Пастата, в каквато и да е форма е едно от най-бързите ястия които може да си приготвиш. Докато се вари, спретваш набързо едни сос, било доматен, сметанов със зеленчуци или просто песто. Поръсваш със сирене и готово. Ядеш докато е още топла.
Друго е обаче да си приготвиш прясна паста. Първият ми опит бяха тези равиоли. Като изключа пшеничния грис в тази рецепта, тестото за паста се замесва само с яйца и брашно. Не е трудно, но се изисква много сръчност докато се разточи тънко. Специално за равиолите това е не само необходимо, а наложително, за да може да се свари и тестото, и плънката в него.
Смятам, че вече няма да имам проблеми с това и мога спокойно да закътам точилката си някъде. С новата ми джаджа от Италия, подарък от Галя, вече се чувствам свободна да импровизирам с прясната паста. Всичко с нея става много лесно. В началото, Вальо ми помагаше да разточа дългите ленти тесто, но след още няколко опита се справям и сама.
Не всеки би се навил да си приготви прясна паста в къщи. Всъщност, не е чак толкова трудоемко, на мен дори ми е забавно. Няколко са тънкостите за приготвяне на паста – при замесването на тестото, разточването и сваряването. Но всички те са описани в инструкциите за употреба на машинката и не смятам да ги преписвам. С Вальо стигнахме до извода, че всеки, който е ценител и обича вкусната италианска храна трябва да има такава машинка. 🙂
Първата ми рецепта с новата машинка са фетучини, които сервирах със сос пепероната. Сосът се приготвя с червени чушки и домати, а за тези които обичат лютичко се добавя чили. Обичайния пармезан замених с грана падано. Донесох си голяма буца от разходката във Венеция, с изгледи скоро да свърши. Слагам го навсякъде, дори вечер си хапвам по малко с чаша бяло вино. 🙂
Сега, като начинаещ на прясната паста ще ти разкажа как я приготвих.
Учили са ме, чела съм и съм гледала, че в тесто винаги трябва да се добавя сол. Солта го прави еластично и не позволява на тестото да се къса при разточване. Тук обаче има обрат. В книжката с рецепти за прясна паста (включена към машинката) се казва: никаква сол! Мисля си, какво тогава ще държи тестото еластично, та то е само от брашно и яйца. Ще трябва да се допитам до Heston Blumenthal, той най-добре ще ми обясни тази химия. До тогава това ще си остане загадка за мен.
Тестото се разточваше на милиметри, без дори да се направи една дупчица. С машинката стигнах до степен 9 (последната и най-малката), която разточва тестото на 0,2 мм. Даже не мога да проумея тази цифра. Ще трябва да взема шублера на татко.
Така можех да си играя с тестото, да му правя различни форми и дебелини, докато Вальо не ме подсети, че все някога трябва да ядем.
Започнахме да разточваме тестото от степен 1 – най-голямата дебелина. Минах парчето тесто няколко пъти, а то все изтъняваше и се издължаваше. Преминах на следващата степен, прокарах тестото 2-3 пъти, и така през следващата, докато стигнах до 4-та степен. Сметнах, че това беше идеалната дебелина за нашите фетучини.
Получи се доста дълго парче разточено тесто, което срязах на две равни части. Прекарах ги през ролките, които оформят фетучини и пастата беше готова. По същия начин процедирах с останалото тесто, което е достатъчно за 4 порции.
Готовата паста се оставя да засъхне за около един час. Може да се навие на порциони и да се остави върху кухненска кърпа или да се увеси на подходящи уреди, като точилка и голяма дъска за рязане, обърната вертикално. В краен случай облегалката на стола върши чудесна работа, стига да е покрита с хартия за печене, например.
По нататък е ясно. Или почти. Пастата се слага във вряща подсолена вода и за разлика от сушената, прясната се вари между 2 и 5 минути в зависимост от дебелината. Моите фетучини сварих за 5 минути. Не бяха преварени, нито ал денте, а нещо средно.
Сервирах ги със соса пепероната, който приготвих докато се суши пастата. Няколко люспи от грана падано, листа пресен босилек и м-м-м, Италия е у нас.
Тесто за прясна паста:
Рецептата е от книжката с упътване на машинката за паста от Marcato
Продукти:
- 300 г брашно (използвах бяло тип 500)
- 3 големи яйца, на стайна температура
Брашното се пресява в купа.
В средата се прави кладенче, в което се слагат яйцата.
