Шаренко да бъде

Не е лесно да се пазариш, трябва чалъм за тази работа, но в Истанбул това става естествено, идва от само себе си. Пазари, тълпи от хора и търговци, които се надвикват и на всяка цена трябва да те привлекат за да купиш стоката им.

Да се пазариш може навсякъде, стига да няма баркод на стоката. Нашата екскурзоводка Розие ни даде съвет – никога да не показваш колко много ти е харесала дадена стока, иначе няма да ти свалят от цената. Трябва да се поослушаш, да се повъртиш, да се почудиш и тогава да се пазариш. Цените на някои стоки са доста повишени, за да може търговецът да свали от сумата и след малко пазарлък и ти доволен, и той доволен.

Да оставим тази работа на страна (аз не умея много да се пазаря) и да ви разкажа за най-привлекателното за мен място в Истанбул. Разбира се става въпрос за Египетския пазар. Една от версиите да се нарича така е вносът на индийски стоки, предимно подправки през Египет.

Още пред входът на пазара един невидим облак от аромати ме грабна и ме понесе навътре сред тълпата от хора. Пред мен се разкри шарена картина на купчинки от кимион, кардамон, чили, сумак, турмерик, тамаринд, гарам масала, шафран, звезден анасон, канела, сусам, ядки, чай и това е малка част от богатството на пазара. Може да видиш доволната ми физиономия от цялата тази гледка. Естествено, че си тръгнах с няколко пълни торби от там. Във всички магазинчета опаковат подправките с вакум.

Другият голям пазар, който непременно трябва да се посети е Капалъчарши. Голямото помещение, в което се разполага пазарът някога е било конюшнята на султана (един от всичките).

Отново се сблъсквам с много шарени магазинчета от където могат да се закупят шалове от кашмир и коприна, чаши и панички за чай, сувенири, натурална къна, локум, халва, ядки, сушени плодове, а златото тук е навсякъде.

Когато става въпрос за Истанбул, не мога да не спомена и трите най-посещавани храма – музеят Света София, Синята джамия и църквата Свети Стефан.

Света София с времето се е превърнал в храм за всички. Единственото място, където по стените има икони на Дева Мария с Исус Христос, редом с арабски надписи с имената на Алах и Мохамед.

Когато църквата е била направена на джамия, всички християнски надписи, иконописи и мозайки са били замазани, без да бъдат разрушени. Сега храмът се реконстроира и под шарената мазилка могат да се видят християнските образи.

Синята джамия е една от най-големите и казват красиви джамии в Истанбул. Аз лично не се впечатлих чак толкова от интериора. Истинското име на джамията е Султан Ахмед. Наречена е синя от туристите заради сините плочки върху стените. Рисувани са на ръка с флорални и геометрични фигури. Интересна е легендата за джамията. Разказват, че султана (пак един от всичките) заръчал на архитект да построи джамия със златно минаре – алтън минаре. Архитекта обаче разбрал думата алтъ (шест) и построил джамията с шест минарета, вместо с едно златно. Султанът дошъл да види своята джамия със златното минаре и установява, че такова няма. Горкият архитект заради една буква ще си изгуби главата. Но щом султанът влязъл вътре в джамията толкова много се впечатлил от красотата, че помилил живота на архитекта. Това не станало току-така. В замяна архитекта трябвало да построи златно минаре в Мека.

Свети Стефан е единствената православна желязна църква, построена в края на 19 век. Заради нестабилната почва на това място, църквата е изградена от сглобяеми железни плоскости. Частите са били направени във Виена и пренесени в Истанбул (тогава Цариград) с кораби по река Дунав и Черно море. Фасадата на църквата е с много красиви орнаменти в различни стилове. Иконостаса и шестте камбани са изработени в Русия, а иконите са изписани от руски художник. Срещу църквата се изгражда сграда известна като Метоха, която по-късно става седалище на Българската екзархия.

От кулата Галата се вижда една страхотна гледка на малка част от Истанбул. Защо малка ли? Защото погледът не стига до крайните предели на големия град.

Храната ли? Ами-и, хареса ми. Дюнери с агнешко месо, сарми, гювеч, маслинена паста, риба, много риба, локум, баклава, кадаиф. За пиене препоръчвам айрян и бира Efes. Аз не си падам по бирата, но турската ми хареса.

Не е прекалено горчива и с дъх на хмел като Stella Artois, например и за това ми стори много приятна.

Турското кафе не стана от любимите ми сутрешни напитки. Много ми напомни на гръцкото кафе – странен вкус, много утайка. Обаче турският чай си го бива.

Голям избор от рибни ресторанти има под моста Галата, където вечеряхме две вечери (в различни ресторанти). Гледката е прекрасна. Средна цена на вечеря за двама със салата, предястие, риба и бира Efes е 70 турски лири. Десертите са доста скъпи и по-добре би било да си купиш баклава през деня от магазина.

Накрая ще ти кажа как се хваща тен за два часа. Тенът обикновено е на шапка, очила, потник или ръкавче, къси гащи и сандали. Единственото условие е да си фен на Формула 1. Аз не съм, но покрай мен имаше толкова много фенове, че нямаше как да не се включа в „зрелището“. Като изпитала това изживяване ще ти препоръчам да се снабдиш с всякакви слънцезащитни кремчета и джаджи, за които се сетиш. Защото после много боли. А тези коли как бръмчат само…

Ами, какво още? В един 12 милионен град с три морета, много туристи, забележителности и история може да се намери за всеки по нещо. Преобладава ориента и кича, но може би в това се крие привлекателността на този град. Шаренко да бъде. 🙂

Още снимки и видео може видиш тук.