Ето за такива неща си заслужава да се живее! Ок, не само за такива, но това което искам да кажа, е че трябва, просто трябва да отделиш от ценното си време за тези малки сладки, лепкави удоволствия. Дори за твоя изненада, кексчетата със супер лесния тофи сос ще бъдат в чиния пред теб, още преди да се усетиш. Една от най-хубавите черти на британските sticky toffee puddings е, че могат да се ядат топли, полети с топлия сос. Но само могат, защото и охладени до стайна температура или дори на следващия ден те са все така сочни, пухкави и лепкави.
Преди да ме обвиниш в писане на глупости, искам да ти кажа, че малко импровизирах по рецептата. Но само малко. О, да, има десетки варианти на лепкавите тофи пудинги и нека ти покажа моите фаворити. Това са вариантът на Джема, която винаги е забавна във видео рецептите си и вариантът на Стефани от joyofbaking.com, от която най-накрая разбрах защо се добавя сода бикарбонат при фурмите. В някои рецепти, като моята например, дори содата се вари заедно с фурмите. Какъв е смисълът? Не загубва ли содата свойството си да набухва, след като вече един път е накарана да отдели въглероден диоксид? Не знаех защо се прави това, но следвах рецептата. Нали затова е рецепта, за да се спазва. Когато разбрах, че содата се добавя за да омекоти по-твърдата външна част на фурмите си помислих, че това може да се избегне, още повече че дъхът на сода се усеща в топлите кексчета. Слава Богу, само докато са топли. После металната миризма изчезва.
В двете видеа ще забележиш различен подход към фурмите. В първото те са смлени, докато във второто са нарязани на малки парченца, които се смесват със сода и се заливат с вряла вода, за да омекнат. Тук няма грешен метод, всичко опира до твоето желание, макар че, все пак си мисля, че тази сода може да се избегне. Къде са фурмите в моята рецепта, ще попиташ. Ами няма ги. Замених ги със сушени сини сливи, към които добавих сода, но вече си мисля, че това е напълно излишно. Добре, това го оправих, поне за себе си. Обаче все още недоумявам защо британците наричат почти всичко пудинг. Варен крем, мус, въздушни кексчета, десерти, които се варят преди да се изпекат и разни други сладости, които се ядат горещи. И не само десерти. Но дори лепкавите кексчета да са се приготвяли на пара, в днешните рецепти съвсем не се иска това. Понякога даже не искам да ги мисля тези неща, по-важно е какво искам аз и какво мога да направя.
Мога. И ти можеш, защото е лесно. И тофи сосът е много лесен и познай какво? За него не се иска термометър, последователно добавяне на съставките и зорко следене на процеса. Нещата при този десерт се случват някак естествено с лекота, но ако ти кажа, че няма къде да сбъркаш, това не означава да не внимаваш какво правиш, нали?
Кексчета със сушени сини сливи и тофи с орехи
Адаптирано с промени от книгата Step-by-Step Baking
Ако досега четенето ти беше скучно, то аз имам нещо по-добро за теб и това са тези прекрасни малки кексчета. Сочни и пухкави, във вътрешността си дори наподобяват брауни, но по-лепкаво, завършени със сметаново-карамелен сос, в които танцуват обилно количество запечени орехи. Това е, което ти трябва – рецептата, без да умуваме откъде идва всичко и защо така се прави, то просто работи.
Разбира се, рецептата е успешна и с фурми (в оригинал) вместо сушени сини сливи. Те са едната промяна, която направих. Другата е добавянето на запечените орехи в тофи соса. Просто ми се искаше и нещо хрупкаво към пухкавите кексчета.
Посочените дози са за 6 порции.
