Вкусовете на Слънчев бряг

След двудневен престой в Слънчев бряг с носталгия си спомних летата прекарани по нашето Черноморие. Обширната плажна ивица на курорта привличаше много чужденци, но и ние не оставахме по-назад. През 90-те в къмпинг Емона (сега Victoria Palace) имаше международен лагер, където се събираха различни култури на едно място. Имаше лагери организирани от различни заводи от българските градове или свободни места, където се настаняваха туристи на палатки или с каравана. Всичко това беше в една тополова гора, от която сега няма и помен.

От близкия ресторант „Южни нощи“ всяка вечер звучеше музика, а танцьорки с пера танцуваха Кан Кан. Аз и останалите деца от лагера тайно се провирахме през оградата, влизахме в градината на ресторанта и запленително наблюдавахме сръчния фокусник. По късно, като тинейджъри ходехме на танци в „Златната ябълка“.

Игри до късни нощи, разходки по спокойните алеи, пясъчни замъци. Вечери с пресни миди и риба, пържена цаца, варена царевица и праскови. От всичко това със същият вкус останаха само прасковите.

Пазар за плодове между Карнобат и Сливен

Сега, сега всички знаем в какво се е превърнала най-голямата и красива плажна ивица на нашето Черно море. Сергии, като че ли домъкнати от женския пазар в София, тълпи от хора, пияни тинейджъри, смесена музика, хотели – мастодонти. Всичко това олицетворява кича, дори повече.

Не мога да не обърна внимание на заведенията за хранене. В повечето от тях са събрани кухни от целият свят, интериора е смесен с мотиви от тъкани черги, през японски ветрила закачени по стените, камина с пушка, а накрая за разкош плетена ограда от папур. Големият плазмен телевизор е включен на някакъв мач. От отсрещното заведение звучи фалшив глас от Караоке. Менюто разбира се е многообразно, написано на всички възможни езици, така че да нямаш никаква ориентация. Национална българска кухня, мексиканска, индийска, руска, грузинска, японска, китайска, италианска и изобщо каквото се сетиш. Чудно ми е колко голяма е кухнята на ресторанта и колко (какви) готвача(и) има в нея. Още по-чудно ми е що за човек е този, които го е направил. И така е във всички ресторанти, като изключим Happy, KFC и McDonald’s. А да има и един италиански ресторант с италианско меню. Храната там е вкусна.

Рекламни плакати пред ресторант в Слънчев бряг

Интерес в мен и Вальо събуди ресторант с узбекистанска кухня. Дори не знам с какво е характерна, нито какво прави в Слънчев бряг.

Най-тъжното е че в ресторанти до морето няма прясна риба. И това не е само в Слънчев бряг. Не мога да си обясня това. В същото време цените са необосновано високи. И да, разбира се приготви си 50 стотинки за тоалетна, независимо дали се намираш на плажа или в изискания италиански ресторант.

За това, хора, отидете на екскурзия някъде по света, похарчете същите пари и се наслаждавайте на култура и истинска традиционна кухня.

14 коментара

  1. Джо, аз знам в кой ресторант има прясна риба в Несебър. И аз обичам, но предимно ям такава в кухнята на татко :))

  2. Йоана, ако имаш възможност, отиди в ресторант Captain Cook във Варна. Намира се на брега на морето, в Морската гара. Обслужването е перфектно, обстановката – много романтична, рибата беше.. мм, да си оближеш пръстите и цените – доста добри за подобен тип заведение 🙂

    Иначе съм съгласна с всичко, което казваш в публикацията си. За жалост, Черноморието отдавна не е това, което беше…

  3. Здравей Йоана,

    1. На нашето море няма прясна риба, защото няма риболов. Да не говорим за масова рибна кулинарна традиция. А тази, която предлагат, е скъпа, защото е внос.
    2. Цените по всички курорти по света са високи! Без изключение.
    3. Няма нищо лошо в това да има узбекска кухня, редом до израелската и руската. Интересно ми е защо присъствието й в Слънчев бряг те е смутило? Явно има туристи от Узбекистан, търсенето формира предлагането.
    4. Най-после и в България да се предлага нещо различно от шопска салата и скара. Било то и псевдо. Все от някъде трябва да се започне.

    Поздрави!

  4. Ирина, първо във Варна, а после през Каварна в мидената ферма „Дълбока“. Май, само това остана. 🙂
    Галя, шопска салата има във всичките ресторанти в Слънчев бряг, редом до узбекистанската кухня. Въпроса е в това, че заведенията за хранене не са ориентирани към един или два типа кухни, а се мъчат да има за всеки по нещо и от това се получава смешна (плачевна) картинка.
    В крайна сметка от моите наблюдения и разговори с приятели стигнах до извода, че хората предпочитат познати асортименти – зеленчукова или картофена салата, месо на шиш или пържола и пиле на грил. Тези, които се страхуват да експериментират с вкусове отиват директно в познатите по цял свят KFC и McDonald’s.
    На мен не ми се предлага българска кухня в чужбина и не искам, защото няма да е същата.

