Към съдържанието


Писмо за тиквата

Крем супа от тиква и ябълки

Питам се, има ли все още някой, който да пише писмо с химикал в ръка, върху кариран лист. Ако изключа формалната документация от бюрокрацията, мисля че няма много такива хора. Днес всичко се набира на компютър. А спомняш ли си писмата, които с нетърпение чакаше от другарчетата и със същото нетърпение изваждаше лист хартия и молив за да им отговориш?

Парче сурова тиква

Скоро разговаряхме с приятели за еволюцията и докъде може да стигне тя. Всъщност не знаем. Може само да гадаем и да се вживяваме във фантастичните филми. Но докъдето и да стигнем, не трябва да забравяме откъде сме тръгнали. Аз съм човек, който се възхищава на прокаралата зелена тревичка под все още студеното слънце, отнасям се с респект към традициите и старите хора. Защото само те могат да ни разкажат как да оцелеем в живота. Дори и по своят си първичен начин, аз ги разбирам и вярвам в тяхната история за света.

Ябълков сайдер

Колкото повече пораствам, толкова повече мога да разговарям с възрастните. И тук имам предвид нашите баби и дядовци. Отрудени хора, видели много от стария живот и опитвайки се да живеят в настоящия съвременен свят. Вслушвайте се в техните съвети!

Писмо от баба

Баба има мобилен телефон. Понякога разговаряме безплатно. :) Но къде по-хубаво е да получиш писмо от баба! Загрижена и тъгуваща за моето отсъствие, аз прозрях нейните тревоги от едно писмо. Всъщност писмото е съпроводено с една голяма тиква. (Не се съмняваш, че е от бабината градина, нали?) Или по-точно тиквата е съпроводена с писмо. В него се разказва как мога да я приготвя, на колко градуса да я изпека и с кого да я изям. :) Споменава се още, че тиквата е много сладка. Казвам си аз: „Тази бяла тиква няма как да е много сладка.“ И се заблудих. „Сладка като мед“ – така би казала баба.

Писмо от баба

И за да получа също толкова сладка тиква догодина, баба подробно бе описала в писмото си как да запазя семената. Запазих ги, за да имам възможност и следващата зима да приготвя нещо със сладка тиква.

Получих също така и стари рецепти от ловешкия край - за бяло сладко, баница по варошлийски, лучник, инжир баклава, масленки, кейк с карамел, домашен кашкавал…

Някой ден ще приготвя част от тях. Но сега, в духа на съвременната кухня, изпробвах рецепта за крем супа от тиква и ябълки. Подправена с кардамом, индийско орехче, бял пипер и чили. Обичайните крутони, съпътстващи крем супите, заменям с чипс от карамелизирани ябълки. Изненадващо добра комбинация. :)

Крем супа от тиква и ябълки

Адаптирано от blondiescakes.blogspot.com

Вальо хареса супата топла, докато аз я предпочетох студена. Направих я сравнително гъста и беше идеална като дип, в който си топяхме ябълковия чипс. :)

Продукти:

  • 3 супени лъжици зехтин
  • 500 гр. изчистена тиква, нарязана на кубчета
  • 1 средно голяма ябълка, изчистена и нарязана на кубчета
  • 1 глава лук, нарязан на ситно
  • щипка чили на прах
  • 1/4 чаена лъжица прясно настъргано индийско орехче
  • 1/4 чаена лъжица смлян кардамом
  • 50 мл. ябълков сайдер
  • 600 мл. вода или зеленчуков бульон
  • 1/4 чаена лъжица смлян бял пипер
  • сол

Зехтинът се загрява в тенджера. Добавят се лукът, тиквата и ябълката. Разбъркват се добре и се сотират 8-10 минути.

Добавят се индийското орехче, чилито и кардамома. Съставките се разбъркват 1-2 минути. Изсипва се сайдера. Оставя се да заври и се готви още 2-3 минути.

Добавя се водата (бульонът), температурата се намаля и супата се оставя да ври 35 минути или докато тиквата стане готова.

Супата се пасира. Връща се на котлона и се подправя със сол и бял пипер. Оставя се да поври за кратко и се сервира с ябълковия чипс.

Карамелизиран ябълков чипс

  • 1 средно голяма ябълка
  • 50 гр. захар
  • 50 мл. вода

Фурната се нагрява на 80°C.

В малка тенджерка се смесват водата и захарта. Разбъркват се докато захарта се разтопи и сместа започне да завира. Оставя се да ври 2-3 минути и се маха от огъня.