За кексчетата:
- 125 г меко масло
- 170 г обезкостени сушени сини сливи
- 1 чаена лъжица сода бикарбонат (не е задължителна)
- 170 мл вода
- 220 г брашно
- 1 чаена лъжица бакпулвер
- 180 г кафява захар демерара
- 3 яйца, със стайна температура
За тофи соса:
- 100 г орехови ядки
- 150 г кафява захар демерара
- 75 г меко масло
- 150 мл животинска сметана
- щипка сол
Фурната се нагрява на 190°C. Подготвят се 6 тимбала (купички за крем карамел) с вместимост 200 мл, които се намазват с разтопено масло, включително и ръбовете им.
Сушените сини сливи се слагат в тенджерка със содата (ако се използва) и се заливат с водата. Слагат се на умерен към силен огън и се оставят да заврат. Варят се 5 минути и се оставят настрана да се поохладят.
Пюрират се заедно с течността, докато се получи гладка смес.
В купа се пресява брашното с бакпулвера и се добавят захарта, маслото и яйцата. Разбиват се с миксер докато се всичко се смеси.
Добавя се пюрето от сини сливи и всичко се разбива за кратко.
Накрая се разбърква внимателно с шпатула, за да се хомогенезира.
Сместа се разпределя в подготвените форми. Поставят се в тава за печене и се пекат в предварително нагрятата фурна за 25 минути.
Междувременно се подготвя сосът. Орехите се запичат в сух тиган на силен огън за 4-5 минути. Разбъркват се често. Оставят се настрана да се охладят.
В тенджерка се смесват захарта, маслото и сметаната. Загряват се на умерен огън докато сместа заври.
Разбърква се и се вари за 3 минути.
Изпечените и охладени орехи се нарязват на едро.
Сосът се отстранява от огъня. В него се добавят щипка сол и ореховите ядки. Разбърква се добре.
Изпечените кесчета се оставят за 3-4 минути във формите и тогава се изваждат от тях.
Оставят се върху решетка за да се охладят, ако няма да се сервират топли.
Сервират се залети с топлия сос.
Честита Баба Марта, Йоанка! 🙂
Честита и на теб, Гери!
Честита Баба Марта, Йоана! 🙂
Много ми допада днешното ти предложение – ще опитам кексчетата непременно. Предполагам, ще станат и с олио от гроздови семена – иска ми се да избегна маслото. Ти какво мислиш за това?
Мисля, че ще стане. Остави кексчетата да се охлаждат по-дълго време във формите, преди да ги извадиш. Предполагам, че все още топлите кексчета ще бъдат по-влажни и когато се извадят от формите по-рано има вероятност да се сплескат. Това са само предположения, ок?
Но защо се страхуваш от маслото, няма нищо нередно или вредно в него. Понякога е важно в рецептите не само за аромат, но и за структура и издръжливост. Означава ли това, че ще се лишиш от тофи соса?
Намерих нещо за теб. Една рецепта от майка ми за кексчета с конфитюр. Мерките са в чаени чаши, но предполагам няма да са проблем. Кексчетата стават много сочни.
2 яйца
1 ч.ч. захар
1/2 ч.ч. олио
1 ч.ч. вода
2 ч.ч. брашно
1 конфитюрен буркан сладко
1 ч.л. сода
Яйцата се разбиват със захарта. Добавят се олиото, водата и сладкото, в което е разтворена содата. Накрая е брашното. Сместа се изсипва в намазани и поръсени с брашно формички за крем карамел. За печенето нищо не пише, но предполагам на 180 градуса за 20-25 минути ще е добре.
Здравей, Йоанна! Страхотен блог и невероятни рецепти, доста от тях изпробвани с не лош успех :)))
Бих искала да попитам, във варианта с фурми и без сода, трябва ли да се киснат във вода или могат директно да се прибавят към останалото?
Могат да се добавят и без киснене, просто ще се усещат по-твърди (но, не по-твърди отколкото са по принцип) в тестото. Да не забравяме факта, че фурмите се добавят в сместа заедно с водата, в която са накиснати. Затова ако решиш да не ги накисваш, добави и същото количество вода, което се изисква за тяхното накисване.
Здравей Йоана, прекрасна рецепта. Тестото за кексчетата много ми напомня на една рецепта от преди години, която правех, но със мармалад от сини сливи и тогава почти не слагах захар.