  5. Здравей Йоана,

    страхотен кулинарен блог, поздравления! И аз като тебе съм от Ловеч и аз ходих в продължение на повече от 10 години на Емона и всички тези емоции са ми до болка познати. Нека се радваме обаче, че имаме това изживяване в сърцата си, защото както е тръгнало за децата ни май няма да остане и плаж.

  6. Ако пишех коментар по темата,щеше да бъде идентичен по смисъл,но доста по-пеперлив и гневен.Слава Богу,че си възпитан човек………….признавам си немога да остана хладнокръвна по темата.КИЧ„ОБСЛУЖВАНЕ БЕЗ ОТНОШЕНИЕ И ЧУВСТВО„ЧЕ СИ ПОДВЕДЕН….това изпитвам аз!
    Искам да попитам,само аз ли изпитвам ужас от българският вариант на all inclusive.?
    И понеже сте ми братя по кулинарна душа,ще споделя най-пазената си тайна.
    Прекрасно хотелче на морският бряг ,заобиколено от борова горичка.Масите за хранене са разпръснати в самата горичка,между тях сияят десетки свещи закачени по дърветата.Менюто,прясна риба от близкият талян,печени и пресни зеленчуци….нещо готвено същият ден.Сутрин, току що направени палачинки със зелено сладко от смокини и ароматно кафе с вестник по желание,оставен за теб на рецепцията.Безплатен интернет и чадър дори и на плажа на хотелчето,нещо нечувано по нашите ширини.В стаята освен обичайният набор от удобства,електрическа кана за подгряване на вода,пакетчета чай и кафе.На етажа ледогенератор за напитки.И най-хубавото,хората създали тази прекрасна атмосфера,семейство бивши учители от София.Чудесни събеседници и деликатни домакини.Как ги открих? Бяха единствените,който приемат с домашни любимци…това явно е показателно!
    Хотел Чар,намиращ се на дюните преди ММЦ(Приморско)
    Заклевам ви да пазите тайната,че местата са мноооого кът!

    1. Силвана, бъркаш се Силвия и Хани са строителни инженери 🙂

  7. „Страхотен“ отскок за предстоящите ми няколко дни на Слънчев бряг. Не че не съм подготвена именно за такава картинка, де. Надявам се, че все пак обикалянето по места по-близо и по-далеч от Слънчев бряг ще спаси лятото.

  8. Бих искала и аз да споделя отношението и емоциите си, тъй като морето ми е голямата слабост, плуването ми е страст и там се чувствам на своето истинско място. Не мога да си представя година без любовта си и дано, живот и здраве, никога не се налага!!!! Това, което беше позволено да се случи с нашето крайбрежие, приемам много навътре не само от професионална гледна точка, а и лично. Още по-трудна за преглъщане е цялата история, защото отговорни за тази ситуация са единствено хората, не самото море. Това, което видях, преживях миналата година на любимото си място, близо до Созопол, ме „прогони“, отврати ме за неопределено време напред. Доскоро планирах да имам къща и лодка на нашето, сега мечтая за друго море. Тази година за първи път ще плувам в „чужди“, но очаквано по-гостоприемни води, разбира се, отново, живот и здраве.

  9. mda i az si spomnqm slunchev brqg predi..beshe mnogo po-zeleno i priqtno…da se razhodish beshe vuzmojno,ne kato sega sred tozi absoluten bitak..i betonn beton..ve4er ako se razhojdash po kraibrejnata nai-veroqtno e da vidish tarkalqshti se piqni turisti i tova koeto mi se slu4i predniq put i me shkira kakto si varvqhme tsiganki sedqha i pitaha minuva4ite `hello blowjob?`…izobshto kakvo da govorim..

  10. Hi Mnogo mi e priatno!!!! Ne se poznavame UOANA no az vi pravya velik i golyam poklon za tova koeto ste spodelila predi 7 godini.Az ziveya ot 10 godini v Arzentina i ne moga da poviarvam na vsichko.Ne znam na kolko ste godini no tova koeto e fackt , sled vashite dymi za R-T UZNI NOSHTI sabyzda mnogo golemi spomeni za me zashtoto, az sam rabotil v tozi restorant 18 sezona i znam kakvo e bil tozi restorant.Tova beshe rauska gradina ,za vsichki gosti.!!!!!!!!Takav restorant veche nyama .Na negovo mesto postroiha edin golyam Hotel.Padam vi na kolene za vasheto pismo za tozi R-T.Zdrave i shtastie!!!!!!!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *