За разлика от миналата събота и неделя, когато отидохме за два дни в Пловдив, разходихме се до Бачковския манастир и прекарвахме почти цялото време навън, тази събота и неделя, минаха толкова бавно в мотаене у дома, че от скука направих пет модела на замъци, шест гаража и към десетина кули от конструкторите на Даниел. Оставаше и някой гоблен да подхвана на тема зимна приказка, а ако имах и запалена камина, идилията щеше да е пълна.
Настроението ми за розови десерти се затрупа от една педя сняг и ще се появи отново, вероятно когато дойде ред да си закачим мартениците на някоя цъфнала овошка. Но не бих казала, че съм и в черно настроение, макар че сладкишът, който приготвих някъде между втория замък и третата кула е в черен цвят. Това черно е мартенското розово.
За първи път приготвих този сладкиш преди пет години и колкото и други варианти и рецепти на макови кейкове да съм опитала, тази си остана единствената и неповторима рецепта, така че да я нарека „рецептата“. Единствената грешка, която допуснах при първото приготвяне е да оставя маковите семена цели, с което също се постига вкусен кейк с прекрасна текстура, но не толкова грабващ сетивата, както когато се даде възможност на мака да разгърне целия си потенциал. А това става чрез едно просто (или може би не) действие – смилане. Разрушавайки обвивката на миниатюрните семенца от тяхното масло започва да се разнася интензивен ядков аромат, който най-добре се съчетава със свежата тръпчивост на цитрусова кора, мускусния дъх на ваниловата шушулка и млечните мазнини на сметаната, кравето масло и техни производни.
Това е най-добрият сладкиш с маково семе, който мога да предложа засега. Засега, защото имам някаква идея за нещо великденско с мак, но и тя засега е при розовото ми настроение под снега и вече по всичко личи, че ще се наложи първо снегът да се стопи, за да могат да ми узреят идеите и настроенията. Дотогава десертът/следобедният снак ще са в черен цвят, но отвътре обещавам ще се разгръщат едни от най-прекрасните съчетания от сладко, свежо, землисто и всичко онова, което макът носи със своя специфичен аромат.
Маков сладкиш
Рецептата е адаптирана от книгата Organic Cookbook, където кейкът е озаглавен „Руски маков кейк“, пече се в кръгла форма с диаметър 23 см, поръсва се с пудра захар и се сервира с разбита сметана. Аз направих някои леки допълнения.
Едното допълнение е че заедно с лимоновата кора към сместа за сладкиша добавих и портокалова кора. Второто допълнение е глазурата от крем-сирене и заквасена сметана, която смятам, че много добре се съчетава с плътния маслен кейк като дава допълнителна свежест. Вече по желание сладкишът може да се сервира с филенца от портокал.
Много, много важно – макът трябва да се смели за да отдели ароматите си. Ако не се направи, черните семенца ще стоят красиво като полка точки на фона на жълтия цвят на сместа за кейка, но освен хрупкав акцент в меката, но стегната текстура на изпечения кейк, няма да дадат много вкус. Има два начина за смилане на мак. Единият е в специална мелница за мак. Другият е в кафемелачка. Нищо друго не дава добри резултати, даже никакви. Макът няма да се смели в кухненски роботи, чопъри, с пасатори. Би могло да се опита в блендер, обаче. Аз го смилам в кафемелачка, в която меля всичко друго, но не и кафе. Ако използваш своята кафемелачка за кафе, може да опиташ да я почистиш от миризмата и остатъци от кафето като смелиш в нея малко бял ориз, преди да смелиш маковите семена. Иначе ароматът на кафе ще заглуши тайнственото благоухание на мака.
Използвай макови семена в срока на годност и се увери, че не са гранясали и с лоша миризма. Тъй като маковите семена съдържат голямо количество мазнини, те лесно могат да гранясат при неправилно или дълго съхранение. Ако останат някакви семена след отварянето на опаковката ги съхранявай в буркан в хладилник до един-два месеца.
И още по-важно – семената на кулинарния мак не са отровни, халюциногенни или там каквото си чувал за тях. Или по-скоро никой не би могъл да изяде количеството, което може да даде такива последици. Едно парче маков кейк за десерт може само да те накара да спиш по-добре и спокойно.
Използвам самонабухващо брашно, както е в рецептата, която следвах. Ако не разполагаш с такова, използвай 130 грама бяло брашно тип 500, 1/4 чаена лъжица смляна морска сол и общо 2 чаени лъжици (10 грама) бакпулвер.
Харесвам този кейк с мак, когато е леко охладен. Тогава маслото в него стяга и прави текстурата му плътна и леко дъвчаща по краищата и на повърхността, където има коричка. След нанасянето на глазурата върху него, така или иначе е неизбежно да се съхранява в хладилник, но за да се усетят по-добре ароматите, добре е да се извади от хладилника двайсетина минути преди сервиране.
За 1 сладкиш или 12-14 порции.
За кейка:
- 130 г самонабухващо брашно
- 1 чаена лъжица бакпулвер
- 200 г макови семена
- 2 големи яйца, със стайна температура
- 225 г фина кристална захар
- 2 чаени лъжици ванилов екстракт
- настъргана кора от 1 голям лимон
- настъргана кора от 1/2 голям портокал
- 120 мл прясно мляко, със стайна температура
- 130 г масло, разтопено и охладено + 1 бучка за намазване на формата
- 2 супени лъжици рафинирано слънчогледово олио
За глазурата:
- 150 г крем-сирене
- 150 г заквасена сметана
- 40 г пудра захар
- 1 чаена лъжица ванилов екстракт
- лимонова и портокалова кора за поръсване
Фурната се нагрява на 180ºC. Подготвя се продълговата форма за хляб с размери 25x11x8 см. Дъното и стените ѝ се намазват обилно с меко масло. Ако формата е без незалепващо покритие е добре след като се намаже с масло да се поръси с брашно като излишното се изтръсква.
Брашното и бакпулверът се смесват и пресяват. Ако се използва обикновено вместо самонабухващо брашно, същото количество обикновено брашно се смесва с 1/4 чаена лъжица сол и 2 чаени лъжици бакпулвер и се пресяват.
Макът се смила на порции в кафемелачка.
В купа се смесват яйцата и захарта. Разбиват се с миксер за 3-4 минути докато сместа стане обемна и се сгъсти. Добавят се ваниловият екстракт, лимоновата и портокаловата кора и смленият мак. Разбъркват се на ниска скорост с миксера или на ръка с шпатула.
Към сместа на три пъти се добавя брашнената смес като се редува с прясното мляко. Разбърква се с шпатула внимателно и бързо, без да се преразбива сместа. Накрая се добавят маслото и олиото. Разбъркват се с шпатула докато се поемат от сместа. В началото ще изглежда, че няма да се смесят, но просто продължавай да разбъркваш, като отново внимаваш сместа да не се преразбива.
Тестото ще бъде сравнително течно. Изсипва се във формата. Слага се на средна скара в предварително нагрятата фурна. Пече се 40 минути. Проверява се за готовност с дървена клечка, която забодена в центъра на кейка трябва да излезе суха.
След като се извади от фурната, кейкът се оставя за десетина минути във формата. С остър нож се минава по ръба и кейкът се обръща върху решетка. Оставя се да се охлади напълно.
За глазурата всички продукти се смесват и се разбиват за кратко с миксер или на ръка с телена бъркалка.
Когато кейкът е изстинал се обръща в сервизна чиния. Върху него се нанася глазура като се оставя част от нея за допълнително сервиране. Поръсва се с прясно настъргана лимонова и портокалова кора. По желание може да се сервира с филенца от портокал.
Преди около 2 седмици,моя син ме „навиваше“ да купи маково семе и да му направя нещо сладичко с „мощно“ мак вътре.откъде му беше хрумнало,аз никога не съм готвила с мак/освен да поръся някоя-друга соленка/.Започнах да търся рецепти и нищо не ми „хвана“ окото,чувствах се гузна,че се мотая и не му изпълних желанието на детето.Е-е…сега разбирам,защо не съм намерила-чакала съм твоята рецепта Йоана.Звучи подобаващо „мощно“ и ще я направя задължително,Благодаря ти,ти си душичка!
Страхотно предложение и презентация! Поздрави!
Йоли,за неконсумиращите глутен 🙂 дали брашното мога да го заменя с брашно от кафяв или бял ориз?
Нямам много опит с безглутеновото печене, за да дам добър съвет, но би могла да опиташ. Моето предположение е, че изпечения кейк ще бъде ронлив и лесно разпадащ се, затова може би ще бъде по-удачно да се изпече в кръгла форма, така че да се получи нисък кейк, а не с такава височина, както е тук. Вариант е да се добави смляно ленено семе, накисната чиа, гума гуар или ксантанова гума, които да стабилизират безглутеновата смес. Това е само предположение и предложение без да знам какъв ще бъде резултатът.
Привет, Йоана и Шугърфрий. Току що го направих в безглутенов вариант този прекрасен сладкиш и стана муцка 🙂 Вместо пшенично брашно сложих от тапиока, такова имаше по-евтино в био магазина и увеличиха яйцата на 3. Изпече се много добре за 40 минути и не е ронлив. Приказка! Прекрасна рецепта! Благодаря!
Облизвам се… и ми се иска да се пресегна през екрана на монитора…
Харесвам печивата с мак, но не намирам с какво да го смеля…Нямам кафемелачка, купувам си мляно кафе, ако въобще пием у дома…Но ти ме заинтригува сега отново.
Макът се смесва със захарта и тогава може да се смели с пасатор/блендер.
Ще се върна да изчета какво си ни споделила, но първо да кажа, че изглежда чудесно!
И с малко закъснение… Честит 8-ми март, Йоанка! Желая ти здраве и безкрайни щастливи мигове с любимите хора!
Страхотно предложение, Йоана! Много ми хареса и си грабвам едно парченце!
Поздрави и за презентирането му! Личи си, че всичко е приготвено с желание.
Хубав ден 🙂
Надявам се сте се чувствали добре в моя град, снимките ви са така милички :), колко е пораснал малкия юнак!!!!
Относно сладкиша с мак,ще го пробвам при първа възможност. Преди години бях силно впечатлена от един сладкиш с полски произход – подобен на козунак с плънка от много мак. При опита ми да го възпроизведа направих класическата грешка да не смеля семената и не бях много впечатлена. Вероятно пак ще опитам..Маковиец се казваше или нещо подобно…
Наистина са много хубави козуначените теста с плънка от мак. Намислила съм си да направя нещо подобно за този Великден. Дано остане време за публикация.
Сладкишът изглежда страхотен и съм решил да го направя.
Един въпрос относно цитрусите в него – обикновено кората им е обработена с восък, който не е отровен, но едва ли допринася за качеството на десерта. Какви лимони/портокали ползваш в тази рецепта?
Използвам най-обикновени цитруси от магазина или пазара. Ако искаш, винаги може да потърсиш био варианти. Аз нямам специални изисквания относно това.
Изпробвах рецептата и имам няколко въпроса (ако ти се занимава, разбира се).
Първо – смилането на маковото семе – млях го на дози и доста време, но в крайна сметка не всички зрънца се смилат и се получава смес от брашно-подобна маса и цели зрънца. Така ли беше и при теб?
Второ – след изпичането сладкишът се разчупи примерно на три част докато се опитвах да го извадя от формата и като цяло беше доста ронлив. Струва ми се, че формата ми беше доста голяма за тази пропорция. Възможно ли е да съм го препекъл или имам друга грешка?
Глазурата беше невероятна!
Въпреки всичко се изяде и със сигурност ще го пробвам пак.
За смилането – зависи от уреда. Аз разтръсквам често кафемелачката, за да може залепилите по стените семенца да отидат в средата, където са ножовете. Но не е фатално и да е останало някое и друго цяло семе.
За разчупването – вероятно кейкът е бил все още доста топъл, докато си го изваждал от формата. Възможно е и формата да е оказала влияние. Имай предвид, че кейкът е нестабилен докато е топъл, но когато се охлади напълно става стегнат.
Може да приготвиш рецептата като малки кексчета. Става супер и нищо не се чупи именно защото са малки.
Здравейте, Йоана! Правила съм различни неща от мак, но кейк – не 🙂 Ще опитам непременно рецептата, защото миризмата и вкусът на маковото семе са едно от най-любимите ми неща! Аз го ползвам като плънка в различни теста – банички, бутер или козуначено.
Ще споделя моята рецепта – смилам маковото семе и го сварявам в прясно мляко с подсладител по избор. Набъбва и се сгъстява! Честно казано не мога да посоча пропорции, защото го правя на око – после навивам, завивам и т.н.
Поздрави! И чакам с нетърпение новите ти предложения!
Прекрасен сладкиш! Вчера го направих и, както винаги с твоя рецепта, няма издънка. Благодаря за вкусната рецепта, Йоана!
А, кой е авторът на снимките, никъде не го виждам написано или упоменато?
Всички снимки в блога са мои, освен ако изрично не е упоменато друго. Ако използвам чужди снимки, тогава споменавам кой е авторът им.
Интересуваше ме всъщност името на фотографа… 🙂
А, ясно! 🙂
Всичко е описано в лиценза на блога.
