Писмо за тиквата

Крем супа от тиква и ябълки

Питам се, има ли все още някой, който да пише писмо с химикал в ръка, върху кариран лист. Ако изключа формалната документация от бюрокрацията, мисля че няма много такива хора. Днес всичко се набира на компютър. А спомняш ли си писмата, които с нетърпение чакаше от другарчетата и със същото нетърпение изваждаше лист хартия и молив за да им отговориш?

Парче сурова тиква

Скоро разговаряхме с приятели за еволюцията и докъде може да стигне тя. Всъщност не знаем. Може само да гадаем и да се вживяваме във фантастичните филми. Но докъдето и да стигнем, не трябва да забравяме откъде сме тръгнали. Аз съм човек, който се възхищава на прокаралата зелена тревичка под все още студеното слънце, отнасям се с респект към традициите и старите хора. Защото само те могат да ни разкажат как да оцелеем в живота. Дори и по своят си първичен начин, аз ги разбирам и вярвам в тяхната история за света.

Колкото повече пораствам, толкова повече мога да разговарям с възрастните. И тук имам предвид нашите баби и дядовци. Отрудени хора, видели много от стария живот и опитвайки се да живеят в настоящия съвременен свят. Вслушвайте се в техните съвети!

Писмо от баба

Баба има мобилен телефон. Понякога разговаряме безплатно. 🙂 Но къде по-хубаво е да получиш писмо от баба! Загрижена и тъгуваща за моето отсъствие, аз прозрях нейните тревоги от едно писмо. Всъщност писмото е съпроводено с една голяма тиква. (Не се съмняваш, че е от бабината градина, нали?) Или по-точно тиквата е съпроводена с писмо. В него се разказва как мога да я приготвя, на колко градуса да я изпека и с кого да я изям. 🙂 Споменава се още, че тиквата е много сладка. Казвам си аз: „Тази бяла тиква няма как да е много сладка.“ И се заблудих. „Сладка като мед“ – така би казала баба.

Писмо от баба

И за да получа също толкова сладка тиква догодина, баба подробно бе описала в писмото си как да запазя семената. Запазих ги, за да имам възможност и следващата зима да приготвя нещо със сладка тиква.

Получих също така и стари рецепти от ловешкия край – за бяло сладко, баница по варошлийски, лучник, инжир баклава, масленки, кейк с карамел, домашен кашкавал…

Някой ден ще приготвя част от тях. Но сега, в духа на съвременната кухня, изпробвах рецепта за крем супа от тиква и ябълки. Подправена с кардамом, индийско орехче, бял пипер и чили. Обичайните крутони, съпътстващи крем супите, заменям с чипс от карамелизирани ябълки. Изненадващо добра комбинация. 🙂

Крем супа от тиква и ябълки

Адаптирано от blondiescakes.blogspot.com

Вальо хареса супата топла, докато аз я предпочетох студена. Направих я сравнително гъста и беше идеална като дип, в който си топяхме ябълковия чипс. 🙂

Продукти:

  • 3 супени лъжици зехтин
  • 500 г изчистена тиква, нарязана на кубчета
  • 1 средно голяма ябълка, изчистена и нарязана на кубчета
  • 1 глава лук, нарязан на ситно
  • щипка чили на прах
  • 1/4 чаена лъжица прясно настъргано индийско орехче
  • 1/4 чаена лъжица смлян кардамон
  • 50 мл ябълков сайдер
  • 600 мл вода или зеленчуков бульон
  • 1/4 чаена лъжица смлян бял пипер
  • сол

Зехтинът се загрява в тенджера. Добавят се лукът, тиквата и ябълката. Разбъркват се добре и се сотират 8-10 минути.

Добавят се индийското орехче, чилито и кардамона. Съставките се разбъркват 1-2 минути. Изсипва се сайдера. Оставя се да заври и се готви още 2-3 минути.

Добавя се водата (бульонът), температурата се намаля и супата се оставя да ври 35 минути или докато тиквата стане готова.

Супата се пасира. Връща се на котлона и се подправя със сол и бял пипер. Оставя се да поври за кратко и се сервира с ябълковия чипс.

Карамелизиран ябълков чипс

  • 1 средно голяма ябълка
  • 50 г захар
  • 50 мл вода

Фурната се нагрява на 80°C.

В малка тенджерка се смесват водата и захарта. Разбъркват се докато захарта се разтопи и сместа започне да завира. Оставя се да ври 2-3 минути и се маха от огъня.

Ябълката се нарязва на тънки кръгове с остър нож. Всеки кръг се потапя в захарния сироп и се отцежда.

Кръговете се нареждат в тава върху хартия за печене. Изсушават се във фурната за около 40 минути или докато придобият кафяв цвят. Оставят се да изстинат. Съхраняват се в плътно затворена кутия или хартиен плик на сухо място.

21 коментара

  1. Писането на писма си беше цяло свещенодействие и получаването на писма -също.
    Сега нещата са опростени от електронна поща.
    но удоволствието от писмото за мен си остава.
    Скоро правих супа от тиква,
    но идеята ти за ябълков чипс е много хубава.
    Слънчево настроение от мен,
    Дани

  2. Здравей Йоана,
    много се развълнувах от написаното. Аз също имам няколко подобни писма от моята баба,това беше преди 12 години, и още ги пазя. Те пристигаха с буркани подквасено родопско кисело мляко или родопски пататник или родопски клин-баница. Слава Богу ,още имам възможността да си говоря с баба макар и много рядко.
    Тази сутрин се почувствах по- различно, по- добре, нахлуха толкова спомени…
    Благодаря.

