Писмо за тиквата
Питам се, има ли все още някой, който да пише писмо с химикал в ръка, върху кариран лист. Ако изключа формалната документация от бюрокрацията, мисля че няма много такива хора. Днес всичко се набира на компютър. А спомняш ли си писмата, които с нетърпение чакаше от другарчетата и със същото нетърпение изваждаше лист хартия и молив за да им отговориш?
Скоро разговаряхме с приятели за еволюцията и докъде може да стигне тя. Всъщност не знаем. Може само да гадаем и да се вживяваме във фантастичните филми. Но докъдето и да стигнем, не трябва да забравяме откъде сме тръгнали. Аз съм човек, който се възхищава на прокаралата зелена тревичка под все още студеното слънце, отнасям се с респект към традициите и старите хора. Защото само те могат да ни разкажат как да оцелеем в живота. Дори и по своят си първичен начин, аз ги разбирам и вярвам в тяхната история за света.
Колкото повече пораствам, толкова повече мога да разговарям с възрастните. И тук имам предвид нашите баби и дядовци. Отрудени хора, видели много от стария живот и опитвайки се да живеят в настоящия съвременен свят. Вслушвайте се в техните съвети!
Баба има мобилен телефон. Понякога разговаряме безплатно. 
Но къде по-хубаво е да получиш писмо от баба! Загрижена и тъгуваща за моето отсъствие, аз прозрях нейните тревоги от едно писмо. Всъщност писмото е съпроводено с една голяма тиква. (Не се съмняваш, че е от бабината градина, нали?) Или по-точно тиквата е съпроводена с писмо. В него се разказва как мога да я приготвя, на колко градуса да я изпека и с кого да я изям. Споменава се още, че тиквата е много сладка. Казвам си аз: „Тази бяла тиква няма как да е много сладка.“ И се заблудих. „Сладка като мед“ – така би казала баба.
И за да получа също толкова сладка тиква догодина, баба подробно бе описала в писмото си как да запазя семената. Запазих ги, за да имам възможност и следващата зима да приготвя нещо със сладка тиква.
Получих също така и стари рецепти от ловешкия край - за бяло сладко, баница по варошлийски, лучник, инжир баклава, масленки, кейк с карамел, домашен кашкавал…
Някой ден ще приготвя част от тях. Но сега, в духа на съвременната кухня, изпробвах рецепта за крем супа от тиква и ябълки. Подправена с кардамом, индийско орехче, бял пипер и чили. Обичайните крутони, съпътстващи крем супите, заменям с чипс от карамелизирани ябълки. Изненадващо добра комбинация.
Крем супа от тиква и ябълки
Адаптирано от blondiescakes.blogspot.com
Вальо хареса супата топла, докато аз я предпочетох студена. Направих я сравнително гъста и беше идеална като дип, в който си топяхме ябълковия чипс.
Продукти:
- 3 супени лъжици зехтин
- 500 гр. изчистена тиква, нарязана на кубчета
- 1 средно голяма ябълка, изчистена и нарязана на кубчета
- 1 глава лук, нарязан на ситно
- щипка чили на прах
- 1/4 чаена лъжица прясно настъргано индийско орехче
- 1/4 чаена лъжица смлян кардамом
- 50 мл. ябълков сайдер
- 600 мл. вода или зеленчуков бульон
- 1/4 чаена лъжица смлян бял пипер
- сол
Зехтинът се загрява в тенджера. Добавят се лукът, тиквата и ябълката. Разбъркват се добре и се сотират 8-10 минути.
Добавят се индийското орехче, чилито и кардамома. Съставките се разбъркват 1-2 минути. Изсипва се сайдера. Оставя се да заври и се готви още 2-3 минути.
Добавя се водата (бульонът), температурата се намаля и супата се оставя да ври 35 минути или докато тиквата стане готова.
Супата се пасира. Връща се на котлона и се подправя със сол и бял пипер. Оставя се да поври за кратко и се сервира с ябълковия чипс.
Карамелизиран ябълков чипс
- 1 средно голяма ябълка
- 50 гр. захар
- 50 мл. вода
Фурната се нагрява на 80°C.
В малка тенджерка се смесват водата и захарта. Разбъркват се докато захарта се разтопи и сместа започне да завира. Оставя се да ври 2-3 минути и се маха от огъня.
Ябълката се нарязва на тънки кръгове с остър нож. Всеки кръг се потапя в захарния сироп и се отцежда.
Кръговете се нареждат в тава върху хартия за печене. Изсушават се във фурната за около 40 минути или докато придобият кафяв цвят. Оставят се да изстинат. Съхраняват се в плътно затворена кутия или хартиен плик на сухо място.
Писането на писма си беше цяло свещенодействие и получаването на писма -също.
Сега нещата са опростени от електронна поща.
но удоволствието от писмото за мен си остава.
Скоро правих супа от тиква,
но идеята ти за ябълков чипс е много хубава.
Слънчево настроение от мен,
Дани
Здравей Йоана,
много се развълнувах от написаното. Аз също имам няколко подобни писма от моята баба,това беше преди 12 години, и още ги пазя. Те пристигаха с буркани подквасено родопско кисело мляко или родопски пататник или родопски клин-баница. Слава Богу ,още имам възможността да си говоря с баба макар и много рядко.
