Гергьовден на село

Пладне е. С Вальо пътуваме към Ловеч. Небето е ясно, въздухът топъл. За разлика от последния път, когато пътувах към Ловеч, сега пейзажа около пътя е предимно зелен, разнасят се свежи аромати. Малко преди да стигнем в родния град, правим завой надясно и продължаваме към Горно Павликени. Хубаво е на село. Може да чуеш тишината, прекъсвана единствено от напева на горските птички и няколко петела от селото.

Посрещат ни на голяма празнична трапеза.  Току-що извадената тава с агнешко от трапа разнася аромат на пролет, на билки, на Гергьовден. Честит имен ден, пожелаваме всички на чичо. Сядаме на масата, където се образуват групички на хората по интереси.

Всеки си сипва, каквото желае. Освен крехкото агнешко задължително на трапезата има зелена салата, пресен чесън и дробине от субпродукти, ориз и лапад. За десерт – толумбички от известна местна сладкарка. 🙂

Но мен не ме свърта на едно място, ставам и търся интересни обекти за снимки. Наслаждавам се на пролетта и свежестта, която знам, скоро ще свърши. Вдишвам дълбоко и се опитвам да запазя този спомен за дълго.

Кратка почивка върху свежата трева, букет от маргаритки, топло слънце, хармония. Хубаво е на село.

Люлякът вече прецъфтява, но аромата му е силен. Успявам да се заредя с хубаво настроение и приятен спомен от миналогодишната пролетна разходка в Ловеч.

Така заредена за няколко часа на село, изкарвам почините дни в Ловеч, където се организират тържества по случай празника на града – 11 май.

А, забравих да допълня – агнешкото беше много вкусно и крехко. Трябва да попитам чичо за неговите кулинарни тайни, или по-скоро леля. 🙂

13 коментара

  1. Тези твои постове са ми най-любими, навяват ми носталгия и ми напомнят за моя роден край (недалеч от твоя). Благодаря ти…

    p.s. Обещала беше рецепти от бабиния тефтер, кога ли ще им дойде времето на тях? Чакам търпеливо 🙂

  2. Като гледам агнешкото, май и по ваше село го правят както в Балван. Тайната е 12-те часа печене в пещ според мен. Иначе откъм подправки поне моя тъст е крайно консервативен, но е факт, че месото става невероятно вкусно и крехко. Поздрави!

    1. Балван, значи. 🙂 Има(ше) една книжка с математически фолклор и там често се споменава село Балван. 🙂

      Според мен на агнешкото най-му подхожда розмарин, мента и мащерка.

  3. Ха, как се пече агнешко в трап? 🙂
    Вкъщи майка ми го прави на пещ и става разкошно, „като мозък“ както казват 🙂
    Чудесно настроение създава тази публикация, може би защото описваш и моите чувства, които изпитвам винаги, отивайки на село. Спокойствието, свежестта на въздуха, аромата на току що цъфнали дръвчета – незаменими!

  4. Ех Йоана, описала си и моите чувства, и то точно в моето село 🙂 За съжаление вече няма при кого да отида там…
    Благодаря ти!

  5. Привет, Йоана!
    Във фурната се пекат лимонови кексчета от една от най-скорошните ти публикации, а аз влязох да потърся идея за лапад и попадам на този тук момент… И питам веднага – тулумбите от снимката твое дело ли се явяват, и ако да – ще споделиш ли рецепта? Съответно, ако не е твоя, ще я откраднеш ли от съответната сладкарка? 🙂
    Поздрави!

    1. Здравей, здравей 🙂 Ралица. На този Гергьовден отидох на гости и не приготвих нищо. Срамота! 🙂
      Казаха ми, че толумбичките са приготвени от местна сладкарка, но не знам нищо повече. Ще се опитам да създам контакти с нея и не обещавам нищо. Ако е от Ловеч ще стане лесно, но ако от региона, мисля, че ще бъде по-трудно и ангажиращо.
      Поздрави и весело хапване на лимоновите кексчета. 🙂

Коментирай