Ябълката се нарязва на тънки кръгове с остър нож. Всеки кръг се потапя в захарния сироп и се отцежда.

Кръговете се нареждат в тава върху хартия за печене. Изсушават се във фурната за около 40 минути или докато придобият кафяв цвят. Оставят се да изстинат. Съхраняват се в плътно затворена кутия или хартиен плик на сухо място.

Категория: без глутен, постно, супи

Други публикации:

Чатни от ябълки и домати

24 февруари 2010 - 30

Щолен

7 декември 2009 - 21



11 коментара

Кулинарно - в кухнята с Йоана последни публикации Хранилка за коментари

  1. Dani каза:

    Писането на писма си беше цяло свещенодействие и получаването на писма -също.
    Сега нещата са опростени от електронна поща.
    но удоволствието от писмото за мен си остава.
    Скоро правих супа от тиква,
    но идеята ти за ябълков чипс е много хубава.
    Слънчево настроение от мен,
    Дани

  2. Мария Илиева каза:

    Здравей Йоана,
    много се развълнувах от написаното. Аз също имам няколко подобни писма от моята баба,това беше преди 12 години, и още ги пазя. Те пристигаха с буркани подквасено родопско кисело мляко или родопски пататник или родопски клин-баница. Слава Богу ,още имам възможността да си говоря с баба макар и много рядко.
    Тази сутрин се почувствах по- различно, по- добре, нахлуха толкова спомени…
    Благодаря.

  3. Рос каза:

    И аз си пазя старите писма, всички – от роднини, от приятели, от познати. Мило е да усетиш хартията между пръстите си. А грешките, вместо просто да са истрити с delete, или са задраскани, или замазани с гумата. Н афона на твоите кулинарни подзиви, много симпатично е предположението на баба ти – „Ако нямате печка…“ :)

  4. Маги каза:

    Ах, Йоана, толкова мило, топло, нашенско, уютно ми стана! Ние сме нищо без корените и без традициите си. Благодаря ти, че ни ги припомняш! И лично от мен, че ме връщаш към родния край! Да знаеш, че ще чакам с нетърпение чакам тази варошлийска баница (както чакам пролетта, за да цъфнат люляците и да се прибера вкъщи за една дълга, ухаеща на пролет, разходка сред извитите, калдъръмени улички на Вароша) :-)

  5. Мария Илиева каза:

    Heщо от писмата на моята баба: Ако не получиш писмото, обади се по телефона……
    Сега набирам текста и се усмихвам.Тези усмивки ги предизвика Йоана с тази публикация- не звучи добре, със споделеното писмото…..

  6. Джижи каза:

    Аз много обичам да пиша, скоро не съм писала писмо на някого, но сега ще седна да напиша :) )) Много обичам тези меки гел-писалки, който блестят и много обичам да надписвам картички :) )) .. и обичам да обичам…

    Ако искаш вярвай, но ми се насълзиха очите като видях последните редове които ти е написала баба … :) )) – „Там да я изпечете. Да ви е сладко!“ :) )))))
    Тази любов, с която бабите ни обръгщат, е толкова топла и грижовна! :) ))))) Баницата на баба, щдрудела на баба, на баба лютиката :) )))) …. играта на табланет с баба и тя все печелеше …. :) ))))

    Да ви е сладко и от мен, Джо! :) )

  7. Linkata каза:

    Много наивно и мило, точно като от една любяща баба!
    Да ти е жива и здрава и дълго време да праща писма … и тикви разбира се :) !

  8. Ирина каза:

    Много обичам точно такива гъсти супички, а идеята с ябълковия чипс е страхотна! :)

    Колкото до милото писмо и загрижеността, няма как иначе, бабите са винаги такива :) Да ти е жива и здрава, още дълги години да ти праща вкусни и домашни продукти. Пожелавам ти и да имаш възможността по-често да я виждаш, защото знам какво е да си родом от провинцията, да живееш в големия и забързан град и много, много рядко да се прибираш вкъщи..

  9. Dimitrana S. каза:

    Ауу.. чудна супичка! И прекрасно представена рецепта!

    Приеми поздрав най-сърдечен, Йоана, огромно възхищение и пожелание за ведър, слънчев и без съмнение вкусен уикенд :-)

  10. Вера каза:

    Такава носталгия…

    Благодаря, Йоана!
    Да ти е жива и здрава милата баба!

  11. luluto каза:

    Йоана, много ми допадна рецептата! Много ми хареса и статията ти:) Действа много домашно, уютно и като при баба!



Разрешени са някои HTML тагове

или отговори на публикацията с обратна връзка.