Много хубав сладкиш!
Направих го няколко пъти (поне 5), като експериментирах с количеството смлян мак.
Най-много ни хареса когато само 1/5 от мака е смлян, а останалите зрънца са цели и хрупкат, и сладкишът остава някак пръхкав.
Благодаря за рецептата! Истинска находка!
Впечатляваща рецепта! За първи път ям толкова мак, страхотен вкус! Сладкишът превърнах във по-дебеличък блат, който разделих на две, увеличих количеството крем, за да покрия и двата блата и сложих между тях и отгоре ягоди, и… Ето на, една от най-вкусните ми торти, които съм правила! Благодаря, Йоана!
PS. Мака успях да смеля с блендър каната, получи се!
Здравей, Йоана!
Откакто намерих блога ти не минава и ден в който да не го отворя и да разгледам рецептите 🙂
Бях си набелязала на първо време две – кейк с тиквички и моркови и този маков сладкиш… Кейка преди малко го приготвих, още чакам да изстине но ще го опитам утре 🙂 Направих малко импровизация – дано е била успешна 🙂
Сега за маковия сладкиш – него утре смятам да го направя и след това ще дам отзиви. Та искам да споделя с теб и останалите читатели с какво смелих маковите семена – с Нутрибулет (това не е реклама!). Чудна машинка се оказа. Май ще взема да си купя една че все има какво да се мели, а наличните ми машинки все се задъхват…
Лека вечер от мен!
Пак съм аз 🙂
Днес следобед приготвих сладкиша и преди малко го опитах. Доста интересен вкус, определено нищо общо с десертите който до този момент съм опитвала. Но да си призная честно – глазурата най-много ми хареса 🙂
Утре ще раздам „проби“ на „тестовите“ми групи (родителите ми, баба ми и дядо ми, най-близките приятели) да видим те какво ще споделят 🙂
Здравей Йоана, може ли самонабухващото брашно да се замени с обикновено + бакпулвер? Ти какво самонабухващо брашно ползваш ?
Може. Добави общо 2 чаени лъжици бакпулвер към рецептата.
Иначе, използвам единственото на пазара, на София мел. Ако има друго, не ми е известно. Ще разгледам следващия път, когато ходя на пазар.
Влюбих се в този ароматен, вълшебен сладкиш. Има ли някакъв начин да заменя с нещо яйцата, за да мога да го направя за едни сладури, алергични към яйца? Благодаря!
Вместо 2 яйца, опитай с 2 супени лъжици фино смляно ленено семе (смляно в кафемелачка е най-добре), накиснато предварително в малко вода. Би могло да се използва и семена чиа, също накиснати във вода. В този случай на замяна, технологията ще се промени. Първо, добави лимоновия сок към прясното мляко и изчакай няколко минути докато се сгъсти леко. След това се смесват всички течни съставки със захарта и накиснатият лен или чиа. Отделно се смесват сухите съставки. Накрая двете смеси се обединяват. За по-добър резултатът, набухвателят може да се увеличи малко. Времето за печене е възможно да се промени, затова следи и проверявай с дървена клечка за готовност. Също така бих препоръчала кейкът да се изпече в по-голяма форма, така че да бъде по-нисък.
Забележителна рецепта! Снощи направих кейка (на мен ми отне повече време печенето – мисля, че поне 15 минути отгоре). Нямах търпение да го опитам и го срязах още топъл. Първоначално не ми направи никакво впечатление. Когато тази сутрин го опитах окончателно изстинал беше много по-добре. Като се прибрах вечерта и си отрязах вече беше прекрасен – с наситен аромат на мак и мека текстура, като напоен. Непременно ще го направя пак и вече няма да бързам с нарязването – да се споят добре всички съставки. Направи ми впечатление от линка, който си дала за машинки за мелене на мак, че от тях излиза някаква доста мазна и лъскава субстанция, стои като паста. При мен не стана така – след доста дълго смилане в кафемелачката резултата беше нещо като черно брашно, не зная дали моят мак не е бил качествен или аз не съм се справила с меленето. Въпреки това резултата беше прекрасен!
Здравей, Йоана,
Сладкишът изглежда много прималив 🙂 Дали ще се промени съществено, ако вместо масло се използва свинска мас?
Опитай! Няма да има аромат на масло, но ако свинската мас е хубава, няма и да се усеща лошо в десерта.
Страхотен сладкиш, много наситен аромат! Имах едно яйце и намалих дозата, като го изпекох под формата на мъфини, наистина са чудесни