Предполагам че ще има голяма разлика във вкуса, но само го давам като идея.
Честита баба Мартa!
Мислех си, че занапред вместо да варя сушени сини сливи, мога да ползвам някой мармалад, че и без това имам доста. Захарта тогава наистина трябва да се намали. Идеята е приложима и ще опитам следващ път.
Йоана, поредната страхотна рецепта за десерт!
В моя шкаф обаче са се настанили няколко бурканчета със сладко от сини сливи, които се чудя как да употребя.. Мислиш ли, че бих могла да използвам сладкото вместо накиснатите във вода плодове? Ако смяташ, че не е подходящо, можеш ли да ми предложиш алтернативна рецепта? Проблемът е, че не обичаме да мажем сладкото на филийки, палавинки или други подобни, но забъркано в някакъв десерт ще ни хареса повече 🙂
P.S. Кухнята е много вдъхновяваща 🙂
Да, мисля, че много добре ще се получи със сладко. Използвай около 200 грама и намали захарта на 100 грама. Ще се радвам да споделиш опита си.
Благодаря, Йоана!
Ще пробвам и двете рецепти. Не се лишавам от десерти и то, ежедневно, признавам си, но ако е възможно, заменям маслото с олио. Например, правих кейка „Бейкуел“ в такъв вариант и да, не стана като оригинала като форма и консистенция, но е много вкусен и е един от любимите ми – не само на мен, но и на гостите ми.
Тези кексчета ще са едно от първите неща, които ще приготвя в новата си фурна /само да си я избера, че доста се забавих/ и непременно ще споделя резултата.
И … не бих се лишила от тофи соса. Това означава да се лиша от 50% от удоволствието от хапването на тези кексчета.
Хубав ден и честит празник!
Точно така. 🙂
Ще се радвам да споделиш впечатления от резултата.
А дали биха станали във формички за мъфини? 🙂
Ще станат. Не им слагай хартийки, а ги намажи с разтопено масло. Запълни ги на 3/4 от обема им (даже може и по-малко) и ако се налага (в зависимост от големината на гнездата за мъфини) намали времето за печене. Ще излязат доста повече бройки.
Здравей Йоана! 🙂 Бих искала да попитам – пробвала ли си да приготвиш френска селска торта и ако да – би ли споделила рецептата:) Много ми се иска да приготвя и ще се радвам да е по рецепта, предложена от теб. Поздрави!
Не съм приготвяла, но като търсих рецепти, намирам единствено 2-3 варианта на български език. Има ли друго име тази торта или се среща с това име само в нашите форуми и сладкарници? Откъде идва изобщо?
за два дни да те изпусне човек от поглед, и да вземеш да промениш визията на блога, значи 🙂
поздравления по повода, и за всичките насъбрани празници също, и прощавай, ако нещо – волно или неволно!
малко по рецептата: аз бих сложила пресни фурми, а те никак не са твърди – люспата ли се визира като такава? щото бих я обелила (пипкаво е, знам), и така съвсем няма да има нужда от сода сигурно
но и при употреба на пресни фурми пак ли ще трябва да се добави вода?
Обновяването се случи току-що, така че не си изпуснала много. 🙂
На мен изобщо не ми пречат люспите на фурмите, но знам, че има хора, които си ги белят. Иначе, фурмите може да не се накисват, особено ако са пресни, но водата, която се изисква за тяхното накисване, трябва да се добави в сместа. Е, ако някой реши да импровизира, вместо вода може да добави портокалов сок, например. Содата в случая е излишна.
портокалов сок – чудесна идея!
а защо не ми се запомнят данните, които се изискват да си легитимира човек коментара (ами ще трябва да ги пиша наново)?
Здравей Ралица, не ги запомня, защото формата за коментиране не създава профил, който да може да се използва за следващи коментари. Блогът използва wordpress и предполагам, че ако имаш профил там ще можеш да коментираш чрез него.
