Има ли още някой, който да не е получил предложението за играта 10 на 5? В условието й се казва да изброя десет неща, които ме правят щастлива и пет, които не знаеш за мен. Второто май ще е по-интересно. 🙂 В това изброяване ме въвлякоха Ирина, Рос и Вихра.
Не знам дали има нещо на този свят, което да е хубаво и да не ме прави щастлива. Опитвам се да виждам света в розово и въпреки, че не винаги ми се получава, аз съм щастлива, че съм си аз.
В една друга игра, трябваше на изброя 6 малки неща, които ме правят щастлива. Така че, сега съм напред с шест изброени, следват още четири.
- Щастлива съм, когато видя първото покълнило стръкче от билките, които засадих на терасата. Гледам си ги и им се радвам.
- Щастлива съм, когато Вальо се прибере от работа и неочаквано ми поднесе букет от пролетни цветя. Тук много е важен момента на изненада. Сиреч, да не съм си изпросила цветята, а нещо случайно да го е осенило по път за вкъщи. 🙂
- Щастлива съм, когато някой непознат ме спре на улицата и с леко притеснение попита: „Извинете, вие ли сте Йоана от Кулинарно с Йоана?“ В следващия момент съм по-притеснена и от питащия. За да прикрия това се усмихвам широко и казвам: „Здравей, аз съм Йоана“. 🙂
- Щастлива съм, че мога да бъда себе си.
А сега, любопитните 5 в класацията – неща, които не знаеш за мен. (Останаха ли такива? Да видим.)
- Не знаеш, че с Вальо сме заедно от десет години, сгодени сме от две , а сватба не е планувана. Получих предложение за брак по време на ваканцията в Рим, на фонтан ди Треви, сред стотици туристи. Беше трогателно (май само аз не очаквах) и забавно, как няколко търговци на цветя се втурнаха към Вальо с големи букети от рози, които той трябваше да купи и да ми подари. Ей, големи хиени. 🙂
- Не знаеш, че съм маниак на тема обувки. Не ги лъскам непрекъснато, а си купувам непрекъснато. Колекцията ми от летни обувки и сандали е по-голяма. Цветни, с копчета, с каишки, всякакви. Но най-често си набелязвам един-два удобни чифта, които нося до скъсване. Останалите стоят прибрани в кутии за подходящи случаи. Имам около 4-5 чифта, които съм обувала само по един път. Какво да се прави, всеки си има странности. 🙂
- Не знаеш, че съм доста мълчалива, което понякога ми пречи. Но затова пък пиша. 🙂
- Не знаеш, че обичам точността. Не обичам да чакам и да ме чакат. Ако знам колко време ще ми отнеме да измина разстоянието от точка А до точка Б, винаги пристигам навреме. Ако не знам – обикновено подранявам. 🙂 И друго свързано с точността – обичам да измервам продуктите за дадена рецепта в грамажи, а не в чаени чаши. Но ти знаеш това. 🙂
- Не знаеш, че вече не работя в Spaggo. Така или иначе щеше да разбереш това от следващия пост. Оставям бляновете да се реят из космоса и ще ги хвана отново, когато има ясна цел.
Ще завърша тези откровения, не с посочване на 5 други блогъра, които трябва да продължат играта, а с призив да бъдеш себе си.
Не може да опишеш щастието, като просто изброиш 10 неща, от които се чувстваш добре. Щастието е абстрактно понятие, което всеки възприема различно. Мога да бъда щастлива само в този миг, от един жест, дума или просто ей така, защото съм се събудила с усмивка. Но мога да бъда щастлива и когато остарея, и си кажа: „Аз живях щастливо!“. Дай Боже всеки му!
Да пишат всички, които искат!
10 години – уау! Та това си е половин съзнателен живот 🙂 Желая ви да сте все така сплотени, влюбени, изненадващи се един друг, уважаващи се и обичащи се – пък тя сватбата е лесна 🙂 А предложението е, ех, направо се размечтах! 🙂
За Спаго аз лично се досетих, но не съжалявай, сигурна съм, че много по-големи врати ще се отворя пред теб!
Усмихвай се! 🙂
Това с 5-те неща за теб, които не знаем……стана ми много симпатично и мило за теб, Йоана:)
Бъди все така усмихната и смело напред!
Много слънце ти пожелавам! 🙂
Здравей Йоана,
Прегледай коментарите,когато започна в този ресторант.Дали се оказах права?
Не са нито първите,нито ще бъдат последните.А дали са ти благодарни за рекламата,която им направи чрез твоя блог?Отговорът е ясен.
Бъди жива,здрава и щастлива!От сърце ти желая успех най-напред в живота,а след това в работата!
Таня, оказа се права. Аз не вярвах. Сега, вече знам. 🙂
Бъди щастлива, Йоана! Радвам се, че си и от нашето семейство! Ние те обичаме!
Здравей Йоана,
много личен и искрен пост!
Стана ми мило, като прочетох, че те прави щастлива, когато непознат те спре на улицата, за да те попита, ти ли си Йоана. И аз бях една от тези непознати, когато те познах на едно предстаняне на красиви ръчноправени кукли в Апартамента. Направи ми впечатление, че зад лъчезарната ти усмивка се долавяше леко притеснение, породено от интереса към теб… и така ти ми стана още по-симпатична 🙂
Новината са Spago я предполагах, заради един от постовете ти, а и виждам, че доста нови неща публикуваш напоследък – явно имаш повечко време 🙂 Сигурна съм, че много скоро идеята, накъде да поемеш професионално, ще изкристарилиза в съзнанието ти и ще намериш ново вдъхновение! Успех!