Тази сутрин се почувствах по- различно, по- добре, нахлуха толкова спомени…
Благодаря.
И аз си пазя старите писма, всички – от роднини, от приятели, от познати. Мило е да усетиш хартията между пръстите си. А грешките, вместо просто да са истрити с delete, или са задраскани, или замазани с гумата. Н афона на твоите кулинарни подзиви, много симпатично е предположението на баба ти – „Ако нямате печка…“
Ах, Йоана, толкова мило, топло, нашенско, уютно ми стана! Ние сме нищо без корените и без традициите си. Благодаря ти, че ни ги припомняш! И лично от мен, че ме връщаш към родния край! Да знаеш, че ще чакам с нетърпение чакам тази варошлийска баница (както чакам пролетта, за да цъфнат люляците и да се прибера вкъщи за една дълга, ухаеща на пролет, разходка сред извитите, калдъръмени улички на Вароша)
Heщо от писмата на моята баба: Ако не получиш писмото, обади се по телефона……
Сега набирам текста и се усмихвам.Тези усмивки ги предизвика Йоана с тази публикация- не звучи добре, със споделеното писмото…..
Аз много обичам да пиша, скоро не съм писала писмо на някого, но сега ще седна да напиша
)) Много обичам тези меки гел-писалки, който блестят и много обичам да надписвам картички 
)) .. и обичам да обичам…
Ако искаш вярвай, но ми се насълзиха очите като видях последните редове които ти е написала баба …
)) – „Там да я изпечете. Да ви е сладко!“ 
)))))
))))) Баницата на баба, щдрудела на баба, на баба лютиката 
)))) …. играта на табланет с баба и тя все печелеше …. 
))))
Тази любов, с която бабите ни обръгщат, е толкова топла и грижовна!
Да ви е сладко и от мен, Джо!
)
Много наивно и мило, точно като от една любяща баба!
!
Да ти е жива и здрава и дълго време да праща писма … и тикви разбира се
Много обичам точно такива гъсти супички, а идеята с ябълковия чипс е страхотна!
Колкото до милото писмо и загрижеността, няма как иначе, бабите са винаги такива
Да ти е жива и здрава, още дълги години да ти праща вкусни и домашни продукти. Пожелавам ти и да имаш възможността по-често да я виждаш, защото знам какво е да си родом от провинцията, да живееш в големия и забързан град и много, много рядко да се прибираш вкъщи..
Ауу.. чудна супичка! И прекрасно представена рецепта!
Приеми поздрав най-сърдечен, Йоана, огромно възхищение и пожелание за ведър, слънчев и без съмнение вкусен уикенд
Такава носталгия…
Благодаря, Йоана!
Да ти е жива и здрава милата баба!
Йоана, много ми допадна рецептата! Много ми хареса и статията ти:) Действа много домашно, уютно и като при баба!
Преди няколко дни открих блога и останах очарована.
Никога не съм чела с толкова голям интерес какъвто и да е било форум или блог. Много ми допадна стила ти, Йоана, и ти благодаря за хубавите моменти, които ми даде.
За супата от тиква и ябълки бих искала да кажа, че я направих и стана неочаквано вкусна. Допадна на цялото ми семейство. Признавам, съкратих някои от подправките, просто защото ги нямах и това, което съдържаше моята супа в крайна сметка беше: лук, тиква, ябълка, черен пипер, апъл сайдер, сол, вода и 3-4 капки чили сос. Сложих по лъжица кисело мляко и отгоре за украса стръкче от зелен лук, който обаче се оказа много подходящ и допълващ вкуса на супата, така че нарязах на ситно двата пресни лука, които имах в хладилника, поръсих отгоре и се получи отличен резултат.
Здравей, Ivchi и добре дошла в моята кухня.
Радвам се, че всичко показано тук ти харесва. Надявам се да откриваш вдъхновение и да продължиш да изненадваш себе си и семейството.
Здравей Йоана, би ли публикувала и останалите варошлийски рецепти?
Като намеря повече време. Обещавам!
И моята баба е Венка! И тя е най-грижовната и вкусно готвеща баба! Няма по-мило нещо от бабите!
Йоана,
Супата е божествена! Току що се насладих на вкуса.
Искрено и с огромно удоволствие ти се възхищавам!
Връзки към публикацията
Категории
Последни коментари
Популярни публикации
Йоана на Земята - Дамски каприз
Розово и сладко
Тирамису
SOS - Парено тесто за еклери и профитероли
Моето парти
Гръцка мусака
Как да си направя маскарпоне
Черешов пай
SOS - Чийзкейк и няколко истини за него
Йоана на Земята - Картофени кюфтета със сирене
Песто сос
Салата от печени пресни картофи и репички с билково песто
Последни публикации
Йоана на Земята - Дамски каприз
Салата от печени пресни картофи и репички с билково песто
Ванилови бисквити с два вида великденска украса
Цветисти френски макарони + видео
Как да си направя декупаж със салфетки върху великденски яйца
Козуначени венчета с пълнеж от шоколадов марципан + видео
SOS - Пълнозърнести гризини и солети със сусам
Гъста агнешка супа с кисело мляко и шафран
Блогът Кулинарно — в кухнята с Йоана използва лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България. Условия за ползване. Задвижва се от WordPress и Carrington.