Разбъркват се с вилица, докато поемат от брашното. Ако сместа е суха се добавя малко вода. (Въпреки, че използвах големи яйца се наложи да добавя малко вода – около 3 супени лъжици).
Замесва се тесто, което не трябва да лепне. От него се отрязват парчета, които се разточват с машинката. По време на разточването ако тестото лепне се поръсва с малко брашно, а ако е твърдо се навлажнява леко.
Сос пепероната:
Рецептата е по идея от книгата Fat-Free Vegetarian
Продукти:
- 700 г домати
- 200 г червени чушки
- 2 скилидки чесън
- 1 глава стар лук
- 2 супени лъжици зехтин
- 2 супени лъжици доматено пюре
- щипка нарязана сушена чушка чили (по желание)
- сол и черен пипер
Доматите се срязват от едната страна на кръст с остър нож. Бланшират се за 30 секунди във вряща вода. Изваждат се с решетъчна лъжица и веднага се потапят в ледена вода. Обелват се и се нарязват на малки кубчета.
Лукът и чесъна се нарязват на ситно, чушките на тънки ленти.
В тенджерка се нагрява зехтина. В него се сотират лука и чесъна за 2-3 минути. Добавят се чушките и се разбъркват за 3-4 минути. Ако добавяш чили, сега е момента. Разбърква се една минута. Изсипват се доматите и доматеното пюре. Соса се посолява със сол и черен пипер на вкус. Оставя се да ври на слаб огън около 45-50 минути, докато се сгъсти. Разбърква се от време на време.
браво Йоана,
От това тесто приготвям домашна лазаня. 3 яйца и брашното, колкото поеме. Замесва се тесто и се разточва тънко около 2 мм и се разрязва на квадрати с широчина 10 см след което се сварят в кипяща вода с щипка сол за около 3-5 мин и след това редя плънката.
И днес в Италия да имаш такава машина за домашна паста си е като признание, че си домакиня и имаш семейство.
споменавала съм ти, че не използвам сол от много години (от 1990) всичко се получава. Сол ползвам само за киселото зеле, някои туршии и когато приготвям варено тесто – щипка сол в кипящата вода. Солта е консерватор, а ти сега ми даваш и още един пример.
Йоана, какво е положението с почистването на машината?
Иначе вкуса ми се разлива вече в устата!
Довечера ще правя соса, но пастата ще е от готовите!
Здравей! Много хубава рецепта си показала и бих я пробвала,макар да нямам такава машинка. И все пак ме интересува, колко струва такова нещо, понеже вкъщи сме големи фенове на пастата и ще си умра от кеф, ако го имам:)
В тия тежки времена, сме принудени да минем без множество неща, за чието съществуване дедите ни дори не са подозирали В тоя ред на мисли аз използвах точилка и нож … така и въобще не се наложи да мия машината Люси. А ако ще ползваш от готовите… защо не отидеш на ресторант 🙂
Йоана пъстървата се получи великолепна…мерси, за което 🙂 … ако се оженя, ще ти пратя жена си на обучение… ако изобщо се оженя някога, то ще бъде внезапно и импулсивно, както когато човек се застрелва 🙂
Не всеки път когато реша да хапвам паста ходя на ресторан, Константин!
Пожелавам ти да срещнеш жена заради която си струва да действаш импулсивно!
Камелия, преди да пробвам лазаня съм си наумила да приготвя шоколадова паста. 🙂
Люси, машината се почиства с влажна кърпа и евентуално дървена клечка за останалото тесто по ролките. В инструкцията за употреба е отбелязано да не се мие с вода. Всъщност, се почиства лесно, стига да не е разпръснато брашно навсякъде. 🙂
Елина, тук в BG машинката струва 100 лв. Тази е от Италия за 32 евро.
Константин, искрено ме разсмя. 🙂 Пожелавам ти красива жена и добра домакиня. 🙂 Радвам се, че пъстървата ти е харесала. И моля те, не се застрелвай! 🙂
А брашно тип 500 дали се получава достатъчно добре? В Италия не правят ли домашната паста с грис – техния е значително по- фин от българския. Аз пробвах със Semola di Grano Duro, на пакета си пише че е за паста, има и рецепта за тестото, която се различава малко от тази. Продава се и в България такъв грис, на Divella, във възторг съм от резултата. Йоана, пробвала ли си с този италиански грис, бих се радвала да коментираш и да сравниш?
