Гергьовден на село

Пладне е. С Вальо пътуваме към Ловеч. Небето е ясно, въздухът топъл. За разлика от последния път, когато пътувах към Ловеч, сега пейзажа около пътя е предимно зелен, разнасят се свежи аромати. Малко преди да стигнем в родния град, правим завой надясно и продължаваме към Горно Павликени. Хубаво е на село. Може да чуеш тишината, прекъсвана единствено от напева на горските птички и няколко петела от селото.

Посрещат ни на голяма празнична трапеза.  Току-що извадената тава с агнешко от трапа разнася аромат на пролет, на билки, на Гергьовден. Честит имен ден, пожелаваме всички на чичо. Сядаме на масата, където се образуват групички на хората по интереси.

Всеки си сипва, каквото желае. Освен крехкото агнешко задължително на трапезата има зелена салата, пресен чесън и дробине от субпродукти, ориз и лапад. За десерт – толумбички от известна местна сладкарка.

Но мен не ме свърта на едно място, ставам и търся интересни обекти за снимки. Наслаждавам се на пролетта и свежестта, която знам, скоро ще свърши. Вдишвам дълбоко и се опитвам да запазя този спомен за дълго.

Кратка почивка върху свежата трева, букет от маргаритки, топло слънце, хармония. Хубаво е на село.

Люлякът вече прецъфтява, но аромата му е силен. Успявам да се заредя с хубаво настроение и приятен спомен от миналогодишната пролетна разходка в Ловеч.

Така заредена за няколко часа на село, изкарвам почините дни в Ловеч, където се организират тържества по случай празника на града – 11 май.

А, забравих да допълня - агнешкото беше много вкусно и крехко. Трябва да попитам чичо за неговите кулинарни тайни, или по-скоро леля.