  3. И аз си пазя старите писма, всички – от роднини, от приятели, от познати. Мило е да усетиш хартията между пръстите си. А грешките, вместо просто да са истрити с delete, или са задраскани, или замазани с гумата. Н афона на твоите кулинарни подзиви, много симпатично е предположението на баба ти – „Ако нямате печка…“ 🙂

  4. Ах, Йоана, толкова мило, топло, нашенско, уютно ми стана! Ние сме нищо без корените и без традициите си. Благодаря ти, че ни ги припомняш! И лично от мен, че ме връщаш към родния край! Да знаеш, че ще чакам с нетърпение чакам тази варошлийска баница (както чакам пролетта, за да цъфнат люляците и да се прибера вкъщи за една дълга, ухаеща на пролет, разходка сред извитите, калдъръмени улички на Вароша) 🙂

  5. Heщо от писмата на моята баба: Ако не получиш писмото, обади се по телефона……
    Сега набирам текста и се усмихвам.Тези усмивки ги предизвика Йоана с тази публикация- не звучи добре, със споделеното писмото…..

  6. Аз много обичам да пиша, скоро не съм писала писмо на някого, но сега ще седна да напиша :))) Много обичам тези меки гел-писалки, който блестят и много обичам да надписвам картички :))) .. и обичам да обичам…

    Ако искаш вярвай, но ми се насълзиха очите като видях последните редове които ти е написала баба … :))) – „Там да я изпечете. Да ви е сладко!“ :))))))
    Тази любов, с която бабите ни обръгщат, е толкова топла и грижовна! :)))))) Баницата на баба, щдрудела на баба, на баба лютиката :))))) …. играта на табланет с баба и тя все печелеше …. :)))))

    Да ви е сладко и от мен, Джо! :))

  7. Много наивно и мило, точно като от една любяща баба!
    Да ти е жива и здрава и дълго време да праща писма … и тикви разбира се 🙂 !

  8. Много обичам точно такива гъсти супички, а идеята с ябълковия чипс е страхотна! 🙂

    Колкото до милото писмо и загрижеността, няма как иначе, бабите са винаги такива 🙂 Да ти е жива и здрава, още дълги години да ти праща вкусни и домашни продукти. Пожелавам ти и да имаш възможността по-често да я виждаш, защото знам какво е да си родом от провинцията, да живееш в големия и забързан град и много, много рядко да се прибираш вкъщи..

  9. Ауу.. чудна супичка! И прекрасно представена рецепта!

    Приеми поздрав най-сърдечен, Йоана, огромно възхищение и пожелание за ведър, слънчев и без съмнение вкусен уикенд 🙂

  10. Такава носталгия…

    Благодаря, Йоана!
    Да ти е жива и здрава милата баба!

  11. Йоана, много ми допадна рецептата! Много ми хареса и статията ти:) Действа много домашно, уютно и като при баба!

  12. Преди няколко дни открих блога и останах очарована.
    Никога не съм чела с толкова голям интерес какъвто и да е било форум или блог. Много ми допадна стила ти, Йоана, и ти благодаря за хубавите моменти, които ми даде.

    За супата от тиква и ябълки бих искала да кажа, че я направих и стана неочаквано вкусна. Допадна на цялото ми семейство. Признавам, съкратих някои от подправките, просто защото ги нямах и това, което съдържаше моята супа в крайна сметка беше: лук, тиква, ябълка, черен пипер, апъл сайдер, сол, вода и 3-4 капки чили сос. Сложих по лъжица кисело мляко и отгоре за украса стръкче от зелен лук, който обаче се оказа много подходящ и допълващ вкуса на супата, така че нарязах на ситно двата пресни лука, които имах в хладилника, поръсих отгоре и се получи отличен резултат.

    1. Здравей, Ivchi и добре дошла в моята кухня. 🙂
      Радвам се, че всичко показано тук ти харесва. Надявам се да откриваш вдъхновение и да продължиш да изненадваш себе си и семейството.

  13. Йоана,
    Супата е божествена! Току що се насладих на вкуса.
    Искрено и с огромно удоволствие ти се възхищавам!

  14. Здравей Йоана, искам да направя супа от тиква и първо проверявам за рецепта при теб 😉
    Моля, кажи ми може ли да се пропусне сайдерът или да се замени (напр. с малко бяло вино??)? Ще се отрази ли драматично на вкуса?

    1. Когато приготвях тази рецепта за публикация не се намираше лесно ябълков сайдер, но сега не е така. Освен на Somersby, в супермаркетите все по-често срещам и други марки ябълков сайдер. Може да потърсиш и да вземеш една бутилка (останалото количество може да си го изпиеш докато готвиш). Тъй като тиквата е сладка, сайдерът тук ще даде свежест и баланс, без да се натрапва.
      Ако нямаш време да потърсиш сайдер, пропусни го. Ако по принцип обичаш да готвиш с вино, не виждам причина не използваш бяло вино на мястото на сайдера. Мисля, че ще се получи много добре.

  15. Благодаря ти, Йоана! Истината е, че нямам в момента сайдер, а тиквата от вчера вечерта е почистена и нарязана в хладилника 😀 – не искам да застоява и ще бързам да я сготвя, но ти така хубаво ми го описа, чеее… може да скокна до магазинчето за сайдер сутринта все пак, преди да се заема с нея :)) Всичко най-добро на теб и приятни есенни дни!

Коментирай