При липса на друго, използвам тип 500. 🙂
Всъщност, скоро открих бяло брашно от мека пшеница тип 00. Не съм го използвала все още за паста, но ще опитам с него и с пшеничения грис на Divella.
a tova kolichestvo sos za kolko porcii stiga?
Пастата и сосът са достатъчни за 4 порции.
Привет на всички- Кулинари!
От къде може да се купи тази прекрасна джажа за паста в БГ.?
Миналото лято се проведе изложение на тема италианска кухня и вина. От това изложение взех контакти на вносители на италиански стоки.
Един от тях (вносителите) имат шоурум на адрес жк. Люлин 10, ул. Ген.Н.Генев 12А. Може да направиш запитване на sb[at]euro-7[dot]eu
a Може ли да се направи в някаква друга форма,за тези които не разполагаме с машинката и колко време трябва да се суши?
ааа да,около час 🙂
Прясната паста може да се свари и веднага. Не и трябва много време за варене, около 3-4 минути са достатъчни.
За тези, които нямат машинка за паста, може тестото да се разточи на тънко с точилка и с нож за пица да се нареже на тънки ленти.
Много Благодаря!
Аз съм правила лазанята с 2 кг брашно 1 яйце и 10 половини черупки с вода.Става твърдо тесто, което може много трудно да бъде измесено.Меси се около 2 часа, но резултата е почти истинска продукция.
здравей, йоана. рецептите с прясна паста ни станаха любими, но с тази точилка е доста трудно. от къде мога да си купя машинка за прясна паста?
По-горе, в коментар съм дала адрес, на който може да направиш запитване.
Привет снощи направихме прясната паста стана уникална !!! Едно голямо браво !
Ужасно вкусна рецепта! Не съм е предполагала , че домашната паста може да бъде толкова добра дори без специална машина! Благодарение на теб всички вкъщи са много доволни! Прекрасен блог! Благодаря. ..
Здравей, Йоана, можеш ли да ме упътиш за две неща – какво би се получило ако вместо бяло, ползвам брашно от лимец ( или друго безглутеново като просо или елда) и в какво съотношение?
И второто нещо – може ли прясната паста да се замрази, трябва ли да изсъхне преди това и после трвбва ли да се размразява? Благодаря ти!!! 🙂
Паста с пълнозърнесто брашно от всякакви сортове ще се получи добре. Количеството на брашното зависи от самото брашно, колко течност може да поеме, просто добавяй толкова, че да се получи твърдо тесто. С машинка за паста ще ти бъде по-лесно да го разточиш на тънко. Лимецът съдържа някакъв глутен, макар е да в по-малки количества и различен от този на пшеницата, но все пак тестото с него притежава еластичност. Същото обаче не се отнася за безглутеновите брашна и не съм опитвала да правя паста с тях.
Погледни тези три рецепти. И в трите освен безглутеново брашно има царевично нишесте и гума гуар, която може да се намери в някои био магазини:
http://www.jamieoliver.com/recipes/pasta-recipes/gluten-free-pasta-dough/
http://www.epicurious.com/recipes/food/views/fresh-gluten-free-pasta-362249
http://www.seriouseats.com/recipes/2014/05/gluten-free-fresh-pasta-recipe.html
Също така не съм замразявала паста и не знам как се процедира ако това се случи. Ако се изсуши няма нужда да се замразява, но е добре да се ползва до няколко дни.
Хиляди благодарности, Йо! 🙂 тъкмо си купихме машинката и чаках да пишеш за лимеца! Запретваме ръкави с децата и ще пиша за резултата! Поздрави!
Zdravei Ioli,strahotna si ,otdavna se kania da ti pisha,za Velikden izprobvah tvoita valshebna palnena torta s shokoladovi iaiza ,stana srtahotna ,za koeto ti blagodaria.Az sam tekstilen injiner po profesia,imam shivashki zehove i moeto hobi e gotveneto ,s koeto si pochiivam.Obojavam pasta,naskoro biah v Malta ,postoianno hapvah pasta.Sega se zapalih po mashinka za pasta,no te molia za onlain magazin za da si ia poracham tazi Marcato mashina.Blagodaria ti,shte prodaljavam da te cheta i ti se vazhishtavam kolko si gotina,pozdravi
Тази машина за паста е купувана от Италия. Може да си поръчаш на Markato от Амазон или да прегелдаш
други, също от Амазон.