Сладкиш с макадамия, кокос и парченца шоколад

Сладкиш с макадамия, кокос и шоколадови парченца

Не, аз не ям по цял ден сладкиши, но когато през повече време чета кулинарни списания, разглеждам кулинарни сайтове и блогове или дочитам поредната книга, в която основната тема е храната, в един момент неистово ми се прияжда нещо въглехидратно, много сладко и ако може да се приготвя бързо, моля. Следва кратък поглед какво се намира в хладилника и в кухненския шкаф за да открия шепа макадамия, останала някъде около Коледните празници, и от която макадамия започна издирването на лесна, бърза и без особена подготовка рецепта за нещо сладко.

Част от продуктите за сладкиша

Рецептата, която съм си избрала изглежда се забърква много бързо без каквито и да било специални уреди, освен една бъркалка и дясната ми ръка. Струва ми се идеална точно за този момент, в който завършвайки поредната глава от Кръв, кости и масло и затваряйки книгата се насочих към кухненския шкаф.

Измерените продукти за сладкиша

След като извадих всичко необходимо, старателно измерих необходимите количества. Фурната е включена да загрява и започвам да смесват съставките по техния ред, защото колкото и да бързам, нещо не ми идва отвътре да сложа всичко в една купа и да го развихрям в една посока до омаломощаване, както на сместа, така и на дясната ми ръка.

Захар, ванилия и масло

Отделям внимание на всеки продукт и макар, докато вдишвам това, което забърквам нетърпението ми да ескалира, разбърквам всичко внимателно за необходимото му време.

Добавяне на яйцето в сместа

Малко са такива лесни и бързи рецепти, с които се захващам и се радвам на мига, че ей сега ще имам силно въглихедратното нещо, заради което прекъснах четенето на книгата. Това е като да прекъснеш блажения си сън и да станеш посреднощ прегладнял, но колкото и да ти се спи, едва  държейки очите си отворени, гладът те насочва право в кухнята и започваш да търсиш или нещо сладко и мазно (през зимата) или нещо сочно (като диня през лятото). Слава Богу такъв необуздан глад не ме е гонил от много време, ако изключа една сутрин към 4 часа, когато бях в осмия месец от бременността си и станах тромаво за да изям една ябълка (само една?!), а после пак тромаво си легнах и вероятно този момент, в който една ябълка не ме задоволява и решавам, че много, ама много бързо трябва да си сготвя нещо сладко.

Добавяне на брашнената смес

Представям си как сладкишът ще се надигне леко във фурната, шоколадовите парченца ще се разтопят в сместа от захар и масло, макадамията ще стане още по-хрупкава, а кокосът ще ми донесе така обичаната дъвчаща среда, в която тук-там ще се открива по една сушена червена боровинка.

Разбъркване на всички съставки

Леката киселинност идваща от боровинките, прекрасно ще се влее в сладкото тесто, от което в момента имам толкова голям нужда, че не се заигравам повече, разпределям сместа в тавата и я слагам в затоплената фурна. Следва малка пауза, в която аз не мога да се върна на дивана за да продължа да си чета книгата, а потропвайки ту с единия, ту с другия крак се въртя около фурната и често надничам какво се случва вътре.

Готовата смес за сладкиша

Таймерът отброява зададеното време за печене и с всяка изминала минута, повърхността на сладкиша придобива златни отблясъци, които от съвсем светли започват да стават като на старо злато, докато накрая се слеят с медни отенъци. Точно в този момент изключвам фурната, изваждам тавата със сладкиша и няма да ти разправям какво предизвика в мен ароматът, който ме лъхна. Трябва да изстине сега, нали? Минута, две, пет, колко още трябва да чакам? Срязвам си парче и го поднасям към устата си. Топло е. Рони се. Не усещам вкуса, така както усещам аромата. Ох, Йоана! Грешка правиш. Да беше изяла лъжица мед в неистовия си глад за сладко. Оставям нагризаното си парче настрана и зачаквам не особено търпеливо всичко да изстине.

Загладената смес за сладкиша

В този момент изниква спомен от детските ми години, когато бях на гости на баба и когато от изневиделица казвах „Бабо, яде ми се нещо сладко“, а тя отговаряше „В мазана има сладко и компот, какво да ти отворя?“ „Не бе бабо, друго сладко ми се яде“ – казвах аз, надявайки се тя да ми даде стотинки, за да си купя вафла(и). Колко просто е, нали? Буркан със сладко или компот, за които се е трудила от началото на лятото до края на есента, за да има, когато ми се дояде нещо сладко. Едва ли на думата „сладко“ баба ми си е представяла нещо по-различно от това и в мен се прокрадва мисълта, защо просто не изядох една препълнена лъжица с мед. Или буркан със сладко.

Изпеченият сладкиш

Сигурно, защото сега мога да имам много повече от това, както и от вафла, впрочем. Защото не търся само сладко. Търся в сладкото, мекото, хрупкавото, дъвчащото, разнородни аромати, които се сливат в съвършенство и всичко това преплетено в едно, което да ме задоволи, което да нахрани внезапната ми жажда за нещо сладко. И го намирам. Но за да не разваля тази приятна наслада, отивам да си дочета книгата и вече търпеливо изчаквам сладкишът да изстине.

Сладкиш с макадамия, кокос и шоколадови парченца

Сладкиш с макадамия, кокос и шоколадови парченца

Адаптирано от browneyedbaker.com

Направих няколко промени от рецептата, която следвах, като намалих дозите наполовина, за да използвам по-малка тава, вместо бял шоколад използвах натурален и добавих от себе си малко сушени червени боровинки и семенца от ванилова шушулка. Шоколадовите капки (дропс) могат да се заменят със същото количество нарязан на ситно шоколад.