Здравейте, момичета! Къде намирате пресни фурми, че ми стана интересно? В страницата „Кое откъде?“ не открих информация, а и никъде не са ме срещали досега:)
Йоана, честита нова визия на блога! Още ми е трудно да свикна с нея (толкова време съм прекарала със старата), но я намирам за практична и красива:) Поздрави!
Има фурми в едни зелени кутийки, е не са от клонче, но се водят пресни. Продават се по пазарите – Графа, Ситняково, арабските магазини на женския пазар.
С малко закъснение- Честити мартенски празници, Йоана! Аз също бих използвала пресни фурми /намерих такива за коледния фруктов кейк в един квартален магазин за плодове и зеленчуци/ и ги обелих /наистина пипкаво/ но няма нужда от сода, киснене и т.н. Те стават наистина като пюре още при беленето, но определено вкуса е по-добър отколкото при сушените.
Мисля си, че тази рецепта не задължава, а даже напротив – насърчава изпробването на различни комбинации от сушени плодове и ядки…
Здравей Йоана,
Пробвах варианта със сладко от сини сливи и май съм малко разочарована. Самите кексчета станаха по-светли на вид и сякаш не се получиха така плътни, сочни и наситени като вкус. Поне твоите така ми изглеждат 🙂 В крайна сметка ще направя някой ден десерта, следвайки изцяло твоята рецепта и вярвам ще постигна търсения резултат 🙂
Поздрави!
И соса приготви, нали? Защото той прави кексчетата.
Да, разбира се 🙂 Получи се страхотно! Просто исках да ти споделя, че според мен варианта със сладко не е толкова добър, колкото изглежда твоя – със сушните плодове 🙂 Даже сега съм се засилила отново да си я направя тази рецепта. Дано само 6 месечната ми беборана да е достатъчно търпелива за изтикаме сладкиша докрай… 🙂
А ти как се вихриш в кухнята с малкия Даниел? 🙂
Играем, изморява се, чакам да заспи и се измъквам на пръсти. 🙂 Или го взимам с мен, ако е спокоен.
Привет отново!
Искам да те попитам ти каква сметана използваш? Днес, след втория опит, сосчето отново стана някак си по-рядко от това, което ти си приготвила и подозирам, че е заради сметаната…
Използвам Ken Nata (Алимко, Метро) и Adoro (Хит). Този сос е с Адоро.
Похапвам ги, детето ми спи и си мисля „Не може да бъде по-хубаво!“…
Наслаждавай се безрезервно. 🙂
Много добре изглеждат и предполагам са вкусни, като всички Ваши рецепти, които съм пробвала, но ми се иска да заменя кафявата захар с тъмна – мусковадо.Дали ще се получи и трябва ли да намаля количеството?
В тази рецепта може демерарата да се замени с мусковадо и за кексчетата, и за тофи соса. Количеството е същото.
Благодаря!Още сега ще пробвам и ще докладвам за резултата!
Добро утро!Кексчетата станаха чудесни, както и очаквах, но с доста премеждия по време на правенето.Оказа се, че сливите, които имах са с нещо бяло полепнало по тях , което не можах да определя дали е мухъл или друго и реших да използвам сушени боровинки.И за да не стане съвсем друга рецепта не пипнах демерарата, но добавих малко кардамон.А, ако половинката не беше употребил сметаната за кафе можех да стигна и до тофи соса :)И май наистина се получи друга рецепта, но резултата е чудесен!
Лек ден ти желая!
Здравей,Йоана,аз ги направих със заквасена сметана(в магазина казаха,че била животинска,а аз не разбирам много,още прохождам в кухнята) и със същото количество на сместа запълних 12 гнезда за мъфини – станаха чудесни. Въпроса ми е ще издържат ли над 48 часа и как да съхраня кексчетата и тофи соса?
Могат да се съхранят покрити на стайна температура до 3 дни или в хладилник (в кутия) до седмица. Когато са били в хладилник е хубаво да се извадят 30 минути преди консумация.