така и така едното закъснява…. що не наблегнете на дечицата :-/
Ми, говорете му на това момче! 🙂
Хайде Вальо, десет години са си доста много време за събиране на смелост. Освен това си е мноооого хубава тръпка! А и за такива като мен ще е много полезна бебешката кухня на Йоана, така че – очакваме от теб повечко кураж!!!
Поздрави 🙂
:)) И идея си нямаш колко много си приличаме по точка 2 ;)и от доста време се заричам да си преброя обувките… 😀
Поздрави! 🙂
Аз ги броих веднъж. Но вече им изгубих края. 🙂
ето някои неща, които ти не знаеш:
1. Много често през седмицата влизам в твоя сайт само за разтуха от офисната атмосфера -действат ми много добре думите ти и снимките.
2. Направих само две от твоите ястия дотук: тирамису и лазаня със сирена. Правя ги обаче толкова често и съм толкова популярна сред приятелите си с тях, че се имам за велика готвачка.
3. Започнах да снимам добре поднесени ястия или такива , които аз съм направила и така разучих много нови настройки на фотоапарата си.
4. Често, много често ти се усмихвам без да знаеш.
Ето сега пак го правя 😉
И аз ти се усмихвам. 🙂
Към Вальо:
Хайде време е за бебета и за бебешка кухна и бебеши истории! 10 години – измина ви пробният период! Действайте :)))))
Хей, Рори, 1, 3 и 4 напълно ни съвпадат! 🙂 И на мен като ми писне от сухарска офисна атмосфера, влизам за няколко минути в блога на Йоана, зареждам се положителна енергия и настроение, попивам някоя вкусна фантазия, усмихвам се…и се връщам към ежедневието.
Но по 2 се разминаваме 😉 Аз май съм пробвала повече от полвината предложения на Йоана, че някои и по няколко пъти!
Ех, Йоана, добре, че те има!!
Здравей, Йоана! Пиша на „ти”, защото някак „Вие” не върви тук………..
Случайно попаднах на сайта ти преди месеци и се хващам, че често влизам – а съм човек, който не е готвил през живота си /изключваме яйца на очи/. Започвам да приличам на едни герои на Даниел Буланже, които стават супер кулинари благодарение на книга, без да са стъпвали в кухня.
От теб лъха позитивизъм, изкуство и хармония!
Благодаря за хубавите мигове!
Желая ти много сбъднати мечти!
Благодаря Жасмин. 🙂
Започваме да живеем, когато открием призванието си. Затова не трябва да спираме и да се учудваме на какво можем да бъдем способни. 🙂
Бъди шастлива!
Вие сте страхотна жена, пишете очарователно и сякаш разказвате приказки, когато пишете в блога си. Не съм кулинарка( да се скъсвам да готвя), но влизам във вашия блог само за да прочета написаното от вас и да се насладя на красивите снимки от това, което готвите и творите в кухнята! А да споделите толкова лични неща за вас – това си е сякаш между приятели! Много сте чаровна и позитивна!Успех във вашите нови хоризонти! с поздрав: Мария
За мен е радост, ако мога да предизвикам нечия усмивка.
Благодаря за милите думи, Мария.
Бъди щастлива!
Имате много приятели, дори само в блога, които се вълнуват за вас и ви желаят късмет! Пожелавам ви го от сърце! Благодаря за пожеланията!
Не спирайте да ни радвате с красотата на думите и на красиво поднесената храна, споделена с усмивка !
Здравей и от мен! Отдавна следя блога и ми беше мъчно като поразреди включванията покрай работата в онзи ресторант. Правила съм много от рецептите ти и то доста успешно, за което индиректно са ти благодарни много хора. Аз също много ти благодаря за прекрасните постове, които винаги са ме разведрявали и вдъхновявали. Мислех да посетя онзи ресторант заради теб, сега обаче няма да го направя. Радвам се, че сега ще се навърташ по-често наоколо. Защото, нали знаеш, ние, които те четем сме много, ама наистина адски много (много повече, отколкото един ресторант някога би могъл да привлече). Поздрави!
Не мечтаите ЖИВОТА си, изживейте МЕЧТИТЕ си.
Йоана, аз като твой почитател също посетих ресторанта с дъщеря ми в средата на март. Попитахме за теб и някак малко сконфузено ни огтовориха, но сме доволни от кухнята. Казаха ни, че рецептата за чийзкейка с бейлис и круши била твоя. Не знам дали е така, но ни хареса много.
Доколкото съм чела написаното от теб, имам усещането, че си постъпила правилно, защото някак нещо не ми се връзваше с твоето излъчване, което се усеща дори и през екрана на компютъра.
Що се отнася до щастието и кое те прави щастлива, надявам се един ден децата и тяхната усмивка, въпросите, които ще ти задават всеки ден, общуването с тях да ти бъдат най-голямата радост. Аз първо за това се сещам, макар голямата вече да стана на 20 преди пет дни. Така че, просто остава да реша, затова чао засега.
Иначе се чудя какво друго от твоите рецепти да опитам, защото тирамисуто беше страхотно, както писах преди известно време.