Рецептата наистина е много лесна за приготвяне и не е необходимо да се използва миксер, кухненски робот или друга съвременна джаджа, а само дървена лъжица или шпатула за разбъркване. За предпочитане е захарта да бъде с фини кристали, за да не се усеща хрущящо в изпечения сладкиш, като ако предпочиташ, може да  се използва кафява захар.

Разбира се макадамията не е често срещано нещо в кухненския шкаф, затова може да се замени с ядки по твой избор, но ако все пак намериш в кварталния магазин, вземи си и ги използвай за точно тази рецепта. Ядките макадами притежават една специфична хрупкавост, която много добре се откроява тук и която ми напомня за също специфичната хрупкавост на прясната земна ябълка.

Другото важно условие, както стана ясно, е че сладкишът трябва да се охлади добре преди да се разреже и сервира. Когато се извади от фурната ще бъде мек и ронлив, но когато изстине ще стегне така, че да се образува приятна дъвчаща текстура, особено изразена по краищата на сладкиша. Ето затова, когато го нарязах внимавах всяко парченце да има от крайчетата на сладкиша.

Най-хубав за ядене става на следващия ден. Съхранява се в добре затворена кутия на стайна температура за 3 дни.

Посочените дози са за 8 парчета.

Продукти:

  • 100 г брашно
  • 1 чаена лъжица бакпулвер
  • щипка сол
  • 80 г масло, разтопено и охладено + допълнително за тавата
  • 150 г фина кристална захар
  • остъргани семена от 1/2 ванилова шушулка
  • 1 яйце
  • 60 г кокосови стърготини
  • 100 г макадамия, нарязана на едро
  • 100 г шоколадови капки
  • 50 г сушени червени боровинки

Фурната се нагрява на 180°C. Подготвя се съд за печене с размери 23×18 см и се намазва с разтопено масло.

В купа се смесват брашното, бакпулверът и солта.

Отделно се смесват кокосовите стърготини, макадамята, шоколадовите капки и боровинките.

В по-голяма купа се смесват захарта, остърганите семенца от половин ванилова шушулка и разтопеното масло. Разбъркват се хубаво с дървена лъжица или шпатула. Добавя се яйцето и се разбърква докато се усвои от сместа. Следва брашнената смес, като се разбърква бързо, само докато сместа стане еднородна. Накрая се изсипва сместа с макадамята. Разбърква се за кратко докато всички съставки се разпределят равномерно.

Сместа се изсипва в подготвения съд за печене и се разпределя равномерно. Слага се в предварително нагрятата фурна и се пече за 25 минути или докато сладкишът придобие златисто-кафяв цвят. Изважда се от фурната и се оставя да изстине напълно.

Когато изстине се нарязва на парчета.

Сладкиш с макадамия, кокос и шоколадови парченца

14 коментара

  1. Ох, същото положение е и при мен… Уж се хваля, че вече дотолкова съм си калила психиката, че и в 12 вечерта мога да гледам храна без да ми се иска нещо повече от гледане, но ако часът позволява (през деня), опредлено и аз търся веднага с какво да туширам моментния апетит. 🙂 Та така де…
    Йоанка, интересно ми е какво смяташ за книгата? Еси (от „Меню“)ми я подари около Коледа, преди известно време я завърших. Хареса ми, но мой фаворит си остава „Последният китайски готвач“.
    Поздрави с пожелания за усмихнат и емоционален ден! 🙂

    1. Дочитам книгата, но засега ми харесва, защото върви динамично, без излишни, многословни описания. Възхищавам се на историята на тази жена. Не е било никак леко, въпреки, че разказва за живота си с хумор.

    2. На мен също ми харесва, но ми е прекалено проамериканска. Някак ми идва в повече… НО не отричам, че е увлекателно четиво. Постепенно откривам кулинарните художествени книги и определено съм завладяна. Сладък завършек ти желая, Йоанка! 🙂

  2. имам и въпрос, Йоана; от къде мога да купя шоколадовите капки на малки разфасовки? предполагам, че и макадамията мога да я сменя с други ядки? благодаря предварително и хубав уикенд от мен!

    1. Тези, които използвах са от Кауфланд, разфасовка от 100 грама.
      Разбира се, може да използваш каквито ядки предпочиташ.

  3. Можеше ли да не го направя, не :)! Горещо препоръчвам, яжте го на следващия ден. С бял шоколад, орехи, суха кокосова сметана, боровинки и череши се получи мм, прекрасно!

  4. И аз направих сладкиша (с някои изменения) и съм много доволна от резултата, а най-много ми допадна вкуса на боровинките и леко дъвчащата коричка.
    Благодаря за хубавата рецепта 🙂

  5. Чудесен сладкиш! Направих го точно по рецептата! Благодаря, Йоана, за подареното удоволствие!

  6. Стана много хубав – благодаря за прекрасната рецепта, Йоана!

    Единствено смених брашното с пълнозърнесто и нарязах шоколад вместо капките. Следващия път се пробвам и с кафява захар вместо бялата 🙂

  7. Правя този сладкиш поне за 5-ти път…страхотен е и всички, които са го опитали, го обожават! Благодаря за рецептата, спазвам я точно, само вместо захар слагам стевия, за да бъде една идея по-здравословно 🙂

  8. Рецептата е страхотна, въпреки че малко обърках нещата, но всичко е добре, когато свършва добре! Не намерих макадамия и реших да пробвам с орехи…добре де, но неопитният кулинар не мисли преди да направи нещо, та взех че смлях орехите на ситно. Добавих едно яйце, но работата пак не се получи…и тъкмо щях да изхвърля всичко, когато се сетих, че мога да направя курабийки. Станаха невероятни!!!

Коментирай