Тарт с круши и синьо сирене

Може да се каже, че повечето велики и известни кулинарни открития са станали случайно. В днешно време, тези „случайности“ се доразвиват и усъвършенстват. В тази връзка изключение не прави и синьото сирене. Казват, че много, много отдавна, овчарка оставила сирене в пещера и след време когато се върнала, то било мухлясало, със сини ивици. Така започва историята на синьото сирене.

За мнозина, то не е много приятно, нито на вкус, нито на мирис, който се оприличава като миризма на крака или стари обувки. Това е така, но сиренето е оценено и днес то се използва широко в кулинарията – в салати, сосове, сервирано самостоятелно, с плодове или крекери. Някои сини сирена като Рокфор, Горгондзола и Стилтън имат защитено име за произход и могат да се наричат така, само ако са произведени от конкретна област, в дадена страна.

Факт е, че от всяко сирене може да се получи синьо сирене. За този процес е виновна бактерията  Penicillium roqueforti, която се добавя в млякото или в бяло сирене. Готовият продукт се оставя да узрява, обикновено във влажни пещери. Това помага на бактерията да се развие и да образува сини, синьо-зелени или синьо-сиви, ивици и дупки в сиренето.

Синьото сирене, прекрасно се съчетава със зеленчуци като броколи, карфиол и моркови, присъства в сосове за месо, дресинги за салати, сервира се с крекери или самостоятелно със Сотерн или сладки вина.

Спомням си един епизод от „Химия в кухнята“ по канал Discovery, в който Heston Blumenthal, казва, че шоколада и синьото сирене имат сходен химичен състав, което е добра предпоставка за тяхната комбинация. Звучи наистина извратено, но защо някой ден не опиташ „Синьо сирене, круши и черен шоколад“.

Най-интригуваща за мен е комбинацията на синьо сирене с плодове и ядки. Крушата e  най-често използваният плод, който страхотно се съчетава с резливото и солено сирене.

Една любима моя рецепта е „Кубчета от синьо сирене „панирани“ в ядки“ от списание „Меню“. Обикновено правя сместа на топчета, които овалвам в смлени орехи. С тези „бонбони“ изненадвам консуматорите, понякога неприятно, защото като видят топчета с орехи и очакват да вкусят  някои от моите сладки бонбони. 🙂

Последният път, който не беше отдавна, приготвих тази рецепта за рожденият ден на моята колежка Светла, която много обича синьо сирене.

Поставих „бонбоните“ в хартиени чашки и ги опаковах в красива кутия. Какъв по-хубав подарък от това, да дадеш нещо от себе си, приготвено с патос.

Рецептата за тарт с круши и синьо сирене видях в Nami-Nami.blogspоt.com и много ме заинтригува. Вкусът на тарта е леко сладникав от плодовете, с ненатрапчива нотка от синьото сирене.

За основата на тарта използвах многолистно (бутер) тесто от 450 гр., с което покрих форма за пай с диаметър 28 см. Останалото тесто, което се изрязва около формата, може да се нареже на парчета (без да се меси) и да се опече, като се използва за закуска с конфитюр, например.

Продукти:

• 450 г многолистно тесто
• 3 големи круши
• 50 г филирани бадеми
• 100 г синьо сирене
• 200 мл неподсладена сметана
• 2 яйца

Замразеното тесто се оставя за една нощ в хладилника, докато се размрази напълно.

Отвива се от фолиото и с него се покрива форма за пай или кръгла тава с диаметър между 28 см. и 30 см. Тестото, което остава да стърчи извън краищата на тавата се изрязва.

Фурната се нагрява на 200°C.

Върху тестото в тавата се слага хартия за печене. Запълва се с бобени зърна и се слага да се пече в загрятата фурна за 15 минути.

През това време се подготвят крушите. Срязват се на две по дължина и се почистват от семките.

С ножче се отстраняват жилките от дъното…

…и дръжките на крушите.

Правят се разрези на повърхността, без да се срязват до края.

Яйцата се разбиват в купа с телена бъркалка. Към тях се добавя сметаната и се объркват хубаво.

Полуизпеченото тесто се изважда от фурната. Температурата се намаля на 180°C.

Премахва се хартията за печене с бобените зърна. Върху тестото се нареждат половинките круши. Между тях се натрошава синьото сирене.

Заливат се с яйчната смес. Тартът се поръсва с филираните бадеми.

Допича се за още 25 минути или докато сместа с яйцата и сметана се стегне и стане готова.

Тартът се оставя да изстине, преди да се сервира.