
Поздрави 🙂
Ето и снимките на тези курабии, които казах че ще покажа .
https://lh5.googleusercontent.com/-vIuQ4kC5FbY/U1DDUaMH1KI/AAAAAAAATaQ/vdb2-5jA2uo/s720/IMG_2359.JPG
https://lh5.googleusercontent.com/-VuZ-w_7NIG4/U1DDTuv6WbI/AAAAAAAATaI/wIbyH_XZ_2M/s720/IMG_2358.JPG
https://lh3.googleusercontent.com/-MoWzX-6ukQM/U1DDRyH_VSI/AAAAAAAATZ4/q7wv2Ggi99E/s720/IMG_2355.JPG
Били са вкусни, което е важно.
Препоръчвам ти да си вземеш сладкарски пошове за еднократна употреба и приставка отворена звезда с по-широк отвор за такъв вид сладки.
За да не става тестото сухо, добавяй брашното по малко към сместа и пробвай дали ще минава лесно през приставката на сладкарския пош.
Ще ти се получат още по-добре следващия път.
Чудесни! Ще ги опитам задължително!
Приготвих ги. Пипкаво колкото си иска човек, и още толкова. Точно каквото ми трябваше в случая 🙂
Имах малко масло и, понеже се бях намислила, допълних грамажа с мас. Не зная дали поради това или други дребни различия с рецептата, тестото явно е станало една идея по-меко, защото бисквитите станаха тънички и плоски, не тумбести като твоите. Това никак не ми попречи да ги нацапотя с вкусотии и да ги слепя, и сега си чакат звездния миг да радват народа.
Благодаря ти и прегръдки!
Е, супер си! Рецептите едно време бяха само с мас, може да се каже, че сега ги адаптираме с масло. 🙂 Със сигурност са по-пръхкави с маста. Народът ще се радва, да знаеш!
Права си за адаптирането, и за това, че се получиха по-пръхкави. След известни опити с мас и масло, лично аз предпочитам сладкишите да са с масло (ароматът е по-приятен и не тежи), но пък картофи, изпържени или изпечени с мас са направо машина на времето за връщане към едни по-безгрижни и невинни времена…
🙂
Привет, Йоана! Отдавна ги направих, но забравих да пиша. Пипкави са, наистина, но най-вече защото нямам опит с шприцване на сладки; сигурна съм, че следващия път ще съм по-бърза. А резултатът определено си струва цялото потрошено време и притеснения – благодаря ти за комбинацията сладко и крема сирене, истинско пиршество за небцето.
Между другото, направих ги с електрически шприц (появил се вкъщи незнайно откъде) и го препоръчвам на всички. Разбира се, и при него има елемент на свикване как да се борави с него, но пък след това човек не го болят ръцете. 🙂
Здравейте, Йоана! Искам да ви поздравя за страхотната рецепта. Пробвах я и станаха неверояти. Ще продължа да пробвам и другите рецепти 🙂
Благодаря, Таня! Ще се радвам да опитате и други рецепти от блога.
Йоанка, страхотна си!
Следя твоя блог с много голям интерес и е един от любимите ми, като често изпробвам рецептите ти. Винаги съм много доволна от резултата, като тази рецепта вече ми е любима! Само като се сетя за тези сладки и започва едно слюноотделяне 😀
Скоро пак ще ги направя, двойна доза!
Поздрави и усмивки : )
Вики, благодаря! Продължавай да се наслаждаваш и вдъхновяваш!
Привет, Йоана! Тези сладки изглеждат страхотно! Реших да се пробвам да ги направя и много ми се иска да ми се получи добре шприцоването и да изглеждат като твоите. За тестото разбрах как да действам от горните коментари, но можеш ли да споделиш кой номер накрайник си използвала? Мисля да потърся пош и накрайник в Aromas house и там доколкото знам са на Wilton и са под номера.
Благодаря ти предварително! 🙂
Накрайникът, с който съм направила сладките е на Kaiser и съм го купувала от Двата Щъркела. Трябва ти накрайник отворена звезда Kaiser 13 mm 39-8. Може да видиш как изглежда в сайта на Двата Щъркела. Накрайникът, който ти трябва е в центъра на снимката на преден план.
Предполагам, че и Wilton ще имат подобен, но не знам кой е номерът.
Страхотно! Много ти благодаря, ще си взема точно такъв! В другия онлайн магазин накрайникът, който се нарича „отворена звезда“ изглежда по съвсем различен начин. Добре че попитах! 🙂
Забавих се с отзива, но всъщност направих тези сладки преди три седмици. Взех си точно този накрайник на Kaiser, плюс няколко други, както и голям пош и адаптор от същия магазин. След това набирах смелост няколко седмици преди да направя сладките. Като забърках тестото, се притесних, че става много твърдо и трудно за работа, и добавих още малко яйце, но така пък станаха малко по-разляти от твоите след като се опекоха. Все пак запазиха горе-долу формата на роза. А вкусът им беше прекрасен! Много фина и вкусна комбинация, като и бадемите (които си смлях сама) се усещаха ясно! Сладките направиха страхотно впечатление, за което отново ти благодаря! 🙂
Запалих се и по шприцоването, и сега се чудя какви още сладки или бисквити бих могла да направя с този шприц! 😀
Здравей, Йоана,
Бих искала да попитам за слепването на двете части от сладките удачно ли е да се използва дулсе де лече (което вчера приготвих и ми се струва, че стана леге артис:) по твоята рецепта, само че времето се редуцира-стана за 1ч.
Ами да, може бисквитите да се слепят с дулсе де лече. Прецени дали е по-течно и дали ще се задържи между бисквитите, и не слагай по-много от него.
Йоана, благодаря за рецептата. Искам само да попитам дали ще бъде удачно да се слепят бисквитите с Филаделфия или Маскарпоне? Аз живея в Германия и Фришкезето, което купувам, е леко солено. Благодаря!
Филаделфията е супер за тази рецепта, дори мисля, че и аз такава използвах за публикацията.
Маскарпоне също става, но трябва да внимаваш при разбиването му, защото някои видове се втечняват, когато се разбиват на висока скорост с миксер.
Благодаря, Йоана. Освен това Маскарпонето придобива не особено приятен жълтеникав цвят след като престои, затова си мисля, че Филаделфията би била по-удачния вариант.
Blagoadria za receptata! Pravia gi za vtori pat. Na vid izglezhdat otchaivashto ( ne me biva nikak), no dashteria mi kazva che sa strahotni 🙂
Здравей, Йоана! Как да направя това тесто шоколадово? Със замяна на част от брашното с какао добре ли би било? Благодаря ти:)
Не би трябвало да има проблем. Колкото какао добавяш, толкова брашно махаш. Мисля, че на това количество тесто, една супена лъжица какао ще бъде достатъчно.
Сладките са невероятни!
И на вид и на вкус са изящни. Споделям отново мнението на семейството ми и изпращам поздравите на съпруга ми за теб, Йоана. Работата с щприца се оказа не толкова трудна за него, дори забавна, което го амбицира за последващи действия. Та, скоро той ще се вихри в кухнята.
Благодаря, Райна! 🙂 Приятно готвене и занапред!