Колко хубаво е да се прибереш у дома. Особено сега в този период от годината, когато са нацъфтели люляците и под пролетното слънце разнасят аромата си над целият град. Ловеч, градът на люляците – моят роден град.
Най-хубаво ми е когато се разхождам в старият град – Вароша и в парка Стратеш. Въздухът е чист, тревата зелена, а люляците са навсякъде.
Докато се разхождахме с баща ми се натъкнахме на позабравени пътечки, а аз се върнах в детството със спомени за тази люлка. Тогава ми изглеждаше много голяма и страшна. Сега изглежда пуста и изоставена от детският смях.
Целта на нашата разходка бе да наберем глухарчета. Не за салата, а за мед от глухарчета по рецептата на Камелия от gotvarstvo.georgievi.net. Сезона от март до май е идеален, защото се берат само жълтите цветове на глухарчетата. Листата може да се добавят към салатата, а баща ми понякога хапва за закуска сочните им стръковете.
Преди излета с баща ми се „въоръжихме“ – той с две торби, а аз с фотоапарат. На няколко пъти щях да загубя капачката на обектива, докато се завирах из храсти и коленичих по тревата. Ш-ш-ш, няма да казваш на Вальо.
Успях да направя няколко снимки, въпреки, че сутринта слънцето се криеше зад облаците. Един скакалец, скрит в тревата, тайно ме е наблюдавал. Аз разбрах за него чак след като трябваше да се обработят снимките. И тук следва задачка за по-наблюдателните. 🙂 Къде е скакалеца?
Когато се разхождаш в Стратеш, няма начин да пропуснеш езерото, с малкото мостче. И то сега изглежда тъжно.
А преди тук са се въртели водни колелета, семействата излизаха на излет, децата играеха на топка и федербал. С дружките от квартала редовно идвахме на това място на пикник или просто за да си наберем букети от люляци.
На близо е и втората по големина зоологическа градина в България, разбира се след софийската. През летните вечери често чуваме от къщи рева на лъва. За него обаче ще напиша по-късно, през лятото. И за зоологическата градина, защото тогава е най-красиво и всички животинки са излезли на припек.
По време на нашият излет успяхме да наберем достатъчно количество глухарчета. Доволни се прибрахме вкъщи и аз запретнах ръкави за да приготвя медът. Чувствах лека, приятна умора. Искам да е така всеки ден.
ех тоз ловешки люляк …не може да си си тръгнала и без букет от люляк :)))))
Наистина емоционално, леко носталгично, но много цветно. Чак и на мен ми се приходи в Ловеч, без да имам връзка с този град.
Аз също гледах рецептата за меда, но се чудех как се берат жълтурчетата, само листенцата на цвета или целия цвят, както е събран. И ако е целия цвят, дали това, че откъснатото пуска бял сок, не пречи за „производството“ на мед.
Доста се оплетох, но разчитам на прозорливостта ти и много се надявам да чуя мнението ти.
Благодаря предварително!
О-о-о, да. И то голям букет. 🙂
Берат се само жълтите цветове – от края на стеблото. Не пускат мляко, но боядисват ръцете в жълто. Аз и баща ми ги брахме с голи ръце, но би било добре да се сложат ръкавици.
Благодаря за информацията
Колко романтично, Йоана, ти си истински поет! Наистина сега целият хълм Стратеш е посинял от цъфналите люляци, прекрасна гледка; свежест и красота!
Как се получи меда? Много ли е жълт на цвят или е потъмнял от термичната обработка? Има ли специфичен вкус и аромат? Май вместо да те питам, трябва да се взема в ръце и да го направя…..Снимките ти са прекрасни! Видях скакалеца:))
Искам да попитам – а къде е рецептата за меда от глухарчета?
Eleni, има линк към рецептата точна там, където споменавам за медът от глухарчета.
Galika, медът стана тъмен като карамел, но много дълго време го варих. Може би около 1 час му стига. Изглежда много течен, като захарен сироп, но когато изстине се сгъстява. В аромата преоблабадава предимно лимонът.
Джо, чела ли си Вино от глухарчета на Рей Бредбъри 🙂
Много искам да го опитам този мед!
Това съм аз отгоре 🙂
Не съм Нина, но вече я смятай за прочетена. 🙂
Сещам се за стихотворението на Найден Вълчев посветено на Левски
помня го от както бях в 5 клас 🙂
Над Ловеч слиза синя вечер
и сини люляци цъфтят,
и уморени стихват вече
горите, Осъм и градът…………….
Ей, бе, Йоана, сега с тия снимки започнах да ти завиждам за фототехниката 🙂 С какъв обектив го снима това бялото глухарче, страхотно е станало?
Снимам с Lumix DMC-FZ50 с вграден обектив.
поздрави за пролетното настроение и от мен, йоана! 🙂 един от любимите ми сезони!
Била съм в Ловеч за бързичко, за да посетя крепостта й. Спомням си гледката отгоре, откъм противоположната на входа й страна- беше приказна. Видях и стария град, и покрития мост на Кольо Фичето. Втората снимка ме остави без дъх- влажен камък и толкова много зелено .. Чудна пролет в Ловеч- благодаря, че сподели с нас тази емоция!!
Хей! Съвсем случайно попаднах тук и много ти благодаря за пролетния поглед към Ловеч. Тези дни така ми беше залипсвал люляка… Поздрав на родния град и поздравления за вкусните рецепти! Скоро пак ще намина 🙂